Печурки
Печурките /Agaricus/ съставляват жанр базидиеви гъби, които имат симпатична бяла шапчица и нежна месеста част. Имат гуглести плодни тела и спорообразуващ пласт, който се образува под формата на власинки. Характерни за печурките са розовите власинки, които с увеличение на възрастта трансформират своето оцветяване – стават все по-кафяви с шоколадово-кафяв споров прашец.
Младите гугли на печурките са с кълбовидна форма, а пластинките са скрити поради съществуването на покривало, което по-късно във времето се разцепва и оставя пръстенче към стъблото.
Печурките са естествен артикул, който е наличен за консумация през цялата година. Едни от най-известните готвачи в света настояват, че ястието не може да бъде неприятно, в случай че в него участват печурки.
История на печурките
Тези гъби са познати още от времето на Древен Египет. Тогава са считани за храна на боговете, а египтяните били твърдо уверени, че потреблението на печурки обезпечава величие, което заслужавали единствено фараоните. Обикновените небогати хора не са имали право даже да допират печурките. Векове по-късно, към началото на 18 век, стартира развъждането на печурки във френския кралски двор.
Друга легенда твърди, че крал Джордж IV в двореца си в Лондон имал специфична постройка за развъждане на култивирани печурки. Съвсем не е инцидентен фактът, че на печурката е дадена купата трюфелът на 19 век. Дори и тогава, след толкоз епохи на развъждане на печурката, доста дребна част от популацията е можела да си разреши тяхната консумация.
Видове печурки
Според характерностите си печурките се подразделят на няколко секции и подсекции, а измежду най-известните и публикувани от тях са:
Agaricus – или вкусната кафява печурка, съставляват печурки с месо, което трансформира цвета си, розови пластинки и фино покривало при младите гъби;
Minores – дребни печурки със относително нежно и фино стебло. Месото им пожълтява;
Sanguinolenti – гъби с мрачно оцветяване и месо, което червенее;
Arvenses – високи печурки, които имат изразен мирис на анасон. Растат на групи, а месото им, сходно на други групи печурки пожълтява;
Xanthodermatei – тези печурки имат много настойчив мирис на фенол, месото им пожълтява, имат изразена токсичност.
Състав на печурките
Печурките съдържат целулоза, огромно количество витамин D, К, А, витамини от В-групата, Е и РР. Освен това са богати на цинк, калций, калий и фосфор. Няколко печурки дневно са задоволителни с цел да си набавите нужното количество витамин В12. Съдържанието на натрий в тях е доста ниско.
100 г печурки съдържат 43 калории, 2 г фибри, 3 г белтъчини, 1 г захари, към 88 мл вода. Не съдържат холестерол и мазнини.
Избор и предпазване на печурки
Винаги избирайте печурки, които имат пресен тип и са месести и здрави. Избягвайте подозрително изглеждащи гъби, тъй като рисковете за здравето са безчет. Съхранявайте печурките в пликове в ледник до 5 дни. Не ги мийте, преди да ги поставите в хладилника, тъй като попиват доста бързо водата и по този начин губят своя личен мирис.
Не ги съхранявайте покрай чесън или лук, тъй като бързо ще поемат техния характерен мирис. Ако купувате пакетирани печурки, постоянно проверявайте периода на валидност.
Печурките са подобаващи и за заледяване. За задачата ги нарежете на шайби и ги поставете в кутии за заледяване или елементарни пликчета. Не ги натъпквайте, с цел да не не ги нараните. Във фризер може да съхранявайте печурките до три месеца.
Печурки в кулинарията
Наистина печурките са едни от най-семплите представители на огромното семейство на гъбите, само че това не значи, че не са извънредно вкусни и потребни. Освен това в наши дни печурките са налични за всеки, което не може да се каже за изтънчените трюфели да вземем за пример. Печурките са безусловно естествен артикул, който може да се употребява както сурова, по този начин и подготвен посредством всякаква топлинна обработка. Преди готвене обаче печурките би трябвало да се почистят усърдно.
Печурките се измиват доста добре, в случай че ги поставите във вода, в която авансово е размита една шепа брашно. В тази рядка брашнена кашичката гъбите се търкат с ръка, до момента в който от тях не падне полепналата пръст. След това ги изплакнете с чиста вода и по избор ги накиснете в оцет, с цел да не потъмнеят. Не мийте гъбите непосредствено под течаща вода, тъй като бързо поемат от нея и губят част от своя усет.
Печурките придават необикновен усет на доста предястия с гъби, салати, съществени ястия с гъби, пълнежи, омлети с гъби и пюрета.
Пълнените печурки със сирене са необикновено ядене, което като се изключи че става бързо е и доста вкусно. Печурките да се пържат, пекат на фурна или гриловат на скара.
Когато запържвате печурките, е задоволително да ги държите в тигана единствено няколко минути, тъй като се подготвят много бързо. Те отделят огромно количество вода, която може да непокътната за изработката на сосове и гъбени супи. Печурките влизат в състава на доста зеленчукови ястия, употребяват се за гарнитура, допълват отлично усета на ризото с гъби. Могат да се употребяват и независимо, овкусени единствено с малко сол и масло.
Ползи от печурките
Както споменахме, печурките имат високо наличие на цинк, който покачва съпротивителните сили на организма и укрепва положението на имунната система. Тъй като тези гъби са ниско наличие на натрий, нямат холестерол и мазнини, те са идеалната храна за хора, които съблюдават диетичен режим. Липсата на захар ги прави подобаващи за диабетици.
Печурките съдържат повече витамини от В-групата, отколко има в пресните зеленчуци. Тези гъби са отличник по наличие на витамин В2, който понижава главоболието и намалява честотата на болковите офанзиви при хора, страдащи от мигрена.
Печурките въздействат позитивно върху положението на кожата и косата. Високото наличие на антиоксиданти в печурките ги прави здравословна храна, подобаваща за всяка една софра.
Консумацията на печурки има антибактериален, антивирусен и даже антиканцерогенен резултат съгласно редица извършени проучвания.
Вреди от печурки
Най-големият риск, който съществува при потреблението освен на печурки, само че и на всички типове гъби, идва от рисковите отровни двойници. Специално печурката има 3 двойници – бяла леплива мухоморка, зелена мухоморка и карболова печурка. Най-опасният от тях е небезизвестната зелена мухоморка.
Най-сигурният метод да отличите отровният двойник на гъбата е цветът на пластинките. При ядливите печурки пластинките са розово-червени до кафяви, само че при зелената мухоморка те са оцветени в бяло.
Първите признаци, по които може да разпознаете отравянето са коремна болежка с коликообразен темперамент, диария и повръщане. Следват признаци на чернодробно увреждане, кома и даже припадъци. Бъбречната непълнота също не е изключена. Затова даже при най-малките подозрения незабавно потърсете квалифицирана здравна помощ.
Друг значим миг в потреблението на печурки е тяхното запазване. Дори ядливата печурка може да аргументи отрицателни признаци, в случай че не се съхранява вярно. От друга страна, хората с по-нежен корем, могат да имат проблеми със храносмилането на гъбите, които да доведат до стомашен дискомфорт.
Ако сте сигурни в това, че имате свежи гъби на разположение, то може да ги употребите в някоя от тези вкусотии:
- месо с гъби;
- гъби в масло;
- ориз с гъби.
