- Пак ли този! – заявява Сашката, началничката на хранилището

- Пак ли този! – декларира Сашката, началничката на хранилището в нашата комисия, когато й отнасям един преди малко генериран документ. Поглежда го и: – Опръскан пейзаж? – пита светлината на хранилището и когато й откликвам, че Усмивката е обработил въпросната хартия, тя прави гладко с ръка знак „ куку “. „ Плавно ” никога не значи изтънчено, тъй като си фрасва китката на ксерокса. – Я оттичай да ми доведеш Усмивката.

Тичам към Усмивката, само че още не направила и една крачка, Сашката ме приканва назад:

– Нали не очакваш от мен, че ще му дам да ме води за носа?

Въобще не чакам, че Сашката ще даде на който и да било да я води за носа и й го споделям.

- Асьо ще му прати Ес Ем Ес в краен случай - декларира Сашката. За сведение: - Асьо е нейният брачен партньор. Тя го обича.

- Да, в краен случай – солидаризирам се стремително аз. Сашката е част от нервната система на нашата висшестояща Света Мелина и вибрира в естетика с нея; Сашката по принцип е първа писта на всички, които го заслужават и ни управляват в комисията. Тя също по този начин е светлина и слух на нашия Главен управител.

– Асьо би трябвало да внимава – предприемам аз.

Под безапелационното давление на Асьо фамилията купи кола с десен волан. Евтина като кутия с пуканки излезе тая кола, единствено тъй като Асьо е доста ловък договарящ - от хиляда и деветстотин лв. смъкна цената на петстотин и петдесет лв. и мръсният перничанин, който им я продаде, си изяде да не споделяме какво от гняв, само че въпреки всичко им даде автомобила.

- Асьо е доста сензитивен и изживява надълбоко нещата – тюхка се Сашката.

След като купиха колата, съединителят се скапа на осмия ден; Сашката имаше концепция да върви да бие наглия перничанин, от който бяха придобили возилото, обаче подлецът си беше обрал крушите и цялата ни комисия месеци наред живя с нещастието на унищожения съединител. Тогава Усмивката се изправи като канара пред Сашката и съобщи:

- Слушай какво, ще ти дам телефона на Петьо от Драгичево. Той ще ти стегне съединителя, та ще дрънка автомобилът.

Автомобилът в действителност стартира да дрънка, откогато Петьо му стегна съединителя, и от този момент всяка бележка, в която има пръст Усмивката, е мотана от Сашката три дни и три нощи, до момента в който не дойде Усмивката, почервенял, с тежки капки пот на врата.

- Така не може! – пухти Усмивката. - В тая работа има правила!

- Колега, тия правила аз съм ги дефинирала по разпореждане на нашия най-висш централен офис. Аз съм индивидът, на който е предоставено да усъвършенства въпросните правила, в случай че последното е належащо – Сашката приказва с вдигнат показалец. - Аз нося отговорност, сътрудник – не излиза наяве тъкмо защо носи отговорност Сашката, само че самата мисъл за отговорност опича мозъка на Усмивката и той не гъква повече.

- Веселинов, ти си объркан. Ако не се коригираш, ще алармирам ти знаеш къде – заключава Сашката и го отписва самичък да си сърба батака, който е надробил с този омазан открай до дъно документ. Усмивката не смее да обели зъб, известно му е чия първа писта е Сашката – да не загатваме тук както Главния управител, по този начин и Светицата Мелина, неговата заместница. Но Усмивката не може по никакъв метод да си поправя батака, по тази причина ми споделя:

- Тодорке, я ела.

Аз си върша оглушки и се апелирам той да докопа някоя друга колежка, като да вземем за пример Славея, обаче Славея никой не може да я докопа. Тя е пето потомство софиянка, потомка на античен жанр и хайде да не споделяме кой е татко й. На нея Усмивката не ще каже: - „ Колежке, я ела ми оправи батака ”, а ще отиде с каничка кафе, ще я напръска с лимонада – „ да напръскаш някого с лимонада ” в нашите среди значи да плонжираш, да му намажеш филията с масло, или казано за дървета като мен, които не са издънки на никакви родове и не са пето потомство - да се подмажеш да индивида. Усмивката намазва на Славея няколко филии, отбелязвайки:

– Колежке, ще имаме ли удоволствието да се насладим на чаша кафе дружно?

- Ще имаме - дава отговор Славея и имат удоволствието, а аз търча да оправя батака на Усмивката.

Той по този начин е омотал документа, че не излиза наяве това документ ли е, или хороскоп.

- Виж, Сашка – демонстрирам й аз записката, изпълнена с батаци от първата сричка до последната запетая по простата причина, че в края на документа няма точка.

- Бе какво ще му виждам на тоя! Той по този начин ме претакова със съединителя, че… бедна ти е фантазията.

- Бедна е – въздишам унило.

- Тодорке, слушай в този момент – изяснява тя и без никаква подготовка ме убива с още един преразказ за автомобила с десния волан. – Усмихнатото мекотело още веднъж се стреми да ми подложи динена кора, само че несъмнено, това няма да се случи. – Всички пробват трика с кората на динята при Сашката, само че удрят на камък, несъмнено, тъй като Асьо е доста образован, тя също е доста интелигентна; никой не може да й се качи на врата и да се подрусва от горната страна на това. Откакто признах пред Сашката, че фантазията ми е бедна, мнението й за мен се увеличи.

- Най-после един почтен човек в тая комисия – споделя тя всякога като мина около нея. Хич не е хубаво да си почтен обаче – във всички шкафове са ми хърлузнали хартии. Разберат ли, че си почтен, спукано ти е хранилището от документи, с които би трябвало да се запознаеш.

На мястото в моя офис, където държах минералната вода, в този момент има три чувала с хартия. Хранилището на Сашката е светилище, където единствено колежката Нети със силиконовите структури има право да оставя документи за прочит. Поради тази причина Сашката не може я понася. Сашката има най-вече ребра и незабавно ми слага въпроса без заобикалки:

– Тодорке, ти си малодушна като амеба – изрича замислено тя. Надявам се да не ми разпореди нова задача, само че когато човек доста се надява, след това си скубе косата: - Съобщи на Нети със Структурите да заобикаля частта от коридора, в която се движа аз. Но аз не оповестих нищо на Нети, изповядах се пред Сашка, че съм се уплашила и нищо не съм съобщила, в резултат на което се употребявам с реномето на извънредно почтен и мекотел човек.

- Усмивката е тения, вярвай ми – доверява ми Сашка. – Благодарение на него автомобилът ни е погубен.

- Унищожен и още по какъв начин – потвърдих аз.

Най-сигурната пътека към сърцето на Сашката е да повтаряш думите й, като ги подчертаваш дебело посредством „ и още по какъв начин ” и „ мамка му! “ Няма по какъв начин да объркаш ваксата. Повтаряш и се чувстваш сигурен. Тя взема решение, че си сърцераздирателно образован. За мене към този момент го реши и аз се употребявам с репутацията на доста трогателен, образован и почтен човек, мачкан като червей от нечовешкото отношение на Нети със Структурите. Която е кръгла нула, като изключим двете й Структури, ясно кои. Но те пък са тъпкани хайде да не споделяме с какъв силикон.

- Ти, колежке – подхваща Сашката, когато не пие кафе и когато не се разхожда към белоцветните вишни със Светицата Мелина в задния двор на комисията. – Ти колежке, не знаеш какво става с това вятърничаво деденце Силянов. Все още…

Самият факт, че употребява ветрове, деденца и впрочем синоними паралелно с името на Главния управител, е по-красноречив от слънчево затъмнение. Но аз се върша на объркан експерт и не отвръщам на затъмнението. Нищо не се знае: откакто Сашката ми каже, че съм сърцераздирателна, почтена и малодушна, ще отиде при Главния управител или при Светицата и ще показа какви съм ги мътила. Как съм споделила, че мениджърът е деде, обвързвано с вятърничава метеорология. Главният доста обича някой да мъти за него негативни внушения. Сашката единствено чака някой да каже за някого, че е негативен, и цялата работа го научава за девет секунди. На Сашкината поверителност може да се разчита толкоз, колкото на слънчевото затъмнение – един път на 100 и двайсет и седем години.

- Ма ти нещо не се интересуваш от Силянов, значи ли това, че проявяваш равнодушие към водача? – пита тя с натежал от подозрение език.

Да демонстрирам равнодушие е надалеч по за предпочитане, в сравнение с в случай че го оплюя намерено, по тази причина фъфля, че демонстрирам равнодушие.

- Той си е обръснал мустаците и главата, не че имаше кой знае какво да обръсва - акцентира Сашката.

С мустаци или без мустаци основният управител си е наш основен висшестоящ, а аз съм тинята под обувките му, споделих горестно аз, само че Сашката единствено въздъхна, че с това безволие по-добре да вървя да се гръмна пред кабинета на Светицата Мелина. Мелина се била хванала на бас с Главния управител Силянов, че няма да устоя неговите революционни управленчески способи и ще са гръмна със саксията с нейните теменужки по главата. Между прочее, съгласно Сашката, аз съм била отговорна за изгниването на Светицините теменужки и по тази причина по-добре или правилно да се гръмна, или да плонжирам пред Светицата. От Светицата без никакви мостове и десанти Сашката ме хвърли още веднъж към забавната тематика за основния управител.

- Освен че си е обръснал косата, която изобщо я няма без друго на злощастната му глава, малоумникът се е развел!

Дори разведен, началникът е колос, а аз съм леке от кафе върху реверите на сакото му, означавам аз, въпреки че към този момент съм си помислила това, което би трябвало – Нети със Структурите! Гигантът се е развел, сиреч е свободен и скоро Структурите ще го очароват дефинитивно. Той ще се ожени за нея. Тя ще се издигне в парадайса. Тогава такова търкане на сол върху редица глави ще падне – изключително върху твоята, Тодорке! Жална ти майка.

- Нети със Структурите! – прошепва Сашката.

- Нети със Структурите – промълвям аз.

- Някои хора тук са доста двулични – Сашката употребява метафоричната хватка на Светицата и аз недоумявам. Аз ли съм двулична или единствено другите хора? – Нети е лимитирана. Той няма да се ожени за нея. Това е кристално ясно.

- Той няма да се ожени за нея и още по какъв начин – дублирам стратегически и в същото време малодушно аз.

Нети със Структурите се е мярнала в далечината на коридора и внезапно Сашката прави превъзходен плонж в нейна посока.

- Нети! Нетина! – пее Сашката, не запомнила унищожения съединител на колата с десен волан – Нети, пие ли ти се кафе? Ще ти направя, блага. С каймак, гъст като взор на влюбен…

Но на Нети със Структурите по никакъв начин не й се пие кафе, тъй като Усмивката, юристката и експертът по патентно право към този момент са й създали.

Този факт обаче не съставлява никаква спънка. Сашката ме зарязва да се оправям с батака в омазания документ на Усмивката и по-късно я виждам, нарамила една торба с хартии за поправяне. Нети със Структурите върви до нея, пиейки ново кафе с доста каймак, гъст хайде да не прецизираме като какво. - В кабинета ми има още документи – напомня си Нети със Структурите. - Смятам, че би трябвало да ги подложим на деликатен прочит.

- Лично аз ще поема уговорката за това, блага – твърди я Сашката. – Ще ги подложа на изключително деликатен прочит. Всичките! В хранилището те, душичките, ще бъдат на несъмнено място. За мен е чест да ги запазвам, а по-късно ще се грижа за тях като за личните си дъщери.

- О! - възкликва Нети и структурите й разгорещено се поклащат.

- Всичко ще бъде наред, блага. Аз ти го подсигурявам. Хранилището е светилище за мен и твоите документи за прочит ще бъдат моят първи приоритет – декларира Сашката, което ме кара да имам вяра, че основният управител въпреки всичко е декларирал съществени планове към Структурите след светлия си бракоразвод.

А може би Сашката единствено превантивно маже филийка с масло на Нетина.