Александър Мутафов – Созопол и морето, нашето
Отидохме в Националната художествена изложба да забележим гостуващата експозиция на Огюст Роден. И се оказахме омагьосани от изложбата на Александър Мутафов на първия етаж на музея.
Вече става традиция на първия етаж да се показват ретроспективни изложения на огромни български художници, някои от тях позабравени или просто с разпилени из страната и по частни сбирки картини. Събирането на едно място на огромна част от творчеството на един художник, със съответните пояснения и в последователен ред, основава изключително възприятие за непосредственост. Така е и с изложбата на Александър Мутафов – в няколко зали са събрани над 200 картини на този необикновен създател, който с цветове или единствено със линии е запечатал вечно безчет пейзажи, лица и здания. Всички те – от дълго време изчезнали. Например остарялата софийска гара, със стъклени витражи и огромни прозорци, сходна на всяка европейска гара от това време. Единственият безконечен претекст в творчеството на Мутафов е морето – огромната му обич. Той е първият български маринист.
Роден в Шумен, Александър Мутафов прекарва детството си във Варна. Учи живопис в Торино и Мюнхен, където е на прехрана на брат си, държавен служител. През 20-те и 30-те години на предишния век Мутафов е професор в Художествената академия в София. Той е един от най-успешните български художници по това време, с голям брой независими изложения в страната и чужбина. С присъщата на художниците екстравагантност живее в изоставена воденица в Княжево, само че по-късно се открива край морето, огромната му обич.
Може би половината картини от изложбата са картини на морето. Повечето – бурно, доста постоянно – тъмно. Толкова разнообразни са тези рисунки, с всякаква техника, светлина и багри, че за всеки има нещо познато, за всеки нещо обичано. Не по-малко впечатляващи са и останалите картини на художника. Една част са свързани с работата му като боен художник през Първата международна война, други са просто скици – занимателни или съществени, само че непроменяемо впечатляващи.
Както съвсем всички съумели художници от интервала преди социализма, креативната биография на Мутафов на процедура завършва през 1944 година. Формално той получава самопризнание от властта и даже званието „ национален художник “, само че в никакъв случай повече не напуща страната, а едвам през 1955 година му е обещано позволение да рисува Созопол.
Според информация от музея, експозицията включва всички работи на Александър Мутафов от Националната художествена изложба и съвсем всички от галериите в Шумен, Варна, Созопол, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Смолян и Хасково, както и картините на Българска национална банка и частни лица. Ценни документи за живота и творчеството на художника са предоставени от Централния държавен списък, Държавен списък – Шумен и Научния списък на Българската академия на науките. Изложбата продължава до 24-ти август.
Вече става традиция на първия етаж да се показват ретроспективни изложения на огромни български художници, някои от тях позабравени или просто с разпилени из страната и по частни сбирки картини. Събирането на едно място на огромна част от творчеството на един художник, със съответните пояснения и в последователен ред, основава изключително възприятие за непосредственост. Така е и с изложбата на Александър Мутафов – в няколко зали са събрани над 200 картини на този необикновен създател, който с цветове или единствено със линии е запечатал вечно безчет пейзажи, лица и здания. Всички те – от дълго време изчезнали. Например остарялата софийска гара, със стъклени витражи и огромни прозорци, сходна на всяка европейска гара от това време. Единственият безконечен претекст в творчеството на Мутафов е морето – огромната му обич. Той е първият български маринист.
Роден в Шумен, Александър Мутафов прекарва детството си във Варна. Учи живопис в Торино и Мюнхен, където е на прехрана на брат си, държавен служител. През 20-те и 30-те години на предишния век Мутафов е професор в Художествената академия в София. Той е един от най-успешните български художници по това време, с голям брой независими изложения в страната и чужбина. С присъщата на художниците екстравагантност живее в изоставена воденица в Княжево, само че по-късно се открива край морето, огромната му обич.
Може би половината картини от изложбата са картини на морето. Повечето – бурно, доста постоянно – тъмно. Толкова разнообразни са тези рисунки, с всякаква техника, светлина и багри, че за всеки има нещо познато, за всеки нещо обичано. Не по-малко впечатляващи са и останалите картини на художника. Една част са свързани с работата му като боен художник през Първата международна война, други са просто скици – занимателни или съществени, само че непроменяемо впечатляващи.
Както съвсем всички съумели художници от интервала преди социализма, креативната биография на Мутафов на процедура завършва през 1944 година. Формално той получава самопризнание от властта и даже званието „ национален художник “, само че в никакъв случай повече не напуща страната, а едвам през 1955 година му е обещано позволение да рисува Созопол.
Според информация от музея, експозицията включва всички работи на Александър Мутафов от Националната художествена изложба и съвсем всички от галериите в Шумен, Варна, Созопол, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Смолян и Хасково, както и картините на Българска национална банка и частни лица. Ценни документи за живота и творчеството на художника са предоставени от Централния държавен списък, Държавен списък – Шумен и Научния списък на Българската академия на науките. Изложбата продължава до 24-ти август.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ