COVID пандемията във факти: Какво се подобри и какво се влоши в живота ни
Пандемията от COVID-19, с нейните забрани за достъп и политики за изключителни обстановки, промени метода ни на хранене, физическата интензивност, времето, прекарано пред екрана, и доста други ежедневни привички, тясно свързани със здравето, оповестяват от СЗО.
Данните, предадени посредством нов информативен лист на СЗО/Европа, демонстрират както позитивните, по този начин и негативните резултати от пандемията в 13 от 53-те страни от европейския район на СЗО - със специфичен акцент върху децата в учебна възраст.
Първи факт: Повече готвене у дома
Приблизително 30 % от фамилиите са почнали да подготвят повече домашна храна по време на пандемията, което им е разрешило да имат по-голям надзор върху съставките, оповестяват още от организацията. Приготвената у дома храна нормално съдържа по-малко трансмазнини, захари и сол спрямо " готовата за консумация " храна от супермаркетите или доставената храна. Така че готвенето у дома нормално е превъзходен метод да се понижи рискът от незаразни заболявания (НЗБ), свързани с храненето, като сърдечносъдови болести, диабет и някои типове рак, регистрират от СЗО.
Втори факт: Повишена консумация на сладкиши
Всеки пети родител оповестява, че децата му са почнали да употребяват повече сладкиши по време на пандемията, като бонбони, торти, сладолед и сладкиши.
Повишената консумация на захар е обвързвана с нараснал риск от затлъстяване - положение, което е достигнало епидемиологични размери в европейския район на СЗО. Днес 1 от 3 деца в района живее с наднормено тегло и затлъстяване, което ги излага на риск от развиване на незаразни заболявания на по-късен стадий от живота.
Трети факт: Намалено равнище на дейна игра за децата
Ограниченията, наложени по време на пандемията от COVID-19, доста понижиха опциите на децата да се занимават с физическа интензивност и да играят навън. През този интервал 30 % от децата в района са станали по-малко физически дейни, пропускайки изгодите за здравето от действия като каране на колело, игра на футбол или бягане в парка.
Четвърти факт: Повече време пред екрана
По време на лоукдауните към 35 % от децата са прекарвали повече време в гледане на телевизия, играене на видеоигри или потребление на обществени медии, което е нараснало заседналия метод на живот. Така се е нараснал и рискът от наднормено тегло и затлъстяване, а посредством електронните мрежи децата са били по-дълго изложени на маркетинга на нездравословни артикули.
Информационният лист демонстрира и негативното влияние, което COVID-19 е оказал върху психосоциалното богатство на децата, което има капацитет да окаже в допълнение влияние върху метода на живот и държанието на децата, оповестяват още от СЗО.
" Уроците, които научихме от пандемията, акцентират смисъла на използването на ефикасни политики за възстановяване на хранителната среда, поощряване на физическата интензивност и отбрана на здравето и благосъстоянието на фамилиите. Като се възползваме от тези уроци, можем да се стремим да създадем по-здравословно бъдеще за децата и младежите - в действителност за всички нас - при излизането от пандемията. Това е изключително значимо за запазване на здравето на групите от по-ниските социално-икономически пластове, които бяха най-силно наранени от отрицателните резултати на пандемията ", съобщи доктор Кремлин Викрамасингх, районен консултант на СЗО/Европа по въпросите на храненето, физическата интензивност и затлъстяването.
" Политическите съображения за намаляване на отрицателното влияние, което COVID-19 оказа върху психосоциалното благоденствие на децата, включват действия по предварителна защита на психологичното здраве за деца в учебна възраст, разширение на достъпа до начинания за поддръжка на фамилията и родителите и идентифициране на опциите за даване на налична психосоциална поддръжка в границите на общността и първичната здравна помощ ", съобщи доктор Ледия Лазери, районен консултант на СЗО/Европа по психологично здраве.
