Превърнаха демокрацията в постживковизъм и продължават да тровят живота ни
Паметникът ``1300 години България`` към този момент е в историята. Или май беше в някой склад. Все едно… За следващ път обаче той раздели обществото и то в предсмъртния си час. Като мракобесен комунистически водач, който даже и на погребението си взима жертви.
Раздели обществото, сходно на Моисей - Червено море. Но за разлика от еврейския народ, който избегна сигурна гибел от преследващите го войски на фараона, нашето ``червено`` ни залива, като море всякога и ние потъваме все по-дълбоко, а удавените са все повече…
Някои бяха даже скандализирани от демонтирането на бетонно-месинговия кич пред НДК. Други се изживяха, като пиромани. Но главното е, че демонтирането беше сатанизирано, жигосано и посрещнато с ``неразбиране``. От някои.
Така, както някои към момента услужливо не са разбрали за зверствата и вакханалиите на гибелта, които се вихреха в концлагерите в Ловеч, Скравена, Белене и на още десетки места в България. Така, както някои ``не разбраха`` какво ни лиши демокрацията.
Отне опцията на някои да мачкат, колят и бесят безнаказано българския народ. Отне им опцията да хранят свине с трупове на свещеници, лекари, военни, актьори, писатели, журналисти… Отне им възможниостта да са нагли до безумство и това освен да им е простено, само че и да е, като асансьор в кариерното им развиване.
А на нас, елементарния ``пролетариат`` ``зловещата`` народна власт ни лиши действителността, в която зад евтините кебапчета, комунизЪмът криеше уродливото си лице… Изкривено от завист, лакомия и двуличие. Лице обляно в кръв.
Криеше лицето си и един правешки гамен, който удави България в мрака, на простащината, излагаше се (излагаше всички ни) и наглееше 30 години от екрана и страниците на комунистическите парцали, наричани тогава вестници. Именно той узакони привилегиите за едни и обезправянето на други.
Впрочем, някой ще попита (и с право) за какво й трябваше на нашата така и така финансово задъхваща се и изстрадала страна близо три десетилетия, след 10 ноември да поддържа и да се грижи за този безкултурен архитектурен урод пред Националния замък на културата? Нима си няма задоволително разходи, на които така и така не може да насмогне?
За недоразумението ``соц. реализъм`` съм писал в детайли в друга моя публикация, тук ще загатна единствено, че комунизмът сътвори плеяда некадърници на държавна хранилка, които творяха откровена грозотия, раждаха кич и ваеха изроди от на ниска цена метал, за въхвала на своите подаятели. Които пък обилно ги зачеваха, откърмяха и хранеха.
А през днешния ден някои леви младежи даже пускат ``остроумни`` шегички за зверствата на своите татковци и дядовци от Държавна сигурност. И това се случва в народен ефир, ``гарнирано`` с добродушна усмивка и потупване по рамото - ``свише``.
В задачата се пита, след какъв брой минути тъкмо потомък на нацистки палач ще влезе в пандиза във Федерална Република Германия, в случай че упражни ``комедийния`` си гений с сходна безвкусна смешка и то в народен ефир?
Но това вероятно е друга тематика, а връщайки се у нас ще установим, че за близо 30 години синчетата и внуците на алените офицери от Държавна сигурност оглавиха мафията, завзеха бизнеса, окупираха промишлеността, банките, медиите, разделиха Църквата…
Превърнаха демокрацията в ``постживковизъм`` и не престават да тровят въздуха, делника и живота ни.
Насаждат даже носталгия към ``онова време``. Към ``онея светли години``, КОГАТО… И се стартира едно изреждане на ``придобивките`` на социализЪма.
Преди години гледах някакъв документален филм с Теди Москов, в който той показа една мисъл на неговата майка Рада Москова, във връзка ``благата`` и евтините кебапчета на комунизма: ``В пандиза храната е безплатна``…
За страдание, единственото гратис у нас е безсрамието. Онова, (кърваво-)червеното… А за морето и Моисей, очевидно не сме чели достатъчно…
Раздели обществото, сходно на Моисей - Червено море. Но за разлика от еврейския народ, който избегна сигурна гибел от преследващите го войски на фараона, нашето ``червено`` ни залива, като море всякога и ние потъваме все по-дълбоко, а удавените са все повече…
Някои бяха даже скандализирани от демонтирането на бетонно-месинговия кич пред НДК. Други се изживяха, като пиромани. Но главното е, че демонтирането беше сатанизирано, жигосано и посрещнато с ``неразбиране``. От някои.
Така, както някои към момента услужливо не са разбрали за зверствата и вакханалиите на гибелта, които се вихреха в концлагерите в Ловеч, Скравена, Белене и на още десетки места в България. Така, както някои ``не разбраха`` какво ни лиши демокрацията.
Отне опцията на някои да мачкат, колят и бесят безнаказано българския народ. Отне им опцията да хранят свине с трупове на свещеници, лекари, военни, актьори, писатели, журналисти… Отне им възможниостта да са нагли до безумство и това освен да им е простено, само че и да е, като асансьор в кариерното им развиване.
А на нас, елементарния ``пролетариат`` ``зловещата`` народна власт ни лиши действителността, в която зад евтините кебапчета, комунизЪмът криеше уродливото си лице… Изкривено от завист, лакомия и двуличие. Лице обляно в кръв.
Криеше лицето си и един правешки гамен, който удави България в мрака, на простащината, излагаше се (излагаше всички ни) и наглееше 30 години от екрана и страниците на комунистическите парцали, наричани тогава вестници. Именно той узакони привилегиите за едни и обезправянето на други.
Впрочем, някой ще попита (и с право) за какво й трябваше на нашата така и така финансово задъхваща се и изстрадала страна близо три десетилетия, след 10 ноември да поддържа и да се грижи за този безкултурен архитектурен урод пред Националния замък на културата? Нима си няма задоволително разходи, на които така и така не може да насмогне?
За недоразумението ``соц. реализъм`` съм писал в детайли в друга моя публикация, тук ще загатна единствено, че комунизмът сътвори плеяда некадърници на държавна хранилка, които творяха откровена грозотия, раждаха кич и ваеха изроди от на ниска цена метал, за въхвала на своите подаятели. Които пък обилно ги зачеваха, откърмяха и хранеха.
А през днешния ден някои леви младежи даже пускат ``остроумни`` шегички за зверствата на своите татковци и дядовци от Държавна сигурност. И това се случва в народен ефир, ``гарнирано`` с добродушна усмивка и потупване по рамото - ``свише``.
В задачата се пита, след какъв брой минути тъкмо потомък на нацистки палач ще влезе в пандиза във Федерална Република Германия, в случай че упражни ``комедийния`` си гений с сходна безвкусна смешка и то в народен ефир?
Но това вероятно е друга тематика, а връщайки се у нас ще установим, че за близо 30 години синчетата и внуците на алените офицери от Държавна сигурност оглавиха мафията, завзеха бизнеса, окупираха промишлеността, банките, медиите, разделиха Църквата…
Превърнаха демокрацията в ``постживковизъм`` и не престават да тровят въздуха, делника и живота ни.
Насаждат даже носталгия към ``онова време``. Към ``онея светли години``, КОГАТО… И се стартира едно изреждане на ``придобивките`` на социализЪма.
Преди години гледах някакъв документален филм с Теди Москов, в който той показа една мисъл на неговата майка Рада Москова, във връзка ``благата`` и евтините кебапчета на комунизма: ``В пандиза храната е безплатна``…
За страдание, единственото гратис у нас е безсрамието. Онова, (кърваво-)червеното… А за морето и Моисей, очевидно не сме чели достатъчно…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ