Династията на Каролингите
От ръководещите династии в страната на франките, тази на Каролингите, през днешния ден е най-известна и това се дължи на най-изтъкнатия неин представител - Карл Велики. Династичната му линия идва да смени тази на Меровингите, която запада през VІІ век.
Начало на династията Каролинги, създател и съществени представители
Началото на династичната линия Каролинги е сложено то Пипин Ланденски, наименуван още Пипин Старши, един от майодромите (управители) в империята на франките. През 687 година неговият внук, носещ същото персонално име, пръв поема ръководството на Франкската страна, защото се оказва единствен кандидат за трона. Той има поддръжката на множеството едри земевладелци и това му оказва помощ да наложи своя жанр като ръководещ.
По-известен от него обаче е синът му - Карл Мартел. Той подхваща победоносни походи по течението на Рейн, разследване на което Франкската империя постанова господството си по тези места. Най-важната му победа обаче е при Поатие през 739 година, където разгромява арабите. С това избавя Европа от завземане.
Карл Мартел подхваща редица промени, с които заздравява страната. От тези му промени, с които оземлява военни, взели участие в походите, се основава рицарството. Той издига и претендентите в епископски ранг, като изборът пада върху негови доближени или родственици.
След Карл Мартел синовете му Карломан и Пипин Къси не съумяват да излъчат държател, само че влизането на Карломан в манастир трансформира Пипин Къси в единствен държател. Той е облагодетелстван от самия папа. С него властващият монарх стартира да се възприема като божи наместник. Династичната линия на Каролингите към този момент се издига на ново равнище.
Преди гибелта си Пипин Къси разделя властта и благосъстоянията си сред двамата си сина, какъвто е обичаят, само че синът му Карломан умира рано и единствен правоприемник на трона става Карл.
През целия си живот Карл води непрекъснати войни, с които освен уголемява империята на франките, трансформирайки я в най-мощната в западния свят, само че и на всички места постанова християнството като вяра.
Карл отблъсква нападенията на езическите немски племена сред реките Рейн и Елба, разгромява мюсюлманите в Испания, преследва езичниците сакси и ги подчинява. Аварите и фризите към Дунав също усещат мощта на армията на франкския държател. Норманите, саксонците и други нации са завладени при неговите многочислени походи. Тяхното начало е напролет на всяка година, с дълготрайност три месеца. При множеството от тях успеха е за оръжието на Карл, наименуван още преди гибелта си Велики.
За Карл Велики християнството е опората на Европа, по тази причина той съумява да утвърди религията като господстваща и да покръсти доста езичници. След гибелта му в династията на Каролингите остават няколко кандидати за трона. Властта и благосъстоянията са поделени сред синовете на Карл Велики, само че ранната гибел на двама от тях оставя като единствен държател сина на Карл - Луи, прочут като Луи Благочестиви.
Луи прави за първи път опит да вкара ред, тъй че земята и ръководството да останат в ръцете на един държател. За подобен афишира сина си Лотар, а останалите кандидати получават единствено благороднически трофеи и земи. Бунтът на един от тях е сподавен с твърда ръка, с което в страната на франките се постанова централизацията на властта в ръцете на един държател.
