Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са съществена част от живота ни и източник както на приятни, по този начин и постоянно на неприятни страсти и прекарвания. Случва се нещо да не ни допадне, да ни нарани или обиди и в тези моменти е изключително значимо да успеем да изразим мнението си по метод, който ще резервира връзките ни с хората без да ги унищожи и без да отдалечи от нас. Дали дипломацията елементарно може да бъде приложена в живота ни или постоянно това е невероятно? Полезно ли да се опитваме да премълчаваме проблемите, с цел да запазим връзките или точно посредством изявлението им ще ги подобрим и продължим за по-дълго? Доколко съумяваме да споделим мнението си по даден въпрос без другия да го усети като наказание или рецензия?
“Много е значимо да споделяме на хората към нас по какъв начин се усещаме, какво мислим и в действителност кои сме във връзка с разнообразни въпроси. ”
Това дава на другите по-цялостна картина за нас самите, провокира почитание и основава дълготрайни връзки. От особена значимост е когато изричаме мнение да не го вършим като че ли осъждаме решението на другия човек. Може да стартираме изречението с „ На твое място аз бих... “, само че в никакъв случай с „ Тук не си прав и по този начин не се прави, тъй като... “. Когато индивидът против нас е прочувствено обиден няма да чуе нито една дума от логическите ни пояснения, тъй като вилнеещата страст ще вземе връх.
Делови връзки и изложение на градивна рецензия
В работата всички са доста докачливи на тематика качество на осъществяване на някоя задача. Поради съществуващата подчиненост постоянно преглъщаме някои забележки или недоволства, а това в един миг се трансформира в непрекъснат стрес и напрежение. Когато стартираме своята градивна рецензия с „ Бихме могли да... “, вместо грубото „ Направи по този начин и всичко ще е ок. “, това е покана за подпомагане и обща работа, оставяме на другия човек малка врата за нашата помощ в случай че има потребност от нея, внушаваме му чувството за групова работа и благоприятни условия. И въпреки всичко когато се постанова да разкажем кой метод не е бил сполучлив при осъществяването на дадена задача, изречението „ Въпреки, че аз не бих направил по този начин, разбирам какво си желал да стане когато... “ ще ни даде опция да отбележим детайлите, които имат потребност от корекция.
Децата и приемането на грешките им
В връзките с децата е доста значимо детето да не остане с усещането, че му слагаме етикет и го натикваме в избрани рамки. Затова и в никакъв случай не използваме „ Ти си некултурен. “, а вместо това насочваме вниманието му към избраното държание - „ Днес се държа доста невъзпитано. “ Като цяло е добре да внушаваме на децата, че са положителни и ще ги обичаме без значение от държанието им, само че това не значи, че няма да пожелаваме от тях да го осъзнаят и поправят. Родителите постоянно питат детето „ Защо създадем по този начин? “, само че дали този въпрос е последван от „ Нали ти споделих да не правиш по този начин, тъй като по този начин е неверно “ или е последван от поканата за диалог „ Обясни ми апелирам те какво си мислеше, когато избра да направиш по този начин, какво искаше да постигнеш? “ Тогава детето ще има пространство да показа претекстовете си и родителят ще може да го насочи към вярното деяние.
В противоположния вид детето се усеща завалено и осъждано за изборите си, мъчно ще приема грешките си и когато порасне. Друга добра тактичност за родители е да стартираме с „ Разбирам за какво си постъпил по този начин, само че може би не си решил вярно обстановката, нищо ще поговорим и различен път ще ти е по-лесно да избереш това, което е добре за теб. “ Нека детето да остане с чувството, че то е отговорно за изборите и последствията от тях, само че постоянно има вид идващия път нещата да са разнообразни.
Партньорът и даването на пространство
Тук към този момент всяко изказване, което крие наказание и неприемане в себе си, може да докара до плевел отклик в ответната страна. Това кара доста хора да се опасяват да показват мнението си стремейки се по този метод да предпазят връзките от разлъка. За страдание сходна тактичност няма триумф, натрупа се напрежение и стрес сред сътрудниците, а щастието и насладата незабелязано изчезват. Много по-добре е да изричаме мнението си градивно, а не с взаимни обвинявания от вида „ Ти това, ти това... “ или „ Защото ти по този начин направи, по тази причина и аз по този начин направих... “ и така нататък
Много е елементарно да стартираме диалога с „ Искам да ти споделя какво мисля за тази обстановка, би ли ме изслушал и да си кажеш твоето мнение по-късно. “ - това дава независимост на другия да има друго мнение от нашето и време да го обмисли. Друга потребна тактичност е по този начин наречената „ печеля- печелиш “ обстановка или с други думи да насочим диалога авансово към тази цел - „ Искам да споделя по какъв начин се почувствах през днешния ден, тъй като откровено искам връзките ни да се подобрят и всеки да е почтен с другия. “ Това дава убеденост на колегата, че макар някоя отрицателна страст или мнение, вашата цел е да укрепите връзката, а не противоположното.
Може да обобщим в последна сметка, че градивно изказаното мнение е това, което дава пространство и независимост на другия човек да бъде себе си, да има друго виждане за нещата и да се развива. Осъждането въпреки това „ затваря “ облика на другия човек посредством етикети, избрания и отрицателни изказвания, без да му разрешава да бъде себе си, да се трансформира в друга посока и да развива себе си по нов метод. Мъдреците в миналото са споделили - „ Хората няма да запомнят с какво си бил облечен, нито какво си им споделил, само че в никакъв случай няма да не помнят по какъв начин си ги предиздвикал да се усещат. “ Нека се стремим в общуването си с близки или непознати, да оставяме в тях чувството за пълноправие, независимост на словото и опция за израстване, по този начин ще ни почитат и обичат даже когато имаме какво да прибавим по отношение на тяхното държание или метод на живот. Никой не е идеален, само че всеки може да направи всичко по силите си да оказва помощ на другите и на себе си, да станем по-добри във всяко едно отношение.
“Много е значимо да споделяме на хората към нас по какъв начин се усещаме, какво мислим и в действителност кои сме във връзка с разнообразни въпроси. ”
Това дава на другите по-цялостна картина за нас самите, провокира почитание и основава дълготрайни връзки. От особена значимост е когато изричаме мнение да не го вършим като че ли осъждаме решението на другия човек. Може да стартираме изречението с „ На твое място аз бих... “, само че в никакъв случай с „ Тук не си прав и по този начин не се прави, тъй като... “. Когато индивидът против нас е прочувствено обиден няма да чуе нито една дума от логическите ни пояснения, тъй като вилнеещата страст ще вземе връх.
Делови връзки и изложение на градивна рецензия
В работата всички са доста докачливи на тематика качество на осъществяване на някоя задача. Поради съществуващата подчиненост постоянно преглъщаме някои забележки или недоволства, а това в един миг се трансформира в непрекъснат стрес и напрежение. Когато стартираме своята градивна рецензия с „ Бихме могли да... “, вместо грубото „ Направи по този начин и всичко ще е ок. “, това е покана за подпомагане и обща работа, оставяме на другия човек малка врата за нашата помощ в случай че има потребност от нея, внушаваме му чувството за групова работа и благоприятни условия. И въпреки всичко когато се постанова да разкажем кой метод не е бил сполучлив при осъществяването на дадена задача, изречението „ Въпреки, че аз не бих направил по този начин, разбирам какво си желал да стане когато... “ ще ни даде опция да отбележим детайлите, които имат потребност от корекция.
Децата и приемането на грешките им
В връзките с децата е доста значимо детето да не остане с усещането, че му слагаме етикет и го натикваме в избрани рамки. Затова и в никакъв случай не използваме „ Ти си некултурен. “, а вместо това насочваме вниманието му към избраното държание - „ Днес се държа доста невъзпитано. “ Като цяло е добре да внушаваме на децата, че са положителни и ще ги обичаме без значение от държанието им, само че това не значи, че няма да пожелаваме от тях да го осъзнаят и поправят. Родителите постоянно питат детето „ Защо създадем по този начин? “, само че дали този въпрос е последван от „ Нали ти споделих да не правиш по този начин, тъй като по този начин е неверно “ или е последван от поканата за диалог „ Обясни ми апелирам те какво си мислеше, когато избра да направиш по този начин, какво искаше да постигнеш? “ Тогава детето ще има пространство да показа претекстовете си и родителят ще може да го насочи към вярното деяние.
В противоположния вид детето се усеща завалено и осъждано за изборите си, мъчно ще приема грешките си и когато порасне. Друга добра тактичност за родители е да стартираме с „ Разбирам за какво си постъпил по този начин, само че може би не си решил вярно обстановката, нищо ще поговорим и различен път ще ти е по-лесно да избереш това, което е добре за теб. “ Нека детето да остане с чувството, че то е отговорно за изборите и последствията от тях, само че постоянно има вид идващия път нещата да са разнообразни.
Партньорът и даването на пространство
Тук към този момент всяко изказване, което крие наказание и неприемане в себе си, може да докара до плевел отклик в ответната страна. Това кара доста хора да се опасяват да показват мнението си стремейки се по този метод да предпазят връзките от разлъка. За страдание сходна тактичност няма триумф, натрупа се напрежение и стрес сред сътрудниците, а щастието и насладата незабелязано изчезват. Много по-добре е да изричаме мнението си градивно, а не с взаимни обвинявания от вида „ Ти това, ти това... “ или „ Защото ти по този начин направи, по тази причина и аз по този начин направих... “ и така нататък
Много е елементарно да стартираме диалога с „ Искам да ти споделя какво мисля за тази обстановка, би ли ме изслушал и да си кажеш твоето мнение по-късно. “ - това дава независимост на другия да има друго мнение от нашето и време да го обмисли. Друга потребна тактичност е по този начин наречената „ печеля- печелиш “ обстановка или с други думи да насочим диалога авансово към тази цел - „ Искам да споделя по какъв начин се почувствах през днешния ден, тъй като откровено искам връзките ни да се подобрят и всеки да е почтен с другия. “ Това дава убеденост на колегата, че макар някоя отрицателна страст или мнение, вашата цел е да укрепите връзката, а не противоположното.
Може да обобщим в последна сметка, че градивно изказаното мнение е това, което дава пространство и независимост на другия човек да бъде себе си, да има друго виждане за нещата и да се развива. Осъждането въпреки това „ затваря “ облика на другия човек посредством етикети, избрания и отрицателни изказвания, без да му разрешава да бъде себе си, да се трансформира в друга посока и да развива себе си по нов метод. Мъдреците в миналото са споделили - „ Хората няма да запомнят с какво си бил облечен, нито какво си им споделил, само че в никакъв случай няма да не помнят по какъв начин си ги предиздвикал да се усещат. “ Нека се стремим в общуването си с близки или непознати, да оставяме в тях чувството за пълноправие, независимост на словото и опция за израстване, по този начин ще ни почитат и обичат даже когато имаме какво да прибавим по отношение на тяхното държание или метод на живот. Никой не е идеален, само че всеки може да направи всичко по силите си да оказва помощ на другите и на себе си, да станем по-добри във всяко едно отношение.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ