Херодот - бащата на историята
Пътуването в антични времена несъмнено не е било за страдащите от сърце и това прави обсега на херодотовите пътешествия още по-значим.
Херодот, първият в действителност популярен публицист, който документира европейската история, е разказан от Цицерон като „ Бащата на историята ”. Разбира се не съществува универсално изказване и има хора, които го назовават „ Бащата на историческите измислици ”, което е много неправдив прякор.
Идеята на херодотовите истории е била те да бъдат разказвани. Поради тази причина той е залагал повече емфаза за да бъде по-интересен, а не да е прекомерно старателен. Въпреки това доколкото му е било допустимо се е придържал към обстоятелствата.
Херодот е пътувал извънредно доста с цел да се добере до информация от първа ръка по отношение на международните събития и един път дори след посещаването на Таир пропътувал целия път назад, с цел да ревизира един единствен факт. В книгите си също по този начин твърди, че огромна част от това, което е написал, е „ основано на клюки, примесени с...моите лични наблюдения ” и нататък „ Мое обвързване е да повторя това, което е казано, само че не и безусловно да му имам вяра, тази забележка важи за цялата ми работа. ”
Ранни години
Херодот е роден някъде към 484 прочие Хр в Халикарнасус. Известният тогава град е бил ръководен от кралицата - боец Артемисия. Васал на персийския крал Ксеркс, тя е воювала паралелно до него във военноморската борба при Салемис.
За детските и юношеските години на Херодот не се знае нищо - колкото и да е необичайно, международните историци даже не са успяли детайлно да пресъздадат неговата лична история. Първите сведения, които имаме за него са от времето, когато е бил млад мъж. На трона към този момент е седял внукът на кралица Артемисия - Лиджамис, който обаче нямал нищо общо с нея. Той, както и синът му, били известни тирани и по тази причина не били доста известни измежду масите.
Заточение отвън Халикарнасус
Младият Херодот и чичо му Паниасис, който бил стихотворец, се въвличат в несполучлив опит да се отстрани дяволския дует. Цялата работа свършва с хващането и екзекутирането на Паниасис и със заточението на Херодот отвън града. Историкът отпътува за прилежащия град Самос, където остава през идващите осем години и по това време се научава да приказва и да написа на йонийски акцент. По-късно неговите „ Истории ” са написани на същия акцент.
Завръщането му в Халикарнасус след премахването на Лиджамис е малко и мимолетно. Новата политическа партия също не го утвърждава и на него още веднъж му се постанова да напусне града, този път за положително.
В Атина
След приситгането си в Атина, намирайки се в своя културен зенит, Херодот бързо открива добра компания в лицето на Софокъл, който тогава живеел там, както и Перикъл и доста други. Слушайки го да споделя за своите завършения, атинците го изхранвали, а най-после дори му дали пенсия, от която да се устоя.
Пътувания
Може би тъкмо това известно предпочитание за описване на международни събития е предиздвикало Херодот да се насочи на път, или пък може би безкрайната му насоченост към познания. Местата, които е посетил, включват Египет, Вавилон, Суса, Екватан, Кримея, Таир, Сирия, Тракия, Кирен, Либия и цяла Гърция.
Историческите книги
Неговите исторически книги са значими пътеписи, в които в детайли се разказват географските особености на местата, които е посетил, животинският и растителният живот на тези райони, особеностите на хората, политическите, обществените и културните им характерности, историите и легендите, които те са му разказвали. Тъй като е записвал безусловно всичко, което го е интересувало, Херодот ни е оставил една много детайлна визия за античния свят. Той очевидно е знаел, че съди останалите по личните си разбирания, тъй като дава образец с един цар, който попитал гърците за какво не изяждат мъртвите си вместо да ги изгарят, какъвто е бил техния бит. Те ужасени отвърнали, че в никакъв случай няма да създадат сходно нещо. След това се обърнал към така наречен callatians и ги попитал за какво не изгарят мъртвите си вместо да ги ядат, само че реакцията им била същата като на гърците. Херодот заключава, че в действителност обичаят е крал на всички нации.
Край
Около 444 прочие Хр. атиняните основават нова колония от тюри в южна Италия. Херодот отива там за известно време, само че след това се връща още веднъж в Атина, където и умира, някъде сред 426 и 415 пр.Хр.
