Партията на Слави Трифонов направи изненадващ обрат в позицията си

Партията на Слави Трифонов направи неочакван поврат в позицията си по въпроса за влизането на България в еврозоната. В деня след изборите – 12 юли, Трифонов разгласи първото си проектоправителство отпред с Николай Василев и уточни участието в еврозоната измежду главните цели на " ИТН ".

Съвсем друга теза обаче разви на 4 август номинираният от партията за финансов министър Пламен Данаилов. Той счита, че България би трябвало да вкара еврото, когато " приходите на българите доближат средноевропейските " и че изобщо занапред би трябвало да се дискутират плюсовете и минусите от влизането в паричния съюз. При състояние, че в този момент България е на към 50% от средноевропейските приходи, може да се чака, че хоризонтът за приемане на еврото е след 20 до 50 години, написа Mediapool.

" Моята позиция е, че тук не става въпрос дали, а по кое време би трябвало да бъде признато еврото. Еврото е добре да бъде признато, когато приходите на българите доближат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един огромен спор за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Надявам се Българска народна банка, дружно с Министерството на финансите, да отвори този спор ", сподели Данаилов в сряда пред Българска национална телевизия.
Пълен поврат от досегашните проекти

Пет месеца преди въвеждането на еврото и отхвърли от лв., цен...

Само преди към месец служебното държавно управление посредством финансовото министерство и Българска народна банка препотвърдиха курса на България към еврозоната с целева дата на участието 1 януари 2024 година Министър Асен Василев даже разгласява за публично разискване Националния проект за приемане на еврото, който съдържа механически елементи към промяната на валутата и отговорностите на търговците.

Членството в еврозоната бе главен приоритет и за държавното управление на ГЕРБ, а някогашният финансов министър Владислав Горанов и шефът на Българска народна банка Димитър Радев бяха главните мотори на – на 10 юли 2020 година, и към Банковия съюз на Европейски Съюз – от 1 октомври 2020 година

Досега партията на Слави Трифонов не е поставяла въпроса за отсрочване на участието в еврозоната в неопределеното бъдеще. А това е нещо, което би трябвало да бъде казано на гласоподавателите още преди изборите, най-малкото тъй като целият бизнес у нас към този момент се е настроил за влизане в еврозоната.

Бившият министър председател Бойко Борисов за малко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че " няма да насилваме влизането в чакалнята " на еврозоната, до момента в който " няма безспорен консенсус " в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и съобщи, че България в последна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.

Завоят пристигна часове откакто ръководителят на Еврогрупата разгласи, че министрите от Европейски Съюз са се разбрали за избавителен пакет за съюза на обща стойност 500 милиарда евро. Около половината от тях ще бъдат налични и за страните отвън еврозоната, в това число България. Другите 240 милиарда евро от избавителния фонд на еврозоната ще се употребяват единствено от 19-те страни в паричния съюз.

Въпреки че точно държавното управление на ГЕРБ сложи целевата дата 1 януари 2024 година, остава неразбираемо до каква степен тя е изпълнима, даже българските управляващи да създадат всичко допустимо процесът да завърши сполучливо. Със сигурност се знае, че българският лев би трябвало да премине сполучливо присъединяване си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) най-малко до 10 юли 2022 година

След това е нужен позитивен отчет на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и единодушие измежду страните членки на еврозоната. България би трябвало сполучливо да извърши и така наречен Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, в това число изискването за ниска инфлация, което не съумя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради изключителните разноски около рецесията с Covid-19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния недостиг.
Българите са раздвоени за еврото

Българското общество продължава да е раздвоено за участието в еврозоната, сочи изследване на Евробарометър, оповестено през юли. 54% от българите утвърждават стъпката, само че 53% декларират, че избират приемането на еврото да стане " след известно време " или " колкото може по-късно ". 47% считат, че участието ще донесе най-вече положителни последици, а 49% – най-вече отрицателни. Хората се притесняват най-вече от непосредствения резултат от присъединението към еврозоната – покачването на цените, което е съвсем неизбежно в идващите години у нас поради предстоящата по-сериозна инфлация, само че съгласно някои – и поради ценовата конвергенция.

Колебанията в публичното мнение не са изненада, защото Българска народна банка и кабинетът " Борисов 3 " не започнаха широкомащабна акция, която да осведоми и изясни на жителите целия развой.

По-голямата част от политическия и финансов хайлайф у нас поддържа влизането в еврозоната най-много поради геополитическата принадлежност към центъра на вземането на решения в Европа и поради имиджовия резултат пред непознатите вложители. Директните стопански изгоди са понижението на риска на страната, на лихвените проценти и опцията за прилагане на избавителните фондове и механизми на еврозоната при положение на рецесия.

За страна с потвърдени проблеми в регулацията, позволила банкрута на четвъртата си по величина банка (КТБ), от значително значение е, че участието в еврозоната подсигурява прецизен надзор върху българската финансова система, без опасности регулаторите да обслужват избрани локални играчи в ущърб на обществото.

Консенсусът за участието обаче не е 100-процентов. Има обособени стопански мозъчни тръстове и финансови специалисти, които настояват, че участието в сегашната обстановка носи съществени стопански опасности за страната. Например с приемането на еврото България ще би трябвало да се откаже от валутния ръб и обвързваните с него забрани за финансиране на комерсиалните банки и държавното управление, т.е. ще се усили сензитивно рискът от неразумна фискална политика.

С влизането в еврозоната България ще би трябвало да заплати съществени вноски в избавителните фондове и да поеме държавни гаранции. С това тя стартира да носи и риска на проблемите в самата еврозона, в която има огромни недисциплинирани и съществено задлъжнели страни като Италия, Испания и Португалия.

За България съществуват опасности и от дълготрайно престояване в сегашната раздвоена обстановка, в която нито е в еврозоната, нито е отвън нея. За първи път в историята на еврозоната към България и Хърватия бе наложено условието за по едно и също време присъединение към ERM II и към Банковия съюз на Европейски Съюз. Почти няма спор, че страните, които членуват в Банковия съюз, само че не и в еврозоната, са в много неизгодна позиция да носят редица опасности, без да имат достъп до част от избавителните механизми на паричния съюз.