21-годишният Максим изрече на глас най-тъжната истина за нашенците зад граница: Пази се от българи в чужбина!
„ Пази се от българи в чужбина! “ – какъв брой ли деца са изпращани от родителите си с тези думи на уста. Не за друго, а тъй като „ Българин за българина в чужбина е чужденец… “, учи тъжната ни емигрантска процедура.
Това ужасяващо факсимиле за народопсихологията ни обаче не е наложително. Нещата в действителност могат да бъдат тъкмо противоположните – всичко зависи единствено от нас и от нашите дейности. Това излиза наяве от образеца на група млади българи в Германия.
Идеята за съдружие на българските студенти в Манхайм се заражда още през 2003 година През 2004-а то към този момент е публично учредено и записано в съда и в университета. Инициатор и ръководител на самодейността е Кирил Радев.
На поканата ми за виртуален диалог отвръща Максим Пенев, на 21 години от София. Завършил е 91-а Немска езикова гимназия в родния си град, след което стартира бакалавърското си образование по бизнес информатика в Университета в Манхайм. В момента е втори курс.
Въпреки че живее в чужбина, Максим се старае да поддържа връзката си с България жива. От февруари 2014-а e ръководител на „ Бай Ганьо “, а от август – част от организаторския екип на кариерното ревю за българи в Германия BG Careers Fair Germany.
Ето какво споделя Максим за българите в чужбина и българите като цяло:
- Защо тъкмо Бай Ганьо? Не е ли този книжовен облик една неприятна емблема за България – вид държание, от което се срамим?
- Както гласи и мотото на сдружението – „ Нашето име е нашето предизвикателство “. Образът на Бай Ганьо е извънредно спорен, само че все по този начин настоящ и потребен. Всеки от нас, българите в чужбина, е една дребна България в очите на другите.
Ние представляваме освен себе си, само че и страната си. А обликът на Бай Ганьо е сигнална лампичка, която да ни припомня да се борим с типичните за него черти, само че без да забравяме от кое място идваме, което е другата постоянно срещана, само че тъжна прекаленост.
- Какви са вашите действия?
- Основна цел на сдружението е да подкрепя българските студенти в района, изключително новопристигащите. За доста хора преходът от учебния живот към студентския и то в чужбина, надалеч от семейство и другари, е сложен. Затова сме отсреща за въпроси и подпомагане още преди идването на студентите в Германия. Организираме и осведомителна среща, менторска стратегия, оказваме помощ при намирането на жилище.
Всяка година организираме коледна благотворителна акция, като продаваме ръчно направени картички, коледни играчки и сладки в университета, а със събраните средства се провеждат екскурзии за децата от вкъщи в с. Доганово.
Сдружението има група по национални танци, театрална група, книжовен клуб и футболен тим. Други действия са български кино вечери, екскурзии и разнообразни културни събития, които да поддържат българския дух, както и да показват културата ни пред немските студенти.
Тази година да вземем за пример раздавахме мартеници и организирахме флашмоб с български национални танци в двора на университета. В момента пък дружно с Българското учебно заведение в Манхайм и някогашни студенти работим по организирането на празничен концерт по случай 24-ти май.
- Как действа сдружението ви?
- „ Бай Ганьо “ има над 100 членове, които заплащат членски импорт, с който финансираме плановете си. Веднъж годишно се организират избори, на които се избира управителният съвет. Този екип от 8 души е основната движеща мощ на сдружението.
Радваме се, когато ни оказват помощ и други членове, по тази причина всеки учебен срок се организира общо заседание, на което се разисква активността му и се събират хрумвания. Важна за нас е и кооперацията с останалите организации в университета, както и с други български студентски сдружения в Германия.
- Кое е най-трудното в акомодацията на един студент в чужбина?
- Определено методът на живот се трансформира и свикването с живота в чужбина изисква време. Следването е на централно място, а условията са несравнимо високи с досегашните. Същевременно на главата ти се струпват ред други отговорности, които съпътстват независимия живот, за които ти се постанова да се грижиш за първи път.
- А кое е най-трудното съответно в Германия?
- Според мен в Германия и изключително в Манхайм съществува преимуществото, че българската диаспора е доста огромна и от време на време можеш да забравиш, че си в чужбина, което е значимо за по-лесната акомодация.
- Сблъсквали ли сте се с сложни обстановки около активността си?
- Нормално е да се появяват компликации, само че за благополучие не е имало такива, които да не могат да се преодолеят или да ни демотивират.
На новопристигналите в Германия студенти бих предложил да се свържат с българското студентско сдружение, ако има такова в града. В него ще намерите хора, които към този момент са минали през процеса на адаптиране и знаят какво е да се озовеш самичък на едно изцяло непознато място и могат да дадат скъпи препоръки, които да ви спестят доста главоболия. Бих посъветвал идването да е най-малко седмица преди началото на семестъра.
Първата стъпка наложително е бюрократичната част – записване в университета, регистрация в общината, отваряне на банкова сметка и така нататък (подробна информация за кандидатстване, както и за формалностите при идване може да се откри да вземем за пример тук: http://faq4uni.com/ ), с цел да можете по-късно да се отпуснете и на мира да опознаете новия си дом.
Не пропускайте опциите, които дава университетът – разнообразни мероприятия за въвеждане на новите студенти, обиколки на града и университета, празненства, които са чудесна опция за запознаване с бъдещите ви сътрудници.
- Как би описал Манхайм – този град с история?
- Манхайм е доста забавно място. Не може да се каже, че е характерен немски или студентски град. Характерен е с огромния брой имигранти от всички краища на света, в същото време е прочут като град на нововъведенията, дал на света автомобила, колелото и трактора. За мен най-голямото му преимущество е разположението – в непосредствена непосредственост до историческия град Хайделберг, до различен студентски и иновационен град – Карлсруе, и до финансовата столица на Европа – Франкфурт.
- Кое ти липсва най-силно от България?
- Естествено – фамилията, приятелите, учебната атмосфера. Гимназиалните години са страховит интервал, в който получаваш от ден на ден независимост и автономия и в същото време към момента го има това равнодушие, което ти разрешава след учебно заведение да играеш с часове белот или футбол, да се мотаеш, без да гледаш часовника.
Странно е да си привикнал да срещаш в последните 5 години стотици хора всеки ден – и внезапно пътищата ви се разминават, даже с най-близките ти. Но това е неизбежно и е просто началото на нов стадий от живота ни, с което пред нас се откриват доста нови хоризонти. А като приказваме за липса, няма по какъв начин да не споменем и готвенето на мама и баба.
- Би ли се върнал и за какво?
- Бих се върнал, тъй като в България се усещам на място. Въпреки всички неуредици и проблеми. Трудно е за пояснение, само че нещо ме влече назад. В България виждам голям капацитет за развиване и съзидание. Възможностите за преместване на положителните практики от чужбина в България са вълнуващи за мен.
- А в случай че не би се върнал – за какво?
- Ако съм единствен в ентусиазма си и срещам единствено скептицизъм и незаинтересованост. За благополучие, в последно време се увещавам, че не е по този начин и имах щастието да се срещна и да работя с доста вдъхновяващи хора. Естествено не може да се подценява финансовата страна на нещата, само че за мен тя не е единственото мерило и считам, че е вероятен компромис в рационални граници.
От моите наблюдения има наклонност в някои браншове в България възнагражденията и отношението към фрагментите да се движат в вярната посока и се надявам от ден на ден компании да оферират задоволително мотивиращи позиции, с цел да могат да привлекат назад един несъмнено първокласен запас за страната ни и за самите компании в лицето на българите, получили образованието си или осъществили се в чужбина.
- Как се виждаш след 10 години?
- Установен в България, със семейство и работа, която ми доставя наслаждение.
Източник: bulgaros.ovh
Това ужасяващо факсимиле за народопсихологията ни обаче не е наложително. Нещата в действителност могат да бъдат тъкмо противоположните – всичко зависи единствено от нас и от нашите дейности. Това излиза наяве от образеца на група млади българи в Германия.
Идеята за съдружие на българските студенти в Манхайм се заражда още през 2003 година През 2004-а то към този момент е публично учредено и записано в съда и в университета. Инициатор и ръководител на самодейността е Кирил Радев.
На поканата ми за виртуален диалог отвръща Максим Пенев, на 21 години от София. Завършил е 91-а Немска езикова гимназия в родния си град, след което стартира бакалавърското си образование по бизнес информатика в Университета в Манхайм. В момента е втори курс.
Въпреки че живее в чужбина, Максим се старае да поддържа връзката си с България жива. От февруари 2014-а e ръководител на „ Бай Ганьо “, а от август – част от организаторския екип на кариерното ревю за българи в Германия BG Careers Fair Germany.
Ето какво споделя Максим за българите в чужбина и българите като цяло:
- Защо тъкмо Бай Ганьо? Не е ли този книжовен облик една неприятна емблема за България – вид държание, от което се срамим?
- Както гласи и мотото на сдружението – „ Нашето име е нашето предизвикателство “. Образът на Бай Ганьо е извънредно спорен, само че все по този начин настоящ и потребен. Всеки от нас, българите в чужбина, е една дребна България в очите на другите.
Ние представляваме освен себе си, само че и страната си. А обликът на Бай Ганьо е сигнална лампичка, която да ни припомня да се борим с типичните за него черти, само че без да забравяме от кое място идваме, което е другата постоянно срещана, само че тъжна прекаленост.
- Какви са вашите действия?
- Основна цел на сдружението е да подкрепя българските студенти в района, изключително новопристигащите. За доста хора преходът от учебния живот към студентския и то в чужбина, надалеч от семейство и другари, е сложен. Затова сме отсреща за въпроси и подпомагане още преди идването на студентите в Германия. Организираме и осведомителна среща, менторска стратегия, оказваме помощ при намирането на жилище.
Всяка година организираме коледна благотворителна акция, като продаваме ръчно направени картички, коледни играчки и сладки в университета, а със събраните средства се провеждат екскурзии за децата от вкъщи в с. Доганово.
Сдружението има група по национални танци, театрална група, книжовен клуб и футболен тим. Други действия са български кино вечери, екскурзии и разнообразни културни събития, които да поддържат българския дух, както и да показват културата ни пред немските студенти.
Тази година да вземем за пример раздавахме мартеници и организирахме флашмоб с български национални танци в двора на университета. В момента пък дружно с Българското учебно заведение в Манхайм и някогашни студенти работим по организирането на празничен концерт по случай 24-ти май.
- Как действа сдружението ви?
- „ Бай Ганьо “ има над 100 членове, които заплащат членски импорт, с който финансираме плановете си. Веднъж годишно се организират избори, на които се избира управителният съвет. Този екип от 8 души е основната движеща мощ на сдружението.
Радваме се, когато ни оказват помощ и други членове, по тази причина всеки учебен срок се организира общо заседание, на което се разисква активността му и се събират хрумвания. Важна за нас е и кооперацията с останалите организации в университета, както и с други български студентски сдружения в Германия.
- Кое е най-трудното в акомодацията на един студент в чужбина?
- Определено методът на живот се трансформира и свикването с живота в чужбина изисква време. Следването е на централно място, а условията са несравнимо високи с досегашните. Същевременно на главата ти се струпват ред други отговорности, които съпътстват независимия живот, за които ти се постанова да се грижиш за първи път.
- А кое е най-трудното съответно в Германия?
- Според мен в Германия и изключително в Манхайм съществува преимуществото, че българската диаспора е доста огромна и от време на време можеш да забравиш, че си в чужбина, което е значимо за по-лесната акомодация.
- Сблъсквали ли сте се с сложни обстановки около активността си?
- Нормално е да се появяват компликации, само че за благополучие не е имало такива, които да не могат да се преодолеят или да ни демотивират.
На новопристигналите в Германия студенти бих предложил да се свържат с българското студентско сдружение, ако има такова в града. В него ще намерите хора, които към този момент са минали през процеса на адаптиране и знаят какво е да се озовеш самичък на едно изцяло непознато място и могат да дадат скъпи препоръки, които да ви спестят доста главоболия. Бих посъветвал идването да е най-малко седмица преди началото на семестъра.
Първата стъпка наложително е бюрократичната част – записване в университета, регистрация в общината, отваряне на банкова сметка и така нататък (подробна информация за кандидатстване, както и за формалностите при идване може да се откри да вземем за пример тук: http://faq4uni.com/ ), с цел да можете по-късно да се отпуснете и на мира да опознаете новия си дом.
Не пропускайте опциите, които дава университетът – разнообразни мероприятия за въвеждане на новите студенти, обиколки на града и университета, празненства, които са чудесна опция за запознаване с бъдещите ви сътрудници.
- Как би описал Манхайм – този град с история?
- Манхайм е доста забавно място. Не може да се каже, че е характерен немски или студентски град. Характерен е с огромния брой имигранти от всички краища на света, в същото време е прочут като град на нововъведенията, дал на света автомобила, колелото и трактора. За мен най-голямото му преимущество е разположението – в непосредствена непосредственост до историческия град Хайделберг, до различен студентски и иновационен град – Карлсруе, и до финансовата столица на Европа – Франкфурт.
- Кое ти липсва най-силно от България?
- Естествено – фамилията, приятелите, учебната атмосфера. Гимназиалните години са страховит интервал, в който получаваш от ден на ден независимост и автономия и в същото време към момента го има това равнодушие, което ти разрешава след учебно заведение да играеш с часове белот или футбол, да се мотаеш, без да гледаш часовника.
Странно е да си привикнал да срещаш в последните 5 години стотици хора всеки ден – и внезапно пътищата ви се разминават, даже с най-близките ти. Но това е неизбежно и е просто началото на нов стадий от живота ни, с което пред нас се откриват доста нови хоризонти. А като приказваме за липса, няма по какъв начин да не споменем и готвенето на мама и баба.
- Би ли се върнал и за какво?
- Бих се върнал, тъй като в България се усещам на място. Въпреки всички неуредици и проблеми. Трудно е за пояснение, само че нещо ме влече назад. В България виждам голям капацитет за развиване и съзидание. Възможностите за преместване на положителните практики от чужбина в България са вълнуващи за мен.
- А в случай че не би се върнал – за какво?
- Ако съм единствен в ентусиазма си и срещам единствено скептицизъм и незаинтересованост. За благополучие, в последно време се увещавам, че не е по този начин и имах щастието да се срещна и да работя с доста вдъхновяващи хора. Естествено не може да се подценява финансовата страна на нещата, само че за мен тя не е единственото мерило и считам, че е вероятен компромис в рационални граници.
От моите наблюдения има наклонност в някои браншове в България възнагражденията и отношението към фрагментите да се движат в вярната посока и се надявам от ден на ден компании да оферират задоволително мотивиращи позиции, с цел да могат да привлекат назад един несъмнено първокласен запас за страната ни и за самите компании в лицето на българите, получили образованието си или осъществили се в чужбина.
- Как се виждаш след 10 години?
- Установен в България, със семейство и работа, която ми доставя наслаждение.
Източник: bulgaros.ovh
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ