Първоначално шоколадът не е бил това, което познаваме днес. В

Първоначално шоколадът не е бил това, което познаваме през днешния ден. В продължение на доста епохи той е бил просто.. напитка. Консумирала се студена - печени какаови зърна, които имали горчив усет, се смесвали с вода и по-късно към тази примес се добавял пикантен пипер.

Къде се е родил шоколадът

Откриването на шоколада се приписва на цивилизацията на Олмеките, която е дала и актуалното име на какаовото дърво. Една от дребното препратки, достигнали до нас, допуска, че думата " какава " се е появила за първи път в техния език, съвсем изцяло запазвайки истинския си тон до наши дни.

Историята на развиването на шоколада е продължена от племето на маите. През този интервал шоколадът се трансформирал във високоценена напитка, обвързвана с доста религиозни ритуали и обичаи. Стойността на шоколада била огромна, защото се приравнявал на храната на боговете. По времето на маите какаовите дървета съзнателно не са били отглеждани и тези, които растяли, не са били задоволителни, с цел да може всеки да пие божествената напитка до насита.

В резултат на това индианците почнали да употребяват какаовите зърна като платежно средство. Когато изчисленията се правят в обилни количества, плодовете се преглеждат не на парче, а на шушулки, всяка от които тежи към 500 година Има и любопитни обстоятелства: античните " фалшификатори " вадили какаовите зърна от шушулките и ги пълнили с нещо по-малко скъпо. По-късно високата стойност на какаовите плодове подтикнала маите да изградят какаови плантации.

До 9-ти век културата на маите последователно запада и още през 12-ти век на територията на актуалното Мексико се образува мощна империя на ацтеките. По това време цената на какаовите плодове леко спаднала и какаовите зърна почнали да се употребяват като дан. Ацтеките са имали специфични уреди за премерване на зърната на какаовите дървета. Известно е, че една торба съдържа към 24 хиляди зърна, което е 3 ксипуипилиса. Не е мъчно да си визиите какъв брой владетели на империята са употребявали свещената напитка, в случай че знаете, че в двореца на един от тях всекидневно се доставят 4 ксипуипилиса какаови зърна.

Въпреки това шоколадът, както го наричали ацтеките (от choco - " пяна " и latl - " вода " ), към момента се считал за напитка на аристократите. Само елитът, представители на висшите класове - вождовете и предводителите на племената пиели шоколад от златни купи, украсени със скъпоценни камъни. Известният император на ацтеките Монтесума бил огромен фен на напитката: споделят, че пиел до 50 чаши дневно, а постоянно попълваният му склад включвал към 40 000 торби.

Подобно на маите, ацтеките считали напитката от какаови плодове за божествена и основали доста красиви митове за нея. Една от тях гласи, че в миналото измежду тези хора е живял магьосникът Кетцалкоатъл, който засадил градина с какаови дървета. От плодовете на тези прелестни дървета хората почнали да подготвят напитка, която давала мъдрост и мощ. Гледайки резултата от труда си, Кецалкоатъл се възгордял и в наказване за това отмъстителните богове го лишили от мозъка му. В припадък на полуда магьосникът унищожава градината си; единствено едно дърво инцидентно оцелява и от този момент радва хората.

Самите индианци твърдо вярвали в тази легенда и точно за завърналия се Кетцалкоатъл взели испанския поробител Ернан Кортес, който през ноември 1519 година посетил античната столица на Мексико Теночтитлан. Конкистадорът обаче явно не оправдал очакванията им: както знаете, той дошъл с малко по-различни планове - да завладее Мексико. Първоначално испанците ограбили двореца на Монтесума и за тяхна изненада разкрили в складовете му огромни ресурси от изсъхнал фасул с незнаен генезис и предопределение.

Рецептата за подготвяне на напитка от какаови зърна не е претърпяла обилни промени от времето на олмеките и маите. Горчивият усет на тази странна тъмна течност не провокирала насладата у завоевателите, само че все пак те отдали респект на нейния характерен мирис и оценили тонизиращия и резултат. Освен това за самия император Монтесума шоколадът се приготвял по друг метод: печени какаови зърна се смилат дружно със зърна млечна царевица, след което се прибавят мед, ванилия и сок от агаве. Тази напитка била доста повече по усета на испанците.

Шоколадът в Европа

Някои учени считат, че европейците са се срещнали с шоколада няколко години преди Кортес. През 1502 година Христофор Колумб дебаркира за четвърти път край крайбрежията на Америка и локалните го почерпили със скъпоценна какаова напитка. Колумб обаче не харесал усета и не запомнил за нея. Очевидно практичният Кортес незабавно схванал каква голяма облага може да му донесе това ненадейно изобретение. Връщайки се в Испания, завоевателят отишъл при краля, който към този момент бил чул клюки за зверствата, осъществени от Кортес.

Надявайки се да успокои монарха, навигаторът му донесъл какаови зърна и рецепта за подготвяне на напитка като подарък. Резултатът не просрочен: кралската двойка пробвала шоколада и скоро той се трансформирал в съвременна напитка на испанските аристократи. Тези, които можели да си го разрешат (а те били малко), го пиели когато и да е на деня: топъл за закуска и леден за десерт. Трябва да се каже, че испанците ненапълно трансформирали рецептата за шоколад: те почнали да прибавят към нея тръстикова захар, канела и индийско орехче, което доста подобрило усета на напитката.

В Стария свят обаче какаовите зърна са били не по-малко (ако не и повече) редки и първокласни, в сравнение с в Новия. Те били доста скъпи и неслучайно испанският историк Овиедо написа през 16 век: „ Само богатите и знатните можеха да си разрешат да пият шоколад, защото безусловно пиеха пари. Какаовите зърна са били употребявани като валута от всички народи. За 100 от тези какаови семена е било изцяло допустимо да се купи добър плебей.

През 17 век хората приписват чудотворни свойства на шоколада и даже го употребяват като лекарство. Кристофър Лудвиг Хофман, прочут врач по това време, мощно го предлага като лекарство за доста болести, потвърждавайки това с сполучлив образец за лекуване на кардинал Ришельо.

От началото на 17-ти век в разнообразни елементи на Европа хората откриват тайната на прелестната напитка по разнообразни способи. И по този начин, с помощта на пътешественика Франческо Карети, който подхванал експедиция до Америка, италианците научили за какаовите зърна, които по-късно били първите, измислили лиценз за произвеждане на шоколад. Приблизително по същото време има информация за дейна контрабанда на този артикул в Холандия, а немският император Карл V даже изискал монопол върху какаото.

Но въпреки всичко главният принос за разпространяването на шоколада в Европа е на дъщерята на испанския крал Филип III, Анна Австрийска. Като брачна половинка на Луи XIII, през 1616 година тя за първи път донесла кутия какаови зърна в Париж. И откакто спечелила популярност във френския кралски двор, шоколадът доста бързо превзел цяла Европа.

Вкусната ароматна напитка (а по това време се консумирала извънредно в течна форма) намерила доста буйни почитатели и станала по-популярна от чая и кафето. Но към момента било извънредно скъпо и единствено представители на висшите класове можли да си разрешат това рядко наслаждение.

И въпреки всичко, с течение на времето, този артикул станал по-достъпен: броят на какаовите плантации се нараснал и промишленото произвеждане на шоколад последователно се развило. През 1659 година французин на име Дейвид Шайо открива първата в света фабрика за шоколад. Вярно е, че процесът на подготвяне на шоколад няма съвсем нищо общо със актуалния: зърната били чистени, несъмнено, на ръка, а по-късно изпържени, смлени, подредени върху каменна маса и разточени с железен валяк. И през 1674 година какаото било добавено към сладкарските произведения - шоколадови торти и рула; по този начин за първи път се появил „ ядливият “ шоколад, макар че, несъмнено, към момента бил надалеч от обичайните блокчета.

Шоколадът последователно заема устойчиво място в живота на европейците. За него са написани митове (според една от тях първото какаово дърво не е израснало другаде, а точно в райската градина), разгласен е за панацея за всички заболявания (настинки, тресчица, туберколоза и др.), вярвали, че божествената напитка провокира полова възбуденост и предизвиква дълголетието. Шоколадът също се употребявал за зли цели: какаовата напитка имала горчив усет и мощен мирис, който можел да убие усета на отровата, а отравянето, както знаете, било най-популярният способ за политическо ликвидиране в тези дни.

Висшето духовенство също не останало безразлично към екзотичната напитка. Най-вече представителите на католическата черква се тормозили от въпроса дали е допустимо да се употребява шоколад по време на пост или би трябвало да се смята за грях.

Всичко това не може да не способства за още по-голямото самопризнание на шоколада в целия свят, изключително откакто последователно, с помощта на разширението на плантациите и развиването на промишлеността, той става все по-достъпен.

Силният и горчив шоколад се считал за извънредно мъжка напитка. Но по-късно хората се научили да прибавят мляко към него (британците били първите, които създали това през 1700 г.), което придало на шоколада нужната лекост.

В средата на 18 век във Франция отварят порти първите шоколадови сладкарници, където всеки можел да се наслаждения на обичаната си напитка. До 1798 година в Париж към този момент има към 500 такива заведения. А в Англия известните Шоколадови къщи станали толкоз известни, че даже засенчили магазините за чай и кафе.

До началото на 19 век шоколадът се е консумирал единствено като напитка. Отнело доста време на хората да получат чисто какаово масло, което оказва помощ на шоколадовото блокче да поддържа формата си, само че в последна сметка те съумели. Тази заслуга принадлежи на швейцареца Франсоа Луи Кайе, който през 1819 година основава първото в света блокче корав шоколад. Година по-късно събитие покрай град Виви била издигната шоколадова фабрика за неговото произвеждане.

Скоро сходни шоколадови заводи почнали да се отварят в цяла Европа (например в Англия Fry and Sons стават доста известни). Година след година експертите подобрявали индустриалните технологии и променяли рецептата за корав шоколад. Те почнали да прибавят към него ядки, захаросани плодове, разнообразни сладкиши, вино и даже бира.

Друг преломен миг в историята на шоколада идва през 1875 година, когато швейцарецът Даниел Петер изобретява нов тип шоколад - млечен шоколад. Компонентът, нужен за производството му - мляко на прахуляк - бил доставен на Питър от различен прочут швейцарски бизнесмен - Анри Нестле. Последният, явно, откакто е оценил всички преимущества на сладкарската промишленост, при започване на 20-ти век стартира да създава корав шоколад под личната си марка, изработен по рецептата на Петер и Колер. И още през 1929 година компанията Нестле, откакто се обединила с компаниите на Петер, Колер и Кайе, станала най-големият производител на известния швейцарски шоколад.

Шоколадът в България

Първата шоколадова фабрика в България е учредена от Велизар Пеев през 1901 година в София и носи неговото име. Фабриката също се явява и първата на Балканския полуостров. Пеев отпътува за Париж година по-рано, където стартира работа като служащ в шоколадовата фабрика „ Севи Жан-Жан “. там той учи производството на шоколад. Когато се завръща в България, той води със себе си френския занаятчия Коломб и 12 служащи. Първоначално създава захарни произведения и шоколад в дребна работилница с 10 служащи на 3-4 машини.

След 19 години към този момент има голяма фабрика зад централни хали и развива цялостен цикъл на произвеждане и търговия. През 1922 купува постройката на днешния цех за шоколад в Своге, където уголемява и модернизира производството. След национализирането й през 1947 година фабриката на Велизар Пеев става Завод за шоколадови произведения „ Република “, а през 1993 година е купена от „ Крафт Фуудс “ и преименува на познатата ни на всички фабрика за шоколад „ Своге “.

След като се запознахте в детайли с историята на шоколада, вижте и някои хрумвания по какъв начин можете да му се насладите:

- шоколадови рула;

- шоколадови мъфини;

- шоколадови бонбони;

- шоколадови кремове.