Как се е появила астрологията и трябва ли да ѝ вярваме
Отношението към астрологията постоянно е било извънредно и от появяването ѝ до през днешния ден хората или ѝ имат вяра безусловно, или изцяло я отхвърлят. Причината за това извънредно схващане обаче се корени в в другия взор към астрологията.
Като просвета тя се появява още през Древността, когато се появява ползата към човешката душа и нейната задача на земята. В началото астрология и астрономия се назовавали с една и съща дума, само че по-късно Аристотел ги разделя.
Астрономията учи механичното придвижване на планетите и физичните закони в Космоса, а астрологията се концентрира върху въздействието на Вселената към прочувствения свят и държанието на всеки един от нас.
Въпреки че е описвана като звездна просвета, обект по-скоро от сферата на окултизма, истината е, че доста видни за своето време учени са се занимавали с нейното проучване.
Първите писания на тази тематика принадлежат на Платон и Питагор, които разглеждали въпросите за душата и прераждането. В разговора Тимей на Платон Космосът се преглежда като пространство, в което душата усвояла своите уроци, а същата идея е продължена и в Закони, съгласно която душата се преражда, до момента в който не доближи моралното съвършенство.
Във времената на разпространяване на християнството астрологията стартира да натрупа неприятна популярност, защото на нея се гледала като на форма за предсказания, а това е неразрешено съгласно Библията.
Тома Аквински гневно се опълчва на астролозите, а неговият образец е последван от доста други, проповядвали християнство по това време.
Йоханес Кеплер, прочут най-вече с откритията си в региона на астрономията, в стигнал до заключението, че Вселената е построена от общ проект, в който сред микрокосмоса и макрокосмоса има причино-следствена връзка и индивидът значително е зависещ на процесите в Космоса.
Дори огромният песимист Цицерон се е интересува от астрология и съществено я е изучавал, като разказва заключенията си в трактата За гаданието, а Хипократ, бащата на медицината, споделя, че доктор, който не схваща от астрология, е по-скоро простак, в сравнение с доктор.
Карл Густав Юнг посвещава огромна част от трудовете си на открити закономерности сред наталните карти и характера на хората.
Но все пак хората, които не желаят да имат вяра съществуващата връзка сред тях и Космоса, не трябва да го вършат, тъй като като всяко духовно обучение /включително и религията, и вярата/ астрологията се основава на персонално просветление и убеденост, че тези познания в действителност работят, а не от обстоятелства и таблици.
