Юлия Попчева: Невидимата част от културата е традицията на предаване на знания
Отбелязваме Международния ден за запазване на културното завещание.
" Дори в ЮНЕСКО сега текат диспути за преплитането на материално и нематериално културно завещание . Нематериалното културно завещание може да бъде традиции, практики, обичаи на предаване на познания даже. Чипровският килим самичък по себе си не е вписан в листите на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, само че неговата изработка, неговите знаци – точно те са вписани, тъй като са онази невидима част от културата, традицията по предаване на познания . Видимата част е самият килим. Същото се случва със старите занаяти, които са свързани с каменните покриви – да речем къщите в Лещен и Ковачевица. Видимо и невидимо. Това, което можем да докоснем и знанието за него от ден на ден и повече се схващат в симбиоза . "
Това разяснява в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Юлия Попчева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките.
" Разклащането " е обвързвано със забравата – до момента в който локалните общности и майстори помнят и предават на младото потомство, нещата ги има – като познание и материя, посочи тя.
Попчева подчертава върху паметниците с локално значение, които по думите ѝ са " безпределно непознати " .
" По-малките, в районен проект значими за локалните общности полезности не са вписани на никое място, с изключение на в описите на Националния център за недвижимо културно завещание. Има такива описи, само че те не са обществено налични. "
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
" Дори в ЮНЕСКО сега текат диспути за преплитането на материално и нематериално културно завещание . Нематериалното културно завещание може да бъде традиции, практики, обичаи на предаване на познания даже. Чипровският килим самичък по себе си не е вписан в листите на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, само че неговата изработка, неговите знаци – точно те са вписани, тъй като са онази невидима част от културата, традицията по предаване на познания . Видимата част е самият килим. Същото се случва със старите занаяти, които са свързани с каменните покриви – да речем къщите в Лещен и Ковачевица. Видимо и невидимо. Това, което можем да докоснем и знанието за него от ден на ден и повече се схващат в симбиоза . "
Това разяснява в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Юлия Попчева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките.
" Разклащането " е обвързвано със забравата – до момента в който локалните общности и майстори помнят и предават на младото потомство, нещата ги има – като познание и материя, посочи тя.
Попчева подчертава върху паметниците с локално значение, които по думите ѝ са " безпределно непознати " .
" По-малките, в районен проект значими за локалните общности полезности не са вписани на никое място, с изключение на в описите на Националния център за недвижимо културно завещание. Има такива описи, само че те не са обществено налични. "
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ