Магическата пръчка на българите, с която се гонят зли демони
Първите часове на Новата година в България стартират с обичая сурвакане – обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които потупват със особено украсена пръчка, наречена " сурвачка ”, членовете на фамилията, животните, постройките и изричат благопожелания за здраве, благополучие и изобилие.
В другите региони на страната украсата и вярванията за сурвачката се разграничават, а може би едни от най-интересните са в Бургаския край, Югоизточна България. Според националните показа там, дърветета се разделят на положителни и неприятни.
" За положителни дървета се считат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към неприятните, или както ги назовава народът " демонски дървета ”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата – споделя Пламена Кирова, основен организатор в отдел " Етнография ” на Регионалния исторически музей в Бургас. – В целия Странджански край се има вяра, че под дряна седи Дяволът. Това е по този начин от времето, когато Господ и Дяволът сключили залог между тях, кой от двамата може да има най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и по този начин спечелил облога. ”
Населението в този район избягвало да стои под дрян, тъй като вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го трансформирали в знак на здраве и дългоденствие. И точно от свежо откършена дрянова клонка през днешния ден се прави сурвачката.
" По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко типа – така наречен рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката нормално се нашарва посредством плитка резба във тип на змиевидна серпантина. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, тъй като кръгът е знак на единството, а пространството вътре в него е предпазено. Той символизира и безкрайността, по тази причина постоянно е употребен като знак в разнообразни обредни дейности ” – изяснява Пламена Кирова, пред.
Цялостният облик на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят, който най-често е населяван от злосторни демони.
В другите региони на страната украсата и вярванията за сурвачката се разграничават, а може би едни от най-интересните са в Бургаския край, Югоизточна България. Според националните показа там, дърветета се разделят на положителни и неприятни.
" За положителни дървета се считат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към неприятните, или както ги назовава народът " демонски дървета ”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата – споделя Пламена Кирова, основен организатор в отдел " Етнография ” на Регионалния исторически музей в Бургас. – В целия Странджански край се има вяра, че под дряна седи Дяволът. Това е по този начин от времето, когато Господ и Дяволът сключили залог между тях, кой от двамата може да има най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и по този начин спечелил облога. ”
Населението в този район избягвало да стои под дрян, тъй като вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го трансформирали в знак на здраве и дългоденствие. И точно от свежо откършена дрянова клонка през днешния ден се прави сурвачката.
" По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко типа – така наречен рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката нормално се нашарва посредством плитка резба във тип на змиевидна серпантина. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, тъй като кръгът е знак на единството, а пространството вътре в него е предпазено. Той символизира и безкрайността, по тази причина постоянно е употребен като знак в разнообразни обредни дейности ” – изяснява Пламена Кирова, пред.
Цялостният облик на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят, който най-често е населяван от злосторни демони.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ