Откъде тръгва спорът за кафето - вредно или полезно
Пастирът на манастирските кози на име Клади от планината Сабл в Йемен първи забелязал възбуждащото деяние на кафето върху нервната система. Козите, които денем консумирали опадали плодове от кафеени шубраци, през нощта не заспивали и блеели. Монасите дълго се чудили на какво се дължи това, само че забелязали, че откакто ядат от тези плодове, блеенето е резултат на потреблението на кафеените плодове.
Тези шубраци били пренесени от етиопската провинция с център Каффа. В чест на тази провинция Каффа нарекли растението кафе, което на арабски значи да бъде мощен, деен и прочие От тези времена се води разногласието дали кафето е потребно или нездравословно.
През XVII век мюсюлманската вяра го не разрешава. Подобна възбрана съществувала и за етиопските християни. След доста разногласия дали е потребно или нездравословно кафето сред мюсюлманите в Мека се стигнало до компромис - кафето било оповестено за нежелателна напитка.
В турската столица е намерено първото кафене. В Лондон отварят първите кафетерии през 1652 година, в Марсилия - 1671 година, а година по-късно и в Париж.
В модерни дни за страдащите от хипертония, продължителен гастрит, язвена болест, бъбречно-каменна болест и продължителен нефрит, диабет, подагра и прочие не е целесъобразно да употребяват кафе.
В по-новите проучвания кафето не е по този начин анатемосвано, стига да се приема в умерени количества и да се подготвя от качествени сортове.
Йеменското кафе от сорта Мокко се смята за най-качествено. Бразилското и колумбийското кафе са също с отлични качества, изключително от сортовете Моле, Ред циркл и Рио.
Сред по-нискокачествените са либерийското и конгоанското кафе. Конгоанското кафе Робуста се употребява за произвеждане на разтворимо нескафе и съдържа най-вече кофеин. В България за жалост кафето Робуста е най-употребявано заради ниската му цена.
