Пълноценният хранителен режим е от съществено значение както за правилния

Правилата за здравословното хранене при децата

Пълноценният хранителен режим е от значително значение както за верния напредък за децата, по този начин и за цялостното им развиване. Водещ принцип при всички възрасти е постоянният банкет на разнообразна и уравновесена храна, само че задоволително вода - също. У дома за образец служат родителите, които е добре да предизвикват малчуганите да построяват свои хранителни привички.

В другите възрасти ежедневните потребности на децата от сила и хранителни субстанции също са разнообразни. Специалистите предлагат да се одобряват на три съществени хранения за децата (закуска, обяд и вечеря) и с две междинни - утринна и следобедна закуска. По този метод дневният банкет на храна е сдържан и постоянен.

Пълноценната детска закуска обезпечава сила на подрастващия организъм, с цел да се приготви за деня. 150 г кисело мляко с 2-3 с.л. мюсли и шепа горски плодове биха задоволили всички хранителни потребности на дете в учебна възраст.

При добре уравновесен режим на хранене детският организъм ще получава задоволителни количества макро- и микронутриенти. Като главен съставен елемент въглехидратите следва да съставляват сред 45 и 60% от ежедневния енергиен банкет. Белтъчините и мазнините би трябвало да са 15-20%, т.е. 30% от енергийните потребности. Необходимо е да се обръща внимание и на микроелементите (витамини и минерали), които обезпечават вярното действие на организма.

Добре знае се, че децата обичат да похапват сладко. Затова е значимо, дневният банкет на спомагателна захар да не надвишава 10% от общия. За осемгодишна възраст това би означавало не повече от 30 г дневно, за предпубертетна възраст - 47 г, а по време на пубертета -до 60 г на ден. Допълнителните захари включват тези, нужни за приготвянето на другите храни, както и тези в плодовите сокове и подсладителите.

Споменатите субстанции се срещат в несъмнено съответствие в ежедневната храна на детето. В взаимозависимост от съставките им храните могат да се разделят на шест групи.

Групи храни в хранителния режим на децата

В основата си хранителната пирамида съдържа зърнени храни, плодове и зеленчуци. Те са следвани от млякото и млечните артикули, месото и неговите заместители. На върха са мазнините.

1. Зърнени храни

Тези храни и артикули, изключително непреработените, са добър източник на комплицирани въглехидрати и фибри, на витамини от група В, на желязо и магнезий. Пшеница, овес, ечемик, царевица, елда, просо, ориз и киноа - всички са част от тази група.

Препоръчително е зърнените храни да бъдат включени в първото за деня хранене - под формата на пълнозърнест самун и зърнени закуски. Специално внимание би трябвало да се отделя и на това какви закуски купуваме, защото съдържат огромни количества добавена захар.

2. Зеленчуци

Снимка: Super MamA

Зеленчуците са на второ място в хранителната пирамида и са добър източник на фибри, витамини, минерали и фитонутриенти с дребен дял на мазнини. Специалистите предлагат децата да привикват към тях незабавно щом стартират да одобряват твърда храна. Така ще се основат и поддържат привички за консумирането им, което спомага за набиране на цялостния набор от хранителни субстанции. Сезонните зеленчуци постоянно са добре пристигнали в менюто на малчуганите.

3. Плодове

Те са отличен източник на фибри. Богати са освен на витамини, минерали и фитонутриенти, само че и на фруктоза. Точно както и при зеленчуците, целесъобразно е да се употребяват разнородни сезонни плодове. Ако това е невероятно, замразените са добър вид.

Добре е да се заобикаля потреблението на консервирани плодове и подсладени сокове, защото съдържат доста захар и постоянно не са богат източник на хранителни субстанции.

Плодовете са чудесни за междинна закуска във всяка възраст. Задължителна част са и от първото хранене - в композиция със зърнени храни и млечни артикули. Ако детето ви не е огромен обожател на плодовете, пробвайте да ги замените със смутита.

4. Мляко и млечни продукти

Поради високото наличие на протеини и калций млечните артикули са значима част от храненето на детето в най-ранна възраст. Калцият и витамин D са значими, тъй като оказват помощ при образуването на костна маса. Включването на други богати на калций храни като зърнени храни и зеленолистни зеленчуци усилва приема на значими минерали, нужни за развиването на детето.

Въпреки това бъдете деликатни, защото от време на време млякото и млечните артикули предизвикват алергии. Затова първо дайте на детето малко количество мляко и наблюдавайте по какъв начин ще му се отрази. При съмнение за алергична реакция незабавно се консултирайте с педиатър. Поради съдържащата се в него лактоза прясното мляко може да докара до храносмилателни разстройства.

В сходни случаи киселото мляко е по-добрият вид. Ферментиралите млечни артикули съдържат положителни бактерии, които укрепват храносмилателната система на децата и улесняват усвояването на калций. Кисело мляко с нарязани късчета пресни плодове е чудесна закуска за всяко дете.

5. Месо, риба, яйца, ядки, варива

Храните в тази група са източниците на протеини, витамини от група В, витамин Е, цинк, желязо и магнезий. Добре е да се има поради, че алените меса (напр. свинско, телешко, агнешко и др.) са богати на наситени мастни киселини и наличието им в детското меню следва да бъде в умерени количества. Рибата е добър сурогат, защото е здравословен източник на по-лесно усвоявани протеини. Богата е и на омега-3 мастни киселини - извънредно значими за развиването и действието на мозъка.

Специалистите поучават, по-големите деца да одобряват също и бобови култури, семена и ядки, с които си набират в допълнение протеини и здравословни мазнини. Натуралните семена и ядки, даже обелени, не са целесъобразни за дребни деца, защото има риск да се задавят. Затова по-добре е да се смелят. Ядките също по този начин могат да бъдат и евентуално мощни алергени и заради тази причина /подобно на прясното мляко/ включването им в детското меню е редно да става на по-късен стадий и с нараснало внимание.

Желязото в храните от скотски генезис елементарно се приема и обработва от организма за разлика от това в храните от растителен генезис.

6. Мазнини

Акцентът тук е върху ненаситените мазнини като маслиновото и лененото масло. И въпреки приемът на наситени мазнини да е понижен, хранителният режим на детето като цяло би трябвало да съдържа задоволително мазнини. Те са изключително значими за развиването на мозъка и другите органи. Увеличават и абсорбирането на мастно разтворими хранителни субстанции, каквито са витамините и фитонутриентите.