Откакто МВР-то сметна за необходимо да ни показва сутрин, обед

Откакто МВР-то счете за належащо да ни демонстрира заран, обед и вечер какво би трябвало да се смеси, с цел да си създадем бомба в домашни условия – даже и номерца бяха поставили до торбичките и шишенцата, та да се знае кое по-напред да се сипва, а специалистите добавяха указания какви гайки и пирони да се употребяват за оптимален резултат, усетих в себе си признаци на начална радикализация.

Началната радикализация у междинния българин стартира нормално с пожелания към майката на тв приемника. Защо тъкмо към нея – убийте ме, не знам!

Има доста способи да се преодолее тоя етап на радикализиране, аз употребявам най-разпространения – кварталното магазинче. Там промоции няма, само че пиячката е на по-ниски цени и без да има етикетчета със зачеркнати цифри по тях.

- Едно от моето – помолих.

Момичето се усмихна, сигурно защото беше осем и половина сутринта и още беше в положително въодушевление, и ми подаде въпросното едно.

- А белина ще желаете ли? – попита.

- От какъв напън?

- Е, не се тормозете, всички си купуват. За какво им е, не знам, само че след това всички питат дали наоколо има магазин за ония торове… Пък тук сме в центъра на града, къде ще ги пръскат – нямам визия. Но пазарят като за последно!

Това, последното, ми се видя съмнително.

- Ама аз на следващия ден отново ще дойда – дадох обещание.

- Ще се веселя да ви видя – рече момичето. – Ние държим на непрекъснатите клиенти. Ако са ви нужни гайки, болтове и други режещи и елементарно летящи поразяващи предмети, железарията я знаете – ей насреща. Между нас казано, през вчерашния ден доставиха чудесни часовникови механизми! Механичните прекъсвачи не ви ги предлагам – били единствено за еднократна приложимост, пък не ни се губи подобен клиент като вас…

Не я разбрах, само че за всеки случай взех и белината – човек в никакъв случай не знае по кое време ще се дорадикализира, хубаво е да я има подръка.

Срещу магазинчето по това време нормално лежи Станчо, от три години си е все на същото място, единствено кашоните под себе си сменя, надига бира гуменка и попържа минувачите, едвам има с кого да си рече две човешки думи.

- Здрасти – споделих, - прекрасен ден ти поисквам!

- Да го у деня – отвърна Станчо. – Нямам белина, а бирата свърши! Да имаш да окажеш помощ с петдесет стотинки? После ще ми останат да събера единствено лев и шестнайсет.

Брей, и той ли?

- Ти пък за какво се радикализира?

- Щото лев и шестнайсет ми трябват – изясни Станчо. – И някой да си купи нов тв приемник, от огромните. Много са им положителни кашоните – цялостен можеш да се излегнеш от горната страна, не като тоя, дето би трябвало да си свивам краката, та да ме болят. К`во стана с петдесетте стотинки?

- Разбирам те – рекох. – Ти тук си лежиш, тв приемник си нямаш, единствено кашон от тв приемник, вестници четеш единствено остарели, като ги изхвърли някой – няма по какъв начин да знаеш по какъв начин, в случай че тръгнеш по автомагистралата, в профил заводите са един до различен, толкова начесто, че дори няма място химическо кенефче сред тях да се тури, та хората търчат до храстите – ей по този начин се развива страна! Ето в този момент, откакто се подвигнаха цените на цигарите – със същия % ще се качат и пенсиите – да не са ощетени най-ощетените! Не можеш да научиш и че всичко корумпирано се разхвърча по дяволите – както е тръгнало, скоро ще остане единствено един, то май към този момент натам отива – завалията, към този момент самичък си кара колата, само че по-важното е страната да е чиста и представителна – за свята не знам…

- Да я у страната – коренно заявява Станчо, - едно кило й би трябвало, с цел да гръмне цялата. Ако нямаш петдесет стотинки, дай най-малко белината – все ще мине някой с торба от ония торове, да я у торбата…

И тук в мен се разсъни почтеният жител! Върнах се в магазинчето, купих една гуменка, от ония, с двеста-триста грама награда над двата литра в нея, и връчих дерадикализационната течност на радикализирания клошар.

- Белината единствено ще те избели от вътрешната страна, та докторите след това няма да могат да те гледат без тъмни очила – рекох. – Пий това, да ти мине радикализацията!

- Наздраве, да те у радикала – пожела ми благо Станчо.

Време беше и аз да се прибера, с цел да се дерадикализирам профилактично преди обедните вести.

Да не не помни да попитам - а ТИ – дерадикализира ли се?