Членството на Турция в НАТО: Едно трудно пътешествие от 1952 г. насам
Пътят на Турция вНАТО стартира преди 67 години този месец, единствено три години след основаването на организацията, и оцелява до през днешния ден с разнообразни възходи и падения. Връзката се трансформира, макар че и двете страни са ангажирани с Алианса и получават взаимни изгоди от него. Тав написа електронното издание на вестник " Sabah " в материал, представен от организация " Фокус ".
В сряда министрите на защитата на НАТО се събраха в Брюксел на двудневна среща. Турция, представлявана от министъра на защитата Хулуси Акар, срещна с гръцкия си сътрудник Евангелос Апостолакис в коридорите на форума, където двамата разискаха настоящите въпроси сред страните.
Както Турция, по този начин и Гърция станаха членове на НАТО през 1952 година като част от първото придвижване за разширение на организацията. Обаче присъединението към организацията пристигна на висока цена. Първоначално Турция се сражаваше с членовете на НАТО в Корейската война, като загуби 721 бойци, а по-късно получи право да бъде член на организацията, защото предходните й опити да се причисли към нея бяха несполучливи.
Понастоящем НАТО има 29 членове и е предопределена да бъде групова отбранителна организация; да пази неделима сигурност, независимост и общи полезности на нейните членове. Членството в организацията се възприема от Турция като нещо, което може да способства позитивно за икономическото, военното и политическото развиване на страната. Оттогава Турция е жизненоважен съдружник, който обезпечава на НАТО връзка на изток и надзор на върху проливите.
„ Турция отдава най-голямо значение на ролята на НАТО за поддържане на сигурността и стабилността в евроатлантическата зона и за обезпечаване на конгрес за политически и военни съвещания по тематики, които съставляват интерес за нейните членове “, е позицията на турското външно министерство по отношение на връзките с НАТО. „ Неделимостта на сигурността на съюза, солидарността сред съдружниците и справедливото систематизиране на риска и тежестта, както и правилото за консенсус, са управителните правила на НАТО и би трябвало да останат такива “, прибавят от там.
Турция, която има втората по величина войска в организацията след Съединени американски щати, е една от страните членки на НАТО в границите на Мисията „ Решителна поддръжка “ в Афганистан и е водеща страна в района на Кабул. Като част от отговорностите си като страна от НАТО в Кабул, Турция също по този начин пази летище Хамид Карзай в Афганистан.
Страната също по този начин дава непрекъсната военноморска помощ на задачите на НАТО в Егейско море, до момента в който управлява районни начинания, в това число дейностите на непрекъснатата морска група на НАТО (SNMG) в Черноморския район.
Турция също е хазаин на доста начинания на НАТО. В западна провинция Измир има щабквартира на НАТО, въздушна база в южна провинция Адана, друга в Диарбекир корпус за бързо реагиране на НАТО в Истанбул. Също по този начин е хазаин на радар AN / TPY-2 в източната провинция Малатия като част от плана за ракетния щит на организацията.
Отделно от всичко това, единствено през 2018 година Турция е предоставила 101 милиона $ за общото финансиране на НАТО.
Като една от страните, които способстват най-вече за мисиiта на организацията, Турция чака поддръжка от НАТО във всички аспекти и е подготвена да работи по същия метод в подмяна. Въпреки че пътешествието на страната в НАТО е цялостно с взаимни задачи, то е цялостно и с разочарования и изменничества.
Първото отчаяние пристигна през 1964 година, когато Турция реши да предприеме дейности в Кипър, където кипърските турци страдаха от кипърските гърци. Президентът на Съединени американски щати по това време, Линдън Джонсън, изпрати писмо до турския президент Исмет Иньоню, като сподели, че при положение на навлизане на острова, НАТО няма да бъде на страната на Анкара.
Известен като " Писмото на Джонсън ", случаят стана първото от многото изменничества на НАТО и остави отрицателно усещане в турското общество. През 1974 година разочароващото държание на Съединени американски щати продължи с ембарго върху продажбата на оръжие на Турция след намесата на страната в Кипър.
Кипърският случай и отношението на Съединени американски щати и НАТО по време на процеса в никакъв случай не бе забравено в Турция и даде началото на антинатовските и антиамериканските настроения в страната, които не престават да са мощни десетилетия по-късно.
Една от аргументите за продължаващите отрицателни усеща към НАТО е позицията на организацията срещу битката на Турция против тероризма, изключително с ПКК (Работническата партия на Кюрдистан).
В края на 90-те години, когато битката против ПКК бе на върха в Турция, изключително в източните региони на страната, Германия съобщи, че Турция употребява оръжие против цивилни и й наложи ембарго, вместо да поддържа Анкара.
С времето, заставането на страната терористите, а не на Турция, стана принцип за доста страни-членки на НАТО, изключително за Съединени американски щати. Вашингтон поддържа сирийския филиал на ПКК – „ Отрядите за национална самозащита “ (ОНС/YPG), макар предизвестията на Турция, че групата е опасност за сигурността й.
Анкара е ядосана от поддръжката на Съединени американски щати за „ Сирийските демократични сили “ (СДС), доминирана от Общински народен съвет, под предлог за битка с „ Ислямска страна “. Съединени американски щати предоставиха военно образование и доставиха камиони с оръжие на сирийските кюрди, без да се преценяват с предизвестията от страна на Анкара, че партньорството с една терористична група за битка с друга не е задоволително.
Турция твърди, че оръжията в последна сметка са трансферирани на ПКК, която е избрана за терористична група от Съединени американски щати, Турция и Европейски Съюз и в последна сметка се употребяват против Турция.
Що се отнася до Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), НАТО сподели известна поддръжка за Турция. По мотив първата годишнина от несполучливия опит за прелом в Турция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели: „ Повтарям мощното си обръщение, че всеки опит за подкопаване на демокрацията в някоя от нашите съюзнически страни е недопустим “.
ФЕТО, ръководена от живеещия в Съединени американски щати Фетхуллах Гюлен, се опита да смъкна турското държавно управление и да завземе властта на 15 юли 2016 година Опитът за прелом беше предотвратен от лоялни военни елементи, полицейски елементи и милиони турски жители. Около 250 души, най-вече цивилни, бяха убити от бойци от пучистите. И въпреки всичко Съединени американски щати, макар че получиха доказателства за ролята на ФЕТО в опита за прелом, не са екстрадирали Гюлен в Турция. НАТО също по този начин изостави Турция и не я поддържа в гражданската война в Сирия. През 2012 година Турция изиска от НАТО на нейните граници да бъдат сложени ракети „ Пейтриът “. Въпреки това, макар че ракетите бяха в Турция за известно време, скоро страните от НАТО ги върнаха, оставяйки Турция да се пази сама.
През 2017 година, в един позорен случай за Турция, по време на взаимни военни учения на НАТО в Норвегия, фотография на Мустафа Кемал Ататюрк, създател на Турция, беше сложена измежду фотосите на „ вражеските страни “. По това време бе основан и подправен Фейсбук акаунт под името на президента Реджеп Тайип Ердоган с изявления, благоприятстващи " вражеските страни ".
След като турски военни длъжностни лица видяха случаите, НАТО предприе нужните ограничения и бе обещано заричане на Турция.
Въпреки тази променлива връзка, НАТО продължава да приказва за високата стойност на Турция в организацията, заявявайки, че тя е стратегически съдружник. " Турция е значима за НАТО, само че НАТО също е значимо за Турция. Алиансът се основава на главния принцип " един за всички и всички за един ", сподели Столтенберг пред „ Анадолската организация “ в щаба на НАТО в Брюксел преди формалното си посещаване в Турция на 16 април.
В сряда министрите на защитата на НАТО се събраха в Брюксел на двудневна среща. Турция, представлявана от министъра на защитата Хулуси Акар, срещна с гръцкия си сътрудник Евангелос Апостолакис в коридорите на форума, където двамата разискаха настоящите въпроси сред страните.
Както Турция, по този начин и Гърция станаха членове на НАТО през 1952 година като част от първото придвижване за разширение на организацията. Обаче присъединението към организацията пристигна на висока цена. Първоначално Турция се сражаваше с членовете на НАТО в Корейската война, като загуби 721 бойци, а по-късно получи право да бъде член на организацията, защото предходните й опити да се причисли към нея бяха несполучливи.
Понастоящем НАТО има 29 членове и е предопределена да бъде групова отбранителна организация; да пази неделима сигурност, независимост и общи полезности на нейните членове. Членството в организацията се възприема от Турция като нещо, което може да способства позитивно за икономическото, военното и политическото развиване на страната. Оттогава Турция е жизненоважен съдружник, който обезпечава на НАТО връзка на изток и надзор на върху проливите.
„ Турция отдава най-голямо значение на ролята на НАТО за поддържане на сигурността и стабилността в евроатлантическата зона и за обезпечаване на конгрес за политически и военни съвещания по тематики, които съставляват интерес за нейните членове “, е позицията на турското външно министерство по отношение на връзките с НАТО. „ Неделимостта на сигурността на съюза, солидарността сред съдружниците и справедливото систематизиране на риска и тежестта, както и правилото за консенсус, са управителните правила на НАТО и би трябвало да останат такива “, прибавят от там.
Турция, която има втората по величина войска в организацията след Съединени американски щати, е една от страните членки на НАТО в границите на Мисията „ Решителна поддръжка “ в Афганистан и е водеща страна в района на Кабул. Като част от отговорностите си като страна от НАТО в Кабул, Турция също по този начин пази летище Хамид Карзай в Афганистан.
Страната също по този начин дава непрекъсната военноморска помощ на задачите на НАТО в Егейско море, до момента в който управлява районни начинания, в това число дейностите на непрекъснатата морска група на НАТО (SNMG) в Черноморския район.
Турция също е хазаин на доста начинания на НАТО. В западна провинция Измир има щабквартира на НАТО, въздушна база в южна провинция Адана, друга в Диарбекир корпус за бързо реагиране на НАТО в Истанбул. Също по този начин е хазаин на радар AN / TPY-2 в източната провинция Малатия като част от плана за ракетния щит на организацията.
Отделно от всичко това, единствено през 2018 година Турция е предоставила 101 милиона $ за общото финансиране на НАТО.
Като една от страните, които способстват най-вече за мисиiта на организацията, Турция чака поддръжка от НАТО във всички аспекти и е подготвена да работи по същия метод в подмяна. Въпреки че пътешествието на страната в НАТО е цялостно с взаимни задачи, то е цялостно и с разочарования и изменничества.
Първото отчаяние пристигна през 1964 година, когато Турция реши да предприеме дейности в Кипър, където кипърските турци страдаха от кипърските гърци. Президентът на Съединени американски щати по това време, Линдън Джонсън, изпрати писмо до турския президент Исмет Иньоню, като сподели, че при положение на навлизане на острова, НАТО няма да бъде на страната на Анкара.
Известен като " Писмото на Джонсън ", случаят стана първото от многото изменничества на НАТО и остави отрицателно усещане в турското общество. През 1974 година разочароващото държание на Съединени американски щати продължи с ембарго върху продажбата на оръжие на Турция след намесата на страната в Кипър.
Кипърският случай и отношението на Съединени американски щати и НАТО по време на процеса в никакъв случай не бе забравено в Турция и даде началото на антинатовските и антиамериканските настроения в страната, които не престават да са мощни десетилетия по-късно.
Една от аргументите за продължаващите отрицателни усеща към НАТО е позицията на организацията срещу битката на Турция против тероризма, изключително с ПКК (Работническата партия на Кюрдистан).
В края на 90-те години, когато битката против ПКК бе на върха в Турция, изключително в източните региони на страната, Германия съобщи, че Турция употребява оръжие против цивилни и й наложи ембарго, вместо да поддържа Анкара.
С времето, заставането на страната терористите, а не на Турция, стана принцип за доста страни-членки на НАТО, изключително за Съединени американски щати. Вашингтон поддържа сирийския филиал на ПКК – „ Отрядите за национална самозащита “ (ОНС/YPG), макар предизвестията на Турция, че групата е опасност за сигурността й.
Анкара е ядосана от поддръжката на Съединени американски щати за „ Сирийските демократични сили “ (СДС), доминирана от Общински народен съвет, под предлог за битка с „ Ислямска страна “. Съединени американски щати предоставиха военно образование и доставиха камиони с оръжие на сирийските кюрди, без да се преценяват с предизвестията от страна на Анкара, че партньорството с една терористична група за битка с друга не е задоволително.
Турция твърди, че оръжията в последна сметка са трансферирани на ПКК, която е избрана за терористична група от Съединени американски щати, Турция и Европейски Съюз и в последна сметка се употребяват против Турция.
Що се отнася до Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), НАТО сподели известна поддръжка за Турция. По мотив първата годишнина от несполучливия опит за прелом в Турция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели: „ Повтарям мощното си обръщение, че всеки опит за подкопаване на демокрацията в някоя от нашите съюзнически страни е недопустим “.
ФЕТО, ръководена от живеещия в Съединени американски щати Фетхуллах Гюлен, се опита да смъкна турското държавно управление и да завземе властта на 15 юли 2016 година Опитът за прелом беше предотвратен от лоялни военни елементи, полицейски елементи и милиони турски жители. Около 250 души, най-вече цивилни, бяха убити от бойци от пучистите. И въпреки всичко Съединени американски щати, макар че получиха доказателства за ролята на ФЕТО в опита за прелом, не са екстрадирали Гюлен в Турция. НАТО също по този начин изостави Турция и не я поддържа в гражданската война в Сирия. През 2012 година Турция изиска от НАТО на нейните граници да бъдат сложени ракети „ Пейтриът “. Въпреки това, макар че ракетите бяха в Турция за известно време, скоро страните от НАТО ги върнаха, оставяйки Турция да се пази сама.
През 2017 година, в един позорен случай за Турция, по време на взаимни военни учения на НАТО в Норвегия, фотография на Мустафа Кемал Ататюрк, създател на Турция, беше сложена измежду фотосите на „ вражеските страни “. По това време бе основан и подправен Фейсбук акаунт под името на президента Реджеп Тайип Ердоган с изявления, благоприятстващи " вражеските страни ".
След като турски военни длъжностни лица видяха случаите, НАТО предприе нужните ограничения и бе обещано заричане на Турция.
Въпреки тази променлива връзка, НАТО продължава да приказва за високата стойност на Турция в организацията, заявявайки, че тя е стратегически съдружник. " Турция е значима за НАТО, само че НАТО също е значимо за Турция. Алиансът се основава на главния принцип " един за всички и всички за един ", сподели Столтенберг пред „ Анадолската организация “ в щаба на НАТО в Брюксел преди формалното си посещаване в Турция на 16 април.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ