Първоначалното стъписване на всички путинисти и криптопутинисти у нас бе

...
Първоначалното стъписване на всички путинисти и криптопутинисти у нас бе
Коментари Харесай

Пропагандната война и Путиновите расоносци

Първоначалното стъписване на всички путинисти и криптопутинисти у нас бе факт, мъчителен за тях. Те твърдяха, че " неприятният " Запад единствено си фантазирал, че Русия ще нахлуе в Украйна, а в действителност Путин " го изнервял ", с което – тук му приписваха триумф – го " разединявал " и в края на краищата щял да дезавуира неговата разследваща и дипломатическа неплатежоспособност. Тиражираха до последния миг изказванията на кремълската говорителка Мария Захарова, че Русия никога няма да нападне; със удовлетворение ни сочеха " фината " подигравка на съветския автократ, който – два или три дни преди експанзията – попита Макрон " в какъв брой часа ще стартира офанзивата ".

И изведнъж… на 24-и февруари сутринта се оказа, че Западът бил изцяло прав, а Путин – измамник, подобен на Хитлер през 1939 година На оправданието за (разбира се) следващата " священная война " на Русия – че в Украйна царял нацизъм и злокобна " бандеровщина ", от която нейният " огромен брат " би трябвало да я избави, никой в света не повярва, тъй като за разлика от самите руснаци, на които тази измислица бе поднасяна отдавна, той в никакъв случай не ѝ даде ухо. След което заваляха ужасяващите фрагменти с разрушени жилищни здания, с трупове на цивилни жертви – в това число дами и деца, потегли (и не стопира до ден днешен) покъртителната колона от бежанци.

Как да се противодейства на всичко това? Как да се замаже безусловно налагащата се прилика с тези остарели чернобели фрагменти от пикиращите над Полша ескадрили от Хитлерови самолети-щуки? Как да се спре нечуваният срив на " братската обич " към Русия в България, който май този път ще бъде безвъзвратен? А и " денацификацията на Украйна " вместо да завърши триумфално за ден-два и да ни сервира предстоящите картини на признателни девойки, угощаващи румени " Ванки " и " Серьожки " с самун и сол, които да изтрият бързо от паметта първичния стрес от нашествието, взе че се проточи – към този момент над двадесет дни, натрупвайки черните фрагменти един връз различен и в същото време разкривайки неподозирания, не можещ да не възхищава подвиг на украинския народ, отстояващ земята си от примитивната северна мечка.

Какво, какво да се направи?

Бавно и последователно се досетиха. Вижте, уважаеми – захванаха да ни убеждават – че война има – има, това е несъмнено. Но знаете ли, актуалната война е колкото стандартна – с бомби, ракети и танкове, толкоз и " осведомителна ", " пропагандна ". И дори – изключително тази война – е на първо място осведомителна и пропагандна. И в случай че няма никакво подозрение, че Русия разполага с несравнимо по-голяма груба мощ, то дайте си сметка, че осведомителната и пропагандна опция на украинците не трябва да се подценява, а може би е даже по-мощна. Та президентът Зеленски е " шоумен “ – артист, режисьор и така нататък В днешно време, драги фенове, технологиите са дотам усъвършенствани, че са способни да създават невиждани „ фейкове “ – каскади от deep fakes. Вие виждате купчини от раздрани мъртви тела, окървавени родилки, траншеи, превръщани в общи гробове, само че знаете ли дали това не е особено режисиран игрален „ хорър “? Да, през днешния ден светът може за момент да види всичко – не както тогава, когато едвам след края на Хитлер му бяха показани изриваните с булдозери скелети и трупове пред Освиенцим и другите концлагери, но… през днешния ден светът не трябва да има вяра на очите си, тъй като " технологиите “ могат да им покажат всичко.

Знаете ли какво пък ще кажа аз за тази отвратителна операция? Че мога да си показва като жив (и пропаганден) щит на военни обекти да се употребяват бременни дами и бебета единствено от страна на Путинова Русия. Тя е потвърдила през годините, че за нея десетки и даже стотици човешки животи нямат значение (справка – взривените от ФСБ жилищни блокове през 2000 година, с цел да се хвърли виновността за това върху чеченците и последващото им завладяване).

Ще кажа още, че да " допускаш ", че разрушеният Харков в действителност е опустошен с 90% възможност, само че, видиш ли, това може и да е 10% " фалшив ", значи да си… просто безумен.

Добре – ужасните фрагменти от Мариупол, Житомир и т. н., въпреки да ги виждаме, трябвало да възприемаме с „ едно на разум “, тъй като днешните технологии и прочие и пр…. А белким към този момент над двата милиона бягащи украинци с децата си, които към този момент са в Европа (а някаква част и у нас) може да са хукнали, зарязали домовете си, работата си – без пари и мебелировка – с цел да станат " живо оръжие " в „ пропагандната война “ на Зеленски? Че тълпите им са „ фалшив “ от плът и кръв?

Този път няма да се разгръщам обстойно. Ще кажа единствено, че за мен е изцяло задоволително – а и изключително мъчително, тъй като съм православен християнин – да видя в обществените мрежи видеото с проповед на някакъв съветски духовник (която няма по какъв начин да е създадена от „ пропагандната машина на Зеленски “) и в която той без притеснение приказва на " пасомите " си, че има вяра, че православното съветско войнство, откакто съкруши Украйна, ще настъпи към Молдова, а по-късно – дай Боже – " ще ни върне и прибалтийските страни ".[1]

Напълно задоволително ми е да видя – също не можещата да е произведение на „ пропагандното всеоръжие на украинците – постъпка на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, който при започване на Великия пост, в Неделя Православна, т.е. в интервала на интензивно смирение, откри за уместно да подари „ бойна икона “ на Св. Богородица не на някой различен, а на някогашния бодигард на Путин и сегашен началник на така наречен Нацгвардия – т.е. персоналната, „ преторианска “ армия на диктатора, Виктор Золотов, с благопожелание Майката Божия да бъдела „ в редиците “ на тия батальони от убийци. Да пази и да предизвиква, Тя – Майката Божия – убийците на сегашни и бъдещи майки в Украйна, където „ светейшеството “ претендира да има свои – на Руската черква „ богоспасяеми рожби “.[2]

Достатъчно ми е да видя и следващата словесна погнуса на станалия изключително известен в РПЦ духовник Андрей Ткачов, в която той, наред с кръвожадните благословии към „ христолюбивото “ войнство, евентуално с цел да добави този му „ христолюбив дух “ и с малко веществен тестостерон (все отново, война е) произнася фразата „ женщину надо ломать об колено “.[3]

По-изразителни от тези и създадени от самата " душа " на Русия – от нейната черква – „ пропагандни снаряди “ на мен изобщо не са ми нужни. Освен че към момента имам вяра на очите си, имам вяра и на съвестта си на християнин. А тя ми споделя, че който може да приказва и прави това пред св. олтар, е агресорът, е виновникът за това, което виждаме с очите си. И в тази връзка – нещо персонално: откогато видях тези „ видеа “ за мен освен съветската страна, само че и Руската православна черква – Московска патриаршия е „ вън от вярата и общението “, тя е отпаднала от Православието и от християнството въобще.

Тъй че, в случай че се съмнявате на чия страна е правдата в тази война, вижте и чуйте най-малко словоизверженията на упоменатите нагоре съветски расоносци и в случай че не се потресете от тях, никакво „ осведомително оръжие “ не може да ви повлияе. Вие към този момент сте паднали жертва на полето, на което се борят бесовете и личната ви съвест.

_____________________

[1] https://twitter.com/i/status/1500600322422710276

[2] https://www.m24.ru/videos/obshchestvo/13032022/440022

[3] https://youtu.be/zpO6Rdfi7KM?t=51

*Проф. дфн Калин Янакиев е учител във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за проучвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „ Древногръцката просвета – проблеми на философията и митологията “ (1988); „ Религиозно-философски размисли “ (1994); „ Философски опити върху самотата и вярата “ (1996); „ Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие “ (1998); „ Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието “ (2002); „ Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението “ (2005); „ Светът на Средновековието “ (2012); „ Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска вероятност “ (2012); „ Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни мемоари “ (2015); „ Христовата жертва, Евхаристията и Църквата “ (2017); „ Историята и нейните „ апокалипсиси “. Предизвикателството на безконечния пъкъл “ (2018); „ Бог е с нас. Християнски слова и размишления “ (2018); „ Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността “ (2019); „ Метафизика на личността. Християнски вероятности “ (2020). През 2015 година е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 година излезе юбилеен алманах с проучвания в чест на проф. Калин Янакиев „ Christianitas, Historia, Metaphysica “.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР