Пандемията COVID-19 се превърна в сериозно предизвикателство за цялата световна

Пандемията COVID-19 се трансформира в съществено предизвикателство за цялата международна стопанска система и заплашва със съществени обществени последствия. Това обаче надалеч не е главният фактор, определящ развиването на световната стопанска система.

Епидемията единствено задълбочи спешните феномени, които заплашват самото битие на капиталистическата система. И една от значимите аргументи за това, колкото и необичайно да е, е научно-техническият напредък.

На Световния стопански конгрес в отчета за бъдещето на заетостта се споделя, че софтуерният прогрес ще изхвърли от пазара на труда в международен мащаб към 85 милиона души до 2025 година.

Изследователите стигнаха до такива неутешителни заключения, откакто интервюираха 300 ръководители на огромни и междинни компании от 15 браншове на стопанската система.

От друга страна, съгласно специалисти, към момента има причина за оптимизъм. Вместо съкратените 85 милиона работни места ще бъдат основани 97 милиона нови работни места, единствено че в други области и в сходство с условията на времето.

Новите технологии ще изискват нови умения и тези, които съумеят да се преквалифицират, няма да останат без парчето самун.

Напълно допустимо е хората да стартират да гладуват без да го чакат. Самата същина на производството и организацията на работния развой може да се промени фрапантно, до краха на капиталистическите правила.

Работата е в това, че всеки капиталист е заинтригуван единствено от увеличението на облагите. Но тя в никакъв случай не пада от небето, а постоянно е вследствие на човешкия труд.

Единственият източник на облага за едно капиталистическо дружество е добавената стойност, т.е. спомагателните часове, които наемният служащ дава на работното място, само че за които той не получава заплата.

Условно казано, човек работи осем часа дневно и получава възнаграждение единствено за четири, а останалото време отива за основаване на добавената стойност.

За да увеличи конкурентоспособността на пазара, притежателят на предприятието вкарва нови способи за ръководство, автоматизира труда. Тенденцията от последно време е замяната на труда на служащите с роботизиран труд.

Но по този начин работи всеки рационален притежател на средствата за произвеждане. Съответно, нормата на облага от всяка индустриална единица непрестанно пада, и би трябвало да се създава повече. Всъщност по този начин поражда рецесията на свръхпроизводството.

За да се обслужва все по-сложното съоръжение, квалификацията на работната мощ би трябвало да пораства.

Да, нужни са по-малко хора, само че на тях би трябвало да се заплаща повече. Производителността на труда непрестанно се усилва, само че облагата от всеки създаден артикул спада.

Проблемът на научно-техническия напредък за капиталистическия модел е, че роботите и никакво друго съоръжение не основават добавена стойност. Те придвижват единствено личната си стойност върху цената на продукта.

Машината или роботът няма да работят повече, в сравнение с би трябвало, а неговата обезценка не може да бъде икономисана и той просто по-рано ще излезе от строя.

Поради конкуренцията пазарът е непрекъснато кондензиран и вследствие на това стоките би трябвало да се продават съвсем на себестойност. Ето за какво ръчният труд е по-изгоден за капиталиста. Човек може да получи по-малко възнаграждение и да бъде заставен да работи от ден на ден и повече.

Благодарение на евтината работна ръка най-големите корпорации в света си построиха фабриките в Китай. Работата там обаче към този момент не е толкоз евтина и по тази причина погледите на най-големите корпорации в този момент са ориентирани към Виетнам, Индия, Бангладеш.

Но още веднъж техниката се усложнява, и трудът ще би трябвало да стане по-квалифициран и високоплатен. Възможно е да се построи авто цех в Югоизточна Азия, само че скоро, това ще създадат и всичките му съперници и ще е належащо множеството служащи да бъдат сменени с роботи. Така нормата на облага още веднъж ще падне.

Към това се прибавя непрестанно възходящото обществено неравноправие по света. Това понижава потребителското търсене. Милиардерът може да има автопарк от 10 автомобила, само че всеобщото търсене ще спадне.

Единственият излаз от обстановката е намесата на страните, които би трябвало да обезпечат освен облагата на капиталистите, само че и да защитят публичното богатство.

Не инцидентно безплатното обучение и високите обществени придобивки от дълго време съществуват в европейските страни. Но за чия сметка. Отново за сметка на труда в бедните страни, само че и в тях напредъкът навлиза.

В Китай страната основава спомагателни работни места в продължение на доста години. И това не е смешка, и в рейсовете на градския превоз има помощници-кондуктори, а на автобусните спирки дежурят разпоредители, макар че в гъсто обитаемата страна няма потребност от тях.

Китайското държавно управление поредно споделя, че замяната на милиони служащи във фабриките с роботи няма да докара до голяма безработица. Националната стопанска система ще работи за всички.

Но с последователното развиване на подобен модел, самата идея за добавената стойност, т.е. присвояването на свободен труд на някой различен, ще се трансформира в минало.

Разбира се, капитализмът го погребват в продължение на доста десетилетия. Но виждаме, че светът става все по-глобален, а спешните феномени единствено се усилват.

От друга страна, както се е случвало нееднократно, рецесията може да бъде позволена или посредством огромна война, или посредством връщане обратно на научно-техническия напредък.