Древните Олимпийски игри
Първите документирани Олимпийски игри са се състояли в полетата на Олимпия в антична Гърция. Според Центъра по Класически Техонологии, победител бил същински дилетант - готвач от Елис на име Короибос. Дисциплината, в която спечелил, се нарекла “stadion ”- тичане на 600 фута разстояние. Именно думата „ stadion ”, която отговаряла на дистанцията и на името на събитието, е корен на днешната дума, означаваща огромна конструкция, употребена за спортни събития - стадион.
Run the Planet, световноизвестният запас за бегачи, твърди, че въпреки някои литературни обичаи да демонстрират, че „ това е единственото атлетическо събитие на игрите за първите 13 Олимпийски фестивала или до 724 г.пр.Хр ”, има и литературни, и археологически доказателства, че такива мероприятия са се провеждали в Олимп доста по-рано, може би 9 в.пр.Хр. Има доказателства, че в по-ранните игри може да са се провеждали няколко разнообразни надпревари.
Въпреки че при започването си Олимпийските игри са се провеждали по 1 ден, през 5 в.пр. Хр. те са продължавали 5 дни, включвайки три бягания на разнообразни дължини, както и други спортове, като бокс и битка. Добавен бил и пентатлона. Това била дисциплинираност, в която спортистите се състезавали в пет разнообразни надпревари: битка, скок на дължина, мятане на копие и диск, и надпреварване. Конните надпревари били включени по-късно. Игрите се състояли на всеки четири години, до момента в който римляните не въвели гладиаторите, с които към този момент не било допустимо да вземат участие никакви дилетанти, да не приказваме за готвачи.
Въпреки че конкуренциите по маратон в днешни дни почитат Филипидис, бегачът донесъл новините през 490 г.пр.Хр. до Спарта, че персийците идват, тогава не е имало подобен маратон. Докато Филипидис избягал 149 благи, модерният маратон е типов на малко над 26 благи, когато се е провела конкуренцията в Лондон през 1908.
Другата разлика сред модерните и античните Олимпийски игри била, че тогава всички състезатели тичали голи. Смята се, че това било, с цел да се избегнат измамите и заради аргументи, свързани със сигурността. Отначало можели да вземат участие единствено гръцките мъже, а на дамите било неразрешено дори да гледат. Това се отнасяло единствено за омъжените дами, които дори били заплашвани със гибел, в случай че прекрачат границите на стадиона. Допускали се единствено девойките.
Древногръцките Олимпийски игри почнали като набожен фестивал. По това време Олимпия била набожен център, с доста храмове, отдадени на Зевс, който бил боготворен като бащата на гръцките богове и богини. Игрите били провеждани в негова чест. Според Нешънъл Джеографик огънят бил отдаден на античните гърци, които считали, че той им е даден от Прометей и е символизирал основаването на света, възобновяване и светлината. Поради тази причина те оставяли запалени огнъове пред храмовете си. По време на първите игри бил разпален огън, възпламенен от слънцето, който траял да гори на олтара на богиня Хера. Това символизирало разсъдъка, чистотата и мира сред нациите.
Първоначално игрите се провеждали, с цел да възхвалят обособения субект. Почтените съревнования били най-важни, а на спечелилите се давало венец от маслинови клончета. Имената им ставали известни на всички места, правели се скулптури и се пишели поеми в тяхна чест. Накрая нацията станала по-важна от обособената персона и егоизмът и бруталността станали постоянно срещани. През 394 г.пр. Хр римският император Теодосийй І публично закрива Олимпийските игри и всички останали езически фестивали. Това поставило завършек на първите 1100 години надпревари, които не се съживили до 1500 години по-късно, когато през 1896 в Атина стартира ерата на модерните Олимпийски игри.
