Мъжът и жената засрамени
" Откъде научи за първи път детайлности за секса? ", запитвам 24-годишния Асен Владев, до момента в който надвиквам музиката на събиране, когато събиранията към момента бяха безпроблемно вероятни. " От правене ", усмихва се той. И от порното. "
Отговорът на Асен е нормален за хората, родени в интервала от края на 80-те до края на 90-те години. Понякога се появява и конкретизиране вид: " Нашите ми дадоха една книга ", само че до такава степен. И нищо чудно. За родителите ни, които като младежи не са имали достъп до вечерните стратегии по кабелните малките екрани и още по-малко до свободни диалози, източниците са били напълно лимитирани. А какво ще се случи с децата от цифровата епоха? Кой ги възпитава - необятно скроени родители и учители със здравословно отношение към тематиката или хора, изтъкани от предубеждения и позор?
Какво е и не е полово обучение
Периодично по българските медии се популяризират изявления на родители, скандализирани от концепцията за полово обучение. Но фамилната психоложка Борислава Мечева изяснява: " Сексуалното обучение не значи " да учат дребните деца по какъв начин се прави секс ". В неговите начални стадии по подобаващ за възрастта метод половото обучение се стреми да вкара концепцията за цялост на тялото и уважението на границите на другия.
В Европа стратегия по полово обучение в учебните заведения за първи път е въведена през 1955 година в Швеция. Според СЗО и Организация на обединените нации то би трябвало да бъде холистично - да преглежда физически и душевен аспекти. Според отчета половото обучение би трябвало да стартира в ранно детство, като продължава в тийнейджърските години, чак до началото на втората декада от живота: " То би трябвало последователно да овласти децата и да ги достави с информация, умения и положителни полезности, през които да схващат личната си половост, да построяват безвредни и удовлетворяващи връзки, да поемат отговорност за личното си здраве и това на другите. "
Всичко това звучи рационално, само че за какво тогава толкоз постоянно ни е позор да приказваме за сексa и телата си? Според Борислава Мечева срамът идва от неналичието на позитивни настройки към личното тяло. Отношение, образувано в среда, в която за телата се приказва с " отрицателни, подигравателни мнения за привлекателността на дамите и мъжествеността на мъжете ".
А когато ни е позор да приказваме за личното си тяло, мъчно бихме могли да водим свободен диалог, в дълбочина, за половото другарство. До огромна степен, половото обучение може да ни помогне с тези усложнения - и като деца, и като възрастни.
Отговорът на Асен е нормален за хората, родени в интервала от края на 80-те до края на 90-те години. Понякога се появява и конкретизиране вид: " Нашите ми дадоха една книга ", само че до такава степен. И нищо чудно. За родителите ни, които като младежи не са имали достъп до вечерните стратегии по кабелните малките екрани и още по-малко до свободни диалози, източниците са били напълно лимитирани. А какво ще се случи с децата от цифровата епоха? Кой ги възпитава - необятно скроени родители и учители със здравословно отношение към тематиката или хора, изтъкани от предубеждения и позор?
Какво е и не е полово обучение
Периодично по българските медии се популяризират изявления на родители, скандализирани от концепцията за полово обучение. Но фамилната психоложка Борислава Мечева изяснява: " Сексуалното обучение не значи " да учат дребните деца по какъв начин се прави секс ". В неговите начални стадии по подобаващ за възрастта метод половото обучение се стреми да вкара концепцията за цялост на тялото и уважението на границите на другия.
В Европа стратегия по полово обучение в учебните заведения за първи път е въведена през 1955 година в Швеция. Според СЗО и Организация на обединените нации то би трябвало да бъде холистично - да преглежда физически и душевен аспекти. Според отчета половото обучение би трябвало да стартира в ранно детство, като продължава в тийнейджърските години, чак до началото на втората декада от живота: " То би трябвало последователно да овласти децата и да ги достави с информация, умения и положителни полезности, през които да схващат личната си половост, да построяват безвредни и удовлетворяващи връзки, да поемат отговорност за личното си здраве и това на другите. "
Всичко това звучи рационално, само че за какво тогава толкоз постоянно ни е позор да приказваме за сексa и телата си? Според Борислава Мечева срамът идва от неналичието на позитивни настройки към личното тяло. Отношение, образувано в среда, в която за телата се приказва с " отрицателни, подигравателни мнения за привлекателността на дамите и мъжествеността на мъжете ".
А когато ни е позор да приказваме за личното си тяло, мъчно бихме могли да водим свободен диалог, в дълбочина, за половото другарство. До огромна степен, половото обучение може да ни помогне с тези усложнения - и като деца, и като възрастни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ