Мистерията на мъртвите от Случая Дятлов
От тайния списък на Съюз на съветските социалистически републики е известно събитие, което е довело до мистериозната гибел на девет скиора в нощта на 2 февруари 1959 година. Инцидентът е документиран като Случаят Дятлов.
Жестокото събитие се случило на източното било на планината Холат Сяхил, която през днешния ден локалните назовават Планината на мъртвите.
След като телата на мъртвите скиори са били открити, планинският проход в местността е наименуван на лидера на групата – Дятлов, а в историята загадката на умрелите скиори остава с името Случая Дятлов.
Заради неналичието на очевидци и доказателства руските следователи упрекват за гибелта на скиорите непреодолима и незнайна мощ.
Младежката ски група е била образувана от 10 индивида, които се готвели да преминат през северната част на Урал в Свердловска област. Водачът на групата се казвал Игор Дятлов, а останалите участници били седем момчета и две девойки, като някой от тях към момента били студенти.
Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин се насочат на последното си странствуване при започване на 1959 година. Не дребна част от тях са били опитни скиори, които са взели участие в планински преходи и преди.
На 25 януари младежите са пристигнали в град Ивдел, след което отпътували за Вижай, от където почнали прехода си към Отортен на 27 януари.
Още на първия ден от прехода Юри Юдин се разболява и се връща във Вижай без да подозира, че вижда приятелите си за финален път.
Дневниците и камерите, които следователите съумяват да открият, демонстрират, че на 31 януари групата потегля към върха на Холат Сяхил с нужните храна и съоръжение, само че се отклоняват.
Когато са разбрали за отклонението, скиорите вземат решение да лагеруват и по-късно няма никаква информация за случилото се.
До 20 февруари нямало никакви новини от групата, която трябвало да се върне във Вижай не по-късно от 12 февруари. Родителите на младежите упорстват да бъде проведена избавителна акция и група от доброволци потегля да търси скиорите.
На 26 февруари е открита раздраната палатка на групата и стъпки, които се губели по пътя към гората. На 500 метра от палатка са открити телата на Кривонищенко и Дорошенко, които са открити боси и по долни дрехи. Между тях са открити и телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин, застинали в пози, които демонстрират, че са се опитвали да се върнат в палатката.
Останалите участници от групата са открити след 2 месеца, затрупани под 4 метра сняг.
При аутопсията на труповете на Николай Тибо-Бриньол, Людмила Дубинина и Александър Золотарев са открити тежки черепни контузии и пострадвания в региона на гръдния панер, а езикът на Людмила е липсвал.
Тъй като по другите тела не са открити пострадвания, версията, че групата е била нападната от локалните поданици е отхвърлена.
При температура от минус 30 градуса множеството от скиорите са откритите без облекла, а следите към лагера демонстрират, че те не са го напуснали по лична воля.
По някои от облеклата на жертвите са открити високи дози на радиация. Висока радиация е регистрирана и на самия връх, само че източникът по този начин и не е открит.
Роднините на умрелите са споделили, че телата им имат необикновен кафеникав загар.
В някои отчети са разказани доста железни парчета в региона на случая, което кара някои да считат, че са забъркани военните.
От друга експедиция са споделили, че във съдбовната нощ са видели странни оранжеви сфери в небето, които можели да се следят през интервала февруари-март 1959 година.
