Италианецът, който готви каталунска храна в ресторанта на баск
Паоло Казагранде е италианец, който е израснал в кухнята на фамилията си, където доста обичал да оказва помощ, само че откакто приключва кулинарно учебно заведение стартира да пътува и готви в разнообразни страни. Решил за година да остане в Испания, само че останал 18. В каталунската столица той е шеф-готвач в ресторанта " Ласарте " с три звезди " Мишлен ", благосъстоятелност на баск. Пред участниците в ревюто " Гастрономикс " в петък той показва голям брой техники, до момента в който показваше част от менюто на ресторанта.
Как решихте да станете готвач?
- Аз съм от многолюдно семейство, в което постоянно доста време се е посвещавало на готвенето и яденето. И от дребен доста обичах да се мушна в кухнята, тъй като ми харесваше повече да вземам участие в готвенето, а не в сервирането. Когато станах на 14 година, татко ми ми даде концепция да се запиша в кулинарното учебно заведение, тъй като виждаше, че доста ми харесва готвенето. А когато си млад, от време на време не знаеш какво решение да вземеш и имах огромния шанс, татко ми да каже: запиши се там. И от този момент не съм излизал от кухнята.
Защо избрахте Испания при огромното благосъстояние на италианската кухня?
- На 18 години приключих учебно заведение и желаех да пътувам по света да се срещна с разнообразни кухни и да науча разнообразни езици. А специалността ми като готвач ми оказа помощ да пътувам и да науча доста неща. Първо отидох в Англия, след това във Франция и най-после отидох в Испания с концепцията да остана една година. А към този момент съм 18 години там.
Ръководите кухнята на ресторант с оптималния брой звезди " Мишлен ". Кое е най-голямото предизвикателство за Вас?
- Звездите са дадени на ресторанта. Моят наставник и притежател има общо 12 звезди. А това е отличие, което би трябвало да се възобновява всяка година. В днешно време има доста разнообразни оценки, само че " Мишлен " е най-старото и най-престижното. Ние в никакъв случай не знаем по кое време идват да следят работата ни от гида и по тази причина всеки божи ден всичко би трябвало да бъде еднообразно положително.
Не сте ли мислили за личен ресторант?
- Да, само че сега с изключение на ресторанта в Барселона да направя различен ми идва вповече. А истината е, че аз " Ласарте " го усещам като мой. Имам огромен шанс притежателят да е човек, който доста обича гастрономията и ми оставя независимост на деяние в кухнята. Барселона е доста огромен пазар и едно от най-магичните места за един готвач.
Знаят ли клиентите Ви какво желаят да си поръчат или чакат хрумвания от Вас?
- Тъй като имаме от всичко по малко има хора, които идват да опитат съответни ястия от менюто, а други споделят, че ще ядат каквото им сготвя аз.
Какво им казвате с Вашето меню?
- Нашата работа е търсене на най-хубавото. Стремим се да готвим с най-хубавите артикули на пазара, с цел да може нашите клиенти да се насладят на това, което умеем да вършим. Винаги споделям, че се надявам те да се любуват на храненето толкоз колкото ние до момента в който го подготвяме.
Коя кухня ви въздейства повече - родната италианска или испанската и каталунската?
- Няма разлика. Ние подготвяме блюда с най-различни съставки и непрестанно променяме менюто. Ясно е, че в нашите блюда имат мощно наличие каталунските артикули, само че в никакъв случай не преставаме да намигаме както на Италия, по този начин и на Страната на баските(откъдето е притежателят на ресторанта).
Все повече хора са вегани. Как гледате на това като готвач?
- Това събитие доста усложнява живота на готвачите, тъй като би трябвало доста да внимаваме, когато им сервира храна. Тук са намесени освен концепции за здравословно хранене, само че и религиозни хрумвания, здравословни въпроси, свързани с алергии и т. н. И защото нашите блюда стават все по-комплицирани, би трябвало доста да внимаваме. Но в същото време осъзнаваме, че това действително се случва в актуалния свят и би трябвало да сме подготвени да го посрещнем.
Очертава ли се на хоризонта някаква нова наклонност в готвенето каквото преди години бе появяването на молекулярната кухня?
- Сега наклонността е да се предлага кухня, която е все по-проста и смилаема. да се махне всичко, което е ненужно, да се обърнем към традицията и да имаме постоянно поради устойчивостта на продуктите.
Какво съгласно Вас е въздействието на предаванията за готвене върху хората?
- Трябва да сме признателни, че има толкоз артикули, че в наши дни всеки се интересува от кухня и от готвене. Смятам, че това е доста добре. Това е моята специалност и тя се радва на огромно внимание. Но същевремно се нанасят и известни вреди, тъй като малкия екран не е действителният живот. Така се получава, че младежите в наши дни остават с усещането че кяхната е едно нещо. А тя е доста неща и да готвиш е доста красива работа, само че в същото време и доста тежка. Трябва де се отделя доста време, което лишава от това, което човек желае да посвети на фамилията и приятелите си.
Готвите ли у дома?
-Да, неприятното е, че рядко се арестувам там. Но когато съм у дома, аз сготвям.
Как се опазвате да не напълнеете при тази специалност?
Много се вардя и все пак не съумявам изцяло. Много обичам да хапвам и по тази причина виждам във всеки свободен миг да спортувам.
Как решихте да станете готвач?
- Аз съм от многолюдно семейство, в което постоянно доста време се е посвещавало на готвенето и яденето. И от дребен доста обичах да се мушна в кухнята, тъй като ми харесваше повече да вземам участие в готвенето, а не в сервирането. Когато станах на 14 година, татко ми ми даде концепция да се запиша в кулинарното учебно заведение, тъй като виждаше, че доста ми харесва готвенето. А когато си млад, от време на време не знаеш какво решение да вземеш и имах огромния шанс, татко ми да каже: запиши се там. И от този момент не съм излизал от кухнята.
Защо избрахте Испания при огромното благосъстояние на италианската кухня?
- На 18 години приключих учебно заведение и желаех да пътувам по света да се срещна с разнообразни кухни и да науча разнообразни езици. А специалността ми като готвач ми оказа помощ да пътувам и да науча доста неща. Първо отидох в Англия, след това във Франция и най-после отидох в Испания с концепцията да остана една година. А към този момент съм 18 години там.
Ръководите кухнята на ресторант с оптималния брой звезди " Мишлен ". Кое е най-голямото предизвикателство за Вас?
- Звездите са дадени на ресторанта. Моят наставник и притежател има общо 12 звезди. А това е отличие, което би трябвало да се възобновява всяка година. В днешно време има доста разнообразни оценки, само че " Мишлен " е най-старото и най-престижното. Ние в никакъв случай не знаем по кое време идват да следят работата ни от гида и по тази причина всеки божи ден всичко би трябвало да бъде еднообразно положително.
Не сте ли мислили за личен ресторант?
- Да, само че сега с изключение на ресторанта в Барселона да направя различен ми идва вповече. А истината е, че аз " Ласарте " го усещам като мой. Имам огромен шанс притежателят да е човек, който доста обича гастрономията и ми оставя независимост на деяние в кухнята. Барселона е доста огромен пазар и едно от най-магичните места за един готвач.
Знаят ли клиентите Ви какво желаят да си поръчат или чакат хрумвания от Вас?
- Тъй като имаме от всичко по малко има хора, които идват да опитат съответни ястия от менюто, а други споделят, че ще ядат каквото им сготвя аз.
Какво им казвате с Вашето меню?
- Нашата работа е търсене на най-хубавото. Стремим се да готвим с най-хубавите артикули на пазара, с цел да може нашите клиенти да се насладят на това, което умеем да вършим. Винаги споделям, че се надявам те да се любуват на храненето толкоз колкото ние до момента в който го подготвяме.
Коя кухня ви въздейства повече - родната италианска или испанската и каталунската?
- Няма разлика. Ние подготвяме блюда с най-различни съставки и непрестанно променяме менюто. Ясно е, че в нашите блюда имат мощно наличие каталунските артикули, само че в никакъв случай не преставаме да намигаме както на Италия, по този начин и на Страната на баските(откъдето е притежателят на ресторанта).
Все повече хора са вегани. Как гледате на това като готвач?
- Това събитие доста усложнява живота на готвачите, тъй като би трябвало доста да внимаваме, когато им сервира храна. Тук са намесени освен концепции за здравословно хранене, само че и религиозни хрумвания, здравословни въпроси, свързани с алергии и т. н. И защото нашите блюда стават все по-комплицирани, би трябвало доста да внимаваме. Но в същото време осъзнаваме, че това действително се случва в актуалния свят и би трябвало да сме подготвени да го посрещнем.
Очертава ли се на хоризонта някаква нова наклонност в готвенето каквото преди години бе появяването на молекулярната кухня?
- Сега наклонността е да се предлага кухня, която е все по-проста и смилаема. да се махне всичко, което е ненужно, да се обърнем към традицията и да имаме постоянно поради устойчивостта на продуктите.
Какво съгласно Вас е въздействието на предаванията за готвене върху хората?
- Трябва да сме признателни, че има толкоз артикули, че в наши дни всеки се интересува от кухня и от готвене. Смятам, че това е доста добре. Това е моята специалност и тя се радва на огромно внимание. Но същевремно се нанасят и известни вреди, тъй като малкия екран не е действителният живот. Така се получава, че младежите в наши дни остават с усещането че кяхната е едно нещо. А тя е доста неща и да готвиш е доста красива работа, само че в същото време и доста тежка. Трябва де се отделя доста време, което лишава от това, което човек желае да посвети на фамилията и приятелите си.
Готвите ли у дома?
-Да, неприятното е, че рядко се арестувам там. Но когато съм у дома, аз сготвям.
Как се опазвате да не напълнеете при тази специалност?
Много се вардя и все пак не съумявам изцяло. Много обичам да хапвам и по тази причина виждам във всеки свободен миг да спортувам.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




