Раждането на ислямския тероризъм. Част II: Как се радикализират хората
Първата част на разбора, озаглавена " Вината на Запада ", в която се наблюдава методичната политика на Англия, Франция и Съединени американски щати, която унищожава народите в Близкия Изток и Северна Африка в продължение на епохи може да бъде открита тук.
Началото на интернационалния тероризъм
Класическият образец тук е войната, която Съединени американски щати разгласи на Ирак, когато той заплашваше Саудитска Арабия след завладяването на Кувейт 90-те години. Нека да се върнем малко по-назад първо, през 1979 година и руската инвазия на Афганистан, която се смята за началото на интернационалното ислямско терористично придвижване. Както ви е известно, войната в азиатската страна избухва в резултат на битката за въздействие сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Когато комунистическите управляващи в Кабул молят за помощ Москва, с цел да се оправят с ислямистките бунтовници в планините, които желаят да смъкват атеистичния режим, Съединени американски щати и неговите съдружници се впускат да поддържат бунтовниците по всевъзможен вероятен метод – финансово, с оръжия, образования и така нататък В устрема си да победят препоръките обаче те основават ново страшилище, а точно радикалните ислямистки групировки, най-известната от които е Ал-Кайда.
Тъй като тогава – а в случай че ме питате, и в този момент – Съединени американски щати нямат положителни знания за района, те се обръщат за помощ към Пакистан. Исламабад поучава Вашингтон на кои групи талибани да дава пари и оръжие, кои да поддържа повече, на кои да не оказва подпомагане и така нататък Пакистанските секрети служби даже дават образование на своя територия на талибаните и ги въоръжават там. Публична загадка тогава е, а и в този момент, че Исламабад в действителност е бастион на радикалния ислям. Те преднамерено сортират най-фанатизираните и рискови бойци, които да бъдат въоръжени , като по този метод умерените и даже демократично настроените размирен сили в Афганистан последователно губят войната, защото се бият на два фронта по едно и също време – против Съюз на съветските социалистически републики и против ислямските фундаменталисти. В последна сметката множеството умерени бунтовници или са избити, или се причисляват към радикалните групировки, с цел да оцелеят.
По някое време Съединени американски щати въпреки всичко схващат за това само че наподобява, че не ги интересува, както проличава по думите на сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ от това време, който запитан за какво държавното управление му поддържа хора като Гулбудин Хекматяр и неговите бойци, простичко дава отговор: „ Фанатиците се бият по-добре “. За незапознатите ще разясни: Хекматяр е прочут с това, че е заливал с киселина лицата на дамите, които отхвърлят да носят кърпа . Той и неговите мъже са получавали 50% от финансирането си от Америка. Съединени американски щати и Пакистан не са единствените страни, вземащи интензивно присъединяване в спора. Саудитска Арабия също влага милиарди долари във финансирането на радикалните джихадисти, а също по този начин и подкрепя вноса на хиляди мъже от целия мюсюлмански свят, които да се бият в Афганистан. Рияд интензивно поддържа и концепцията, че войната в Афганистан е война против исляма и всеки добър мохамеданин би трябвало да се включи в нея. Така хиляди мюсюлмани от целия свят се стичат там, които след приключването на спора се връщат назад в своите страни, където стартират да подриват локалната световна или умерено ислямска власт. Типичен образец е войната в Алжир от 90-те години на предишния век, която загатнах при започване на текста. Там така наречен Афганци - алжирци ветерани от Афганистан - вземат ефективно присъединяване в боевете против армията и правят страхотни зверства.
Никога няма да излезе от мода материалът на английския вестник „ Индепендънт “ от 1993 година, озаглавен „ Антисъветски боец повежда армията си по пътя на мира: Саудитският предприемач, който набра във войската си муджахидините, в този момент ги употребява за огромни строителни планове в Судан “. Става дума за Осама бин Ладен. Никога не забравяйте, че водачът на Ал-Кайда и неговата формация са основани, финансирани, тренирани и въоръжени от Централно разузнавателно управление на САЩ, Саудитска Арабия и Пакистан. Защото доста хора не помниха към този момент.
Когато Осама бин Ладен беше пръв другар на Запада, това е публикацията в английския вестник " Индепендънт ", възхваляваща бъдещия терорист. Снимка: reddit.com.
Войната в Ирак и раждането на ИДИЛ
След терористичния атентат на 9 септември 2001 година в Съединени американски щати – към който има много разногласия – светът полудя по тематиката за ислямския тероризъм и неговите аргументи. Някак си обаче Белият дом реши да упрекна Ирак, една от най-светските и антирелигиозни страни в района, че спонсорира коренен ислям. Нищо, че фамилията на Бин Ладен в Саудитска Арабия е една от най-могъщите строителни семейства (за сина му Хамза преди дни беше оповестена премия от 1 милион $ от САЩ). Нищо, че целият естествен свят знаеше, че Саддам Хюсеин няма общо с Осама бин Ладен. Няма и химически оръжия за всеобщо поразяване, доказателствата за които Централно разузнавателно управление на САЩ безусловно изфабрикува, с цел да показа пред Организация на обединените нации и да получи разрешение да нападне една от най-силно развитите обществено и стопански страни в района. Е, най-малко преди Съединени американски щати да ги съсипе от наказания както прави през днешния ден с Иран.
През 80-те години на предишния век Ирак е измежду най-развитите стопански системи в Арабския свят (въпреки войната с Иран, в която Багдад е подсилен от Съединени американски щати, сред другото). Макар да е разчитала на петрола, с цел да се финансира, страната е имала мощно развита промишленост и е почнала диверсификация на стопанската система, гръбнака на която са били 200 държавни предприятия, произвеждащи сяра, минерали, цимент, стомана, желязо, текстилни артикули, храна, кухненска посуда, бяла и черна техника, фармацевтични артикули и така нататък В тези години Ирак се гордее с това, че има едно от най-образованите популации в арабския свят, а процентът на дамите, които работят, е 23. Най-високият в района .
След като Саддам атакува Кувейт през 1990 обаче, страната е подложена на тежка военна офанзива и още по-тежки интернационалните наказания (определяни като най-тежките въобще налагани в историята дотогава), които унищожават стопанската система ѝ. Страдащите обаче са хората, а не властта. Така от една от най-развитите арабски страни Ирак се трансформира в една от най-западналите. Процентът на работещите дами пада до 10, а беднотията кара доста хора да разчитат на религиозни, групови и фамилни кръгове за прехранване. Войната от 2003 година обаче унищожава изцяло страната. Неадекватните неолиберални политики на американската администрация, водена от Пол Бремер, хвърлят Ирак в безпорядък.
Назначен на 11 май 2003 година като глава на Коалиционната краткотрайна власт (Coalition Provisional Authority), той издава първата си заповед пет дни по-късни, на 16 май – дебаасификацията на държавните структури. Иначе казано това е лустрация, която не разрешава на членовете на партията на Саддам Хюсеин – Баас – да заемат всевъзможни държавни постове. Първоначално концепцията на Вашингтон е била това да засегне единствено водачеството на партията, към 5-6 хиляди души. Съединени американски щати обаче вземат решение иначе и уволняват сред 85 и 100 хиляди души, като осакатяват административния потенциал на Ирак от раз . 40 000 от уволнените и са учители, останалата част включва лекари, мед. сестри, издатели, печатари, техници. Много от тях са станали част от Баас непредпазливо, само че американците това не ги интересува. 200-те държавни предприятия са затворени . Гръбнакът на иракското произвеждане е пречупен. Още десетки хиляди души остават без работа. Единственият бранш от стопанската система, който не е разпродаден на западни частници, а остава държавен – е производството на нефт, което изплаща на Америка цената за „ освобождението “ на Ирак . Съединени американски щати гласоподава да отпусне 21 милиарда $ помощ на близкоизточната страна, с цел да я вдигне на крайници, само че съвсем всички пари отиват не в локалния бизнес, а в задгранични, компании, пристигнали да припечелят от тъгата на иракчаните.
На 23 май идва Заповед Номер 2 на Пол Бремер, която афишира разпускането на всички въоръжени сили на Ирак: 385 хиляди войска, 285 хиляди полиция, 50 хиляди президентска армия. За по-малко от 10 дни Съединени американски щати извхърля на улицата над 800 хиляди души без изгледи за прехранване и изхранване на фамилиите им. Много от тях са въоръжени и добре тренирани . С дейностите си Вашингтон по едно и също време настройва против себе си и Запада стотици хиляди въоръжени, гневни и небогати мъже, както и оставя цялата страна беззащитна. Шиитските и сунитски групировки незабавно се възползват от това и стартират да включват в редиците си тези мъже, които одобряват да служат на ислямисти не от религиозни аргументи, а от стопански аргументи и сигурност. И до през днешния ден армията Махди на шиитския свещеник Муктада Ал-Садр провокира разтреперване у американските бойци, които се сетят за него. В страната и най-много в Багдад стартира чудовищна битка за власт сред онеправданите, само че многочислени шиити и до неотдавна властимащите сунити. Кланетата и от двете страни са жестоки, а западните войски са хванати неподготвени и не могат да спрат систематичното изтребване на сунитите.
Сунитите стартират да провеждат милиции, с цел да се защитят. В яростните боеве няма място за благосклонност и най-кръвожадният водач съумява да събере под знамето си множеството сунитски милиции в една формация. Така Абу Мусаб Ал-Заркауи основава Ал-Кайда в Ирак. Години по-късно тя ще одобри името Ислямска страна в Ирак и Леванта , превземайки на взлом голяма част от Сирия и Ирак, пускайки пипала из цяла Азия, Африка и Европа. ИД съумява да се възползва от станалата систематична на Запад след 11 септември 2003 година дискриминация против мюсюлманите, само че освен от нея. През годините Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (които и до в този момент финансират радикални групировки в Афганистан и Сирия, а Европа отхвърля да признае това) не стопират да финансират джамии, ислямски центрове, образование на имами и така нататък агитация на своя салафистки тип ислям, на оня тип краен и несъответстващ с европейските полезности (а и с доста от умерените мюсюмански такива), който в допълнение радикализира мюсюлманите, които желаят възмездие за стореното на техните родственици, другари или просто сънародници, които са небогати, идват от неприятни фамилии, имат объркана еднаквост и така нататък
Бойци на Ислямска страна в Ракка, Сирия. Снимка: Wikimedia.
Как се радикализират хората
Както неведнъж бе упоменато, въпреки ислямът да е лицето на фундаменталния и консервативен ислям в Европа, Азия и Африка, зад радикализацията в действителност стоят доста по-дълбоки и разнообразни подтици. Изследване от 2018 година на Майкъл Дженсън, Анита Атуел и Патрик Джеймс за аргументите за радикализация разкрива общо 73 претекста, разграничени в 10 категории, от които религията е единствено част . Учените също по този начин означават, че радикализираните персони съвсем в никакъв случай не са повлияни от единствено един-единствен претекст, ами от неповторима комбинация от изброените 73 аргументи. А те са:
- Психологични награди: възобновяване на значимостта / придобиване на самостоятелна значителност / придобиване на значителност за обществото / колективен авторитет / облекчение на несигурността / подвиг / самостоятелно самопризнание / прочувствени награди / морални награди;
- Материални награди: Рай / статус / материална отплата;
- Лична рецесия: икономическа рецесия / социо-културна рецесия / персонална рецесия / разширение на усещанията в резултат на рецесия / прочувствено страдание;
- Общностна рецесия: обстановка на групова киза / външна опасност / политическа рецесия / разширение на усещанията / непосредствена екзистенциална заплаха;
- Набиране: осъществено от обществото / реализирано посредством публично посредничене / осъществено от частно лице / реализирано посредством частно посредничене;
- Подравняване на когнитивната рамка: слагане в дадена рамка / индоктринация / престижа на артикулатор на дадена когнитивна рамка / емпирични доказателства / универсална истина / поетапно самообразование / самостоятелно образование / образуване на интерпретативни рамки / изключителност на рамката на мислене / редизайн на обществените правила посредством правила;
- Психологическа накърнимост: оскърбление / беззащитност / загуба на обществено основана значителност / групови граници / неустановеност / прочувствена паника / културно обезверяване / беззаконие / разрушено семейство / проблематично семейство / липса на обвързаност от родителите / проблематични връзки в общността / слабохарактерна и подвластна персона / социо-културна криза;
- Физическа накърнимост: физическо страдалчество / материална липса / фамилна малфункция / общностна дисфункция / икономическа криза;
- Групови правила: лидерски персонален образец / лидерска значимост / лидерски правила / преобразяване в „ черна овца “ / съблюдаване на разпоредбите / лидерска легитимност / облекчение на несигурността;
- Групови стандарти: въздействие на групата / групово мислене / външна опасност / типична опасност / вътрешно- или външногрупови предубеждения / дехуманизираща реторика / размиване на отговорността / обществена изолираност / интерпретативни рамки на мислене.
Както сами можете да видите, да се твърди, че човек става терорист единствено или даже най-много заради религиозни претекстове – били те поради исляма или християнството – е несъстоятелно. Причините в действителност са културни, обществени, стопански, политически, исторически и религиозни. Те са разследване на епохи чудовищно злонамерени или некадърни политики от страна на западните страни по отношение на Близкия Изток и Северна Африка, които унищожиха тези нации или направиха тяхното обществено и демократично развиване съвсем невероятно . Съединени американски щати, Франция и Англия (и други, само че най-много те) поддържат войнстващи военни диктатури, които изгониха своите радикални ислямисти в Европа (която ги оставя да се развиват необезпокоявано в името на криворазбрана толерантност), до момента в който в същото време интензивно покровителстват най-морално и политически остарелите ислямски монархии (и републики в тази ситуация с Пакистан), които безнаказано разпръскват своята версия на коренен ислям.
Духът от бутилката към този момент е пуснат. Мюсюлманските общности в Западна Европа към този момент са прекомерно огромни и затворени в себе си, с цел да бъдат интегрирани в светското общество. Те са основали големи свои гета, където моралите и културата (а постоянно и законите) на европейските страни не важат . И един Бог знае, че те имат своето обоснование след всичко изброено до момента, което им е породено (и доста, доста повече, което просто няма по какъв начин да се опише в толкоз къс текст). Миграционната вълна от алжирци, пакистанци, афганистанци и прочие (тъй като едвам към 30% от така наречен бежанци бяха сирийци), която залива Стария континент, не е изненадваща в случай, че страните им бяха разрушени от Европа и Америка. Ислямските терористични офанзиви също надалеч не са нещо изненадващо. Нападението в Нова Зеландия и надигането на крайнодесния радикализъм също. Той е натурален отговор на европейците, които виждат по какъв начин страните им се ислямизират, трансформира се културата им . Защото мюсюлманските мигранти раждат в големи количества, само че интеграцията им куца. Какво ще стане след 20, 40 или 60 години в Европа, в случай че нещата не престават по този начин?
При всички положения надигащият се коренен шовинизъм е не по-малко нездравословен, тъй като е формиран от човеци, които не биха се поколебали след мюсюлманите да погнат хомосексуалните, либералите, може би мен и вас (важно е да се направи разлика сред сдържан шовинизъм, към който се числят извънредно огромен брой хора и е едно здравословно положение на нацията, и нападателния, шовинистичен подобен, към който се числят хора като Брейвик в Норвегия и Тарант в Нова Зеландия). Интересно е да се означи, че експерти настояват, че заплахата от радикализиране на българските мюсюлмани – въпреки и оскъдна, защото генезиса на нашите мюсюлмани е доста по-различен от тези на запад – също идва от Централна и Западна Европа , от мюсюлманските общности, в които нашите мигранти се приобщават и работят с години, където техните деца може слушат същите радикални нелепости, от които се фанатизират и атентаторите в Париж и Манчестър.
Но ние не можем да виним само мюсюлманите, въпреки и да е повече от несъмнено, че самите араби, пакистанци, бербери носят своята основна виновност. Европа и Съединени американски щати са основали предпоставките за това и към момента с алчността и нелепостта си ги поддържат. Какво може да създадем, с цел да променим протичащото се? Това е диалог за различен път, само че няма да е елементарно. Столетия на репресии, кланета, насилвания, беднотия и дискриминация не се не помнят елементарно. Но е повече от ясно, че както Западът, по този начин и Изтокът би трябвало незабавно да подхващат ограничения, тъй като ситуацията отива на зле. На доста, доста зле за всички ни. В Близкия Изток се готвят нови войни против Иран, Ливан (в лицето на Хизбула), Палестина (в лицето на Хамас), гражданското неодобрение в Египет и Алжир доближава крайни точки на шупване, а Либия, Сирия, Йемен, Ирак и Афганистан са към момента във война. Мислите ли, че при такова състояние терористичните атентати в Европа, надигането на крайнодесния шовинизъм и мигрантската вълна ще спрат? Положението е в същото време доста по-сериозно и по-просто в сравнение с си мислим.
Трябва да си опичаме акълите бързо. В противоположен случай ще изгорим.
Началото на интернационалния тероризъм
Класическият образец тук е войната, която Съединени американски щати разгласи на Ирак, когато той заплашваше Саудитска Арабия след завладяването на Кувейт 90-те години. Нека да се върнем малко по-назад първо, през 1979 година и руската инвазия на Афганистан, която се смята за началото на интернационалното ислямско терористично придвижване. Както ви е известно, войната в азиатската страна избухва в резултат на битката за въздействие сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Когато комунистическите управляващи в Кабул молят за помощ Москва, с цел да се оправят с ислямистките бунтовници в планините, които желаят да смъкват атеистичния режим, Съединени американски щати и неговите съдружници се впускат да поддържат бунтовниците по всевъзможен вероятен метод – финансово, с оръжия, образования и така нататък В устрема си да победят препоръките обаче те основават ново страшилище, а точно радикалните ислямистки групировки, най-известната от които е Ал-Кайда.
Тъй като тогава – а в случай че ме питате, и в този момент – Съединени американски щати нямат положителни знания за района, те се обръщат за помощ към Пакистан. Исламабад поучава Вашингтон на кои групи талибани да дава пари и оръжие, кои да поддържа повече, на кои да не оказва подпомагане и така нататък Пакистанските секрети служби даже дават образование на своя територия на талибаните и ги въоръжават там. Публична загадка тогава е, а и в този момент, че Исламабад в действителност е бастион на радикалния ислям. Те преднамерено сортират най-фанатизираните и рискови бойци, които да бъдат въоръжени , като по този метод умерените и даже демократично настроените размирен сили в Афганистан последователно губят войната, защото се бият на два фронта по едно и също време – против Съюз на съветските социалистически републики и против ислямските фундаменталисти. В последна сметката множеството умерени бунтовници или са избити, или се причисляват към радикалните групировки, с цел да оцелеят.
По някое време Съединени американски щати въпреки всичко схващат за това само че наподобява, че не ги интересува, както проличава по думите на сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ от това време, който запитан за какво държавното управление му поддържа хора като Гулбудин Хекматяр и неговите бойци, простичко дава отговор: „ Фанатиците се бият по-добре “. За незапознатите ще разясни: Хекматяр е прочут с това, че е заливал с киселина лицата на дамите, които отхвърлят да носят кърпа . Той и неговите мъже са получавали 50% от финансирането си от Америка. Съединени американски щати и Пакистан не са единствените страни, вземащи интензивно присъединяване в спора. Саудитска Арабия също влага милиарди долари във финансирането на радикалните джихадисти, а също по този начин и подкрепя вноса на хиляди мъже от целия мюсюлмански свят, които да се бият в Афганистан. Рияд интензивно поддържа и концепцията, че войната в Афганистан е война против исляма и всеки добър мохамеданин би трябвало да се включи в нея. Така хиляди мюсюлмани от целия свят се стичат там, които след приключването на спора се връщат назад в своите страни, където стартират да подриват локалната световна или умерено ислямска власт. Типичен образец е войната в Алжир от 90-те години на предишния век, която загатнах при започване на текста. Там така наречен Афганци - алжирци ветерани от Афганистан - вземат ефективно присъединяване в боевете против армията и правят страхотни зверства.
Никога няма да излезе от мода материалът на английския вестник „ Индепендънт “ от 1993 година, озаглавен „ Антисъветски боец повежда армията си по пътя на мира: Саудитският предприемач, който набра във войската си муджахидините, в този момент ги употребява за огромни строителни планове в Судан “. Става дума за Осама бин Ладен. Никога не забравяйте, че водачът на Ал-Кайда и неговата формация са основани, финансирани, тренирани и въоръжени от Централно разузнавателно управление на САЩ, Саудитска Арабия и Пакистан. Защото доста хора не помниха към този момент.
Когато Осама бин Ладен беше пръв другар на Запада, това е публикацията в английския вестник " Индепендънт ", възхваляваща бъдещия терорист. Снимка: reddit.com. Войната в Ирак и раждането на ИДИЛ
След терористичния атентат на 9 септември 2001 година в Съединени американски щати – към който има много разногласия – светът полудя по тематиката за ислямския тероризъм и неговите аргументи. Някак си обаче Белият дом реши да упрекна Ирак, една от най-светските и антирелигиозни страни в района, че спонсорира коренен ислям. Нищо, че фамилията на Бин Ладен в Саудитска Арабия е една от най-могъщите строителни семейства (за сина му Хамза преди дни беше оповестена премия от 1 милион $ от САЩ). Нищо, че целият естествен свят знаеше, че Саддам Хюсеин няма общо с Осама бин Ладен. Няма и химически оръжия за всеобщо поразяване, доказателствата за които Централно разузнавателно управление на САЩ безусловно изфабрикува, с цел да показа пред Организация на обединените нации и да получи разрешение да нападне една от най-силно развитите обществено и стопански страни в района. Е, най-малко преди Съединени американски щати да ги съсипе от наказания както прави през днешния ден с Иран.
През 80-те години на предишния век Ирак е измежду най-развитите стопански системи в Арабския свят (въпреки войната с Иран, в която Багдад е подсилен от Съединени американски щати, сред другото). Макар да е разчитала на петрола, с цел да се финансира, страната е имала мощно развита промишленост и е почнала диверсификация на стопанската система, гръбнака на която са били 200 държавни предприятия, произвеждащи сяра, минерали, цимент, стомана, желязо, текстилни артикули, храна, кухненска посуда, бяла и черна техника, фармацевтични артикули и така нататък В тези години Ирак се гордее с това, че има едно от най-образованите популации в арабския свят, а процентът на дамите, които работят, е 23. Най-високият в района .
След като Саддам атакува Кувейт през 1990 обаче, страната е подложена на тежка военна офанзива и още по-тежки интернационалните наказания (определяни като най-тежките въобще налагани в историята дотогава), които унищожават стопанската система ѝ. Страдащите обаче са хората, а не властта. Така от една от най-развитите арабски страни Ирак се трансформира в една от най-западналите. Процентът на работещите дами пада до 10, а беднотията кара доста хора да разчитат на религиозни, групови и фамилни кръгове за прехранване. Войната от 2003 година обаче унищожава изцяло страната. Неадекватните неолиберални политики на американската администрация, водена от Пол Бремер, хвърлят Ирак в безпорядък.
Назначен на 11 май 2003 година като глава на Коалиционната краткотрайна власт (Coalition Provisional Authority), той издава първата си заповед пет дни по-късни, на 16 май – дебаасификацията на държавните структури. Иначе казано това е лустрация, която не разрешава на членовете на партията на Саддам Хюсеин – Баас – да заемат всевъзможни държавни постове. Първоначално концепцията на Вашингтон е била това да засегне единствено водачеството на партията, към 5-6 хиляди души. Съединени американски щати обаче вземат решение иначе и уволняват сред 85 и 100 хиляди души, като осакатяват административния потенциал на Ирак от раз . 40 000 от уволнените и са учители, останалата част включва лекари, мед. сестри, издатели, печатари, техници. Много от тях са станали част от Баас непредпазливо, само че американците това не ги интересува. 200-те държавни предприятия са затворени . Гръбнакът на иракското произвеждане е пречупен. Още десетки хиляди души остават без работа. Единственият бранш от стопанската система, който не е разпродаден на западни частници, а остава държавен – е производството на нефт, което изплаща на Америка цената за „ освобождението “ на Ирак . Съединени американски щати гласоподава да отпусне 21 милиарда $ помощ на близкоизточната страна, с цел да я вдигне на крайници, само че съвсем всички пари отиват не в локалния бизнес, а в задгранични, компании, пристигнали да припечелят от тъгата на иракчаните.
На 23 май идва Заповед Номер 2 на Пол Бремер, която афишира разпускането на всички въоръжени сили на Ирак: 385 хиляди войска, 285 хиляди полиция, 50 хиляди президентска армия. За по-малко от 10 дни Съединени американски щати извхърля на улицата над 800 хиляди души без изгледи за прехранване и изхранване на фамилиите им. Много от тях са въоръжени и добре тренирани . С дейностите си Вашингтон по едно и също време настройва против себе си и Запада стотици хиляди въоръжени, гневни и небогати мъже, както и оставя цялата страна беззащитна. Шиитските и сунитски групировки незабавно се възползват от това и стартират да включват в редиците си тези мъже, които одобряват да служат на ислямисти не от религиозни аргументи, а от стопански аргументи и сигурност. И до през днешния ден армията Махди на шиитския свещеник Муктада Ал-Садр провокира разтреперване у американските бойци, които се сетят за него. В страната и най-много в Багдад стартира чудовищна битка за власт сред онеправданите, само че многочислени шиити и до неотдавна властимащите сунити. Кланетата и от двете страни са жестоки, а западните войски са хванати неподготвени и не могат да спрат систематичното изтребване на сунитите.
Сунитите стартират да провеждат милиции, с цел да се защитят. В яростните боеве няма място за благосклонност и най-кръвожадният водач съумява да събере под знамето си множеството сунитски милиции в една формация. Така Абу Мусаб Ал-Заркауи основава Ал-Кайда в Ирак. Години по-късно тя ще одобри името Ислямска страна в Ирак и Леванта , превземайки на взлом голяма част от Сирия и Ирак, пускайки пипала из цяла Азия, Африка и Европа. ИД съумява да се възползва от станалата систематична на Запад след 11 септември 2003 година дискриминация против мюсюлманите, само че освен от нея. През годините Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (които и до в този момент финансират радикални групировки в Афганистан и Сирия, а Европа отхвърля да признае това) не стопират да финансират джамии, ислямски центрове, образование на имами и така нататък агитация на своя салафистки тип ислям, на оня тип краен и несъответстващ с европейските полезности (а и с доста от умерените мюсюмански такива), който в допълнение радикализира мюсюлманите, които желаят възмездие за стореното на техните родственици, другари или просто сънародници, които са небогати, идват от неприятни фамилии, имат объркана еднаквост и така нататък
Бойци на Ислямска страна в Ракка, Сирия. Снимка: Wikimedia. Как се радикализират хората
Както неведнъж бе упоменато, въпреки ислямът да е лицето на фундаменталния и консервативен ислям в Европа, Азия и Африка, зад радикализацията в действителност стоят доста по-дълбоки и разнообразни подтици. Изследване от 2018 година на Майкъл Дженсън, Анита Атуел и Патрик Джеймс за аргументите за радикализация разкрива общо 73 претекста, разграничени в 10 категории, от които религията е единствено част . Учените също по този начин означават, че радикализираните персони съвсем в никакъв случай не са повлияни от единствено един-единствен претекст, ами от неповторима комбинация от изброените 73 аргументи. А те са:
- Психологични награди: възобновяване на значимостта / придобиване на самостоятелна значителност / придобиване на значителност за обществото / колективен авторитет / облекчение на несигурността / подвиг / самостоятелно самопризнание / прочувствени награди / морални награди;
- Материални награди: Рай / статус / материална отплата;
- Лична рецесия: икономическа рецесия / социо-културна рецесия / персонална рецесия / разширение на усещанията в резултат на рецесия / прочувствено страдание;
- Общностна рецесия: обстановка на групова киза / външна опасност / политическа рецесия / разширение на усещанията / непосредствена екзистенциална заплаха;
- Набиране: осъществено от обществото / реализирано посредством публично посредничене / осъществено от частно лице / реализирано посредством частно посредничене;
- Подравняване на когнитивната рамка: слагане в дадена рамка / индоктринация / престижа на артикулатор на дадена когнитивна рамка / емпирични доказателства / универсална истина / поетапно самообразование / самостоятелно образование / образуване на интерпретативни рамки / изключителност на рамката на мислене / редизайн на обществените правила посредством правила;
- Психологическа накърнимост: оскърбление / беззащитност / загуба на обществено основана значителност / групови граници / неустановеност / прочувствена паника / културно обезверяване / беззаконие / разрушено семейство / проблематично семейство / липса на обвързаност от родителите / проблематични връзки в общността / слабохарактерна и подвластна персона / социо-културна криза;
- Физическа накърнимост: физическо страдалчество / материална липса / фамилна малфункция / общностна дисфункция / икономическа криза;
- Групови правила: лидерски персонален образец / лидерска значимост / лидерски правила / преобразяване в „ черна овца “ / съблюдаване на разпоредбите / лидерска легитимност / облекчение на несигурността;
- Групови стандарти: въздействие на групата / групово мислене / външна опасност / типична опасност / вътрешно- или външногрупови предубеждения / дехуманизираща реторика / размиване на отговорността / обществена изолираност / интерпретативни рамки на мислене.
Както сами можете да видите, да се твърди, че човек става терорист единствено или даже най-много заради религиозни претекстове – били те поради исляма или християнството – е несъстоятелно. Причините в действителност са културни, обществени, стопански, политически, исторически и религиозни. Те са разследване на епохи чудовищно злонамерени или некадърни политики от страна на западните страни по отношение на Близкия Изток и Северна Африка, които унищожиха тези нации или направиха тяхното обществено и демократично развиване съвсем невероятно . Съединени американски щати, Франция и Англия (и други, само че най-много те) поддържат войнстващи военни диктатури, които изгониха своите радикални ислямисти в Европа (която ги оставя да се развиват необезпокоявано в името на криворазбрана толерантност), до момента в който в същото време интензивно покровителстват най-морално и политически остарелите ислямски монархии (и републики в тази ситуация с Пакистан), които безнаказано разпръскват своята версия на коренен ислям.
Духът от бутилката към този момент е пуснат. Мюсюлманските общности в Западна Европа към този момент са прекомерно огромни и затворени в себе си, с цел да бъдат интегрирани в светското общество. Те са основали големи свои гета, където моралите и културата (а постоянно и законите) на европейските страни не важат . И един Бог знае, че те имат своето обоснование след всичко изброено до момента, което им е породено (и доста, доста повече, което просто няма по какъв начин да се опише в толкоз къс текст). Миграционната вълна от алжирци, пакистанци, афганистанци и прочие (тъй като едвам към 30% от така наречен бежанци бяха сирийци), която залива Стария континент, не е изненадваща в случай, че страните им бяха разрушени от Европа и Америка. Ислямските терористични офанзиви също надалеч не са нещо изненадващо. Нападението в Нова Зеландия и надигането на крайнодесния радикализъм също. Той е натурален отговор на европейците, които виждат по какъв начин страните им се ислямизират, трансформира се културата им . Защото мюсюлманските мигранти раждат в големи количества, само че интеграцията им куца. Какво ще стане след 20, 40 или 60 години в Европа, в случай че нещата не престават по този начин?
При всички положения надигащият се коренен шовинизъм е не по-малко нездравословен, тъй като е формиран от човеци, които не биха се поколебали след мюсюлманите да погнат хомосексуалните, либералите, може би мен и вас (важно е да се направи разлика сред сдържан шовинизъм, към който се числят извънредно огромен брой хора и е едно здравословно положение на нацията, и нападателния, шовинистичен подобен, към който се числят хора като Брейвик в Норвегия и Тарант в Нова Зеландия). Интересно е да се означи, че експерти настояват, че заплахата от радикализиране на българските мюсюлмани – въпреки и оскъдна, защото генезиса на нашите мюсюлмани е доста по-различен от тези на запад – също идва от Централна и Западна Европа , от мюсюлманските общности, в които нашите мигранти се приобщават и работят с години, където техните деца може слушат същите радикални нелепости, от които се фанатизират и атентаторите в Париж и Манчестър.
Но ние не можем да виним само мюсюлманите, въпреки и да е повече от несъмнено, че самите араби, пакистанци, бербери носят своята основна виновност. Европа и Съединени американски щати са основали предпоставките за това и към момента с алчността и нелепостта си ги поддържат. Какво може да създадем, с цел да променим протичащото се? Това е диалог за различен път, само че няма да е елементарно. Столетия на репресии, кланета, насилвания, беднотия и дискриминация не се не помнят елементарно. Но е повече от ясно, че както Западът, по този начин и Изтокът би трябвало незабавно да подхващат ограничения, тъй като ситуацията отива на зле. На доста, доста зле за всички ни. В Близкия Изток се готвят нови войни против Иран, Ливан (в лицето на Хизбула), Палестина (в лицето на Хамас), гражданското неодобрение в Египет и Алжир доближава крайни точки на шупване, а Либия, Сирия, Йемен, Ирак и Афганистан са към момента във война. Мислите ли, че при такова състояние терористичните атентати в Европа, надигането на крайнодесния шовинизъм и мигрантската вълна ще спрат? Положението е в същото време доста по-сериозно и по-просто в сравнение с си мислим.
Трябва да си опичаме акълите бързо. В противоположен случай ще изгорим.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ