Интервю | Павлос Трихакис, Baringa: ЕС чупи рекорди по внос от Китай и държавни помощи
Павлос Трихакис е сътрудник в най-големия енергиен съветник в Европа Baringa. Той управлява южноевропейския енергиен консултантски екип, като дава търговски, стратегически и политически и регулаторни препоръки на клиенти за енергийния преход. Baringa е световна консултантска компания за ръководство с към 1600 консултанти в международен мащаб, в това число близо 120 консултанти в България. София е центърът на Baringa за Югоизточна Европа, с необикновен фокус върху консултациите на енергийния пазар, както и даването на системи за търговия с сила и ръководство на риск в района. Павлос беше посетител на събитието Green Business is Great, проведено от Българо-британската бизнес асоциация. Няма по какъв начин да не стартираме с нашумялата българска такса за съветски газ. Какво може да се случи на пазара с въвеждането на 20-те лева./мвТч за транзитиран през България? Има ли капацитет тази приходна мярка да повлияе на целия европейски пазар?
Това е доста сложен въпрос. Без никакво подозрение, в случай че тя бъде приложена, ще има въздействие върху целия район. Главно в Гърция, Унгария и Сърбия. В Гърция негодуването против цената идва основно от частния бранш, не от самото държавното управление. Например, много ясна позиция против има от страна на Mytilineos (бел. ред. те оперират основно с съветски газ).
Наистина зависи и какъв брой време ще отнеме на България да приложи мярката. Ако времето е студено и би трябвало да бъдат натоварени газовите централи, тогава таксата може да е фактор.
Как си обяснявате, че след лудата 2022 година облагите на въглищните централи се намалиха, само че не изчезнаха. За образец, българската Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " е с 70 млн. облага към третото тримесечие. Числата демонстрират ли, че възобновимите енергийни източници имат потребност от въглища за баланс?
Не ни се желае да виждаме това - считаме, че има по-добри други възможности от въглищата. Възобновяемите източници с акумулатори за предпазване на електрическа енергия са по-добра алтернатива. Въглищата са остаряла и не изключително ефикасна технология.
Реклама
Причината, заради която към момента се употребяват въглища за произвеждане, е че газът към момента е безценен. 50 евро на мвТч отново е двойно повече от общоприетите цени, които би трябвало да виждаме на пазара. Въглищните централи няма да бъдат печеливши вечно.
Какво е пазарното и геополитическото значение на бъдещите 7-ми и 8-ми блок на Козлодуй? Твърде скъпи ли са новите блокове, с цел да бъдат печеливши? В общественото пространство не се загатват точни цифри, само че от държавното управление се приказва за 5 милиарда евро на блок най-малко.
Относно разноските - безспорен факт е, че се нуждаем от евтина нисковъглеродна сила. Ако се построи един блок в Козлодуй - смисъла ще е позитивно, само че не и фундаментално значимо от позиция на района и растящото търсене на електрическа енергия. Ако самата мощ на блока е по-голяма и се построят два блока, може да повлияе на потоците в разнообразни страни и на износа. Важно е да се види какъв ще бъде проектът на България в бъдеще - ще бъде ли голям чист експортьор или не.
Във Англия (бел.ред. става въпрос за новата централа Хинкли, която се строи) разноските са двойно повече от 5 милиарда евро. Най-големият проблем е какъв брой време ще отнеме и българското държавно управление да има явен лост за въздействие върху строителя за закъсненията. Построяването на британската централа лишава доста повече години, в сравнение с е декларирано първоначално.
Има ли политически проблем в Европа, че зеленият преход зависи от Китай? Виждаме какво се случва с основания в Европа турбинен бранш, който има потребност от държавни инжекции и непрекъснато има механически проблеми и проблеми с доставките?
Много е значимо, че Европейски Съюз разгласи промишлен проект за зелена договорка и индустриален проект за чисти нулеви излъчвания (Green Deal industrial plan; Net Zero industrial plan) - има същинско самопризнание в Европа, че трилемата върви паралелно с възходящите ограничения на индустриалната политика (където имаме такава). Под " трилема " имам поради трите стълба - конкурентни условия за стопански напредък, финансова и фискална непоклатимост и определяне на нации-лидери. Европейски Съюз също по този начин вкарва Закона за сериозните минерали. Всички тези неща са прелестни, само че в случай че погледнете числата от позиция на слънчевата промишленост, чупим върхове за импорт от Китай.
Реклама
По-голямата част от вятърната промишленост е европейска, само че губи конкурентоспособност заради разноските. Особено за офшорна вятърна сила. Имаме потребност от дълготраен проект - нуждаем се от самостоятелност, в случай че желаеме да реализираме задачите за 2050 година
Какво мислите за скорошното решение на Европейска комисия да даде зелена светлина за продължение на държавните дотации за сметките за електрическа енергия и таваните на облагите на производителите? Убиват ли се вложенията във възобновими енергийни източници?
Мисля, че ги забавя. Субсидиите работят като преграда пред сключването на дълготрайни контракти за покупко-продажба на електрическа енергия (PPA). Истината обаче е, че имаме високи цени на силата и не сме конкурентни. Субсидиите никога не са дълготрайно решение.
Европейски Съюз неотдавна разгласява разноски за държавна помощ - те безусловно експлодират. През 2022 година числата са: 190 милиарда евро за държавна помощ, обвързвана с коронавирус, и 145 милиарда евро за енергетика и околна среда.
Как се оправя Европа с консолидираното на слънчевите съоръжения в мрежата и това пречи ли на зеления преход?
За да реализираме чисто нула и да декарбонизираме, би трябвало да влагаме в мрежи. Страните, които се придвижиха най-бързо в консолидираното на ВЕИ - Испания, Германия, Гърция, имат единствено един проблем - мрежата е най-голямото ограничаване. Всичко би трябвало да се направи по съгласуван метод, енергийните вектори ще стават все по-свързани, в това число, когато водородът стартира да навлиза на пазара. Това значи, че местоположението на бъдещите вложения ще зависи от потенциала на мрежата. А тя ще изисква доста вложения. Наличието на интелигентни измервателни уреди (smartmeters) също ще помогне.
Това е доста сложен въпрос. Без никакво подозрение, в случай че тя бъде приложена, ще има въздействие върху целия район. Главно в Гърция, Унгария и Сърбия. В Гърция негодуването против цената идва основно от частния бранш, не от самото държавното управление. Например, много ясна позиция против има от страна на Mytilineos (бел. ред. те оперират основно с съветски газ).
Наистина зависи и какъв брой време ще отнеме на България да приложи мярката. Ако времето е студено и би трябвало да бъдат натоварени газовите централи, тогава таксата може да е фактор.
Как си обяснявате, че след лудата 2022 година облагите на въглищните централи се намалиха, само че не изчезнаха. За образец, българската Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " е с 70 млн. облага към третото тримесечие. Числата демонстрират ли, че възобновимите енергийни източници имат потребност от въглища за баланс?
Не ни се желае да виждаме това - считаме, че има по-добри други възможности от въглищата. Възобновяемите източници с акумулатори за предпазване на електрическа енергия са по-добра алтернатива. Въглищата са остаряла и не изключително ефикасна технология.
Реклама
Причината, заради която към момента се употребяват въглища за произвеждане, е че газът към момента е безценен. 50 евро на мвТч отново е двойно повече от общоприетите цени, които би трябвало да виждаме на пазара. Въглищните централи няма да бъдат печеливши вечно.
Какво е пазарното и геополитическото значение на бъдещите 7-ми и 8-ми блок на Козлодуй? Твърде скъпи ли са новите блокове, с цел да бъдат печеливши? В общественото пространство не се загатват точни цифри, само че от държавното управление се приказва за 5 милиарда евро на блок най-малко.
Относно разноските - безспорен факт е, че се нуждаем от евтина нисковъглеродна сила. Ако се построи един блок в Козлодуй - смисъла ще е позитивно, само че не и фундаментално значимо от позиция на района и растящото търсене на електрическа енергия. Ако самата мощ на блока е по-голяма и се построят два блока, може да повлияе на потоците в разнообразни страни и на износа. Важно е да се види какъв ще бъде проектът на България в бъдеще - ще бъде ли голям чист експортьор или не.
Във Англия (бел.ред. става въпрос за новата централа Хинкли, която се строи) разноските са двойно повече от 5 милиарда евро. Най-големият проблем е какъв брой време ще отнеме и българското държавно управление да има явен лост за въздействие върху строителя за закъсненията. Построяването на британската централа лишава доста повече години, в сравнение с е декларирано първоначално.
Има ли политически проблем в Европа, че зеленият преход зависи от Китай? Виждаме какво се случва с основания в Европа турбинен бранш, който има потребност от държавни инжекции и непрекъснато има механически проблеми и проблеми с доставките?
Много е значимо, че Европейски Съюз разгласи промишлен проект за зелена договорка и индустриален проект за чисти нулеви излъчвания (Green Deal industrial plan; Net Zero industrial plan) - има същинско самопризнание в Европа, че трилемата върви паралелно с възходящите ограничения на индустриалната политика (където имаме такава). Под " трилема " имам поради трите стълба - конкурентни условия за стопански напредък, финансова и фискална непоклатимост и определяне на нации-лидери. Европейски Съюз също по този начин вкарва Закона за сериозните минерали. Всички тези неща са прелестни, само че в случай че погледнете числата от позиция на слънчевата промишленост, чупим върхове за импорт от Китай.
Реклама
По-голямата част от вятърната промишленост е европейска, само че губи конкурентоспособност заради разноските. Особено за офшорна вятърна сила. Имаме потребност от дълготраен проект - нуждаем се от самостоятелност, в случай че желаеме да реализираме задачите за 2050 година
Какво мислите за скорошното решение на Европейска комисия да даде зелена светлина за продължение на държавните дотации за сметките за електрическа енергия и таваните на облагите на производителите? Убиват ли се вложенията във възобновими енергийни източници?
Мисля, че ги забавя. Субсидиите работят като преграда пред сключването на дълготрайни контракти за покупко-продажба на електрическа енергия (PPA). Истината обаче е, че имаме високи цени на силата и не сме конкурентни. Субсидиите никога не са дълготрайно решение.
Европейски Съюз неотдавна разгласява разноски за държавна помощ - те безусловно експлодират. През 2022 година числата са: 190 милиарда евро за държавна помощ, обвързвана с коронавирус, и 145 милиарда евро за енергетика и околна среда.
Как се оправя Европа с консолидираното на слънчевите съоръжения в мрежата и това пречи ли на зеления преход?
За да реализираме чисто нула и да декарбонизираме, би трябвало да влагаме в мрежи. Страните, които се придвижиха най-бързо в консолидираното на ВЕИ - Испания, Германия, Гърция, имат единствено един проблем - мрежата е най-голямото ограничаване. Всичко би трябвало да се направи по съгласуван метод, енергийните вектори ще стават все по-свързани, в това число, когато водородът стартира да навлиза на пазара. Това значи, че местоположението на бъдещите вложения ще зависи от потенциала на мрежата. А тя ще изисква доста вложения. Наличието на интелигентни измервателни уреди (smartmeters) също ще помогне.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ