Марко Поло - живот и пътешествия
Пътешествениците и откривателите постоянно са се употребили със славата на авантюристи, прокарващи пътя на човечеството към новото. Техните завършения разпалват интереса към изследване и разкриване на непознатите места по света.
Днес съвсем всичко към този момент е намерено и проучено. Много хора са покрили имената си със славата на откриватели. Кой е първият прочут измежду тях, на който изискуем пробуждането у хората на неутолим интерес и любознание към непознатите култури?
Това е Марко Поло - венецианец, пътувал по пътя на коприната и прекарал дълги години при монголския император Кубилай хан, който владеел по същото време и Китай. След завръщането си описал усещанията си в книгата си Пътешествията на Марко Поло. Казват, че самичък Христофор Колумб носел едно копие на неговата книга при пътуването до Америка.
Без подозрение животът на този човек е любопитен, както и всичко, което споделя в своите мемоари за далечни земи. Той не е първият странник, пътувал до Китай, само че е първият, който оставил писмени сведения за приключенията си. И въпреки да се оспорват от някои откриватели през днешния ден, те не са лишили от ореола на пътешественика Марко Поло.
Биографични бележки за Марко Поло
Марко Поло записва името се като първият европеец, достигнал до загадъчния за съвременниците му Китай. Дори единствено този факт го подрежда незабавно в редицата на видните откриватели и пътешественици.
Сведенията за него са прекомерно нищожни, само че не може да бъде другояче, тъй като той е роден през ранното Средновековие. Смята се, че е родом от Венеция. Предполагаемата дата на раждането му е 15 септември 1254 година. Баща му, Николо Поло, е търговец и дружно със своя брат Матео търгува с екзотични артикули от Изтока. За задачата пътувал надалече, стигнал до Волга и Бухара в пътешествията си.
Има и друга легенда, съгласно която татковина на великия странник е Балканският полуостров. Според изказванията семейството на Марко Поло датира от ХІІІ век и за нея се загатва от Далмация. Пътешественикът би трябвало да се счита за хърватин, тъй като е роден на остров Корчула, който принадлежи за балканската страна.
Има и трето съмнение, съгласно което Поло е поляк. То идва от умозаключение, направено поради титулната страница на първото издание на пътеписите му, където поло е написано с дребна писмен знак, не като фамилия, а като национална принадлежност, т.е. Марко, полякът.
Почти нищо не се знае за детските му години преди да навърши 15. Най-вероятно това време е прекарал във Венеция. През това време майка му умира и момчето е отгледано от вуйна си и чичо си.
През 1269 година бащата на Марко, Николо и чичо му Матео се завръщат във Венеция от странствуване в Азия, носейки скъпи блага, и тогава за първи път виждат младия Марко.
Две години по-късно, при ръководството на дожа Лоренцо Тиеполо, те потеглят още веднъж към Азия, като този път с тях потегля и младежът Марко. Връщат се във Венеция през 1295 година след 24 години неявяване, през което изминават 24 хиляди километра път.
При завръщането им излиза наяве, че Венецианската република води война с Генуа. Галерата, с която Марко взема решение да тръгне още веднъж на странствуване, е пленена от генуезците и той попада в пандиза. Там се среща с Рустикело да Пиза, създател на рицарски романи и издател, който също е затворен в Генуа, откакто е покорен в борбата при Курзола. На него Марко Поло диктува спомените си. Те са записани през 1298 година. Книгата става доста известна и търсена още през ХІV век.
След издаването на книгата, на идната 1299 година, Марко Поло е освободен от пандиза. Връща се във Венеция и продължава да се занимава с комерсиалната си активност. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град.
Пътешествието на Марко Поло
Сам Марко Поло назовава себе си умният и доблестен жител на Венеция. Пътешествията си из непознати места по света той реализира с чичо си и татко си.
Когато потегля, Марко е на 17 години. При завръщането си е 40-годишен мъж. Цели 24 години той прекарва в далечни земи. Завръщайки се, разказва възхищението си от несметните благосъстояния, които вижда, и по този начин измисля думата милион. Тя става заглавие на книгата му.
На италиански миле е хиляда, а оне е превъзходна степен. Затова приживе е именуван и сеньор Милион. Терминът последователно навлиза в приложимост и го употребяваме и през днешния ден.
Пътешествениците Поло потеглят през 1271 година от Акра и след дълги пътувания стигат до Китай през 1275 година. Изминават 7800 километра по търговски пътища.
Владетелят Кубилай хан - монголски император, който по това време ръководи Китай, ги приема задушевно. Особено мощни благосклонности има към Марко и му разпорежда разнообразни значими задачи. Назначава го и на висок пост, той е един от многото задгранични админи на Монголската империя. Работата му го води до доста места в Китай, където се среща с азиатската просвета. Научава и китайски, монголски и тюркски езици.
Книгите, в които Марко Поло разказва приключенията си
През 1292 година венецианците получават задача да съпроводят две принцеси, които би трябвало да се омъжат в Персия. След като извършват задачата, тримата венецианци се завръщат вкъщи, защото към този момент изпитват носталгия.
Преживените завършения Марко Поло разказва в книгата си, състояща се от 4 тома.
Първият разказва земите на Близкия изток и Централна Азия, които пътешественика пресича на път за Китай.
Втори том разказва живота в двора на Кубилай хан - внук на Чингис хан, с който се среща през 1275 година.
Третият том е отдаден на Япония, Индия, Шри Ланка, Източна Африка и Югоизточна Азия, които Марко Поло посещава, до момента в който е при Кубилай хан.
Четвъртият том е отдаден на войните на монголците в северните региони на Азия.
Книгата е преведена на доста езици още преди гибелта на своя създател. Оригиналния ръкопис обаче е загубен. Многото преписи много трансформират някои елементи от историите. Най-старият дубликат е на старофренски език с въздействие на италиански.
Истински ли са пътешествията на Марко Поло?
Историята на Марко Поло е вълнувала мощно мозъците на неговите съвременници, а и на потомците, които са се вдъхновявали от разказите за чудесата, които разказва. Това е време, когато хората няма от кое място да научават за живота по далечни земи с изключение на от разкази на пътешественици като Марко Поло и те са единствен източник на информация.
Днес може да се създадат съпоставки с разказите му и други исторически сводки и да се реши какъв е процентът на истината в разказаното. Досега друго удостоверение за пътешествията на Марко Поло също така, което самичък споделя в книгата си, няма. Съвременните откриватели са склонни да одобряват разказите в книгата повече като небивалица, в сравнение с като отражение на действителни събития.
Интересно е да се намерения върху доводите за такива изказвания на откривателите. Те показват няколко значими обстоятелството.
Архивът на град Ян Джоу, където съгласно книгата Марко Поло заема значим административен пост, не загатва на никое място за него. Това е нетипично, защото китайските летописи са доста педантични и прилежно означават всеки факт и персона.
Според разказите Марко Поло поставя завършек на обсадата на Тян Гян, само че китайските архиви настояват друго. Според тях персийците са сторили това. Марко Поло няма по какъв начин да е бил очевидец даже на самата блокада, защото тя е завършила две години, преди той да дойде в Китай.
Много необичайно наподобява на откривателите, че Марко Поло споделя много в детайли за живота и бита в Китай, само че изпуска детайлности като пръчиците, с които се хранят в Китай; напитката чай; както и Великата китайска стена. Това са забележителности, които няма по какъв начин да не смаят един европеец като Марко Поло.
Така или другояче Марко Поло си печели безконечна популярност като откривател на света със своята книга, която самичък той на първо време озаглавява Описание на света.
Днес гробът му не е прочут, защото е изгубен в края на ХV век, когато престрояват църквата свети Лаврентий, където е заровен.
