Говорим за човек с огромен интелект, който предлага на околните смъртта като избавление. Това е
" Ирини, мисля, че всеобщо се пропуща още една позиция, която изяснява доста. Това е изцяло другата, даже несъвместима вероятност за живота и гибелта, изповядвана от мъжете. Будистко-езотеричната рамка на Калушев е модел на мислене, който няма нищо общо с християнската религия и метода, по който един християнин гледа на живота и гибелта. Оттам идва и тоталното недоумение на държанието на тези хора.
Първо, самият Калушев прави съществени промени на обичайното будистко обучение, въвеждайки интелектуално-мистични детайли, граничещи с надменност. Виж какво се приказва за него на конгрес на будисти - " корист ", " добре документирано полово грабителство ", " афектиран звук към дами ", " да бъде компрометиран като лъжец ".
Второ, в неговата рамка гибелта въобще не е драматичен край, а по-скоро освобождение, излизане от „ илюзията на формата “ и от страданието, което идва с самостоятелното битие. Самият живот не е висша полезност, а краткотрайна форма, до момента в който гибелта се възприема като преход към по-чисто и по-свободно положение. Оттук даже насилствената гибел може да бъде възприета като „ кармично узряване “ или тип избавление.
Обърни внимание на това " Този свят е един доста постоянен сън. Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън. Направи на инат и виж вътре в себе си и се усмихни " - това изяснява доста неща. Именно тук е дълбокият конфликт с християнската вероятност, в която животът е заветен самичък по себе си, а самоубийството - голям грях.
Още един откъс от него " В тази настъпваща година дано влезем в необятния спектакъл на съществуването с необятно отворени очи за ярката сияйност на неподправената действителност. Като търсещи по безчинен път, дано нашето пътешестване бъде лишено от илюзии, а погледът ни да не бъде мъгляв от миражите на ефимерните удоволствия. В непрестанното гонене на истината дано всяка наша стъпка бъде смел скок в пространството, където дълбоката елементарност на това, което е, прогонва комплицираните сенки на това, което наподобява, че е. Тук и в този момент, в неподправения пулс на сегашния миг, да открием това, което е толкоз мъчно, точно тъй като е толковa елементарно - просветлението не е отдалечен връх, който би трябвало да изкачим, а земята под краката ни, въздухът, който дишаме, самата същина на нашето битие. "
Говорим за човек с голям разсъдък, извънредно мощна харизма и извънредно въздействие върху близките, който им предлага гибелта като освобождение. Това е. "
Първо, самият Калушев прави съществени промени на обичайното будистко обучение, въвеждайки интелектуално-мистични детайли, граничещи с надменност. Виж какво се приказва за него на конгрес на будисти - " корист ", " добре документирано полово грабителство ", " афектиран звук към дами ", " да бъде компрометиран като лъжец ".
Второ, в неговата рамка гибелта въобще не е драматичен край, а по-скоро освобождение, излизане от „ илюзията на формата “ и от страданието, което идва с самостоятелното битие. Самият живот не е висша полезност, а краткотрайна форма, до момента в който гибелта се възприема като преход към по-чисто и по-свободно положение. Оттук даже насилствената гибел може да бъде възприета като „ кармично узряване “ или тип избавление.
Обърни внимание на това " Този свят е един доста постоянен сън. Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън. Направи на инат и виж вътре в себе си и се усмихни " - това изяснява доста неща. Именно тук е дълбокият конфликт с християнската вероятност, в която животът е заветен самичък по себе си, а самоубийството - голям грях.
Още един откъс от него " В тази настъпваща година дано влезем в необятния спектакъл на съществуването с необятно отворени очи за ярката сияйност на неподправената действителност. Като търсещи по безчинен път, дано нашето пътешестване бъде лишено от илюзии, а погледът ни да не бъде мъгляв от миражите на ефимерните удоволствия. В непрестанното гонене на истината дано всяка наша стъпка бъде смел скок в пространството, където дълбоката елементарност на това, което е, прогонва комплицираните сенки на това, което наподобява, че е. Тук и в този момент, в неподправения пулс на сегашния миг, да открием това, което е толкоз мъчно, точно тъй като е толковa елементарно - просветлението не е отдалечен връх, който би трябвало да изкачим, а земята под краката ни, въздухът, който дишаме, самата същина на нашето битие. "
Говорим за човек с голям разсъдък, извънредно мощна харизма и извънредно въздействие върху близките, който им предлага гибелта като освобождение. Това е. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ