10 главни картини на Марк Шагал, които трябва да познавате
От времето на Реноар никой не е усещал светлината като Шагал, и след гибелта на Матис той ще остане единственият художник, който схваща какво е цвят, счита Пикасо.
Прочетете невероятната история на еврейско момче от Витебск, което покорява Париж и света.
За дългия си живот – от 97 години – Марк Шагал основава доста картини, графики, витражи. Летящи хора и животни, цигулари и ангели, извивките на Айфеловата кула и плавните линии на къщите на родния му Витебск – художникът основава специфичен свят, в който като в калейдоскоп е отразена бурната история на ХХ век. Нека узнаем повече за нея посредством 10 творби на майстора.
„ Аз и селото “
1911 г.МоМА, Ню Йорк
Пристигайки да учи в Париж през 1911 година, 23-годишният Шагал се потапя в нови прекарвания. Среща се със Соня Делоне и Андре Лот, Блез Сандрар и Гийом Аполинер. Изложбените зали стават негов втори дом – той деликатно учи картините на импресионистите, пробва новите посоки футуризъм и кубизъм. Вдъхновен от стила на „ дивите “ художници, през същата година Шагал рисува едно от най-поетичните обяснения в обич към родния край. Това не е толкоз пейзаж, колкото изображение на цялата галактика, което отразява носталгията по елементарния метод на живот. Той изобразява себе си в зелено, което съгласно него символизира възкресение и наслада. Неговият ментор в Санкт Петербург Леон Бакст, виждайки работата, възкликва: „ Вашите цветове в този момент пеят! “
„ Цигулар “
1912-1913 г.Музей Стеделийк
След като се открива в известния парижки „ Кошер “, той още веднъж рисува доста родния си Витебск. Без пари, Шагал употребява всичко, което може да мине за платно. „ Цигулар “ рисува върху карирана завивка. Нейната рисунка към момента ясно се вижда върху облеклата и обувките на музиканта. Сватбите и погребенията във Витебск постоянно са с цигулар. Той участва на всички значими събития в живота на индивида. Художникът го слага на покрива на къщата неслучайно. Веднъж Шагал признава, че има чичо, който се качва на покрива, с цел да не го безпокоят, когато яде компот.
„ Автопортрет със семейство пръсти “
1913 г.Музей Стеделийк
Във Франция Шагал претърпява нечуван напредък. „ Нито една академия не би ми дала всичко, което научих, до момента в който се скитах из Париж, преглеждах изложения, музеи и витрини “, написа той. През 1912-1914 година показва работите си в Салона на самостоятелните. Сред тях е първият му френски автопортрет. Художникът се изобразява в съвременен костюм, работейки върху картината „ Русия, магарета и други “. Любовта към Париж и Витебск също се демонстрира тук, не инцидентно зад тила на художника се вижда Айфеловата кула, а над статива се появява родния му „ град на църкви и синагоги “. И още – фантазията за самопризнание. Шагал рисува себе си със седем пръста на едната си ръка.
„ Рожден ден “
1915 г.МоМА
Най-важната среща в живота на Шагал става във Витебск. През 1909 година той се прибира от Петербург. На посетители се среща с Берта Розенфелд и незабавно се влюбва в нея. „ Сякаш се познаваме отдавна и тя знае всичко за мен. Така разбрах, че това е дамата за мен “. След като се завръща от образованието си в Париж през 1914 година, той я среща още веднъж и година по-късно се женят. Оттогава неговата брачна половинка и муза се появява на платна му в продължение на десетилетия.
„ Над града “
1918 г.Третяковска изложба
Той продължава да рисува жена си, от време на време него и нея, а с появяването на щерка им Ида – рисува цялото семейство. Жените в картините на Шагал имат разпознаваеми черти: неясно лице, красиви черни очи – винаги е тя, основната жена в живота му. Според художника той не приключва работата си, без да чуе нейното мнение. Той я назовава душа, свое създание. Често изобразява себе си и жена си да летят над града – любовта в действителност им дава крила. Бела Шагал умира през 1944 година, само че за художника тя остава безконечен източник на ентусиазъм.
„ Бяло разпятие “
1938 г.Чикагски институт за изкуства
През 30-те години в живота на Шагал се случват няколко разтърсвания едновременно. В Германия работата му е класифицирана като дегеративно изкуство и след поредност от еврейски погроми през 1938 година, които го ужасяват, той рисува платното „ Бяло разпятие “, в което приказва за гоненията на еврейския народ. В тези години фамилията му към този момент живее в Париж, а напролет на 1941 година режимът на Виши го лишава от френско поданство. Заедно с другари съумяват да се реалокират в Съединени американски щати.
„ Сватбени огньове “
1945 г.частна сбирка
След гибелта на Бела художникът не допира четките в продължение на девет дълги месеца. Той е смачкан от тъга. По-късно, в памет на своята обичана, рисува картината „ Сватбени огньове “, изобразяваща един от най-щастливите моменти в живота му. Шагал увековечава паметта на Бела, като издава книги с нейните записки, които са преведени на френски от щерка им Ида.
„ Нощ “
1953 г.частна сбирка
През 1948 година Шагал се завръща във Франция. Издадени са книги с негови илюстрации – „ Мъртви души “ на Гогол, „ Басни “ на Ла Фонтен, работи и за графики по Библията. Но в това време художникът претърпява промени в персоналния си живот. Ида го срещна с Валентина Бродская. Срещата се оказа съдбовна, те се женят и отпътуват на меден месец в Средиземно море, след което се откриват в Сен Пол дьо Ванс покрай Ница. Но както и преди, в сърцето му живее Витебск, за който той копнее с неразбираема паника за бъдещето.
„ Цирк “
1964 г.частна сбирка
Шагал се възхищава на цирка от детството си от момента, в който вижда зрелище на акробати във Витебск. Художникът го назовава най-трагичното зрелище на земята. След като посещава Парижкия зимен цирк, той основава поредност от творби на тази тематика и през целия си живот още веднъж и още веднъж се връща в този празничен странен свят. Две от монументалните си творби – за спектакъл „ Уотъргейт “ и операта във Франкфурт на Майн, посвещава на цирка, изобразявайки ездачи и животни, клоуни и акробати.
„ Аврам и трите ангела “
1960 – 1966 г.Национален музей Марк Шагал в Ница
През 30-те години на предишния век Шагал потегля на странствуване из Светите земи. Пътуването оставя мощно усещане у него, той съумя да стартира план за илюстрации към Библията, само че ползата му към тази тематика надалеч надвишава границите на една опция. Витражи, гоблени, гравюри, картини, свързани с Библията, стават една от основните тематики на художника, а по-късно и основата на отдадения на него музей във френския град Ница. Мащабната картина „ Авраам и трите ангела “ е Шагаловият прочит на сюжета на „ Троицата “. Платното несъзнателно влиза в разговор с известния шедьовър на Андрей Рубльов.
aвтор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Прочетете невероятната история на еврейско момче от Витебск, което покорява Париж и света.
За дългия си живот – от 97 години – Марк Шагал основава доста картини, графики, витражи. Летящи хора и животни, цигулари и ангели, извивките на Айфеловата кула и плавните линии на къщите на родния му Витебск – художникът основава специфичен свят, в който като в калейдоскоп е отразена бурната история на ХХ век. Нека узнаем повече за нея посредством 10 творби на майстора.
„ Аз и селото “
1911 г.МоМА, Ню Йорк
Пристигайки да учи в Париж през 1911 година, 23-годишният Шагал се потапя в нови прекарвания. Среща се със Соня Делоне и Андре Лот, Блез Сандрар и Гийом Аполинер. Изложбените зали стават негов втори дом – той деликатно учи картините на импресионистите, пробва новите посоки футуризъм и кубизъм. Вдъхновен от стила на „ дивите “ художници, през същата година Шагал рисува едно от най-поетичните обяснения в обич към родния край. Това не е толкоз пейзаж, колкото изображение на цялата галактика, което отразява носталгията по елементарния метод на живот. Той изобразява себе си в зелено, което съгласно него символизира възкресение и наслада. Неговият ментор в Санкт Петербург Леон Бакст, виждайки работата, възкликва: „ Вашите цветове в този момент пеят! “
„ Цигулар “
1912-1913 г.Музей Стеделийк
След като се открива в известния парижки „ Кошер “, той още веднъж рисува доста родния си Витебск. Без пари, Шагал употребява всичко, което може да мине за платно. „ Цигулар “ рисува върху карирана завивка. Нейната рисунка към момента ясно се вижда върху облеклата и обувките на музиканта. Сватбите и погребенията във Витебск постоянно са с цигулар. Той участва на всички значими събития в живота на индивида. Художникът го слага на покрива на къщата неслучайно. Веднъж Шагал признава, че има чичо, който се качва на покрива, с цел да не го безпокоят, когато яде компот.
„ Автопортрет със семейство пръсти “
1913 г.Музей Стеделийк
Във Франция Шагал претърпява нечуван напредък. „ Нито една академия не би ми дала всичко, което научих, до момента в който се скитах из Париж, преглеждах изложения, музеи и витрини “, написа той. През 1912-1914 година показва работите си в Салона на самостоятелните. Сред тях е първият му френски автопортрет. Художникът се изобразява в съвременен костюм, работейки върху картината „ Русия, магарета и други “. Любовта към Париж и Витебск също се демонстрира тук, не инцидентно зад тила на художника се вижда Айфеловата кула, а над статива се появява родния му „ град на църкви и синагоги “. И още – фантазията за самопризнание. Шагал рисува себе си със седем пръста на едната си ръка.
„ Рожден ден “
1915 г.МоМА
Най-важната среща в живота на Шагал става във Витебск. През 1909 година той се прибира от Петербург. На посетители се среща с Берта Розенфелд и незабавно се влюбва в нея. „ Сякаш се познаваме отдавна и тя знае всичко за мен. Така разбрах, че това е дамата за мен “. След като се завръща от образованието си в Париж през 1914 година, той я среща още веднъж и година по-късно се женят. Оттогава неговата брачна половинка и муза се появява на платна му в продължение на десетилетия.
„ Над града “
1918 г.Третяковска изложба
Той продължава да рисува жена си, от време на време него и нея, а с появяването на щерка им Ида – рисува цялото семейство. Жените в картините на Шагал имат разпознаваеми черти: неясно лице, красиви черни очи – винаги е тя, основната жена в живота му. Според художника той не приключва работата си, без да чуе нейното мнение. Той я назовава душа, свое създание. Често изобразява себе си и жена си да летят над града – любовта в действителност им дава крила. Бела Шагал умира през 1944 година, само че за художника тя остава безконечен източник на ентусиазъм.
„ Бяло разпятие “
1938 г.Чикагски институт за изкуства
През 30-те години в живота на Шагал се случват няколко разтърсвания едновременно. В Германия работата му е класифицирана като дегеративно изкуство и след поредност от еврейски погроми през 1938 година, които го ужасяват, той рисува платното „ Бяло разпятие “, в което приказва за гоненията на еврейския народ. В тези години фамилията му към този момент живее в Париж, а напролет на 1941 година режимът на Виши го лишава от френско поданство. Заедно с другари съумяват да се реалокират в Съединени американски щати.
„ Сватбени огньове “
1945 г.частна сбирка
След гибелта на Бела художникът не допира четките в продължение на девет дълги месеца. Той е смачкан от тъга. По-късно, в памет на своята обичана, рисува картината „ Сватбени огньове “, изобразяваща един от най-щастливите моменти в живота му. Шагал увековечава паметта на Бела, като издава книги с нейните записки, които са преведени на френски от щерка им Ида.
„ Нощ “
1953 г.частна сбирка
През 1948 година Шагал се завръща във Франция. Издадени са книги с негови илюстрации – „ Мъртви души “ на Гогол, „ Басни “ на Ла Фонтен, работи и за графики по Библията. Но в това време художникът претърпява промени в персоналния си живот. Ида го срещна с Валентина Бродская. Срещата се оказа съдбовна, те се женят и отпътуват на меден месец в Средиземно море, след което се откриват в Сен Пол дьо Ванс покрай Ница. Но както и преди, в сърцето му живее Витебск, за който той копнее с неразбираема паника за бъдещето.
„ Цирк “
1964 г.частна сбирка
Шагал се възхищава на цирка от детството си от момента, в който вижда зрелище на акробати във Витебск. Художникът го назовава най-трагичното зрелище на земята. След като посещава Парижкия зимен цирк, той основава поредност от творби на тази тематика и през целия си живот още веднъж и още веднъж се връща в този празничен странен свят. Две от монументалните си творби – за спектакъл „ Уотъргейт “ и операта във Франкфурт на Майн, посвещава на цирка, изобразявайки ездачи и животни, клоуни и акробати.
„ Аврам и трите ангела “
1960 – 1966 г.Национален музей Марк Шагал в Ница
През 30-те години на предишния век Шагал потегля на странствуване из Светите земи. Пътуването оставя мощно усещане у него, той съумя да стартира план за илюстрации към Библията, само че ползата му към тази тематика надалеч надвишава границите на една опция. Витражи, гоблени, гравюри, картини, свързани с Библията, стават една от основните тематики на художника, а по-късно и основата на отдадения на него музей във френския град Ница. Мащабната картина „ Авраам и трите ангела “ е Шагаловият прочит на сюжета на „ Троицата “. Платното несъзнателно влиза в разговор с известния шедьовър на Андрей Рубльов.
aвтор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ