Вие сте проблемът. Аз исках вие да живеете... За Одисея на Кристофър Нолън
Има един миг в " Одисея " на Нолан, който побира в себе си целия филм, и не съм спрял да мисля за него, откогато го гледах.
Одисей заварва хората си скрити от него, приведени над закланите говеда на Слънцето, лакомо нагъващи месото - предизвестени по най-недвусмисления вероятен метод, че да посегнеш на тези животни значи гибел.
Не че може да ги погуби - че ще ги погуби!!
Няма двусмислие, няма скрита уговорка. И те все пак го вършат - скритом, като подвластни, тъй като гладът на момента крещи по-силно от предизвестието за края им.
Одисей гледа с смут това скотско държание, толкоз нихилистично безразлично към следствията, че анулира всеки инстинкт за самозапазване на тъпчещите се с месо и тлъстина. И тогава той изрича най-потресните думи във кино лентата:
" Вие сте казусът. Аз желаех вие да живеете… "
Чуйте времето на глагола. Не " желая " - " желаех ".
Всичко към този момент е свършило. Докато изрича думите, месото е в устите им, присъдата е произнесена и не е останало нищо, с което той може да ги избави. Това е най-трудната за приемане истина на кино лентата: че има хора, които не можеш да спасиш, чиято крах просто би трябвало да гледаш, тъй като са избрали търбуха пред бъдещето си и никое предизвестие на света не може да надвика ламтежа. " Вие сте казусът " е диагнозата. " Исках да живеете " е скръбта на човек, схванал, че диагнозата не избавя никого, който отхвърля да я чуе.
И по този начин филмът пита непосредствено: щом не можеш да ги спасиш, какво можеш? Можеш да спасиш себе си. Но ще би трябвало да го направиш самичък.
Това е дълбоката архитектура на Одисеята. Единственото, което Одисей прави гениално, той го прави самичък. Троя не пада поради армия; тя пада поради мозъка на един съобразителен човек. Одисей самичък замисля коня, построява измамата, извършва проекта и трансформира най-цивилизования град на земята в пепел - посредством самотната мощ на своята ловкост. И когато се завръща вкъщи си, в дом, разяден от женихи, този дом още веднъж не се прочиства от войска. Прочистването Одисей го прави самичък: същият разсъдък, който унищожава една цивилизация, е впрегнат към изчистването на един дом от мръсотията му. Човекът, който не може да избави екипажа си от личните му зурли, към момента може със личната си ръка да унищожи това, което заслужава опустошение и да изкупи това, което още предстои на възмездие.
Изкуплението не е групово. То се извоюва, самотно, от оня, който е прогледнал.
Филмът бързо ни вкарва в кочината на свинете. Свинете не са единствено екипажът, те седят в креслата на киното, дъвчат пуканки и се опиват с пепси. Нолан ни убеждава в това цели три часа.
Най-ясното доказателство е епизодът с Цирцея - сцена, която допускам, че ще се преподава като кино класика и към която ще се връщаме по този начин, както се връщаме към банята в " Психо " на Хичкок.
Магьосницата трансформира хората на Одисей в прасета, само че ужасът не е в превъплъщението, а в неговата почтеност. Тези мъже са гладували в морето и щом стигат до трапезата ѝ, се нахвърлят върху манджата от черва и се тъпчат с възходящо озлобление. И до момента в който се тъпчат, надебеляват, изникват им зурли, стартират да квичат - до момента в който смяната престава да наподобява на проклинание и замязва на разобличаване. Такава е просто природата им, споделя Цирцея с пренебрежение, когато Одисей я моли да скапе магията. И тя е права. Чародейката не ги е обезобразила; показала ги е. Магията единствено прави очевидно това, което към този момент е било истина. Това не е екипаж от воюващи моряци. Това е стадо прасета, каквото постоянно си е било.
Нолан не стопира разобличението; то става още по-непоносимо. Свинете в никакъв случай не се научават. Върната им е човешката форма като втори късмет на живот, само че ненаситните им търбуси ги завличат право към говеждите стада на Слънцето. Знанието, че в случай че заколят добиче, ще намерят СИГУРНАТА си крах не озаптява ламтежа им. Историята, преживеният им опит престава да бъде преподавател и се трансформира просто в нещо, което се е случило и ще се случи още веднъж, без значение от следствията..
Питаме се за какво човечеството в никакъв случай не се учи от злополуките си и филмът дава отговор, без да трепне: тъй като в мига на желанието не съществува нищо с изключение на желанието. Бихме разменили цялото бъдеще - самата безкрайност - за идната евтина доза допамин. Свинската природа е ненаситна, а ненаситно създание не може да бъде поучавано. То може единствено да бъде предизвестено с цялостното схващане, че предизвестието не трансформира нищо.
Веднъж щом видиш това обръщение на кино лентата, го виждаш на всички места в Одисея, тъй като Нолан го е посял на всички места. Женихите са същият звяр в по-изискана кочина. Три години клечат в залите на Пенелопа и я " изяждат " до шушка - лакомо, без да са произвели нищо или да са рискували нещо. Един безконечен, пошъл гуляй, свирепост, преоблечена като ухажване, една неприлична ЧАЛГА, въобразила си, че е конкурс за ръката на Царица. И какво избира стадото шопари? Глигана - най-големия, най-шумния и най-лакомия измежду тях. Невъзможно е да не разпознаеш естетиката на нашия личен миг: регистъра на Мар-а-Лаго с безконечните му чалги и алфа-мъжко фукане, ревящото стадо, което бърка апетита с великолепие, а силата на звука - с добродетел.
Преди три хиляди години един стихотворец е погледнал човешката природа и е видял свинята и просяка, ненаситния и прогледналия, и от този момент нищо не е трансформирало диагнозата с една степен. Технологията на бягството от действителността не се е сменила - лотосът на Калипсо през днешния ден е безкрайният скрол на тикток и инстаграм; неразрешените стада са всеки ламтеж, който храним, знаейки, че ще ни коства бъдещето. Нолан е схванал, че " Одисея " в никакъв случай не е била история за античния свят; тя постоянно е била история за непрекъснатата човешка ВЪТРЕШНОСТ, за падналата свинска същина.
И тази същина е паднала поради една гигантска виновност, носена от Одисей от името на човечеството. Цивилизация е рухнала, Троя е сведена до пепел и Одисей е моторът на тази съсипия. Затова пътуването му към дома в действителност въобще не е пътешестване към дома; то е комплицирано, десетилетно отбягване на единственото, което не може да понесе - да си спомни какво е сторил и да се покае за него. Това е човек, който носи това, което през днешния ден бихме нарекли ТРАВМА, и търси не излекуване, а бягство в паралелни светове, където разплатата може да бъде отсрочена. Калипсо го тъпче с лотос, с цел да не помни: „ Мементо " в хитон, човек, бягащ от личната си памет, тъй като паметта е там, където живее виновността.
Но пътят към дома не минава през забравата. Единственият път обратно води надолу - в Хадес, в цялата събрана мрачевина на човешката душа. И даже в пъкъла Нолан отхвърля на героя си елементарно възмездие: в Хадес Одисей е към момента страхливец, изоставящ на мрака храбрите души на някогашните си подчинени бойци, последвали го правилно по НЕГЕРОИЧЕН път Образността на кино лентата доближава до чист, гол смут - голямата и страшна грозотия на Циклопа в пещерата му - и тя смущава, тъй като разказва личната ни сърцевина. Чудовищата не са някъде на открито. Те са демоните, с които човек би трябвало да се изправи лице в лице, с цел да стане още веднъж човек.
И Одисей се изправя против бесовете - самичък, по този начин, както се изправя против всичко. Когато най-накрая прочиства дома си, изколвайки женихите, покварили благоприличието, хубостта и морала, в една от най-пулсиращите подиуми на кино лентата, той го прави не като ослепителен воин, а като замърсен, смърдящ бедняк. Дегизировката е смисълът: оттова от просяшкото “отдолу ” се виждат доста неща, споделя някогашният цар на Итака. Трябва да станеш нищо, с цел да прогледнеш, и да прогледнеш, с цел да можеш да действаш и да се надяваш на възмездие за пъклената си виновност. Одисей не съумява да помогне на екипажа си да оживеят. Но съумява посредством личното си слизане надолу, в пъкъла на просията да си извоюва назад правото на живот.
И тъкмо тук е геният на Нолан и този талант е тотално отвън кино лентата, въпреки че е директно ориентиран към нас, феновете, които са тотално шашнати и потресени от този непрекъснат и некомфортен образен театър.
Цели три дълги часа, през 2026та, година, през която ние не сме способни да бъдем съсредоточени даже за три минути, Нолан ни приковава към седалките в киното и слага на изтънелите ни от скролване мозъци една в действителност сложна задача: 1. Следвай подиуми, които отхвърлят да идват по ред. 2, Задръж знаци, които не се разгадават при първо допиране. 3. Стой вътре в саундтрака, който е като клаустрофобична вътрешност и като примитивен пулс. 4. И - най-взискателното от всичко - чувствай. Премини през катарзис. В днешната ни халтура, чийто всеки тласък клони към банализирането и пристрастяването на всичко, Нолан е основал шедьовър, който изисква от фена същински разсъдък и същинска прочувствена сензитивност. На тези с напреднал brain rot, Одисеята предлага брутално аналогово лекуване.
Бихте предположили, че такова лекуване безусловно ще е елитарно, направено за малцината, които към този момент знаят по какъв начин да го четат. Но тъкмо това съмнение филмът опровергава и по тази причина таман тук е същинската му вяра. Одисея не е някакво нишово артхаус филмче. Това е блокбъстър: най-скъпият филм в кариерата на Нолан, сниман напълно на IMAX 70 мм, изпълващ най-големите екрани на земята, събиращ големи тълпи вечер след вечер - и тези тълпи дадоха отговор с един от най-високите рейтинги, регистрирани в миналото за филм.Рейтингът на Rotten Tomatos, най-демократичната платформа за оценка на филми има значение освен тъй като е толкоз високо от началото на лъчение на кино лентата, а тъй като е всеобщо число.
Именно тази повсеместност ни споделя, че колкото и тъмни да ни наподобяват времената през днешния ден, мотив за обезсърчение няма. Цялата прогнила машинария на нашето време - популистите, търговците на логаритми, производителите на кич и отвращение - са заложили положението си на един-единствен залог за природата на нас, човешките същества, живеещи през 2026: че сме глупави, че сме безчувстени, нихилисти, фаталисти, че желаеме единствено евтиния гуляй и не понасяме трудност, тишина или дълбочина.
Целият бизнес модел на модерния свят допуска свинята!!!
И не щеш ли идва тричасова, символно наситена, прочувствено мъчителна медитация върху виновността и изкуплението, извлечена от поема на три хиляди години - а масите не бягат от нея. Напротив. Стичат се към нея. Епохата на оглупяването, презумпцията, че към болшинството би трябвало да се приказва отвисоко, е свършила, и този филм е доказателството. Човечеството е гладувало от самото начало - не за следващия на ниска цена гуляй, а за трудност, за знак, за позволение да усеща надълбоко и да приказва за дълбоки неща вместо за его, обиди и креслия звук.
Това е чудото, посланието на този доста мрачен и бездънен като Хадес филм. Това знамение довършва изречението, което Одисей не може да довърши. Той споделя “исках да живеете ” на хора, които не могат да бъдат избавени. Но Нолан го споделя И на нас, а ние, за разлика от оня жертван екипаж, май се оказваме способни да го чуем. Мъжете на кораба не можаха да спрат да ядат стадата на Слънцето. Милионите в киното - масата, болшинството, хипотетичните прасета на популисткото въображение - седят неподвижно в тъмното и избират ясния взор на просяка пред слепия апетит на свинята.
Нолан е направил филм за най-лошото в нас и е отказал да се отчае от индивида. Вдигнал е Омир против светлината и е намерил там по едно и също време обвиняването и милостта: да, вие сте казусът - и все пак вижте се, седнали сте тук в тъмното три часа гледате, мислите, чувставате, каете се и се преобразявате.
Одисей изиска хората му да живеят, само че не можа да ги избави. Чрез него Нолан желае и ние да живеем и този път, тълпите го демонстрират със стълпотворенията си в кината, може би този в действителност слушаме.
* Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя
Одисей заварва хората си скрити от него, приведени над закланите говеда на Слънцето, лакомо нагъващи месото - предизвестени по най-недвусмисления вероятен метод, че да посегнеш на тези животни значи гибел.
Не че може да ги погуби - че ще ги погуби!!
Няма двусмислие, няма скрита уговорка. И те все пак го вършат - скритом, като подвластни, тъй като гладът на момента крещи по-силно от предизвестието за края им.
Одисей гледа с смут това скотско държание, толкоз нихилистично безразлично към следствията, че анулира всеки инстинкт за самозапазване на тъпчещите се с месо и тлъстина. И тогава той изрича най-потресните думи във кино лентата:
" Вие сте казусът. Аз желаех вие да живеете… "
Чуйте времето на глагола. Не " желая " - " желаех ".
Всичко към този момент е свършило. Докато изрича думите, месото е в устите им, присъдата е произнесена и не е останало нищо, с което той може да ги избави. Това е най-трудната за приемане истина на кино лентата: че има хора, които не можеш да спасиш, чиято крах просто би трябвало да гледаш, тъй като са избрали търбуха пред бъдещето си и никое предизвестие на света не може да надвика ламтежа. " Вие сте казусът " е диагнозата. " Исках да живеете " е скръбта на човек, схванал, че диагнозата не избавя никого, който отхвърля да я чуе.
И по този начин филмът пита непосредствено: щом не можеш да ги спасиш, какво можеш? Можеш да спасиш себе си. Но ще би трябвало да го направиш самичък.
Това е дълбоката архитектура на Одисеята. Единственото, което Одисей прави гениално, той го прави самичък. Троя не пада поради армия; тя пада поради мозъка на един съобразителен човек. Одисей самичък замисля коня, построява измамата, извършва проекта и трансформира най-цивилизования град на земята в пепел - посредством самотната мощ на своята ловкост. И когато се завръща вкъщи си, в дом, разяден от женихи, този дом още веднъж не се прочиства от войска. Прочистването Одисей го прави самичък: същият разсъдък, който унищожава една цивилизация, е впрегнат към изчистването на един дом от мръсотията му. Човекът, който не може да избави екипажа си от личните му зурли, към момента може със личната си ръка да унищожи това, което заслужава опустошение и да изкупи това, което още предстои на възмездие.
Изкуплението не е групово. То се извоюва, самотно, от оня, който е прогледнал.
Филмът бързо ни вкарва в кочината на свинете. Свинете не са единствено екипажът, те седят в креслата на киното, дъвчат пуканки и се опиват с пепси. Нолан ни убеждава в това цели три часа.
Най-ясното доказателство е епизодът с Цирцея - сцена, която допускам, че ще се преподава като кино класика и към която ще се връщаме по този начин, както се връщаме към банята в " Психо " на Хичкок.
Магьосницата трансформира хората на Одисей в прасета, само че ужасът не е в превъплъщението, а в неговата почтеност. Тези мъже са гладували в морето и щом стигат до трапезата ѝ, се нахвърлят върху манджата от черва и се тъпчат с възходящо озлобление. И до момента в който се тъпчат, надебеляват, изникват им зурли, стартират да квичат - до момента в който смяната престава да наподобява на проклинание и замязва на разобличаване. Такава е просто природата им, споделя Цирцея с пренебрежение, когато Одисей я моли да скапе магията. И тя е права. Чародейката не ги е обезобразила; показала ги е. Магията единствено прави очевидно това, което към този момент е било истина. Това не е екипаж от воюващи моряци. Това е стадо прасета, каквото постоянно си е било.
Нолан не стопира разобличението; то става още по-непоносимо. Свинете в никакъв случай не се научават. Върната им е човешката форма като втори късмет на живот, само че ненаситните им търбуси ги завличат право към говеждите стада на Слънцето. Знанието, че в случай че заколят добиче, ще намерят СИГУРНАТА си крах не озаптява ламтежа им. Историята, преживеният им опит престава да бъде преподавател и се трансформира просто в нещо, което се е случило и ще се случи още веднъж, без значение от следствията..
Питаме се за какво човечеството в никакъв случай не се учи от злополуките си и филмът дава отговор, без да трепне: тъй като в мига на желанието не съществува нищо с изключение на желанието. Бихме разменили цялото бъдеще - самата безкрайност - за идната евтина доза допамин. Свинската природа е ненаситна, а ненаситно създание не може да бъде поучавано. То може единствено да бъде предизвестено с цялостното схващане, че предизвестието не трансформира нищо.
Веднъж щом видиш това обръщение на кино лентата, го виждаш на всички места в Одисея, тъй като Нолан го е посял на всички места. Женихите са същият звяр в по-изискана кочина. Три години клечат в залите на Пенелопа и я " изяждат " до шушка - лакомо, без да са произвели нищо или да са рискували нещо. Един безконечен, пошъл гуляй, свирепост, преоблечена като ухажване, една неприлична ЧАЛГА, въобразила си, че е конкурс за ръката на Царица. И какво избира стадото шопари? Глигана - най-големия, най-шумния и най-лакомия измежду тях. Невъзможно е да не разпознаеш естетиката на нашия личен миг: регистъра на Мар-а-Лаго с безконечните му чалги и алфа-мъжко фукане, ревящото стадо, което бърка апетита с великолепие, а силата на звука - с добродетел.
Преди три хиляди години един стихотворец е погледнал човешката природа и е видял свинята и просяка, ненаситния и прогледналия, и от този момент нищо не е трансформирало диагнозата с една степен. Технологията на бягството от действителността не се е сменила - лотосът на Калипсо през днешния ден е безкрайният скрол на тикток и инстаграм; неразрешените стада са всеки ламтеж, който храним, знаейки, че ще ни коства бъдещето. Нолан е схванал, че " Одисея " в никакъв случай не е била история за античния свят; тя постоянно е била история за непрекъснатата човешка ВЪТРЕШНОСТ, за падналата свинска същина.
И тази същина е паднала поради една гигантска виновност, носена от Одисей от името на човечеството. Цивилизация е рухнала, Троя е сведена до пепел и Одисей е моторът на тази съсипия. Затова пътуването му към дома в действителност въобще не е пътешестване към дома; то е комплицирано, десетилетно отбягване на единственото, което не може да понесе - да си спомни какво е сторил и да се покае за него. Това е човек, който носи това, което през днешния ден бихме нарекли ТРАВМА, и търси не излекуване, а бягство в паралелни светове, където разплатата може да бъде отсрочена. Калипсо го тъпче с лотос, с цел да не помни: „ Мементо " в хитон, човек, бягащ от личната си памет, тъй като паметта е там, където живее виновността.
Но пътят към дома не минава през забравата. Единственият път обратно води надолу - в Хадес, в цялата събрана мрачевина на човешката душа. И даже в пъкъла Нолан отхвърля на героя си елементарно възмездие: в Хадес Одисей е към момента страхливец, изоставящ на мрака храбрите души на някогашните си подчинени бойци, последвали го правилно по НЕГЕРОИЧЕН път Образността на кино лентата доближава до чист, гол смут - голямата и страшна грозотия на Циклопа в пещерата му - и тя смущава, тъй като разказва личната ни сърцевина. Чудовищата не са някъде на открито. Те са демоните, с които човек би трябвало да се изправи лице в лице, с цел да стане още веднъж човек.
И Одисей се изправя против бесовете - самичък, по този начин, както се изправя против всичко. Когато най-накрая прочиства дома си, изколвайки женихите, покварили благоприличието, хубостта и морала, в една от най-пулсиращите подиуми на кино лентата, той го прави не като ослепителен воин, а като замърсен, смърдящ бедняк. Дегизировката е смисълът: оттова от просяшкото “отдолу ” се виждат доста неща, споделя някогашният цар на Итака. Трябва да станеш нищо, с цел да прогледнеш, и да прогледнеш, с цел да можеш да действаш и да се надяваш на възмездие за пъклената си виновност. Одисей не съумява да помогне на екипажа си да оживеят. Но съумява посредством личното си слизане надолу, в пъкъла на просията да си извоюва назад правото на живот.
И тъкмо тук е геният на Нолан и този талант е тотално отвън кино лентата, въпреки че е директно ориентиран към нас, феновете, които са тотално шашнати и потресени от този непрекъснат и некомфортен образен театър.
Цели три дълги часа, през 2026та, година, през която ние не сме способни да бъдем съсредоточени даже за три минути, Нолан ни приковава към седалките в киното и слага на изтънелите ни от скролване мозъци една в действителност сложна задача: 1. Следвай подиуми, които отхвърлят да идват по ред. 2, Задръж знаци, които не се разгадават при първо допиране. 3. Стой вътре в саундтрака, който е като клаустрофобична вътрешност и като примитивен пулс. 4. И - най-взискателното от всичко - чувствай. Премини през катарзис. В днешната ни халтура, чийто всеки тласък клони към банализирането и пристрастяването на всичко, Нолан е основал шедьовър, който изисква от фена същински разсъдък и същинска прочувствена сензитивност. На тези с напреднал brain rot, Одисеята предлага брутално аналогово лекуване.
Бихте предположили, че такова лекуване безусловно ще е елитарно, направено за малцината, които към този момент знаят по какъв начин да го четат. Но тъкмо това съмнение филмът опровергава и по тази причина таман тук е същинската му вяра. Одисея не е някакво нишово артхаус филмче. Това е блокбъстър: най-скъпият филм в кариерата на Нолан, сниман напълно на IMAX 70 мм, изпълващ най-големите екрани на земята, събиращ големи тълпи вечер след вечер - и тези тълпи дадоха отговор с един от най-високите рейтинги, регистрирани в миналото за филм.Рейтингът на Rotten Tomatos, най-демократичната платформа за оценка на филми има значение освен тъй като е толкоз високо от началото на лъчение на кино лентата, а тъй като е всеобщо число.
Именно тази повсеместност ни споделя, че колкото и тъмни да ни наподобяват времената през днешния ден, мотив за обезсърчение няма. Цялата прогнила машинария на нашето време - популистите, търговците на логаритми, производителите на кич и отвращение - са заложили положението си на един-единствен залог за природата на нас, човешките същества, живеещи през 2026: че сме глупави, че сме безчувстени, нихилисти, фаталисти, че желаеме единствено евтиния гуляй и не понасяме трудност, тишина или дълбочина.
Целият бизнес модел на модерния свят допуска свинята!!!
И не щеш ли идва тричасова, символно наситена, прочувствено мъчителна медитация върху виновността и изкуплението, извлечена от поема на три хиляди години - а масите не бягат от нея. Напротив. Стичат се към нея. Епохата на оглупяването, презумпцията, че към болшинството би трябвало да се приказва отвисоко, е свършила, и този филм е доказателството. Човечеството е гладувало от самото начало - не за следващия на ниска цена гуляй, а за трудност, за знак, за позволение да усеща надълбоко и да приказва за дълбоки неща вместо за его, обиди и креслия звук.
Това е чудото, посланието на този доста мрачен и бездънен като Хадес филм. Това знамение довършва изречението, което Одисей не може да довърши. Той споделя “исках да живеете ” на хора, които не могат да бъдат избавени. Но Нолан го споделя И на нас, а ние, за разлика от оня жертван екипаж, май се оказваме способни да го чуем. Мъжете на кораба не можаха да спрат да ядат стадата на Слънцето. Милионите в киното - масата, болшинството, хипотетичните прасета на популисткото въображение - седят неподвижно в тъмното и избират ясния взор на просяка пред слепия апетит на свинята.
Нолан е направил филм за най-лошото в нас и е отказал да се отчае от индивида. Вдигнал е Омир против светлината и е намерил там по едно и също време обвиняването и милостта: да, вие сте казусът - и все пак вижте се, седнали сте тук в тъмното три часа гледате, мислите, чувставате, каете се и се преобразявате.
Одисей изиска хората му да живеят, само че не можа да ги избави. Чрез него Нолан желае и ние да живеем и този път, тълпите го демонстрират със стълпотворенията си в кината, може би този в действителност слушаме.
* Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ