Общественици дадоха идеи на Кирил Петков как да се спре агресивната пропутинска пропаганда у нас
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО: Г-н Кирил Петков, Министър-председател на Република България
КОПИЕ: господин Никола Минчев - Председател на Народното събрание на Република България, Г-н Божидар Божанов - Министър на електронното ръководство, Г-н Николай Денков - Министър на образованието и науката, госпожа Бетина Жотева - Председател на Съвета за електронни медии, Г-н Иван Гешев - Главен прокурор на Република България
Уважаеми господин Петков,
1. На 1 март 2022 година Съветът за електронни медии реши да ограничи краткотрайно разпространяването на съветските телевизионни стратегии RT и „ Спутник “ и производните ѝ. Това решение е навременно и дори закъсняло, само че нападателната пропутинска агитация не се реализира единствено от тях. Има и доста български медии и български публицисти, които от години вземат участие в съветската хибридна война против България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на Съвет за електронни медии и КРС не ги глобяват, „ аргументирайки се “ с съществуването на свободата на словото и неналичието на цензура в България. Редица публични и частни медии в България систематично стартират тези, радикално противоположни на ценностния европейски, евроатлантически и либерален избор на българските жители. Разбираме, че рупорите на съветската агитация няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се откри опция – гледната точка на свободомислещите хора, показана от свободомислещи публицисти. Обществените медии са длъжни да вършат това по силата на Закона за телевизия и радио.
Според Чл. 6, алинея 3 от този закон БНР и Българска национална телевизия би трябвало да „ обезпечават посредством програмната си политика отбрана на националните ползи, общочовешките културни полезности, националната просвета, образованието и културата на всички български жители без оглед на етническата им принадлежност “.
Чл. 6, ал.6 от същия закон ги задължава да „ отразяват другите хрумвания и убеждения в обществото посредством плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните излъчвания с политическа и икономическа тема “. БНР и Българска национална телевизия от години не извършват тези свои отговорности – както поради политически поръчки, по този начин и заради неналичието на готови свободомислещи публицисти. Затова предлагаме в ефира на Българска национална телевизия и БНР да намерят място авторски формати, които в този момент са изтикани в периферията на медийното пространство, само че се водят от качествени и справедливи публицисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична агитация.
Що се отнася до частните и партийни медии, които вземат участие в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да дават цялостна информация за финансирането си, както и да отбелязват своите журналистически артикули с надпис „ непроверена/едностранчива информация “. Съгласно пълномощията си регулаторният медиен орган ще бъде претрупан да изготви и от време на време да обновява лист на „ хибридните медии “ по авансово конкретизирани критерии. Съвет за електронни медии или различен оторизиран държавен орган би трябвало да може и да блокира уебстраниците на медии, оповестени за „ хибридни “.
2. Обезпокоени сме и от метода на преподаване в учебно заведение – както на история, по този начин и на доста други предмети –, който обуславя високата медийна неначетеност на учениците и тяхната некадърност да разграничават същинските вести от хибридните. Настояваме учителите наложително да преминат курс по медийна просветеност, преди да я преподават на учениците като обособен предмет или в часовете по публични дисциплини. Предметът би трябвало да е освободен от комплицирани и ненужни образователни наличия. В България се извърши „ деидеологизация “, само че не и декомунизация на образованието. Учениците към момента не се възпитават в духа на европейските полезности. В същото време не престават да учат една странна идеологизирана версия на историческа митология, която показва Русия – най-сериозното затруднение пред построяването на съвременна национална и демократична страна в България – като най-хубав другар и „ брат “ на българите. Настояваме също предметът „ Гражданско обучение “, изучаван сега единствено в 11 и 12 клас, да бъде въведен и в началния и междинен курс на българските учебни заведения, и да бъде преподаван от готови учители. Целта е българските възпитаници да получат базови познания за политиката, демократичната народна власт и интернационалните връзки, с цел да не бъдат „ политически необразовани “, и да могат да създадат свободен и осведомен избор на своите политически възгледи и желания.
3. Обръщаме внимание на прокуратурата, че съгласно чл.419а от Наказателен кодекс по отношение на осъществяване на отговорностите на България по интернационалното право, е неразрешено да бъде оправдавано, отричано или жестоко омаловажавано осъществено закононарушение срещу мира и човечеството, когато се основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефикасни присъди. В страната ни към този момент влизат бежанци от Украйна – българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, основава заплаха от ненавист към тях в миг, в който търсят заслон и отбрана. Прокуратурата следва да предприеме дейности по подготвеност изключително по отношение на политиците, които правят посоченото закононарушение, като задействат съответстващия текст от Наказателния кодекс. София, 5 март 2022 година
С почитание: Калин Манолов – публицист и издател Доц. доктор Момчил Дойчев – учител в Нов български университет Проф. д.п.н. Татяна Дронзина – учител в СУ Юлиана Методиева – публицист и правозащитник Проф. д.ф.н. Мартин Табаков – мъдрец, Българска академия на науките Доц. доктор Петър Воденичаров – социолингвист, ЮЗУ Проф. доктор Зарко Ждраков – учител в Художествена академия о.з. кап. първи сан Васил Данов – Атлантически съвет на България Полк. Вилис Цуров – Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “ Светослав Нахум – публицист Доц. доктор Валерия Кардашевска – учител в НАТФИЗ, доцент доктор Светлана Божилова – учител в СУ проф. доктор Тодор Тагарев – Българска академия на науките Александър Кашъмов – юрист, правозащитник Мохамед Халаф – публицист Стойко Стоянов – основен редактор на „ Фактор “ Веско Кръпката – поп-певец, Даниела Горчева – издател, историк, журналист Димитър Стоянов – публицист доцент Велизар Шаламанов – Институт по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките о.р полк. Владимир Миленски – Атлантически съвет на България Юлиана Димитрова – преподавател, историк инж. Бойко Бочев – предприемач проф. дфн Георги Фотев – социолог, Нов български университет Алфред Фосколо – пенсионер, правозащитник Белчо Дончев – пенсионер, публицист Доц. Методи Андреев – учител в УАСГ Виктория Пандурова – инженер, пенсионер Доц. доктор Красен Станчев – икономист и мъдрец Ангел Димитров Найденов – IT експерт, „ Алнусофт “ ЕООД Д-р Иван Иванов – доктор Проф. дфн Витан Стефанов Митев – мъдрец Иван Ибришимов – публицист Ана Дадалова – машинен инженер Огнян Ханджиев – правист Доц. д.с.н. Огнян Минчев – социолог и политолог, СУ, Христо Узунов – артист.
КОПИЕ: господин Никола Минчев - Председател на Народното събрание на Република България, Г-н Божидар Божанов - Министър на електронното ръководство, Г-н Николай Денков - Министър на образованието и науката, госпожа Бетина Жотева - Председател на Съвета за електронни медии, Г-н Иван Гешев - Главен прокурор на Република България
Уважаеми господин Петков,
1. На 1 март 2022 година Съветът за електронни медии реши да ограничи краткотрайно разпространяването на съветските телевизионни стратегии RT и „ Спутник “ и производните ѝ. Това решение е навременно и дори закъсняло, само че нападателната пропутинска агитация не се реализира единствено от тях. Има и доста български медии и български публицисти, които от години вземат участие в съветската хибридна война против България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на Съвет за електронни медии и КРС не ги глобяват, „ аргументирайки се “ с съществуването на свободата на словото и неналичието на цензура в България. Редица публични и частни медии в България систематично стартират тези, радикално противоположни на ценностния европейски, евроатлантически и либерален избор на българските жители. Разбираме, че рупорите на съветската агитация няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се откри опция – гледната точка на свободомислещите хора, показана от свободомислещи публицисти. Обществените медии са длъжни да вършат това по силата на Закона за телевизия и радио.
Според Чл. 6, алинея 3 от този закон БНР и Българска национална телевизия би трябвало да „ обезпечават посредством програмната си политика отбрана на националните ползи, общочовешките културни полезности, националната просвета, образованието и културата на всички български жители без оглед на етническата им принадлежност “.
Чл. 6, ал.6 от същия закон ги задължава да „ отразяват другите хрумвания и убеждения в обществото посредством плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните излъчвания с политическа и икономическа тема “. БНР и Българска национална телевизия от години не извършват тези свои отговорности – както поради политически поръчки, по този начин и заради неналичието на готови свободомислещи публицисти. Затова предлагаме в ефира на Българска национална телевизия и БНР да намерят място авторски формати, които в този момент са изтикани в периферията на медийното пространство, само че се водят от качествени и справедливи публицисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична агитация.
Що се отнася до частните и партийни медии, които вземат участие в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да дават цялостна информация за финансирането си, както и да отбелязват своите журналистически артикули с надпис „ непроверена/едностранчива информация “. Съгласно пълномощията си регулаторният медиен орган ще бъде претрупан да изготви и от време на време да обновява лист на „ хибридните медии “ по авансово конкретизирани критерии. Съвет за електронни медии или различен оторизиран държавен орган би трябвало да може и да блокира уебстраниците на медии, оповестени за „ хибридни “.
2. Обезпокоени сме и от метода на преподаване в учебно заведение – както на история, по този начин и на доста други предмети –, който обуславя високата медийна неначетеност на учениците и тяхната некадърност да разграничават същинските вести от хибридните. Настояваме учителите наложително да преминат курс по медийна просветеност, преди да я преподават на учениците като обособен предмет или в часовете по публични дисциплини. Предметът би трябвало да е освободен от комплицирани и ненужни образователни наличия. В България се извърши „ деидеологизация “, само че не и декомунизация на образованието. Учениците към момента не се възпитават в духа на европейските полезности. В същото време не престават да учат една странна идеологизирана версия на историческа митология, която показва Русия – най-сериозното затруднение пред построяването на съвременна национална и демократична страна в България – като най-хубав другар и „ брат “ на българите. Настояваме също предметът „ Гражданско обучение “, изучаван сега единствено в 11 и 12 клас, да бъде въведен и в началния и междинен курс на българските учебни заведения, и да бъде преподаван от готови учители. Целта е българските възпитаници да получат базови познания за политиката, демократичната народна власт и интернационалните връзки, с цел да не бъдат „ политически необразовани “, и да могат да създадат свободен и осведомен избор на своите политически възгледи и желания.
3. Обръщаме внимание на прокуратурата, че съгласно чл.419а от Наказателен кодекс по отношение на осъществяване на отговорностите на България по интернационалното право, е неразрешено да бъде оправдавано, отричано или жестоко омаловажавано осъществено закононарушение срещу мира и човечеството, когато се основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефикасни присъди. В страната ни към този момент влизат бежанци от Украйна – българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, основава заплаха от ненавист към тях в миг, в който търсят заслон и отбрана. Прокуратурата следва да предприеме дейности по подготвеност изключително по отношение на политиците, които правят посоченото закононарушение, като задействат съответстващия текст от Наказателния кодекс. София, 5 март 2022 година
С почитание: Калин Манолов – публицист и издател Доц. доктор Момчил Дойчев – учител в Нов български университет Проф. д.п.н. Татяна Дронзина – учител в СУ Юлиана Методиева – публицист и правозащитник Проф. д.ф.н. Мартин Табаков – мъдрец, Българска академия на науките Доц. доктор Петър Воденичаров – социолингвист, ЮЗУ Проф. доктор Зарко Ждраков – учител в Художествена академия о.з. кап. първи сан Васил Данов – Атлантически съвет на България Полк. Вилис Цуров – Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “ Светослав Нахум – публицист Доц. доктор Валерия Кардашевска – учител в НАТФИЗ, доцент доктор Светлана Божилова – учител в СУ проф. доктор Тодор Тагарев – Българска академия на науките Александър Кашъмов – юрист, правозащитник Мохамед Халаф – публицист Стойко Стоянов – основен редактор на „ Фактор “ Веско Кръпката – поп-певец, Даниела Горчева – издател, историк, журналист Димитър Стоянов – публицист доцент Велизар Шаламанов – Институт по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките о.р полк. Владимир Миленски – Атлантически съвет на България Юлиана Димитрова – преподавател, историк инж. Бойко Бочев – предприемач проф. дфн Георги Фотев – социолог, Нов български университет Алфред Фосколо – пенсионер, правозащитник Белчо Дончев – пенсионер, публицист Доц. Методи Андреев – учител в УАСГ Виктория Пандурова – инженер, пенсионер Доц. доктор Красен Станчев – икономист и мъдрец Ангел Димитров Найденов – IT експерт, „ Алнусофт “ ЕООД Д-р Иван Иванов – доктор Проф. дфн Витан Стефанов Митев – мъдрец Иван Ибришимов – публицист Ана Дадалова – машинен инженер Огнян Ханджиев – правист Доц. д.с.н. Огнян Минчев – социолог и политолог, СУ, Христо Узунов – артист.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ