Печалбата на банките към септември скача с 80% до рекордните 2.7 млрд. лв.
Печалбата на банките към септември скача с 80% до рекордните 2.7 милиарда лева, като единствено за последното тримесечие тя е над 1 милиарда лева Основен мотор не престават да са покачващите се лихвени доходи от компаниите, само че и взривът при жилищното кредитиране оказва помощ Лидер по активи остава ОББ с 32.5 милиарда лева, до момента в който ДСК регистрира най-голяма облага - 744 млн. лева
Рекордно тримесечие в границите на рекордна година. Така наподобяват за българската банкова система данните за летните юли, август и септември, които прибавят над 1 милиарда лева към облагата на бранша и по този начин за деветте месеца 2023 година тя доближава 2.7 милиарда лева Това съставлява 80.5% растеж по отношение на регистрираното миналата година, като за цялата 2022 година резултатът беше близо 2.1 милиарда лева, тъй че той към този момент е надхвърлен с над 600 млн. лева А защото останалите есенни месеци не вещаят внезапен поврат в трендовете, резултатът за годината би могъл да бъде и в порядъка на 3.5 милиарда лева
Нещо повече - подобрението надалеч не е единствено номинално. Ключовите индикатори за доходност като възвращаемостта на активите (над 2%) и на капитала (над 18%) са най-високи от преди Световната финансова рецесия насам.
Лихвеният ускорител Обяснението за всичко това е, че банките (далеч освен в България) не престават да са в златен миг, в който извличат позитиви по на практика всички линии. Най-значимият резултат обаче идва от разширяващия се чист лихвен приход, който доближава 3.56 милиарда лева за деветмесечието. Това е с 56%, или 1.28 милиарда лева, над равнището от 2022 година Това също не е оригиналност - наклонността на разтваряне на ножицата се оформи още с началото на стягането на паричната политика в средата на 2022 година В България поради наличната свръхликвидност в банките то се придвижи доста лимитирано при лихвите по депозитите, до момента в който при тези по заеми се следи повишаване, въпреки и най-вече съсредоточено при заемите за бизнеса.
Реклама
Всъщност, в случай че се погледнат общо лихвените доходи на банките, те порастват от 2.2 на 3.85 милиарда лева, което е съвсем 1.6 милиарда лева повече. От тази спомагателна сума обаче 621 млн. лева (до общо над 1.5 милиарда лева.) идват от фирмените портфейли, а едвам 206 млн. лева (до 1.41 милиарда лева.) са от семействата, като би трябвало да се означи, че не всичко това е лихвен резултат - в последната година има и растеж на кредитирането, който обикновено допуска повече доходи. А в действителност най-важен резултат (713 млн. лева.) за усъвършенствания резултат дават лихвите от заеми към други банки - това е в огромната си част пласираният свободен запас на междубанковия пазар и при банките майки. Ако преди година равнищата там към момента гравитираха към нулата, в този момент банките могат да извличат приход от ръководството на ликвидността си.
При чистия приход от такси продължава да се следи застой - те доближават 1.11 милиарда лева, или едвам 3.3% над сумата към септември 2022 година И не на последно място банките извличат позитив и от по-малкото начислени обезценки - 261 млн. лева, което е 25%, или съвсем 88 млн. лева, под сумата година по-рано. Все още забавянето в стопанската система, без обаче да се обрисува действителен риск от криза или скок на безработицата, не дава учредения за интензивно провизиране. А някои от най-големите банки даже регистрират негативни стойности, което се дължи на реинтегриране на начислени обезценки към коронавирус, когато поради огромната неустановеност се действаше по-консервативно.
Така в действителност единственият основен детайл, който тежи на представянето на банките, са 150 млн. лева повече административни разноски (до над 1.5 милиарда лева.), което значително е в синхрон с общото повишаване на заплатите в страната. Индивидуалните първенци Данните към септември не оферират някакво фундаментално разбъркване в класацията на банките по мярка. ОББ остава водач с 32.5 милиарда лева активи, а дистанцията с останалите в огромната тройка - ДСК (31.1 милиарда лева.) и Уникредит Булбанк (30.8 милиарда лева.), леко се уголемява, само че остава в тесни граници. Общо активите на банковата система доближават 165 милиарда лева, като растежът им леко се забавя по отношение на предходните тримесечия до под 11%.
Единственото по-съществено разбъркване е в средата на таблицата, където интензивно експандиращата Ти Би Ай банк, профилирана в потребителско кредитиране, продължава възхода си и е на път да влезе в топ 10. След 50% годишен растеж до 2.7 милиарда лева тя е малко под ББР, която е измежду дребното свиващи се кредитни институции.
Реклама
Ако се гледа облагата, тя е повсеместна (единственото изключение е дребният клон на естонската BigBank) и съвсем на всички места е внушително растяща и рекордна. Към деветмесечието ДСК регистрира невижданите в бранша 744 млн. лева с действителен късмет в края на годината да пробие границата от 1 милиарда лева Ако не се броят енергийните свръхпечалби в последната година, това евентуално би бил и връх в корпоративната история на България. Уникредит Булбанк също регистрира величествен резултат - съвсем 646 млн. лева
Тя е и най-актива в кредитирането за бизнеса - портфейлът ѝ скача за третото тримесечие с съвсем 480 млн. лева (спрямо общо 711 млн. лева ръст) и над 1 милиарда лева за последната година. Другите по-агресивно растящи в сегмента са ОББ (213 млн. лева.) и ПИБ (185 млн. лева.).
При семействата обаче ДСК продължава да затвърждава водачеството си с най-големи растежи. Повишението при потребителските портфейли с общо 541 млн. лева е движено главно от нея (със 167 млн. лева.), Пощенска банка (146 млн. лева.) и Ти Би ай банк (125 млн. лева.). А при жилищните заеми покачването с 888 млн. лева е разпределено, общо взето, съгласно пазарните дялове на огромните банки, като ДСК способства с 266 млн. лева, следвана от Уникредит Булбанк с 211 млн. лева и ОББ със 176 млн. лева.
Рекордно тримесечие в границите на рекордна година. Така наподобяват за българската банкова система данните за летните юли, август и септември, които прибавят над 1 милиарда лева към облагата на бранша и по този начин за деветте месеца 2023 година тя доближава 2.7 милиарда лева Това съставлява 80.5% растеж по отношение на регистрираното миналата година, като за цялата 2022 година резултатът беше близо 2.1 милиарда лева, тъй че той към този момент е надхвърлен с над 600 млн. лева А защото останалите есенни месеци не вещаят внезапен поврат в трендовете, резултатът за годината би могъл да бъде и в порядъка на 3.5 милиарда лева
Нещо повече - подобрението надалеч не е единствено номинално. Ключовите индикатори за доходност като възвращаемостта на активите (над 2%) и на капитала (над 18%) са най-високи от преди Световната финансова рецесия насам.
Лихвеният ускорител Обяснението за всичко това е, че банките (далеч освен в България) не престават да са в златен миг, в който извличат позитиви по на практика всички линии. Най-значимият резултат обаче идва от разширяващия се чист лихвен приход, който доближава 3.56 милиарда лева за деветмесечието. Това е с 56%, или 1.28 милиарда лева, над равнището от 2022 година Това също не е оригиналност - наклонността на разтваряне на ножицата се оформи още с началото на стягането на паричната политика в средата на 2022 година В България поради наличната свръхликвидност в банките то се придвижи доста лимитирано при лихвите по депозитите, до момента в който при тези по заеми се следи повишаване, въпреки и най-вече съсредоточено при заемите за бизнеса.
Реклама
Всъщност, в случай че се погледнат общо лихвените доходи на банките, те порастват от 2.2 на 3.85 милиарда лева, което е съвсем 1.6 милиарда лева повече. От тази спомагателна сума обаче 621 млн. лева (до общо над 1.5 милиарда лева.) идват от фирмените портфейли, а едвам 206 млн. лева (до 1.41 милиарда лева.) са от семействата, като би трябвало да се означи, че не всичко това е лихвен резултат - в последната година има и растеж на кредитирането, който обикновено допуска повече доходи. А в действителност най-важен резултат (713 млн. лева.) за усъвършенствания резултат дават лихвите от заеми към други банки - това е в огромната си част пласираният свободен запас на междубанковия пазар и при банките майки. Ако преди година равнищата там към момента гравитираха към нулата, в този момент банките могат да извличат приход от ръководството на ликвидността си.
При чистия приход от такси продължава да се следи застой - те доближават 1.11 милиарда лева, или едвам 3.3% над сумата към септември 2022 година И не на последно място банките извличат позитив и от по-малкото начислени обезценки - 261 млн. лева, което е 25%, или съвсем 88 млн. лева, под сумата година по-рано. Все още забавянето в стопанската система, без обаче да се обрисува действителен риск от криза или скок на безработицата, не дава учредения за интензивно провизиране. А някои от най-големите банки даже регистрират негативни стойности, което се дължи на реинтегриране на начислени обезценки към коронавирус, когато поради огромната неустановеност се действаше по-консервативно.
Така в действителност единственият основен детайл, който тежи на представянето на банките, са 150 млн. лева повече административни разноски (до над 1.5 милиарда лева.), което значително е в синхрон с общото повишаване на заплатите в страната. Индивидуалните първенци Данните към септември не оферират някакво фундаментално разбъркване в класацията на банките по мярка. ОББ остава водач с 32.5 милиарда лева активи, а дистанцията с останалите в огромната тройка - ДСК (31.1 милиарда лева.) и Уникредит Булбанк (30.8 милиарда лева.), леко се уголемява, само че остава в тесни граници. Общо активите на банковата система доближават 165 милиарда лева, като растежът им леко се забавя по отношение на предходните тримесечия до под 11%.
Единственото по-съществено разбъркване е в средата на таблицата, където интензивно експандиращата Ти Би Ай банк, профилирана в потребителско кредитиране, продължава възхода си и е на път да влезе в топ 10. След 50% годишен растеж до 2.7 милиарда лева тя е малко под ББР, която е измежду дребното свиващи се кредитни институции.
Реклама
Ако се гледа облагата, тя е повсеместна (единственото изключение е дребният клон на естонската BigBank) и съвсем на всички места е внушително растяща и рекордна. Към деветмесечието ДСК регистрира невижданите в бранша 744 млн. лева с действителен късмет в края на годината да пробие границата от 1 милиарда лева Ако не се броят енергийните свръхпечалби в последната година, това евентуално би бил и връх в корпоративната история на България. Уникредит Булбанк също регистрира величествен резултат - съвсем 646 млн. лева
Тя е и най-актива в кредитирането за бизнеса - портфейлът ѝ скача за третото тримесечие с съвсем 480 млн. лева (спрямо общо 711 млн. лева ръст) и над 1 милиарда лева за последната година. Другите по-агресивно растящи в сегмента са ОББ (213 млн. лева.) и ПИБ (185 млн. лева.).
При семействата обаче ДСК продължава да затвърждава водачеството си с най-големи растежи. Повишението при потребителските портфейли с общо 541 млн. лева е движено главно от нея (със 167 млн. лева.), Пощенска банка (146 млн. лева.) и Ти Би ай банк (125 млн. лева.). А при жилищните заеми покачването с 888 млн. лева е разпределено, общо взето, съгласно пазарните дялове на огромните банки, като ДСК способства с 266 млн. лева, следвана от Уникредит Булбанк с 211 млн. лева и ОББ със 176 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ