Балканите през 2019 г.
Отиващата си 2019 година на Балканите ще бъде запомнена с митинги, избори, отчаяние от взети в Брюксел политически решения, само че и предпочитание за развиване на районното съдействие. Не се размина и без бежански проблеми, изостряне на положителния звук сред страните поради подписани съглашения, закани, въвеждане на наказания и взаимни обвинявания поради разразили се шпионски кавги.
Природата също сподели тежката си дума в района и изпрати наводнения и трусове, които лишиха човешки животи и оставиха стотици хора без заслон.
Накратко, можем да обобщим, че 2019 беше прекомерно забавна, динамична и наситена със събития година.
Годината стартира с приемането на председателството на Съвета на Европейски Съюз от страна на Румъния. В рамките на ротационното председателство страната трябваше да координира активността на Европейския съюз по отношение на договарянията по Брекзит, провеждането на избори за Европейски парламент и воденето на договаряния за финансовата рамка за интервала от 2021 година до 2027 година
Букурещ съобщи, че ще работи за превъзмогване на раздялите сред старите и новите членове на Евросъюза, сред Изтока и Запада и за интеграцията на Западните Балкани.
Избори
На 31 март в Турция се организираха локални избори, извоювани в огромните градове от опозицията. Управляващата партия на президента Реджеп Тайип Ердоган остава най-популярната като цяло, само че претърпя шоково проваляне в Истанбул и загуби и столицата Анкара.
След обжалване на резултатите в Истанбул от страна на Партията на справедливостта, Централната изборна комисия реши да ги анулира и на 23 юни се организираха повторни избори за кмет на мегаполиса. Категорична победа завоюва социалдемократът Екрем Имамоглу, който разгласи, че е почитател на Кемал Ататюрк и за който политическите анализатори пресмятат, че може да способства за помиряването в турското общество.
На 5 май след балотаж Северна Македония избра за собствен президент претендента на СДСМ Стево Пендаровски. Това бяха първите избори в страната под ново име.
В обръщението си по време на церемонията по полагане на клетва като държавен глава той открои четири целта и подаде ръка на опозицията за съдействие.
Президентът съобщи, че ще работи за пълноправното участие на Северна Македония в НАТО и за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз. Пендаровски уточни, че ще търси салдото в междуетническите връзки и отговорност на водачите за посланията, които изпращат.
На 26 май, взаимно с изборите за Европейски парламент, в Гърция се организира първият тур на локалните избори. Седмица по-късно, на 2 юни, се състоя вторият тур от изборите за локална власт.
Консервативната партия “Нова народна власт ”, която уверено се опълчи на договорката за името като нездравословна за гръцките ползи, завоюва безапелационна победа.
След загубата водачът на ръководещата партия „ Сириза “ Алексис Ципрас съобщи, е трябвало да бъде платена политическа цена и заради разпад в обединението, подаде оставка.
На 7 юли в страната се организираха предварителни парламентарни избори, извоювани от „ Нова народна власт “, чийто водач Кириакос Мицотакис оглави държавното управление.
На фона на остра рецесия сред ръководещи и съпротива на 30 юни се организираха локални избори в Албания. Заради протеста на опозиционните партии и отхвърли им да се записват, изборите бяха извоювани изрично от ръководещата Социалистическа партия.
Заради оставка на министър-председателя Рамуш Харадинай, на 6 октомври в Косово бяха извършени предварителни парламентарни избори. На първо място се подрежда националистическото придвижване „ Самоопределение “ с 26% от гласовете, следвано от Демократическия съюз на Косово с 25%. Лидерите на двете обединения започнаха договаряния за основаване на съдружен кабинет.
На 26 декември би трябвало да се организира първото съвещание на новоизбрания парламент.
През ноември досегашният президент на Румъния Клаус Йоханис бе избран отново за държавен глава, откакто завоюва безапелационна победа на президентските избори с обещанието си да се бори за господство на закона и против всеобщата корупция. „ Модерната Румъния, европейската Румъния, естествената Румъния победи през днешния ден! “, съобщи той, откакто станаха ясни предварителните резултати от вота.
На 22 декември се организираха избори за президент на Хърватия.
Според формалните резултати, оповестени от Централната изборна комисия, след броене на 98 % от бюлетините, някогашният министър председател Зоран Миланович печели 29,56 % от гласовете, следван от сегашния държавен глава Колинда Грабар-Китарович с 26,75 %. Двамата отиват на балотаж, който ще се организира на 5 януари 2020 година
Протести
2019 година донесе със себе си митинги в Сърбия. Хиляди жители излизаха всяка събота на антиправителствени протестни походи в Белград и огромните градове под мотото “Един от пет милиона ”. Той стана известен, откакто сръбският президент Александър Вучич съобщи, че няма да подаде оставка даже, в случай че на улицата излязат и 5 милиона жители.
Основното искане на протестиращите е оставката на сръбския президент и смяна в работата на публичните медии. Участниците в антиправителствените демонстрации упорстват също да бъдат открити причинителите и поръчителите на убийството на Оливер Иванович – водач на СДП от Косово, нападателите на Борко Стефанович – водач на сръбската левица, както причинителите и на други закононарушения.
Антиправителствени демонстрации с искане за оставката на министър-председателя Еди Рама бяха проведени и от опозицията в Албания. На моменти те прерастваха в конфликти с органите на реда, които бяха принудени да употребяват мощ и сълзотворен газ, с цел да разпилян стачкуващите.
Хиляди румънци се събраха през февруари в центъра на румънската столица Букурещ на митинг против декрет на държавното управление, който заплашва независимостта на правосъдната власт и отслабва битката против корупцията.
Множеството скандираше: „ Справедливост, а не корупция “, „ Съдии, не се отхвърляйте “, „ Срам “. Протести имаше и в други градове на Румъния, където участниците скандираха против ръководещата коалиция.
Недоволните се оповестиха против утвърждения от тогавашния румънският министър председател Виорика Дънчила декрет, който лимитира пълномощията на основния прокурор, а в това време се дават повече права на новосформиран орган. Европейската комисия и Държавния департамент предизвестиха, че измененията заплашват независимостта на правосъдната власт.
Заради неуспех на договарянията с държавното управление през февруари фермерите в Гърция блокираха основни пътни артерии в страната, откакто ръководещите не удовлетвориха главните претенции на селскостопанските производители за данъчни облекчения и по-ниски индустриални разноски.
Протести ознаменуваха Деня на труда в Истанбул – ден след извършените локални избори в Турция. Задържани бяха към 127 души при опит да стигнат до неразрешена проява на площад „ Таксим “ – обичайната точка на митинги в града.
На 20 декември Движение „ Самоопределение ” в Тирана стачкува против присъединяване на президента Александър Вучич в тристранната среща, добила известност като „ мини Шенген ”. Протестиращите обявиха, че човек, който не признава военните закононарушения, не би трябвало да идва в Албания и да приказва за свободно придвижване.
Мигранти
От януари доникъде на декември от Турция в Европейския съюз са влезнали незаконно 70 хиляди мигранти, което е с 46% повече, в сравнение с за същия интервал на 2018 година От тях в Гърция са влезнали над 67 хиляди, а в България – под 200 души.
От началото на тази година значително е повишен броят на мигрантите, които са потърсили леговище и нов дом от Турция в страните от Европейски Съюз.
Според отчет на Европейската комисия, за 11 месеца и половина в Европейски Съюз са влезнали незаконно 70 002 души. От тях 67 741 мигранти са пристигнали в Гърция, 197 – в България, 1803 – в Италия и 261 – в Кипър.
В съпоставяне със същия интервал на 2018 година броят на противозаконните влизания от територията на Турция е скочил с 46%, сигнализират от Брюксел.
Междувременно броят на мигрантите, добрали се до гръцките острови, през декември е надхвърлил границата от 40 хиляди. Местата за настаняване са доста по-малко – 8530, се споделя в отчета. Мнозинството от подалите молба за леговище в Гърция са пристигнали от Афганистан /30%/, следвани от сирийците /14%/, пакистанците /9,5%/, иракчаните /8%/ и турците /5%/.
В документа се отбелязва, че гръцката брегова защита упреква турските управляващи, че не стопират лодките с мигранти, които напущат турските пристанища. В съглашението с Брюксел Анкара се задължава да охранява границите на страната, тъй че незаконни мигранти да нямат опция да влизат в Европейски Съюз. В подмяна на този ангажимент Турция получи 6 милиарда евро за настаняването на 3,6 милиона бежанци и мигранти.
Европа би трябвало да помогне за справяне с спешната обстановка в Гърция, където към 5000 деца мигранти живеят в заплаха от употреба и принуждение, съобщи Върховният комисар на Организация на обединените нации по бежанските въпроси Филипо Гранди.
По време на своята аудиенция в Гърция през ноември той съобщи, че намира изискванията за живот в лагерите на остров Лесбос за „ извънредно тревожни “ с „ генерализирано напрежение, което постоянно води до принуждение, изключително против малолетни “.
Междувременно стана ясно, че незаконните мигранти имат нов балкански маршрут, сигнализира Федералната полиция на Германия. Маршрутът минава през Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Триест-Италия, Франция, Германия.
По-важни външнополитически събития
Безспорно най-коментираното събитие във външнополитически проект през миналата година бе решението на Съвета на Европейския съюз от 18 октомври, с което за следващ път не бе избрана дата за начало на договарянията за участие в Евросъюза на Албания и Северна Македония. Причината бе несъгласието на президента на Франция Еманюел Макрон процесът на разширение да продължи, преди да е осъществена промяна вътре в самия Европейски съюз. Той съобщи, че „ не желае нови членове, до момента в който не реформираме самия Европейски съюз “.
Това провокира мощно отчаяние измежду жителите на двете страни.
Според Европейската комисия, Европейския парламент и ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, Албания и Северна Македония са изпълнили всички условия за започването на присъединителни договаряния с Европейски Съюз. Те, както и останалите балкански страни, имат вероятност за европейско участие от 2003 година насам. Македония към този момент е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от 2018 година това се отнася и за Албания. След като Македония съумя да позволи разногласието с Гърция за името на страната, в Скопие се надяваха, че най-накрая ще получат зелена светлина от срещата на върха на Европейски Съюз.
Много анализатори дефинираха отхвърли на Макрон за започване на договаряния като историческа неточност, която отслабва Европа и подкопава стремежите й да стане геополитическа мощ. Френският президент беше упрекнат, че торпилира политиката за разширение на Европейски Съюз, лишава Евросъюза от един от главните му принадлежности за външна политика, подкопа доверието в поетите задължения и дестабилизира Западните Балкани.
Новият ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предизвести, че като блокира договарянията за участие в Европейски Съюз за Албания и Македония, Еманюел Макрон отвори вратата за Русия към Западните Балкани. Тя прикани водачите на Евросъюза да стартират неотложно договаряния за присъединение с двете страни. Тя съобщи, че в случай че Европейският съюз не утвърди позицията си в района, Русия, Китай, Турция или Саудитска Арабия могат да запълнят празнината.
Междувременно в общественото пространство се появиха изказвания, че „ разширението на Европейски Съюз от дълго време е мъртво “, а Макрон „ просто го е погребал “. Наред с рецензиите, на напред във времето излязоха тези, че на Западните Балкани би трябвало да бъде препоръчано нещо като привилегировано партньорство, „ меко ” разширение или норвежки модел. Той планува присъединяване в Европейската икономическа зона, при който има отворен пазар и независимост на придвижване.
Лидерите на Албания и Северна Македония са безапелационни, че не желаят опция на участието в Европейски Съюз.
Ръководителите на държавите-членки на Европейски Съюз също бяха безапелационни, че мястото на Западните Балкани е в Евросъюза и приканиха на срещата на върха в Загреб през 2020 година да бъде отправена рекомендация за начало на договарянията за присъединение.
През 2019 година се появи съществено напрежение в връзките сред Турция и Съединени американски щати поради решението на Анкара да закупи от Русия противоракетни системи С-400.
Американски публични лица предложиха Турция да закупи американските зенитни ракетни системи „ Пейтриът “, защото съветските въоръжения биха били несъвместими със системите на НАТО и ще изложат Ф-35 на вероятен съветски капан. Турция отговори, че отводът на Съединени американски щати да продава „ Пейтриът “ я е принудил да търси други продавачи, добавяйки, че Русия предлага по-добра договорка, която включва прехвърляния на технологии.
През 2019 година Русия достави две батареи от системата за противоракетна защита С-400, в сходство с подписания през 2017 година контракт сред Москва и Анкара.
Сделката за С-400 с Русия е един от най-важните контракти в актуалната турска история, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
През ноември радарните системи на С-400 бяха тествани и се чака да проработят напълно до април 2020 година
Това обтегна връзките сред Турция и Съединени американски щати, защото Вашингтон твърди, че системата С-400 ще бъде несъвместима със системите на НАТО. Турция обаче акцентира, че С-400 няма да бъде интегриран в системите на НАТО и няма да съставлява опасност за Алианса и отхвърли да отстъпи от договорката.
Очаква се през 2020 година Русия и Турция да подпишат контракт за доставката на спомагателен брой дивизиони от системата за противовъздушна защита С-400 „ Триумф “.
Напрежение сътвори и концепцията за по този начин наречения “Малък Шенген ”, която беше инициирана от сръбския президент Александър Вучич. В нея политиците от Косово видяха опит за възобновяване на остарялото югославско въздействие в Западните Балкани.
Друг източник на напрежение на Балканите стана подписаният в края на ноември меморандум сред Турция и Либия за делимитация на морските им граници.
Турция разгласява карта на морските зони „ като регистрира турско-либийските меморандуми ”, съгласно която огромна част от гръцката изключителна икономическа зона „ отива ” към Турция.
Атина разкритикува съглашението, като съобщи, че Турция е засегнала суверенните права на Гърция и се пробва да промени картата на изключителната икономическа зона.
Министърът на външните работи Никос Дендиас предложения посланика на Турция в Атина за пояснение. По-късно бе извикан и посланика на Либия, който бе известен, че е разгласен за нежелателен (persona non grata) и разполага със 71 часа да напусне Гърция.
Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой съобщи, че меморандумът е основан на правилата на интернационалното право, а островите не могат да основават зона на морска пълномощия отвън рамките на териториалните води.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че Алиансът смя да резервира неутралитет по въпроса за гръцко-турските връзки и няма да се намесва в разногласието.
„ И Гърция, и Турция са скъпи съдружници, и двете страни способстват за нашата обща сигурност ”, сподели той.
Европейският съвет излезе със специфична позиция по въпроса за меморандума и разгласи поддръжка за Гърция по въпроса. В нея подписаният сред Турция и Либия документ се дефинира като нарушаващ суверенитета на трети страни.
Въпреки това Турция съобщи, че няма да изтегли корабите си от Източното Средиземноморие. Става въпрос за два сондажни кораба и два плавателни съда за сеизмични изследвания, които сега изследват въглеводороди вътре и наоколо до изключителната икономическа зона на Кипър. „ Турция няма да разреши на другите да потъпкват ползите й и тези на кипърските турци ”, съобщи Реджеп Тайип Ердоган. /БГНЕС
—————–
Обзорът е квалифициран от Международния отдел на БГНЕС.
Природата също сподели тежката си дума в района и изпрати наводнения и трусове, които лишиха човешки животи и оставиха стотици хора без заслон.
Накратко, можем да обобщим, че 2019 беше прекомерно забавна, динамична и наситена със събития година.
Годината стартира с приемането на председателството на Съвета на Европейски Съюз от страна на Румъния. В рамките на ротационното председателство страната трябваше да координира активността на Европейския съюз по отношение на договарянията по Брекзит, провеждането на избори за Европейски парламент и воденето на договаряния за финансовата рамка за интервала от 2021 година до 2027 година
Букурещ съобщи, че ще работи за превъзмогване на раздялите сред старите и новите членове на Евросъюза, сред Изтока и Запада и за интеграцията на Западните Балкани.
Избори
На 31 март в Турция се организираха локални избори, извоювани в огромните градове от опозицията. Управляващата партия на президента Реджеп Тайип Ердоган остава най-популярната като цяло, само че претърпя шоково проваляне в Истанбул и загуби и столицата Анкара.
След обжалване на резултатите в Истанбул от страна на Партията на справедливостта, Централната изборна комисия реши да ги анулира и на 23 юни се организираха повторни избори за кмет на мегаполиса. Категорична победа завоюва социалдемократът Екрем Имамоглу, който разгласи, че е почитател на Кемал Ататюрк и за който политическите анализатори пресмятат, че може да способства за помиряването в турското общество.
На 5 май след балотаж Северна Македония избра за собствен президент претендента на СДСМ Стево Пендаровски. Това бяха първите избори в страната под ново име.
В обръщението си по време на церемонията по полагане на клетва като държавен глава той открои четири целта и подаде ръка на опозицията за съдействие.
Президентът съобщи, че ще работи за пълноправното участие на Северна Македония в НАТО и за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз. Пендаровски уточни, че ще търси салдото в междуетническите връзки и отговорност на водачите за посланията, които изпращат.
На 26 май, взаимно с изборите за Европейски парламент, в Гърция се организира първият тур на локалните избори. Седмица по-късно, на 2 юни, се състоя вторият тур от изборите за локална власт.
Консервативната партия “Нова народна власт ”, която уверено се опълчи на договорката за името като нездравословна за гръцките ползи, завоюва безапелационна победа.
След загубата водачът на ръководещата партия „ Сириза “ Алексис Ципрас съобщи, е трябвало да бъде платена политическа цена и заради разпад в обединението, подаде оставка.
На 7 юли в страната се организираха предварителни парламентарни избори, извоювани от „ Нова народна власт “, чийто водач Кириакос Мицотакис оглави държавното управление.
На фона на остра рецесия сред ръководещи и съпротива на 30 юни се организираха локални избори в Албания. Заради протеста на опозиционните партии и отхвърли им да се записват, изборите бяха извоювани изрично от ръководещата Социалистическа партия.
Заради оставка на министър-председателя Рамуш Харадинай, на 6 октомври в Косово бяха извършени предварителни парламентарни избори. На първо място се подрежда националистическото придвижване „ Самоопределение “ с 26% от гласовете, следвано от Демократическия съюз на Косово с 25%. Лидерите на двете обединения започнаха договаряния за основаване на съдружен кабинет.
На 26 декември би трябвало да се организира първото съвещание на новоизбрания парламент.
През ноември досегашният президент на Румъния Клаус Йоханис бе избран отново за държавен глава, откакто завоюва безапелационна победа на президентските избори с обещанието си да се бори за господство на закона и против всеобщата корупция. „ Модерната Румъния, европейската Румъния, естествената Румъния победи през днешния ден! “, съобщи той, откакто станаха ясни предварителните резултати от вота.
На 22 декември се организираха избори за президент на Хърватия.
Според формалните резултати, оповестени от Централната изборна комисия, след броене на 98 % от бюлетините, някогашният министър председател Зоран Миланович печели 29,56 % от гласовете, следван от сегашния държавен глава Колинда Грабар-Китарович с 26,75 %. Двамата отиват на балотаж, който ще се организира на 5 януари 2020 година
Протести
2019 година донесе със себе си митинги в Сърбия. Хиляди жители излизаха всяка събота на антиправителствени протестни походи в Белград и огромните градове под мотото “Един от пет милиона ”. Той стана известен, откакто сръбският президент Александър Вучич съобщи, че няма да подаде оставка даже, в случай че на улицата излязат и 5 милиона жители.
Основното искане на протестиращите е оставката на сръбския президент и смяна в работата на публичните медии. Участниците в антиправителствените демонстрации упорстват също да бъдат открити причинителите и поръчителите на убийството на Оливер Иванович – водач на СДП от Косово, нападателите на Борко Стефанович – водач на сръбската левица, както причинителите и на други закононарушения.
Антиправителствени демонстрации с искане за оставката на министър-председателя Еди Рама бяха проведени и от опозицията в Албания. На моменти те прерастваха в конфликти с органите на реда, които бяха принудени да употребяват мощ и сълзотворен газ, с цел да разпилян стачкуващите.
Хиляди румънци се събраха през февруари в центъра на румънската столица Букурещ на митинг против декрет на държавното управление, който заплашва независимостта на правосъдната власт и отслабва битката против корупцията.
Множеството скандираше: „ Справедливост, а не корупция “, „ Съдии, не се отхвърляйте “, „ Срам “. Протести имаше и в други градове на Румъния, където участниците скандираха против ръководещата коалиция.
Недоволните се оповестиха против утвърждения от тогавашния румънският министър председател Виорика Дънчила декрет, който лимитира пълномощията на основния прокурор, а в това време се дават повече права на новосформиран орган. Европейската комисия и Държавния департамент предизвестиха, че измененията заплашват независимостта на правосъдната власт.
Заради неуспех на договарянията с държавното управление през февруари фермерите в Гърция блокираха основни пътни артерии в страната, откакто ръководещите не удовлетвориха главните претенции на селскостопанските производители за данъчни облекчения и по-ниски индустриални разноски.
Протести ознаменуваха Деня на труда в Истанбул – ден след извършените локални избори в Турция. Задържани бяха към 127 души при опит да стигнат до неразрешена проява на площад „ Таксим “ – обичайната точка на митинги в града.
На 20 декември Движение „ Самоопределение ” в Тирана стачкува против присъединяване на президента Александър Вучич в тристранната среща, добила известност като „ мини Шенген ”. Протестиращите обявиха, че човек, който не признава военните закононарушения, не би трябвало да идва в Албания и да приказва за свободно придвижване.
Мигранти
От януари доникъде на декември от Турция в Европейския съюз са влезнали незаконно 70 хиляди мигранти, което е с 46% повече, в сравнение с за същия интервал на 2018 година От тях в Гърция са влезнали над 67 хиляди, а в България – под 200 души.
От началото на тази година значително е повишен броят на мигрантите, които са потърсили леговище и нов дом от Турция в страните от Европейски Съюз.
Според отчет на Европейската комисия, за 11 месеца и половина в Европейски Съюз са влезнали незаконно 70 002 души. От тях 67 741 мигранти са пристигнали в Гърция, 197 – в България, 1803 – в Италия и 261 – в Кипър.
В съпоставяне със същия интервал на 2018 година броят на противозаконните влизания от територията на Турция е скочил с 46%, сигнализират от Брюксел.
Междувременно броят на мигрантите, добрали се до гръцките острови, през декември е надхвърлил границата от 40 хиляди. Местата за настаняване са доста по-малко – 8530, се споделя в отчета. Мнозинството от подалите молба за леговище в Гърция са пристигнали от Афганистан /30%/, следвани от сирийците /14%/, пакистанците /9,5%/, иракчаните /8%/ и турците /5%/.
В документа се отбелязва, че гръцката брегова защита упреква турските управляващи, че не стопират лодките с мигранти, които напущат турските пристанища. В съглашението с Брюксел Анкара се задължава да охранява границите на страната, тъй че незаконни мигранти да нямат опция да влизат в Европейски Съюз. В подмяна на този ангажимент Турция получи 6 милиарда евро за настаняването на 3,6 милиона бежанци и мигранти.
Европа би трябвало да помогне за справяне с спешната обстановка в Гърция, където към 5000 деца мигранти живеят в заплаха от употреба и принуждение, съобщи Върховният комисар на Организация на обединените нации по бежанските въпроси Филипо Гранди.
По време на своята аудиенция в Гърция през ноември той съобщи, че намира изискванията за живот в лагерите на остров Лесбос за „ извънредно тревожни “ с „ генерализирано напрежение, което постоянно води до принуждение, изключително против малолетни “.
Междувременно стана ясно, че незаконните мигранти имат нов балкански маршрут, сигнализира Федералната полиция на Германия. Маршрутът минава през Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Триест-Италия, Франция, Германия.
По-важни външнополитически събития
Безспорно най-коментираното събитие във външнополитически проект през миналата година бе решението на Съвета на Европейския съюз от 18 октомври, с което за следващ път не бе избрана дата за начало на договарянията за участие в Евросъюза на Албания и Северна Македония. Причината бе несъгласието на президента на Франция Еманюел Макрон процесът на разширение да продължи, преди да е осъществена промяна вътре в самия Европейски съюз. Той съобщи, че „ не желае нови членове, до момента в който не реформираме самия Европейски съюз “.
Това провокира мощно отчаяние измежду жителите на двете страни.
Според Европейската комисия, Европейския парламент и ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, Албания и Северна Македония са изпълнили всички условия за започването на присъединителни договаряния с Европейски Съюз. Те, както и останалите балкански страни, имат вероятност за европейско участие от 2003 година насам. Македония към този момент е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от 2018 година това се отнася и за Албания. След като Македония съумя да позволи разногласието с Гърция за името на страната, в Скопие се надяваха, че най-накрая ще получат зелена светлина от срещата на върха на Европейски Съюз.
Много анализатори дефинираха отхвърли на Макрон за започване на договаряния като историческа неточност, която отслабва Европа и подкопава стремежите й да стане геополитическа мощ. Френският президент беше упрекнат, че торпилира политиката за разширение на Европейски Съюз, лишава Евросъюза от един от главните му принадлежности за външна политика, подкопа доверието в поетите задължения и дестабилизира Западните Балкани.
Новият ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предизвести, че като блокира договарянията за участие в Европейски Съюз за Албания и Македония, Еманюел Макрон отвори вратата за Русия към Западните Балкани. Тя прикани водачите на Евросъюза да стартират неотложно договаряния за присъединение с двете страни. Тя съобщи, че в случай че Европейският съюз не утвърди позицията си в района, Русия, Китай, Турция или Саудитска Арабия могат да запълнят празнината.
Междувременно в общественото пространство се появиха изказвания, че „ разширението на Европейски Съюз от дълго време е мъртво “, а Макрон „ просто го е погребал “. Наред с рецензиите, на напред във времето излязоха тези, че на Западните Балкани би трябвало да бъде препоръчано нещо като привилегировано партньорство, „ меко ” разширение или норвежки модел. Той планува присъединяване в Европейската икономическа зона, при който има отворен пазар и независимост на придвижване.
Лидерите на Албания и Северна Македония са безапелационни, че не желаят опция на участието в Европейски Съюз.
Ръководителите на държавите-членки на Европейски Съюз също бяха безапелационни, че мястото на Западните Балкани е в Евросъюза и приканиха на срещата на върха в Загреб през 2020 година да бъде отправена рекомендация за начало на договарянията за присъединение.
През 2019 година се появи съществено напрежение в връзките сред Турция и Съединени американски щати поради решението на Анкара да закупи от Русия противоракетни системи С-400.
Американски публични лица предложиха Турция да закупи американските зенитни ракетни системи „ Пейтриът “, защото съветските въоръжения биха били несъвместими със системите на НАТО и ще изложат Ф-35 на вероятен съветски капан. Турция отговори, че отводът на Съединени американски щати да продава „ Пейтриът “ я е принудил да търси други продавачи, добавяйки, че Русия предлага по-добра договорка, която включва прехвърляния на технологии.
През 2019 година Русия достави две батареи от системата за противоракетна защита С-400, в сходство с подписания през 2017 година контракт сред Москва и Анкара.
Сделката за С-400 с Русия е един от най-важните контракти в актуалната турска история, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
През ноември радарните системи на С-400 бяха тествани и се чака да проработят напълно до април 2020 година
Това обтегна връзките сред Турция и Съединени американски щати, защото Вашингтон твърди, че системата С-400 ще бъде несъвместима със системите на НАТО. Турция обаче акцентира, че С-400 няма да бъде интегриран в системите на НАТО и няма да съставлява опасност за Алианса и отхвърли да отстъпи от договорката.
Очаква се през 2020 година Русия и Турция да подпишат контракт за доставката на спомагателен брой дивизиони от системата за противовъздушна защита С-400 „ Триумф “.
Напрежение сътвори и концепцията за по този начин наречения “Малък Шенген ”, която беше инициирана от сръбския президент Александър Вучич. В нея политиците от Косово видяха опит за възобновяване на остарялото югославско въздействие в Западните Балкани.
Друг източник на напрежение на Балканите стана подписаният в края на ноември меморандум сред Турция и Либия за делимитация на морските им граници.
Турция разгласява карта на морските зони „ като регистрира турско-либийските меморандуми ”, съгласно която огромна част от гръцката изключителна икономическа зона „ отива ” към Турция.
Атина разкритикува съглашението, като съобщи, че Турция е засегнала суверенните права на Гърция и се пробва да промени картата на изключителната икономическа зона.
Министърът на външните работи Никос Дендиас предложения посланика на Турция в Атина за пояснение. По-късно бе извикан и посланика на Либия, който бе известен, че е разгласен за нежелателен (persona non grata) и разполага със 71 часа да напусне Гърция.
Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой съобщи, че меморандумът е основан на правилата на интернационалното право, а островите не могат да основават зона на морска пълномощия отвън рамките на териториалните води.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че Алиансът смя да резервира неутралитет по въпроса за гръцко-турските връзки и няма да се намесва в разногласието.
„ И Гърция, и Турция са скъпи съдружници, и двете страни способстват за нашата обща сигурност ”, сподели той.
Европейският съвет излезе със специфична позиция по въпроса за меморандума и разгласи поддръжка за Гърция по въпроса. В нея подписаният сред Турция и Либия документ се дефинира като нарушаващ суверенитета на трети страни.
Въпреки това Турция съобщи, че няма да изтегли корабите си от Източното Средиземноморие. Става въпрос за два сондажни кораба и два плавателни съда за сеизмични изследвания, които сега изследват въглеводороди вътре и наоколо до изключителната икономическа зона на Кипър. „ Турция няма да разреши на другите да потъпкват ползите й и тези на кипърските турци ”, съобщи Реджеп Тайип Ердоган. /БГНЕС
—————–
Обзорът е квалифициран от Международния отдел на БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ