БАРПТЛ: Отворени модели за доставка на лекарства са решението с недостига у нас
Отворените модели на доставка на медикаменти, които се ползват и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени артикули с позволение за приложимост в Европейския съюз. Това обявиха от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ) по време на семинар, „ Улесняване на достъпа до медикаменти - европейският метод “, който се организира предишния уикенд в Паничище.
Според асоциацията посредством минимални промени в поднормативната база може доста да се усъвършенства придържането към терапия по лекарско наставление.
За да се усили опцията за застраховане на потребностите от артикули по лекарско наставление, от БАРПТЛ оферират промени в Наредба 4 за изискванията и реда за определяне и разпределяне на лекарствени артикули. С тях се дава опция на магистър-фармацевти при отпущането на предписани лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК,
да избират съответстващия НЗОК-код за идентичния артикул от първовносител
или успореден импорт съгласно наличността в аптеката. „ Кодът по НЗОК има само отчетна функционалност и не може да служи като преграда за приемане на лекарствен артикул от нуждаещия се пациент “, безапелационен беше Христофор Иванов, член на Управителния съвет на БАРПТЛ.
От асоциацията упорстват и за понижаване на административната тежест и усъвършенстване на процедурите по приемане на цена и включване в Позитивния лекарствен лист (ПЛС). „ В момента следим развой на свръхадминистриране и непридържане към нормативните периоди и реквизити “, съобщи ръководителят на УС на БАРПТЛ Антон Манолев и моли за прекосяване към регистрационен/уведомителен режим при одобряване на цена от успореден импорт, с което ще се редуцира неведнъж времето за постигане на лекарствения артикул до пациентите.
Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на асоциацията, очерта картината на провокациите в лекарствоснабдяването в Европа и България.
22 478 случая на дефицит на медикаменти са оценени през последните 5 години
от Европейската комисия с извод, че всеки един от тях визира по едно и също време едвам 1,25 от страните-членки. Дори фундаментални аргументи като проблеми с производството имат друга тежест в обособените страни.
„ Това е изрично доказателство, че дефицитът е стеснен до една или няколко страни едновременно и е преди всичко народен проблем, катализиран от локалните политики и практики “, акцентира Маринкова и добави, че тук паралелната дистрибуция има своята полза за пациентите и системите на опазване на здравето. „ Паралелната дистрибуция прави точно това – медикаментите да стигат доста по-бързо до пациентите от страни с остатък към страни с дефицит, от страни с по-ниски цени, към страни с по-високи “, добави Христофор Иванов.
Основните аргументи, обрисувани в отчета на Европейска комисия, които пораждат напрежение в обособените страни в лекарствоснабдяването, в най-голяма степен се дължат на индустриални фактори и на ненадейно високо ползване. Ефективните ограничения са основани на солидарността, свободното придвижване на медикаменти и модерни модели на доставки, разясниха от БАРПТЛ. Малките страни като България в границите на огромния обединен европейски пазар по-често изпитват дефицит, в сравнение с огромните, и те са най-силно заинтригувани да ползват отворени модели на доставка, в която вземат участие интензивно търговците на едро на лекарствени артикули.
„ Мит е, че износът се прави от бедните към богатите страни
Статистиката е безпрекословна – 52% от износа в Европейски Съюз, който се трансформира в успореден импорт, идва от Германия, Франция, Обединеното кралство, а измежду останалите водещи страни източници са Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция “, сподели още Маринкова, базирайки се на данни от изследване на „ Достъпни медикаменти Европа “.
По думите й паралелният импорт на медикаменти оказва помощ за по-гъвкава ценова политика на националните пазари, икономисва разноски и усъвършенства достъпа на пациентите до лекарствени артикули с обезпечено качество в изискванията на европейска отбрана от фалшифицирани медикаменти. При съществуването на конкуренция ценовият напън е единствено в посока намаление на цената, а това генерира спестявания за здравните системи и пациентите.
От БАРПТЛ дадоха образец с Дания, където с помощта на паралелния импорт на медикаменти са спестени 99 милиона евро за 2021 година по данни на Copenhagen Economics. В Полша за 8 години пък са спестени 728 милиона евро, демонстрират данни от 2020 година на Делойт. Само за 2018 година спестяванията са 128 милиона евро, от които 15,4 милиона евро са директни икономии за пациентите.
„ Използването на опита на търговците на едро на лекарствени артикули в Европейски Съюз е най-ефективният начин за еднакъв и добър достъп до терапия за дребните европейски страни. Достъпът до медикаменти зависи от поддръжката на демократичните и отворени модели на лекарствени артикули и не би могъл да се подсигурява с рестрикции и ограничаващи ограничения “, изясни Христофор Иванов.
Той призоваза
публично разискване на отворени модели за бързи вътреобщностни доставки
от Европейски Съюз, което да бъде препоръчано от българските управляващи и на равнище Европейска комисия като българска самодейност. „ Принципът би следвало да бъде по предписание на здравните управляващи с избрани периоди или за съответни количества, нужни на пациентите. В тези случаи се провежда незабавна краткотрайна доставка, стъпваща на европейските позволения на лекарствените артикули, в случай че те не са налични, регистрирани в България или са в дефицит у нас, само че ги има в границите на единния пазар “, изясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се усилва и за последните 2 години са заличени позволения за приложимост на 639 медикаменти по данни от годишните отчети на ИАЛ за 2022 и 2021 година.
„ За пациентите е значимо да получат изписаните им медикаменти в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме подготвени да помогнем с оферти към институциите и експертиза “, заключи Иванов.
Според асоциацията посредством минимални промени в поднормативната база може доста да се усъвършенства придържането към терапия по лекарско наставление.
За да се усили опцията за застраховане на потребностите от артикули по лекарско наставление, от БАРПТЛ оферират промени в Наредба 4 за изискванията и реда за определяне и разпределяне на лекарствени артикули. С тях се дава опция на магистър-фармацевти при отпущането на предписани лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК,
да избират съответстващия НЗОК-код за идентичния артикул от първовносител
или успореден импорт съгласно наличността в аптеката. „ Кодът по НЗОК има само отчетна функционалност и не може да служи като преграда за приемане на лекарствен артикул от нуждаещия се пациент “, безапелационен беше Христофор Иванов, член на Управителния съвет на БАРПТЛ.
От асоциацията упорстват и за понижаване на административната тежест и усъвършенстване на процедурите по приемане на цена и включване в Позитивния лекарствен лист (ПЛС). „ В момента следим развой на свръхадминистриране и непридържане към нормативните периоди и реквизити “, съобщи ръководителят на УС на БАРПТЛ Антон Манолев и моли за прекосяване към регистрационен/уведомителен режим при одобряване на цена от успореден импорт, с което ще се редуцира неведнъж времето за постигане на лекарствения артикул до пациентите.
Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на асоциацията, очерта картината на провокациите в лекарствоснабдяването в Европа и България.
22 478 случая на дефицит на медикаменти са оценени през последните 5 години
от Европейската комисия с извод, че всеки един от тях визира по едно и също време едвам 1,25 от страните-членки. Дори фундаментални аргументи като проблеми с производството имат друга тежест в обособените страни.
„ Това е изрично доказателство, че дефицитът е стеснен до една или няколко страни едновременно и е преди всичко народен проблем, катализиран от локалните политики и практики “, акцентира Маринкова и добави, че тук паралелната дистрибуция има своята полза за пациентите и системите на опазване на здравето. „ Паралелната дистрибуция прави точно това – медикаментите да стигат доста по-бързо до пациентите от страни с остатък към страни с дефицит, от страни с по-ниски цени, към страни с по-високи “, добави Христофор Иванов.
Основните аргументи, обрисувани в отчета на Европейска комисия, които пораждат напрежение в обособените страни в лекарствоснабдяването, в най-голяма степен се дължат на индустриални фактори и на ненадейно високо ползване. Ефективните ограничения са основани на солидарността, свободното придвижване на медикаменти и модерни модели на доставки, разясниха от БАРПТЛ. Малките страни като България в границите на огромния обединен европейски пазар по-често изпитват дефицит, в сравнение с огромните, и те са най-силно заинтригувани да ползват отворени модели на доставка, в която вземат участие интензивно търговците на едро на лекарствени артикули.
„ Мит е, че износът се прави от бедните към богатите страни
Статистиката е безпрекословна – 52% от износа в Европейски Съюз, който се трансформира в успореден импорт, идва от Германия, Франция, Обединеното кралство, а измежду останалите водещи страни източници са Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция “, сподели още Маринкова, базирайки се на данни от изследване на „ Достъпни медикаменти Европа “.
По думите й паралелният импорт на медикаменти оказва помощ за по-гъвкава ценова политика на националните пазари, икономисва разноски и усъвършенства достъпа на пациентите до лекарствени артикули с обезпечено качество в изискванията на европейска отбрана от фалшифицирани медикаменти. При съществуването на конкуренция ценовият напън е единствено в посока намаление на цената, а това генерира спестявания за здравните системи и пациентите.
От БАРПТЛ дадоха образец с Дания, където с помощта на паралелния импорт на медикаменти са спестени 99 милиона евро за 2021 година по данни на Copenhagen Economics. В Полша за 8 години пък са спестени 728 милиона евро, демонстрират данни от 2020 година на Делойт. Само за 2018 година спестяванията са 128 милиона евро, от които 15,4 милиона евро са директни икономии за пациентите.
„ Използването на опита на търговците на едро на лекарствени артикули в Европейски Съюз е най-ефективният начин за еднакъв и добър достъп до терапия за дребните европейски страни. Достъпът до медикаменти зависи от поддръжката на демократичните и отворени модели на лекарствени артикули и не би могъл да се подсигурява с рестрикции и ограничаващи ограничения “, изясни Христофор Иванов.
Той призоваза
публично разискване на отворени модели за бързи вътреобщностни доставки
от Европейски Съюз, което да бъде препоръчано от българските управляващи и на равнище Европейска комисия като българска самодейност. „ Принципът би следвало да бъде по предписание на здравните управляващи с избрани периоди или за съответни количества, нужни на пациентите. В тези случаи се провежда незабавна краткотрайна доставка, стъпваща на европейските позволения на лекарствените артикули, в случай че те не са налични, регистрирани в България или са в дефицит у нас, само че ги има в границите на единния пазар “, изясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се усилва и за последните 2 години са заличени позволения за приложимост на 639 медикаменти по данни от годишните отчети на ИАЛ за 2022 и 2021 година.
„ За пациентите е значимо да получат изписаните им медикаменти в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме подготвени да помогнем с оферти към институциите и експертиза “, заключи Иванов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ