Падането на Константинопол
Падането на Константинопол през 1453 година е в действителност сполучливо нахлуване и завладяване от османците на столицата. Това е една от най-пагубните нещастия в човешката история. Константинопол до тогава е център на Православието.
Една от първопричините обаче с цел да се стигне до този край е обстоятелството, че по това време империята е в икономическа рецесия, запасът и е тотално привършен за борби против племена и страни, които непрекъснато и нанасят нападения.
Още отпреди обсадата и рухването на града, султанът построява на Босфора две замъци - Румели Хисар и Анадолу Хисар, които осигурявали турски надзор върху него. По този метод слага под надзор транспортните връзки сред Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море.
И по този начин след първична подготовка, на 5 април 1453 година, турците стартират обсадата на Константинопол. Тогава на власт във Византия ръководи Константин XI Палеолог. Той съумява да събере едвам 9 000 бойци, против 160 000 души колосална турска войска.
На 7 април османските войни се разполагат по цялата дължина на стените на Константинопол. Султанът с еничарите разполага шатрата си против градската врата „ Св. Роман ”, известна още като Военната врата „ Св. Роман ”.
Последната офанзива стартира в нощта на 28 против 29 май 1453 година Когато биват отбити за повторно, османският военачалник Мехмед пуска еничарите в офанзива.
Деорганизация в отбраната на града се получава, когато генуезецът Джустиниани Лонго, основен асистент на императора в защитата получава сериозна рана и напуща поста си. Императорът се бори и самичък, само че враговете превземат подземните ходове на крепостта – по този начин наречения Ксилопорт.
Константинопол не бил единна цитадела, а е имал обособени укрепени квартали. Една част от тях, виждайки че централната част е завладяна, непринудено се предали. Другите са завладяни принудително и градът пада. Императора умира в багра.
Започват грабежи и убийства, над 60 000 души са взети в плен. Османският бит бил султана да даде на хората си 3 дни за разграбване на града. Той взел решение тук да реалокира своята столица. На 30 май 1453 година султан Мехмед II заповядал да създадат централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия.
