За мистериозния указ на 32-ия американски президент
Отбелязваме 90-ата годишнина от встъпването в служба на Франклин Рузвелт като президент на Съединените щати
Има смисъл да си напомним една „ кръгла “ дата - 90-ата годишнина от встъпването на Франклин Рузвелт в служба президент на Съединените щати (32-ро поред). Нека ви припомня, че през 1932 година този политик завоюва президентските избори, удържайки безапелационна победа над тогавашния президент Хърбърт Хувър, който не съумя да изведе страната от икономическата рецесия от 1929-1933 година (Голямата депресия).
Трябва да се означи, че Франклин Рузвелт поема президентския пост при започване на 1933 година, съвсем по едно и също време с назначението на Адолф Хитлер на длъжността Райхсканцлер на Ваймарската република. Тези двама политици, дружно с Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, дефинират хода на международната история в интервала 1933-1945 година
Франклин Рузвелт, както приживе, по този начин и след гибелта си, гордо е именуван " звездата на американската политика " в Съединените щати. Единственият американски президент, изкарал повече от два мандата. В историографията той непроменяемо се подрежда до най-видните американски президенти Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн.
32-ият президент на Съединените щати управлява страната в доста мъчно време - първо Голямата меланхолия, а по-късно и Втората международна война. Още първите стъпки на Рузвелт като президент демонстрират неговата екстравагантност. „ Несъмнено от всички капитани на актуалния буржоазен свят Рузвелт е най-силната фигура “, приказва Сталин за него през лятото на 1934 година, акцентирайки неговата „ разпоредителност, храброст, увереност “ („ Разговор на другаря Сталин с британския публицист Г. Уелс ”).
Някои от американците пресметнаха че през първия месец от президентството си Рузвелт прокарва повече закони в Конгреса, в сравнение с неговите прародители през предходните 70 години. И през първите 100 дни той създаде цялостен набор от промени, които назова " Нов курс ".
Започна възобновяване на банковата система (по време на рецесията повече от половината банки банкрутираха - към 16 хиляди). През 1935 година е признат значим закон, наименуван Законът на Глас-Стийгъл. Той планува разделянето на комерсиалните и капиталовите банки, което понижава рисковете от банкови рецесии. В хода на промените на трудовото законодателство (законът на Вагнер), както и осъществяването на програмата за благоустройство в Съединени американски щати, безработицата беше съвсем изцяло преодоляна и банковата система беше възобновена. Почти разрушената през 1929-1932 г по време на депресията вяра на американците се завърна. Те още веднъж повярваха във опцията за създаване на идеална обществена страна в Америка.
Както знаете, Америка по време на Втората международна война беше съдружник на Съветския съюз. И главната заслуга за това принадлежи на Рузвелт. Факт е, че в Съединените щати имаше доста политици и представители на бизнеса, които заеха антисъветски позиции и бяха на страната на Третия райх.
Достатъчно е да се каже, че по време на съветско-финландската война от 1939-1940 година в Конгреса на Съединени американски щати някои конгресмени и сенатори се пробваха (макар и неуспешно) да одобряват закони в поддръжка на Финландия, която по това време беше съдружник на Германия. Въпреки това, след немската офанзива против Съюз на съветските социалистически републики, Рузвелт без съмнение направи изказване за поддръжката на Съединените щати на Съветския съюз.
Не без съдействието на Рузвелт през 1941 година беше решено да се даде помощ на Съветския съюз по програмата Lend-Lease. На конференцията в Ялта през 1945 година Рузвелт и Сталин организираха доста градивна полемика за следвоенния ред на света. Между другото, Рузвелт дава обещание на Сталин, че незабавно след края на войната Съединени американски щати ще дават на Съветския съюз многомилиарден заем за възобновяване на стопанската система.
Но Труман, който размени Рузвелт в Белия дом през 1945 година, зачерта всички съглашения с Москва. Той неотложно спря доставките за Съюз на съветските социалистически републики по програмата Lend-Lease, отхвърли да разиска въпроса за разпределяне на заем на Съветския съюз и от 1946 година намерено разгласи началото на Студената война против страната ни.
Разбира се, не трябва да идеализираме 32-ия президент на Америка. Например, той даде обещание на Сталин да отвори втори фронт (имайки поради десанта на американските войски в Западна Европа) още през 1942 година, по-късно през 1943 година, само че действителният десант на американците се състоя едвам на 6 юни 1944 година (в Нормандия, Франция).
Във вътрешната политика също не всичко беше поредно. Например, той изрично отхвърли предложенията за очистване на Федералната аварийна система на Съединени американски щати, основана в края на 1913 година Въпреки че точно Фед предизвика началото на рецесията от 1929 година Законът за основаване на Фед планува Централната банка на Съединени американски щати да получи нужните пълномощия за интервал от 20 години, след което Конгресът на Съединени американски щати взема решение да удължи или приключи тези пълномощия. При Рузвелт разширението на закона става автоматизирано.
И такава променчивост в политиката на Рузвелт е напълно разбираема. Без да понижава смелостта и решителността му, би трябвало да се признае, че той беше подложен на най-силен напън от страна на банкерите, изключително тези, които бяха акционери на частната корпорация, наречена Федерален запас на Съединени американски щати (често ги назовават „ притежателите на парите “). Майер Амшел Ротшилд (1742–1812), създателят на интернационална династия на лихварските банкери, направи цинично самопризнание: „ Дайте ми опцията да управлявам издаването на пари в страната и не ме интересува кой написа нейните закони. “
Тази концепция е въплътена през 1913 година в основаната Американска централна банка - Федералният запас на Съединени американски щати. Към циничните думи на Ротшилд може да се добави: "... и не ме интересува кой седи в Белия дом. " Удроу Уилсън, който подписва закона за Федералния запас през 1913 година, съжалява за случилото се в края на живота си: „ Случайно унищожих страната си “. Слабоволният 28-ми президент на Америка внезапно ограничи опциите на смелия и деятелен 32-ри президент. Но най-вероятно Франклин Рузвелт не може да надвиши тези „ червени линии “, избрани за него от „ притежателите на парите “.
Връщайки се от Ялтенската конференция на транспортен съд, Рузвелт се усеща зле и умира на 12 април 1945 година Официалната диагноза за гибелта е мозъчен кръвоизлив. Но в гибелта на Рузвелт има доста странности. Противно на всички американски закони, които изискват аутопсия при положение на непредвидена гибел, тялото на Франклин Рузвелт не е отворено.
В Америка има бит телата на умрелите президенти да се излагат, с цел да се сбогуват с тях. В случая с Рузвелт традицията е нарушена, тялото на президента е в затворен ковчег. Освен това тялото е съпроводено от въоръжени пазачи, които са получили заповеди да гръмнат всеки, който се опита да отвори ковчега. И след погребението гробът в Хайд Парк беше охраняван от въоръжени пазачи непрекъснато в продължение на няколко месеца. Очевидно те се опасяваха от възможна ексхумация на тялото.
Някои историци слагат Франклин Рузвелт наедно с убитите американски президенти Ейбрахам Линкълн (1865), Джеймс Ейбрам Гарфийлд (1881), Уилям Маккинли (1901), Джон Фицджералд Кенеди (1963).
Някои от решенията, взети от 32-ия президент на Съединени американски щати, са освен спорни, само че и ненапълно странни и даже мистериозни. Един от тях е Указ № 6102, подписан на 5 април 1933 година, за фактическото изземване от популацията и организациите на злато на слитъци и монети. Рузвелт в Белия дом непосредствено сподели на присъстващите, че не той е създателят на документа. Някои разясняват такова изказване на президента, че съгласно тях Рузвелт по този метод се е опитал да предотврати възможен спад на рейтинга си в американското общество. Изненадващо е също, че министърът на финансите Уилям Уудин сподели, че неговата работа не е изготвила този документ. Че той персонално не се е срещнал с документа, като добави: „...за това упорстваха специалистите “.
Нека да забележим какво написа в Указ № 6102. Той планува, че всички физически и юридически лица, намиращи се в Съединените щати (включително задгранични жители и компании, които съхраняват злато в Съединените щати), би трябвало да обменят злато за хартиени пари до края на месец на цена от 20,67 $ за тройунция. Доставката на благородния метал може да се извърши във всяка банка в Съединени американски щати, която има лиценз за осъществяване на покупко-продажби със злато. Установени са репресивни ограничения за отбягване на предаването на злато: санкция до 10 000 $ и/или отнемане от независимост до 10 години. Между другото, пътьом ще отбележа, че Указ № 6102 е в действие повече от четиридесет години. Частната благосъстоятелност върху злато в Съединените щати е легализирана едвам на 15 август 1974 година
Още малко детайлности от постановлението. Всякакви транзакции със злато бяха неразрешени, даже и да не става дума за същински метал, а единствено за номиниране на контракти и скъпи бумаги в злато. Имаше някои изключения от общите правила. Така да вземем за пример златото не е било обект на изземване, което се е намирало на територията на Съединените щати, само че е принадлежало на непознати държавни банки и непознати страни, както и е предопределено за експорт.
Известни ресурси от благородния метал бяха позволени за тези, които се нуждаеха от него по професионални аргументи (например за зъбното протезиране). На физическите лица беше разрешено да имат най-малко доблестен метал на стойност до 100 $. Изключения бяха направени и за редки и колекционерски монети и медали.
Нека ви припомня, че в Съединените щати при започване на XIX-XXв. е открит златният (златната монета) стандарт (съгласно закон, подписан от президента Уилям Маккинли на 14 март 1900 г.). Този стандарт беше годен даже по време на Първата международна война, когато други страни бяха принудени да го изоставят. А цената на златото в Съединени американски щати беше непрекъсната, закрепена на 20,67 $ за унция. Но след приключването на акцията за събиране на благородния метал в Америка през май, цената на златото беше нараснала до 35 $ за унция. Това даде опция да се назова интервенцията от 1933 година не откуп на злато, а вид за неговата конфискация.
Обикновено историците и публицистите се концентрират върху изземването на благородния метал от жителите. Но златото също беше иззето от банките и финансовите компании. И това на пръв взор наподобява като самоуверено предизвикателство към банкерите. Наистина, тънкостта беше, че златото беше конфискувано физически, само че в банките останаха " златни разписки ", които сякаш представляваха благородния метал и се отразяваха в балансите им на цената на същинския метал.
И най-после, най-важният въпрос: къде отиде прибраното злато? То се реалокира в Министерството на финансите на Съединени американски щати (Министерството на финансите). Статутът на това злато е избран от Закона за златния запас, подписан от президента на 30 януари 1934 година Резервното злато беше отразено във финансовите доклади на Министерството на финансите и беше физически събрано в трезорите на финансовия отдел.
Имаше толкоз доста злато, че трябваше незабавно да стартира построяването на огромно вместилище. За място на този обект е определен Форт Нокс (Кентъки). До края на 1936 година строителството на хранилището е приключено. Съдържаше няколко хиляди тона доблестен метал. До средата на 30-те години на предишния век Америка разполага с най-големия формален златен запас в света. До 1938 година златните запаси на Съединени американски щати са нарастнали до 11,34 хиляди тона.
Рузвелт е бил питан доста пъти: какво е смисъла на Изпълнителна заповед № 6102? Беше невероятно да се получат ясно дефинирани отговори от президента. Той ту споделя, че по този метод Америка поставя завършек на златния стандарт, който съществува повече от три десетилетия. Или че банката е станала неспособна да живее при златния стандарт (обвързването със златния запас лимитира емисията на парите). След това той разгласи, че това е мярка за попречване на под паника експорт на злато в чужбина. Имаше и съмнения от страна на някои политици и специалисти, че Америка се готви за огромна война и за това се нуждае от централизиран държавен запас от злато.
Има доста версии за какво преди 90 години американският президент извърши самобитна реквизиция на златото в страната. Но ми се коства, че най-вероятният е този, който някои считат, в противен случай, за най-фантастичен. През 1933 година главните акционери на Федералния запас към този момент кроят проекти да трансфорат американския $ даже не в интернационална, а в международна валута.
А щатският $ получи статут на международна валута 11 години по-късно на интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс. Там всичките 44 делегации гласоподаваха в поддръжка на установяването на златно-доларов стандарт в следвоенния свят. Тоест в света трябваше да останат две универсални, световни валути - щатският $ и златото.
Разбира се, тогава Вашингтон не посмя да предложи на света $ като единствена международна валута. Беше препоръчано: доларът и златото. Доларът е толкоз добър, колкото и златото. А златото е толкоз положително, колкото и $. И с цел да няма съмнение на другите страни към $, за това Съединените щати на конференцията предложиха да правят гратис конвертиране на американска валута и злато за паричните управляващи на други страни на закрепена цена (все същите 35 $ за унция).
А осъществяването на такова обвързване е допустимо единствено в случай че има доста огромен ресурс от благородния метал. И Америка имаше този запас (през 1945 година - 17,7 хиляди тона). И той е благоразумно основана единадесет години по-рано благодарение на президентски декрет № 6102.
Историята на конфискацията на златото в Съединените щати през 1933 година и прокарването на конференцията в Бретън Уудс на решението за въвеждане на златно-доларовия стандарт за следващ път потвърждава, че " господарите на парите " могат и са в положение да вземат участие в дълготрайно обмисляне. И в случай че е належащо, те съумяват да употребяват даже такива невероятни политици като американския президент Франклин Рузвелт, с цел да реализиран задачите си. И не трябва да подценяваме тази тяхна дарба.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Има смисъл да си напомним една „ кръгла “ дата - 90-ата годишнина от встъпването на Франклин Рузвелт в служба президент на Съединените щати (32-ро поред). Нека ви припомня, че през 1932 година този политик завоюва президентските избори, удържайки безапелационна победа над тогавашния президент Хърбърт Хувър, който не съумя да изведе страната от икономическата рецесия от 1929-1933 година (Голямата депресия).
Трябва да се означи, че Франклин Рузвелт поема президентския пост при започване на 1933 година, съвсем по едно и също време с назначението на Адолф Хитлер на длъжността Райхсканцлер на Ваймарската република. Тези двама политици, дружно с Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, дефинират хода на международната история в интервала 1933-1945 година
Франклин Рузвелт, както приживе, по този начин и след гибелта си, гордо е именуван " звездата на американската политика " в Съединените щати. Единственият американски президент, изкарал повече от два мандата. В историографията той непроменяемо се подрежда до най-видните американски президенти Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн.
32-ият президент на Съединените щати управлява страната в доста мъчно време - първо Голямата меланхолия, а по-късно и Втората международна война. Още първите стъпки на Рузвелт като президент демонстрират неговата екстравагантност. „ Несъмнено от всички капитани на актуалния буржоазен свят Рузвелт е най-силната фигура “, приказва Сталин за него през лятото на 1934 година, акцентирайки неговата „ разпоредителност, храброст, увереност “ („ Разговор на другаря Сталин с британския публицист Г. Уелс ”).
Някои от американците пресметнаха че през първия месец от президентството си Рузвелт прокарва повече закони в Конгреса, в сравнение с неговите прародители през предходните 70 години. И през първите 100 дни той създаде цялостен набор от промени, които назова " Нов курс ".
Започна възобновяване на банковата система (по време на рецесията повече от половината банки банкрутираха - към 16 хиляди). През 1935 година е признат значим закон, наименуван Законът на Глас-Стийгъл. Той планува разделянето на комерсиалните и капиталовите банки, което понижава рисковете от банкови рецесии. В хода на промените на трудовото законодателство (законът на Вагнер), както и осъществяването на програмата за благоустройство в Съединени американски щати, безработицата беше съвсем изцяло преодоляна и банковата система беше възобновена. Почти разрушената през 1929-1932 г по време на депресията вяра на американците се завърна. Те още веднъж повярваха във опцията за създаване на идеална обществена страна в Америка.
Както знаете, Америка по време на Втората международна война беше съдружник на Съветския съюз. И главната заслуга за това принадлежи на Рузвелт. Факт е, че в Съединените щати имаше доста политици и представители на бизнеса, които заеха антисъветски позиции и бяха на страната на Третия райх.
Достатъчно е да се каже, че по време на съветско-финландската война от 1939-1940 година в Конгреса на Съединени американски щати някои конгресмени и сенатори се пробваха (макар и неуспешно) да одобряват закони в поддръжка на Финландия, която по това време беше съдружник на Германия. Въпреки това, след немската офанзива против Съюз на съветските социалистически републики, Рузвелт без съмнение направи изказване за поддръжката на Съединените щати на Съветския съюз.
Не без съдействието на Рузвелт през 1941 година беше решено да се даде помощ на Съветския съюз по програмата Lend-Lease. На конференцията в Ялта през 1945 година Рузвелт и Сталин организираха доста градивна полемика за следвоенния ред на света. Между другото, Рузвелт дава обещание на Сталин, че незабавно след края на войната Съединени американски щати ще дават на Съветския съюз многомилиарден заем за възобновяване на стопанската система.
Но Труман, който размени Рузвелт в Белия дом през 1945 година, зачерта всички съглашения с Москва. Той неотложно спря доставките за Съюз на съветските социалистически републики по програмата Lend-Lease, отхвърли да разиска въпроса за разпределяне на заем на Съветския съюз и от 1946 година намерено разгласи началото на Студената война против страната ни.
Разбира се, не трябва да идеализираме 32-ия президент на Америка. Например, той даде обещание на Сталин да отвори втори фронт (имайки поради десанта на американските войски в Западна Европа) още през 1942 година, по-късно през 1943 година, само че действителният десант на американците се състоя едвам на 6 юни 1944 година (в Нормандия, Франция).
Във вътрешната политика също не всичко беше поредно. Например, той изрично отхвърли предложенията за очистване на Федералната аварийна система на Съединени американски щати, основана в края на 1913 година Въпреки че точно Фед предизвика началото на рецесията от 1929 година Законът за основаване на Фед планува Централната банка на Съединени американски щати да получи нужните пълномощия за интервал от 20 години, след което Конгресът на Съединени американски щати взема решение да удължи или приключи тези пълномощия. При Рузвелт разширението на закона става автоматизирано.
И такава променчивост в политиката на Рузвелт е напълно разбираема. Без да понижава смелостта и решителността му, би трябвало да се признае, че той беше подложен на най-силен напън от страна на банкерите, изключително тези, които бяха акционери на частната корпорация, наречена Федерален запас на Съединени американски щати (често ги назовават „ притежателите на парите “). Майер Амшел Ротшилд (1742–1812), създателят на интернационална династия на лихварските банкери, направи цинично самопризнание: „ Дайте ми опцията да управлявам издаването на пари в страната и не ме интересува кой написа нейните закони. “
Тази концепция е въплътена през 1913 година в основаната Американска централна банка - Федералният запас на Съединени американски щати. Към циничните думи на Ротшилд може да се добави: "... и не ме интересува кой седи в Белия дом. " Удроу Уилсън, който подписва закона за Федералния запас през 1913 година, съжалява за случилото се в края на живота си: „ Случайно унищожих страната си “. Слабоволният 28-ми президент на Америка внезапно ограничи опциите на смелия и деятелен 32-ри президент. Но най-вероятно Франклин Рузвелт не може да надвиши тези „ червени линии “, избрани за него от „ притежателите на парите “.
Връщайки се от Ялтенската конференция на транспортен съд, Рузвелт се усеща зле и умира на 12 април 1945 година Официалната диагноза за гибелта е мозъчен кръвоизлив. Но в гибелта на Рузвелт има доста странности. Противно на всички американски закони, които изискват аутопсия при положение на непредвидена гибел, тялото на Франклин Рузвелт не е отворено.
В Америка има бит телата на умрелите президенти да се излагат, с цел да се сбогуват с тях. В случая с Рузвелт традицията е нарушена, тялото на президента е в затворен ковчег. Освен това тялото е съпроводено от въоръжени пазачи, които са получили заповеди да гръмнат всеки, който се опита да отвори ковчега. И след погребението гробът в Хайд Парк беше охраняван от въоръжени пазачи непрекъснато в продължение на няколко месеца. Очевидно те се опасяваха от възможна ексхумация на тялото.
Някои историци слагат Франклин Рузвелт наедно с убитите американски президенти Ейбрахам Линкълн (1865), Джеймс Ейбрам Гарфийлд (1881), Уилям Маккинли (1901), Джон Фицджералд Кенеди (1963).
Някои от решенията, взети от 32-ия президент на Съединени американски щати, са освен спорни, само че и ненапълно странни и даже мистериозни. Един от тях е Указ № 6102, подписан на 5 април 1933 година, за фактическото изземване от популацията и организациите на злато на слитъци и монети. Рузвелт в Белия дом непосредствено сподели на присъстващите, че не той е създателят на документа. Някои разясняват такова изказване на президента, че съгласно тях Рузвелт по този метод се е опитал да предотврати възможен спад на рейтинга си в американското общество. Изненадващо е също, че министърът на финансите Уилям Уудин сподели, че неговата работа не е изготвила този документ. Че той персонално не се е срещнал с документа, като добави: „...за това упорстваха специалистите “.
Нека да забележим какво написа в Указ № 6102. Той планува, че всички физически и юридически лица, намиращи се в Съединените щати (включително задгранични жители и компании, които съхраняват злато в Съединените щати), би трябвало да обменят злато за хартиени пари до края на месец на цена от 20,67 $ за тройунция. Доставката на благородния метал може да се извърши във всяка банка в Съединени американски щати, която има лиценз за осъществяване на покупко-продажби със злато. Установени са репресивни ограничения за отбягване на предаването на злато: санкция до 10 000 $ и/или отнемане от независимост до 10 години. Между другото, пътьом ще отбележа, че Указ № 6102 е в действие повече от четиридесет години. Частната благосъстоятелност върху злато в Съединените щати е легализирана едвам на 15 август 1974 година
Още малко детайлности от постановлението. Всякакви транзакции със злато бяха неразрешени, даже и да не става дума за същински метал, а единствено за номиниране на контракти и скъпи бумаги в злато. Имаше някои изключения от общите правила. Така да вземем за пример златото не е било обект на изземване, което се е намирало на територията на Съединените щати, само че е принадлежало на непознати държавни банки и непознати страни, както и е предопределено за експорт.
Известни ресурси от благородния метал бяха позволени за тези, които се нуждаеха от него по професионални аргументи (например за зъбното протезиране). На физическите лица беше разрешено да имат най-малко доблестен метал на стойност до 100 $. Изключения бяха направени и за редки и колекционерски монети и медали.
Нека ви припомня, че в Съединените щати при започване на XIX-XXв. е открит златният (златната монета) стандарт (съгласно закон, подписан от президента Уилям Маккинли на 14 март 1900 г.). Този стандарт беше годен даже по време на Първата международна война, когато други страни бяха принудени да го изоставят. А цената на златото в Съединени американски щати беше непрекъсната, закрепена на 20,67 $ за унция. Но след приключването на акцията за събиране на благородния метал в Америка през май, цената на златото беше нараснала до 35 $ за унция. Това даде опция да се назова интервенцията от 1933 година не откуп на злато, а вид за неговата конфискация.
Обикновено историците и публицистите се концентрират върху изземването на благородния метал от жителите. Но златото също беше иззето от банките и финансовите компании. И това на пръв взор наподобява като самоуверено предизвикателство към банкерите. Наистина, тънкостта беше, че златото беше конфискувано физически, само че в банките останаха " златни разписки ", които сякаш представляваха благородния метал и се отразяваха в балансите им на цената на същинския метал.
И най-после, най-важният въпрос: къде отиде прибраното злато? То се реалокира в Министерството на финансите на Съединени американски щати (Министерството на финансите). Статутът на това злато е избран от Закона за златния запас, подписан от президента на 30 януари 1934 година Резервното злато беше отразено във финансовите доклади на Министерството на финансите и беше физически събрано в трезорите на финансовия отдел.
Имаше толкоз доста злато, че трябваше незабавно да стартира построяването на огромно вместилище. За място на този обект е определен Форт Нокс (Кентъки). До края на 1936 година строителството на хранилището е приключено. Съдържаше няколко хиляди тона доблестен метал. До средата на 30-те години на предишния век Америка разполага с най-големия формален златен запас в света. До 1938 година златните запаси на Съединени американски щати са нарастнали до 11,34 хиляди тона.
Рузвелт е бил питан доста пъти: какво е смисъла на Изпълнителна заповед № 6102? Беше невероятно да се получат ясно дефинирани отговори от президента. Той ту споделя, че по този метод Америка поставя завършек на златния стандарт, който съществува повече от три десетилетия. Или че банката е станала неспособна да живее при златния стандарт (обвързването със златния запас лимитира емисията на парите). След това той разгласи, че това е мярка за попречване на под паника експорт на злато в чужбина. Имаше и съмнения от страна на някои политици и специалисти, че Америка се готви за огромна война и за това се нуждае от централизиран държавен запас от злато.
Има доста версии за какво преди 90 години американският президент извърши самобитна реквизиция на златото в страната. Но ми се коства, че най-вероятният е този, който някои считат, в противен случай, за най-фантастичен. През 1933 година главните акционери на Федералния запас към този момент кроят проекти да трансфорат американския $ даже не в интернационална, а в международна валута.
А щатският $ получи статут на международна валута 11 години по-късно на интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс. Там всичките 44 делегации гласоподаваха в поддръжка на установяването на златно-доларов стандарт в следвоенния свят. Тоест в света трябваше да останат две универсални, световни валути - щатският $ и златото.
Разбира се, тогава Вашингтон не посмя да предложи на света $ като единствена международна валута. Беше препоръчано: доларът и златото. Доларът е толкоз добър, колкото и златото. А златото е толкоз положително, колкото и $. И с цел да няма съмнение на другите страни към $, за това Съединените щати на конференцията предложиха да правят гратис конвертиране на американска валута и злато за паричните управляващи на други страни на закрепена цена (все същите 35 $ за унция).
А осъществяването на такова обвързване е допустимо единствено в случай че има доста огромен ресурс от благородния метал. И Америка имаше този запас (през 1945 година - 17,7 хиляди тона). И той е благоразумно основана единадесет години по-рано благодарение на президентски декрет № 6102.
Историята на конфискацията на златото в Съединените щати през 1933 година и прокарването на конференцията в Бретън Уудс на решението за въвеждане на златно-доларовия стандарт за следващ път потвърждава, че " господарите на парите " могат и са в положение да вземат участие в дълготрайно обмисляне. И в случай че е належащо, те съумяват да употребяват даже такива невероятни политици като американския президент Франклин Рузвелт, с цел да реализиран задачите си. И не трябва да подценяваме тази тяхна дарба.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ