Ангела Меркел - от харесване от всички в ЕС до разбиваща Съюза
Отговорът на Ангела Меркел към бежанската рецесия в Европа донесе на немския водач международна известност на модерната Жана Д‘арк, самоуверен бранител на Западните идеали против популисткия припадък. „ Имам безмерен почит за Ангела Меркел “, съобщи някогашният американски вицепрезидент Ал Гор по време на посещаване в Берлин през тази седмица. „ Мисля, че тя е извънреден водач, изправен пред сериозна поредност от провокации “.
Докато това мнение се задържа измежду огромна част от Запада, вкъщи въпросите за нейното водачество стават по-гласни с всеки ден. Отвъд вътрешните терзания, от ден на ден и повече от съдружниците на Меркел си задават въпрос, към момента считан за светотатство измежду по-голяма част от политическата класа на Германия: Разделя ли тя Европа? Това написа журналистът Матю Карнишниг в материал за европейската редакция на изданието Politico, представен от организация " Фокус ", като проучва дейностите на немския канцлер във връзка с бежанската рецесия, която удари Европа през 2015 година, и при рецесията в еврозоната.
„ Скъпа Ангела Меркел, след близо 13 години като канцлер, единственото нещо, което Европа ти остави, е злост “, съобщи Малте Пипер, сътрудник на немската обществена телевизия ARD, в коментар през тази седмица, който сътвори безредици в Берлин. „ Всички срещи през последните месеци илюстрират това. Помогнете най-сетне да спрем Европа от килване към разделяне, вместо към единение! Направете място в канцлерството за правоприемник “.
Германският водач разполага с това, което може да бъде последният ѝ късмет да опровергае критиците си по време на тазседмичната среща на върха на Европейския съвет в Брюксел. Тя е под натоварен напън да се прибере вкъщи със подписано съглашение за бежанците – такова, което би разрешило на баварските ѝ сътрудници, Християнсоциалният съюз (ХСС), които са изправени пред тежка предизборна акция, да претендират за победа в продължителна борба върху сериозния въпрос за бежанската политика. Трудната част ще бъде да се завоюва сходно съглашение без повече да се отчуждава останалата част от Европа.
Проблемът е, че Меркел разчита на мотив, който губи основанието си. Това, което в действителност е заложено, не е немската бежанска политика, а самото оцеляване на Европейски Съюз. „ Европа би трябвало да стои дружно “, съобщи Меркел през този месец в опит да отбие нападките против себе си. „ Особено в тази обстановка, в която Европа е в доста нежна позиция, е доста,много значимо за мен, Германия да не работи едностранно “.
Докато натискът върху Меркел пораства, огромна част от немската политическа и медийна класа се причисли към хора от гласове. „ Това не е дебатът за бъдещето на канцлера, а за бъдещето на Европа “, написа редакторът в Handelsblatt Свен Афхюпе през тази седмица. Зигмар Габриел, някогашният водач на Социалдемократите и дълготраен политически съперник на канцлера, също написа сходна записка. „ Единствено се надявам, че Ангела Меркел ще остане канцлер “, съобщи Габриел, предупреждавайки за следствията за Европа, в случай че това не се случи.
Подобни мнения предават невероятния боязън измежду огромна част от политическия хайлайф в Берлин: демократичните институции на Германия не са задоволително мощни, с цел да запазят Европа; само Меркел може да го направи. След като немският естаблишмънт я поддържа, Меркел е евентуално да наделее в разногласието си с Бавария. Никой, даже баварците, не желае да бъде упрекнат за „ заличаването на Европа “.
Това отражение е удостоверение за продължителното въздействие на Меркел. Независимо от вижданията на някой за канцлера и нейните претекстове, мъчно е да се спори, че тя самата раздели Европа, притискайки континента по-близо до ръба, в сравнение с по всяко време. Човек не би трябвало да гледа по-далеч от двете най-големи провокации, пред които Меркел се изправи като канцлер – дълговата рецесия в Еврозоната и бежанският поток.
„ Ангела Меркел се сложи сама в тази обстановка “, съобщи Тимо Лохочки, член на мозъчен концерн от Съединени американски щати. „ Нейните дейности в еврозоната и бежанската рецесия раздразниха доста нейни европейски съдружници, от които тя се нуждае в този момент. И нерешеният спор в нейната партия върху бежанските въпроси, отчужди консервативното ѝ крило, най-вече ХСС “. Настояването на Берлин, че Гърция и други европейски страни с дългови проблеми, постановат тежко задължение върху популациите си без значение от дълготрайните изгоди на сходни политики – изостри икономическото разделяне в еврозоната и задълбочи завистта от немската икономическа мощност.
И освен в страни като Гърция със избавителни проекти. В Италия натискът, натрапен върху Рим от Брюксел и намиращата се във Франкфурт Европейска централна банка за реформиране на мудната италианска стопанска система, беше необятно трансфериран върху Берлин. Дори откакто Меркел постави старания, с цел да показа Германия като помощника на Европа, доста европейци съумяха да я видят единствено като финансово ругаене, чиято взаимност идва с тежка цена.
Ако еврокризата разцепи континента, то бежанската рецесия остави бездна. Този път Германия не оферираше помощ, а изискваше такава. И отговорът от по-голямата част от Европа беше ясно „ Не “.
Когато Меркел се съгласи да одобри хиляди бежанци, заседнали в основната жп гара на Унгария през лятото на 2015 година, тя гледаше на това като на филантропичен акт и като на жест на европейската взаимност. Нейните упования бяха, че останалите страни от Европейски Съюз ще „ дадат своето “ и ще одобряват част от бежанците.
Когато те отхвърлиха, Меркел се обърна към помощта на Брюксел, с цел да показа квотите, които би трябвало да принудят останалите страни да одобряват бежанци. Това също се провали. Докато притокът на бежанци в Германия доближи рекордни равнища, останалата част от Европа стана даже по-убедена, че не желае никакво присъединяване в филантропичната задача на Меркел.
След като личните им бежански проблеми бяха пренебрегнати с години от Берлин, Испания и Италия имаха малко предпочитание да се притекат на помощ на Меркел. В Източна Европа страните с дребен опит с миграцията или исляма, се чудиха за какво би трябвало да жертват своята културна еднородност, с цел да оказват помощ на немския канцлер. Въпреки че в този момент Меркел предизвестява да не се работи едностранно, тъкмо нейният едностранен ход през 2015 година вкара Европа в бъркотията, в която тя се намира сега, настояват нейните критици.
Вместо да отглежда европейското единение, дебатът за бежанските квоти на Меркел оказа помощ за подхранването на политиката на еднаквост от страни като Унгария, Австрия и Италия. По време на английския референдум за излизане от Европейски Съюз през 2016 година, насърчаващите Brexit използваха изображения от запътилите се към Германия бежанци, като образец за всичко, което се е объркало в Европа.
Наистина, бежанската политика на Меркел отчужди освен европейските сътрудници на Германия, само че и доста от личния ѝ политически съюз. Докато Германия се мъчеше да се оправи с притока, Меркел, която дълго време се наслаждаваше на съвсем всеобща прелест, се трансформира в поляризираща фигура вкъщи. Евроскептичната партия Алтернатива за Германия, която беше съвсем попаднала в забвение тъкмо преди бежанската рецесия, се възроди с твърдо, антимигрантско обръщение. Това, което озадачава доста наблюдаващи на реакцията на Меркел към възходящото разцепление на Европа, е, че нейният отговор беше да седи върху ръцете си.
В разгара на еврокризата Меркел алармира че един път, щом се върне стабилността, тя ще одобри доста по-смела визия за еврозоната, поставяйки я на пътя към по-голяма политическа интеграция. Много в Европа имаха вяра, че сходен напън е необходим, с цел да се подсигури дълготрайното оцеляване на еврото и да се даде нов живот на Европейски Съюз, след години на стопански ужас и политическо разцепление. Така че, когато Еманюел Макрон беше определен за президент на Франция върху най-вече проевропейска платформа, упованията бяха високи, че под водачеството на Меркел Германия най-сетне ще надскочи сянката си, ще одобри повече риск и ще отпусне връзките на своето портмоне в името на единен Европейски съюз. Вместо това Меркел чака година, с цел да приказва с Макрон за европейска промяна. Това, което тя предложи най-после, както признават даже най-верните ѝ последователи, е евтина реплика на огромния скок, на който се надяваха доста – неразбираемо заричане за „ фискален потенциал “ за еврозоната от няколко милиарда евро. Меркел, обезпокоена от отчуждаването на своята консервативна основа, трепна.
Междувременно, с наближаването на европейските избори през идната година, прозорецът на опция за смели дейности, отворен от Макрон, се затваря бързо. Когато стане дума за бежанци, Меркел има малко какво да предложи. Тя направи всичко, с изключение на да признае, че най-хубавото, на което може да се надяват от тазседмичната среща на върха е, че другите страни ще се ангажират с облекчение на немското задължение като сключат двустранни съглашения с нея.
Това може да е задоволително, с цел да задържи баварците най-малко до деня на изборите. Но даже в случай че Меркел завоюва борбата в Брюксел, войната за нейните бежански политики, и като уголемение за нейното политическо бъдеще, сигурно ще продължи още.
Докато това мнение се задържа измежду огромна част от Запада, вкъщи въпросите за нейното водачество стават по-гласни с всеки ден. Отвъд вътрешните терзания, от ден на ден и повече от съдружниците на Меркел си задават въпрос, към момента считан за светотатство измежду по-голяма част от политическата класа на Германия: Разделя ли тя Европа? Това написа журналистът Матю Карнишниг в материал за европейската редакция на изданието Politico, представен от организация " Фокус ", като проучва дейностите на немския канцлер във връзка с бежанската рецесия, която удари Европа през 2015 година, и при рецесията в еврозоната.
„ Скъпа Ангела Меркел, след близо 13 години като канцлер, единственото нещо, което Европа ти остави, е злост “, съобщи Малте Пипер, сътрудник на немската обществена телевизия ARD, в коментар през тази седмица, който сътвори безредици в Берлин. „ Всички срещи през последните месеци илюстрират това. Помогнете най-сетне да спрем Европа от килване към разделяне, вместо към единение! Направете място в канцлерството за правоприемник “.
Германският водач разполага с това, което може да бъде последният ѝ късмет да опровергае критиците си по време на тазседмичната среща на върха на Европейския съвет в Брюксел. Тя е под натоварен напън да се прибере вкъщи със подписано съглашение за бежанците – такова, което би разрешило на баварските ѝ сътрудници, Християнсоциалният съюз (ХСС), които са изправени пред тежка предизборна акция, да претендират за победа в продължителна борба върху сериозния въпрос за бежанската политика. Трудната част ще бъде да се завоюва сходно съглашение без повече да се отчуждава останалата част от Европа.
Проблемът е, че Меркел разчита на мотив, който губи основанието си. Това, което в действителност е заложено, не е немската бежанска политика, а самото оцеляване на Европейски Съюз. „ Европа би трябвало да стои дружно “, съобщи Меркел през този месец в опит да отбие нападките против себе си. „ Особено в тази обстановка, в която Европа е в доста нежна позиция, е доста,много значимо за мен, Германия да не работи едностранно “.
Докато натискът върху Меркел пораства, огромна част от немската политическа и медийна класа се причисли към хора от гласове. „ Това не е дебатът за бъдещето на канцлера, а за бъдещето на Европа “, написа редакторът в Handelsblatt Свен Афхюпе през тази седмица. Зигмар Габриел, някогашният водач на Социалдемократите и дълготраен политически съперник на канцлера, също написа сходна записка. „ Единствено се надявам, че Ангела Меркел ще остане канцлер “, съобщи Габриел, предупреждавайки за следствията за Европа, в случай че това не се случи.
Подобни мнения предават невероятния боязън измежду огромна част от политическия хайлайф в Берлин: демократичните институции на Германия не са задоволително мощни, с цел да запазят Европа; само Меркел може да го направи. След като немският естаблишмънт я поддържа, Меркел е евентуално да наделее в разногласието си с Бавария. Никой, даже баварците, не желае да бъде упрекнат за „ заличаването на Европа “.
Това отражение е удостоверение за продължителното въздействие на Меркел. Независимо от вижданията на някой за канцлера и нейните претекстове, мъчно е да се спори, че тя самата раздели Европа, притискайки континента по-близо до ръба, в сравнение с по всяко време. Човек не би трябвало да гледа по-далеч от двете най-големи провокации, пред които Меркел се изправи като канцлер – дълговата рецесия в Еврозоната и бежанският поток.
„ Ангела Меркел се сложи сама в тази обстановка “, съобщи Тимо Лохочки, член на мозъчен концерн от Съединени американски щати. „ Нейните дейности в еврозоната и бежанската рецесия раздразниха доста нейни европейски съдружници, от които тя се нуждае в този момент. И нерешеният спор в нейната партия върху бежанските въпроси, отчужди консервативното ѝ крило, най-вече ХСС “. Настояването на Берлин, че Гърция и други европейски страни с дългови проблеми, постановат тежко задължение върху популациите си без значение от дълготрайните изгоди на сходни политики – изостри икономическото разделяне в еврозоната и задълбочи завистта от немската икономическа мощност.
И освен в страни като Гърция със избавителни проекти. В Италия натискът, натрапен върху Рим от Брюксел и намиращата се във Франкфурт Европейска централна банка за реформиране на мудната италианска стопанска система, беше необятно трансфериран върху Берлин. Дори откакто Меркел постави старания, с цел да показа Германия като помощника на Европа, доста европейци съумяха да я видят единствено като финансово ругаене, чиято взаимност идва с тежка цена.
Ако еврокризата разцепи континента, то бежанската рецесия остави бездна. Този път Германия не оферираше помощ, а изискваше такава. И отговорът от по-голямата част от Европа беше ясно „ Не “.
Когато Меркел се съгласи да одобри хиляди бежанци, заседнали в основната жп гара на Унгария през лятото на 2015 година, тя гледаше на това като на филантропичен акт и като на жест на европейската взаимност. Нейните упования бяха, че останалите страни от Европейски Съюз ще „ дадат своето “ и ще одобряват част от бежанците.
Когато те отхвърлиха, Меркел се обърна към помощта на Брюксел, с цел да показа квотите, които би трябвало да принудят останалите страни да одобряват бежанци. Това също се провали. Докато притокът на бежанци в Германия доближи рекордни равнища, останалата част от Европа стана даже по-убедена, че не желае никакво присъединяване в филантропичната задача на Меркел.
След като личните им бежански проблеми бяха пренебрегнати с години от Берлин, Испания и Италия имаха малко предпочитание да се притекат на помощ на Меркел. В Източна Европа страните с дребен опит с миграцията или исляма, се чудиха за какво би трябвало да жертват своята културна еднородност, с цел да оказват помощ на немския канцлер. Въпреки че в този момент Меркел предизвестява да не се работи едностранно, тъкмо нейният едностранен ход през 2015 година вкара Европа в бъркотията, в която тя се намира сега, настояват нейните критици.
Вместо да отглежда европейското единение, дебатът за бежанските квоти на Меркел оказа помощ за подхранването на политиката на еднаквост от страни като Унгария, Австрия и Италия. По време на английския референдум за излизане от Европейски Съюз през 2016 година, насърчаващите Brexit използваха изображения от запътилите се към Германия бежанци, като образец за всичко, което се е объркало в Европа.
Наистина, бежанската политика на Меркел отчужди освен европейските сътрудници на Германия, само че и доста от личния ѝ политически съюз. Докато Германия се мъчеше да се оправи с притока, Меркел, която дълго време се наслаждаваше на съвсем всеобща прелест, се трансформира в поляризираща фигура вкъщи. Евроскептичната партия Алтернатива за Германия, която беше съвсем попаднала в забвение тъкмо преди бежанската рецесия, се възроди с твърдо, антимигрантско обръщение. Това, което озадачава доста наблюдаващи на реакцията на Меркел към възходящото разцепление на Европа, е, че нейният отговор беше да седи върху ръцете си.
В разгара на еврокризата Меркел алармира че един път, щом се върне стабилността, тя ще одобри доста по-смела визия за еврозоната, поставяйки я на пътя към по-голяма политическа интеграция. Много в Европа имаха вяра, че сходен напън е необходим, с цел да се подсигури дълготрайното оцеляване на еврото и да се даде нов живот на Европейски Съюз, след години на стопански ужас и политическо разцепление. Така че, когато Еманюел Макрон беше определен за президент на Франция върху най-вече проевропейска платформа, упованията бяха високи, че под водачеството на Меркел Германия най-сетне ще надскочи сянката си, ще одобри повече риск и ще отпусне връзките на своето портмоне в името на единен Европейски съюз. Вместо това Меркел чака година, с цел да приказва с Макрон за европейска промяна. Това, което тя предложи най-после, както признават даже най-верните ѝ последователи, е евтина реплика на огромния скок, на който се надяваха доста – неразбираемо заричане за „ фискален потенциал “ за еврозоната от няколко милиарда евро. Меркел, обезпокоена от отчуждаването на своята консервативна основа, трепна.
Междувременно, с наближаването на европейските избори през идната година, прозорецът на опция за смели дейности, отворен от Макрон, се затваря бързо. Когато стане дума за бежанци, Меркел има малко какво да предложи. Тя направи всичко, с изключение на да признае, че най-хубавото, на което може да се надяват от тазседмичната среща на върха е, че другите страни ще се ангажират с облекчение на немското задължение като сключат двустранни съглашения с нея.
Това може да е задоволително, с цел да задържи баварците най-малко до деня на изборите. Но даже в случай че Меркел завоюва борбата в Брюксел, войната за нейните бежански политики, и като уголемение за нейното политическо бъдеще, сигурно ще продължи още.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ