Пектин
Пектинът е едно от най-полезните субстанции за организма. Той е открит още през 1790 година от известния френски физик Луи Воклен, който за пръв път изолирал от ябълките непознатото тогава вещество, което имало мощно желираща дарба. Около четири десетилетия по-късно, през 1825 година, различен французин – Анри Браконот изолирал и към този момент в детайли описал на това вещество. Дал му наименованието пектин /пектос от гръцки – съсирен, кръстосан.
Още две десетилетия по-късно, подробни проучвания върху структурата и свойствата на пектина разрешили да се даде нова светлина върху него. Установява се, че той спада към групата на така наречен структурни полизахариди /хемицелулоза, целулоза и лигнини/, които построяват клетъчните и междуклетъчните стени на растенията. Открива се също, че пектинът игра значима роля за поддържане на техния тургор, тяхната резистентност против изсушаване и по-дългото им предпазване и други
В растителните кафези има две форми на пектин. Първата е неразтворима /протопектин/, а втората е разтворима /хидропектин/. В неузрелите плодове доминира неразтворимият пектин, който придава на растителните тъкани по-твърда консистенция. При узряването пектинът става разтворим и това съпровожда омекването на плодовете. Този развой се следи и при печене или варене на плодовете.
Най-често за извличане на пектин се употребяват ябълковите и цитрусовите пресовки, които се ползват за приемането на сокове и нектари. Други постоянно употребявани са цвекловите пресовки от производството на захар, слънчогледовите пити, които отпадат при изработката на слънчогледово масло и редица други. Пектинът се извлича посредством разредена гореща киселина.
След пречистване се получава дестилат, който се концентрира под вакуум. Изсушеният пектин има светло-кремав до светло-кафяв цвят. Цитрусовият пектин е по-светъл от ябълковия. Освен посредством киселинна екстракция, пектинът се създава и посредством ензимни способи. Неговото годишно произвеждане е към 40 млн. тона.
Сред основните производители на пектин се подреждат Германия и Швейцария, Китай и Иран, Бразилия и Аржентина. Около 70% от пектина се създава от цитрусовите плодове, а останалите 30% - от ябълки.
Богати на пектин храни
Най-голямо количество пектин има в цитрусовите плодове, ябълките, касис, дюли. Пектинът в кората на портокалите е почти 16%, до момента в който в месестата част доближава цели 40%. Портокаловият пектин има най-висока желираща дарба, следван от ябълковият, прасковеният, касисовият. Богати на пектин са и праскови, кайсии, тиква.
Приложение на пектин
Основното приложение на пектина е обвързвано с неговата изразена желираща дарба. Различните типове пектин се употребяват за производството на необятна гама хранителни артикули – желета, мармалади, пълнежи за бонбони, конфитюри, кремове за торти, както и за така наречен несъхнещи хлебни произведения.
Емулгиращите качества на пектина го вършат подобаващ при производството на майонеза, разнообразни сосове, някои маргарини и кетчуп. Освен това той се употребява като стабилизатор на дисперсната система при производството на нектари и други питиета с тази консистенция.
Способността на пектина да се свързва с молекулите и да задържа огромни количества вода намира доста необятно приложение при производството на сладолед, някои сирена и кисели млечни артикули.
Съгласното откритите правила на Европейското хранително законодателство, пектин е означен с кодовия номер Е440. Редица експерти настояват, че пектините са изцяло безвредни за човешкия организъм и могат да се употребяват в огромни количества.
Ползи от пектина
Стана ясно, че пектинът спада към групата на разтворимите хранителни влакнини и има ясно изразена дарба да свързва водата и да свързва жлъчните киселини в червата.
Пектинът има неповторимата дарба да работи детоксикиращо върху организма. Той свързва и отстрани тежките метали като живак, цинк, кобалт, олово и молибден.
Редица медицински проучвания демонстрират, че потреблението на едвам 5-6 г пектин на ден единствено за няколко месеца намалява равнищата на неприятния холестерол от 5 до 18%. Общата детоксикация, която пектинът прави води и до сензитивно понижаване на риска от появяването на рак на дебелото черво. Нека напомним, че точно този тип рак е третото по честото онкологично заболяване през последните години.
Пектинът веселба процесите на храносмилане и в частност изпразването на стомаха. По този метод предотвратява внезапното повишаване на кръвната захар при изразходване на огромни количества въглехидрати, а това от своя страна го прави скъп и за диабетно болните.
На процедура пектинът е несмилаемо вещество за организма и заради тази причина не може да бъде никакъв енергиен източник за тялото. Все отново той е скъпо баластно вещество, което в тази си роля прави същински чудеса за здравето.
Благодарение на неповторимите свойства и конструкция на пектина, той усъвършенства работата на червата и подкрепя затруднената дефекация. Забавянето на храносмилателния развой, който пектинът предизвиква, води до по-дълго възприятие за задоволеност, което спомага за понижаване на потреблението на храна, а оттова и килограмите. Пектинът има свойство да покачва киселинността на средата и по тази причина оказва мощен бактерициден резултат във връзка с причинителите на стомашно-чревни инфекции.
Някои проучвания демонстрираха, че пектин е едно от най-ценните субстанции във връзка с снабдяване на противотуморните препарати в непосредствена непосредственост до засегнатите тъкани, което до доста огромна степен защищава от появяването на рискови метастази. Има данни, които сочат, че пектинът доста усъвършенства възможностите на болните от рак на простатата.
Освен всички изброени качества, пектинът има потребно деяние и при използването на антибиотици. Той ускорява техния резултати и в това време понижава страничните резултати, които предизвикват.
