Саша Денисова, драматуржка: Хага започва, когато Украйна вече е победила
Първата премиера на Голяма сцена (19 и 20 септември) през новия сценичен сезон в Народния спектакъл ще е по едноименната пиеса на украинската драматуржка Саша Денисова, сложена от режисьора Галин Стоев. Редувайки огромни дози смях, роден от подигравка, парадокс и трагикомизъм, със смразяващи моменти, текстът придвижва феновете в едно допустимо бъдеще, когато войната в Украйна е завършила, а Путин и обкръжението му са изправени пред трибунала в Хага. Действието се разиграва във фантазията на украинско момиче, заклещено в суровата действителност на войната тук и в този момент, а в огромна част от сцените е вплетен документален материал, взет от съществуващи речи, изявления и дневници.
Саша Денисова е авторка на над 30 документални пиеси, а също по този начин е и сценаристка и режисьорка.
Завършва филологическия факултет на Националния университет " Тарас Шевченко " в Киев, а след това и Московското учебно заведение за живописен спектакъл. Преподавала е постановка в Театралния център " Мейерхолд " в Москва, на който също по този начин е основен драматург и заместител артистичен шеф през разнообразни интервали. В началото на войната бяга от Русия и понастоящем живее в Полша, където написва и продуцира няколко документални пиеси, измежду които и " Хага ".
Вие сте украинка, само че огромна част от професионалния ви път до скоро е тясно обвързван с Русия и сцената там. Как наподобява това комбиниране от днешна позиция и по какъв начин се промени траекторията ви с началото на войната?
Преместих се в Москва, когато бях на 30 години, към този момент като построен човек. Професионалният ми път потегли от Teatr.doc (световноизвестен самостоятелен сценичен колектив, сплотяващ режисьори, артисти и драматурзи, работещи основно в полето на документалния спектакъл - бел. авт.), където научих доста и доста се обичахме. Всичко, което знам, дължа на моите учители Михаил Угаров, Елена Гремина и Елена Ковалска.
Реклама
12 години живях измежду това мощно придвижване на новата драма и актуалния спектакъл. Поставих и 25 спектакъла. Бях заобиколена от съидейници, с които вярвахме, че театърът е в положение да промени обществото. Целият този труд и всичките ни илюзии в момент бяха разрушени от войната. Най-добрите избягаха, най-лошите заеха местата им. Най-тежко е за тези, които останаха, само че и имат съвест.
За мен всичко се прекатурна на 24 февруари. Събрах си куфара и напуснах Русия вечно. С мъжа ми безусловно побягнахме, гони ни полиция и можеха да ми лепнат всякакво обвиняване. Театърът, който правех, беше символичен, само че по едно и също време с това документален и политически. Разказваше за средновековни войни, само че се разбираше, че става дума и за анексирането на Крим през 2014 г.; митингите на американските хипита пък се смесваха с тези в модерна Русия. Имаше и доста директни препратки, да вземем за пример в пиесата ми " Батман против Брежнев ". В нея руският Батман се пробва да в профил Брежнев, до момента в който страната е потънала в агитация и неистини, и никой не желае нищо да каже, тъй като всички по този начин са привикнали.
Сега виждаме, че Русия претърпя нормализирането на войната и се усеща прелестно - какво като Русия бомбардира Одеса, Киев, Днепър? Ние нали получаваме длъжности на основни режисьори, снимаме огромно кино за природата на съветския човек, за неговите тънки душевни трепети.
Докато умират украински майки и деца от ракетни удари, до момента в който на фронта гине цветът на украинската нация, през това време в Русия съумяват да се усещат обикновено, занимавайки се да вземем за пример с спектакъл. Не можете да си тръгнете? Но тогава не заявявайте своя креативен развой, не работете в държавните театри, оттеглете се в една вътрешна емиграция, само че не нормализирайте машината за ликвидиране на украинци, която де факто съставлява Русия през днешния ден. Но не, моите някогашни другари вземат участие във фестивали, получават дотации, снимат с тях изтънчени филми. Нима е допустимо това? Докато майка ми, на 82 години, седи в Киев и претърпява по 3-4 въздушни паники дневно.
Реклама Предстои третата премиера в света на пиесата ви " Хага ", която Галин Стоев слага в Народния спектакъл. Това е изключително самоуверен ход от негова страна и от страна на театъра - национална институция, който застана зад плана на фона на геополитическата обстановка и мощното съветско въздействие в България. Как виждате ролята точно на културните институции в обстановка на война, включително и хибридна война, която тече към този момент доста години?
Информационната война е доста значима част от хибридната война и всички виждаме по какъв начин Русия употребява всичко допустимо в нея за агитация вътре в страната и с цел да бъде споменавано името ѝ в интернационален подтекст - своите артисти, писатели, театри, артисти, режисьори, старите си митове, паметта за Втората международна война, спортистите си и така нататък
В този смисъл театърът и текстовете за спектакъл са значими в ролята си на дипломатическо оръжие. Така да вземем за пример премиерата на " Хага " в Arlekin Players Theatre в Бостън стана първият театър за войната на американската сцена. Водещи медии писаха за нея. И това към този момент е някакво въздействие. Boston Globe да вземем за пример означи, че американските театри спят, не реагират на войната в Украйна. В един от огромните театри във Вашингтон, Wooly Mamooth Theatre, преди малко излезе театър по друга моя пиеса - " Майка ми и пълномащабното навлизане ". Тя е трагикомедия, която споделя за една стара жена - моята майка, която взема решение да застане на първа линия и да взе участие в ръководенето на ожесточената защита на страната ни.
Така че без значение дали живеете в Съединени американски щати, Франция или България, тези тематики и истории оказват помощ да се усети от близко какво става със фамилиите в Украйна. Какви са навиците им, какви са насладите и бедите на тези хора, които имат същите мебели и готвят в същите кухни като всички. Но които умират всекидневно вследствие на една чудовищна война.
Театърът е един мъничък медиум, той е територия на изкуството, само че театърът може и би трябвало да води публичен разговор. Затова е доста значимо, че Галин Стоев слага " Хага " в България. Нека тя да бъде спусък за тези, които имат пропутински настроения, дано спектакълът бъде началото на диалога за опцията за съд. Нюрнберг се е състоял. И новата Хага е допустима. В Украйна да вземем за пример от началото на войната има работна група по основаването на специфичен интернационален арбитражен съд за закононарушения на експанзия срещу Украйна, който ще проверява военни закононарушения и ще работи над юридическата вероятност за един подобен съд.
Плакатът на българското зрелище е дело на Николай Димитров - NAD
Саша Денисова е авторка на над 30 документални пиеси, а също по този начин е и сценаристка и режисьорка.
Завършва филологическия факултет на Националния университет " Тарас Шевченко " в Киев, а след това и Московското учебно заведение за живописен спектакъл. Преподавала е постановка в Театралния център " Мейерхолд " в Москва, на който също по този начин е основен драматург и заместител артистичен шеф през разнообразни интервали. В началото на войната бяга от Русия и понастоящем живее в Полша, където написва и продуцира няколко документални пиеси, измежду които и " Хага ".
Вие сте украинка, само че огромна част от професионалния ви път до скоро е тясно обвързван с Русия и сцената там. Как наподобява това комбиниране от днешна позиция и по какъв начин се промени траекторията ви с началото на войната?
Преместих се в Москва, когато бях на 30 години, към този момент като построен човек. Професионалният ми път потегли от Teatr.doc (световноизвестен самостоятелен сценичен колектив, сплотяващ режисьори, артисти и драматурзи, работещи основно в полето на документалния спектакъл - бел. авт.), където научих доста и доста се обичахме. Всичко, което знам, дължа на моите учители Михаил Угаров, Елена Гремина и Елена Ковалска.
Реклама
12 години живях измежду това мощно придвижване на новата драма и актуалния спектакъл. Поставих и 25 спектакъла. Бях заобиколена от съидейници, с които вярвахме, че театърът е в положение да промени обществото. Целият този труд и всичките ни илюзии в момент бяха разрушени от войната. Най-добрите избягаха, най-лошите заеха местата им. Най-тежко е за тези, които останаха, само че и имат съвест.
За мен всичко се прекатурна на 24 февруари. Събрах си куфара и напуснах Русия вечно. С мъжа ми безусловно побягнахме, гони ни полиция и можеха да ми лепнат всякакво обвиняване. Театърът, който правех, беше символичен, само че по едно и също време с това документален и политически. Разказваше за средновековни войни, само че се разбираше, че става дума и за анексирането на Крим през 2014 г.; митингите на американските хипита пък се смесваха с тези в модерна Русия. Имаше и доста директни препратки, да вземем за пример в пиесата ми " Батман против Брежнев ". В нея руският Батман се пробва да в профил Брежнев, до момента в който страната е потънала в агитация и неистини, и никой не желае нищо да каже, тъй като всички по този начин са привикнали.
Сега виждаме, че Русия претърпя нормализирането на войната и се усеща прелестно - какво като Русия бомбардира Одеса, Киев, Днепър? Ние нали получаваме длъжности на основни режисьори, снимаме огромно кино за природата на съветския човек, за неговите тънки душевни трепети.
Докато умират украински майки и деца от ракетни удари, до момента в който на фронта гине цветът на украинската нация, през това време в Русия съумяват да се усещат обикновено, занимавайки се да вземем за пример с спектакъл. Не можете да си тръгнете? Но тогава не заявявайте своя креативен развой, не работете в държавните театри, оттеглете се в една вътрешна емиграция, само че не нормализирайте машината за ликвидиране на украинци, която де факто съставлява Русия през днешния ден. Но не, моите някогашни другари вземат участие във фестивали, получават дотации, снимат с тях изтънчени филми. Нима е допустимо това? Докато майка ми, на 82 години, седи в Киев и претърпява по 3-4 въздушни паники дневно.
Реклама Предстои третата премиера в света на пиесата ви " Хага ", която Галин Стоев слага в Народния спектакъл. Това е изключително самоуверен ход от негова страна и от страна на театъра - национална институция, който застана зад плана на фона на геополитическата обстановка и мощното съветско въздействие в България. Как виждате ролята точно на културните институции в обстановка на война, включително и хибридна война, която тече към този момент доста години?
Информационната война е доста значима част от хибридната война и всички виждаме по какъв начин Русия употребява всичко допустимо в нея за агитация вътре в страната и с цел да бъде споменавано името ѝ в интернационален подтекст - своите артисти, писатели, театри, артисти, режисьори, старите си митове, паметта за Втората международна война, спортистите си и така нататък
В този смисъл театърът и текстовете за спектакъл са значими в ролята си на дипломатическо оръжие. Така да вземем за пример премиерата на " Хага " в Arlekin Players Theatre в Бостън стана първият театър за войната на американската сцена. Водещи медии писаха за нея. И това към този момент е някакво въздействие. Boston Globe да вземем за пример означи, че американските театри спят, не реагират на войната в Украйна. В един от огромните театри във Вашингтон, Wooly Mamooth Theatre, преди малко излезе театър по друга моя пиеса - " Майка ми и пълномащабното навлизане ". Тя е трагикомедия, която споделя за една стара жена - моята майка, която взема решение да застане на първа линия и да взе участие в ръководенето на ожесточената защита на страната ни.
Така че без значение дали живеете в Съединени американски щати, Франция или България, тези тематики и истории оказват помощ да се усети от близко какво става със фамилиите в Украйна. Какви са навиците им, какви са насладите и бедите на тези хора, които имат същите мебели и готвят в същите кухни като всички. Но които умират всекидневно вследствие на една чудовищна война.
Театърът е един мъничък медиум, той е територия на изкуството, само че театърът може и би трябвало да води публичен разговор. Затова е доста значимо, че Галин Стоев слага " Хага " в България. Нека тя да бъде спусък за тези, които имат пропутински настроения, дано спектакълът бъде началото на диалога за опцията за съд. Нюрнберг се е състоял. И новата Хага е допустима. В Украйна да вземем за пример от началото на войната има работна група по основаването на специфичен интернационален арбитражен съд за закононарушения на експанзия срещу Украйна, който ще проверява военни закононарушения и ще работи над юридическата вероятност за един подобен съд.
Плакатът на българското зрелище е дело на Николай Димитров - NAD
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ