Тайните на цивилизацията Паракас
Паракас е значима просвета в Андите, съществувала в интервала 750 до 400 година сл. Хр. Носителите на тази просвета овладели изкуството на напояване и отводняване, само че шокират най-вече учените със своите погребения. Културата е съществувала на полуостров Паракас, понастоящем по административно разделяне в региона Паракас, провинция Писко, района Ика, Перу.
Познания за цивилизацията Паракас се извличат от разкопките на огромен морски некропол. Пръв организира такива перуанския археолог Хулио Тельо през 1920 година Некрополът Уари-Каян ( Wari Kayan) е формиран от голям брой огромни подземни погребални камери, всяка от които с съдържимост до 40 мумии.
Предполага се, че всяка камера принадлежи към надлежно семейство или клан и е била употребена с генерации. Всяка мумия е привързана с въже и по-късно увита в няколко пласта плат, декориран с богата орнаментация. Паракаските мумии се съхраняват най-вече в музея на град Ика.
На тамошния език Паракас значи „ стихия ”. Неблагоприятния изсъхнал и парещ климат на пустинния полуостров е повода за огромния интерес на учените. Още при първите разкопки на гореспоменатия Тельо се открива, че сухият климат консервира всичко, съществувало тук. Не единствено мумии, само че и произведения от дървен материал, както и материите с които са увивани мъртвите, са извънредно добре непокътнати.
Спрямо тези и последвалите през годините изследвания, археолозите разделят просвета Паракас в два интервала - интервал на гробници и интервал на пещери. Изключително интерсни и необикновени са погребалните обреди на двата интервала, като те не са познати в никоя от откритите цивилизации.
В началния интервал, който траял до 1 в., хората от цивилизация Паракас погребвали своите мъртви в кръг в пещери. На върха на рид, в пласт от пясък, се открива входна яма 1-1, 5 м. и дълбока към 2 м. Тя не се разпада, стените са подсилени с камък. В центъра на главната дупка е входа на тясна отвесна шахта на дълбочина от 6 м., с издълбани стъпки.
Шахтата води до куполна камера, облицована с камъни. В камерата се намират 30-40 мумии. Органите им, които не са били заровени с тях в пещерата, са заровени във отвесна шахта наоколо. Починалите се поставяни със свити колене до брадата, а в устата им се слага парче злато.
В идващия интервал при погребенията на цивилизация Паракас, странностите при погребенията не престават. Некропол от 3-5 в. събира необикновени погребални комплекси по брега на океана. Мумиите в тях са били поставяни в огромна забрадка, в седнало състояние.
Увиват се с доста тъкани, до момента в който не замязя на пашкул. В подземията мумиите-пашкули се подреждали в групи. В центъра се слага най-голямата по мярка, от двете й страни тези със междинен размер, заобиколени от по-малките. В най-големите погребални комплекси се поставяли златни предмети, както и пластини на челото.
Тайните на погребенията на цивилизация Паракас и до ден сегашен са неразгадани.
