От София Природният парк Преспа“ в Гърция е на 530

От София Природният парк „ Преспа “ в Гърция е на 530 километра., а от Солун е на към 230. Освен с природа, мястото е изпълнено с история. Но и с тишина. Тук забравяте за шумовете на града и всеобщия туризъм. Навсякъде има табели, предупреждаващи за мечките в гората. И по какъв начин това е техният дом, който би трябвало да пазим чист и да почитаме. По пътя изскачат лисици. В региона живеят и диви свине. Малко по-надалеч има и вълци.
" Чрез разпореждане на гръцкия Министерски съвет, през 2009 година цялата повърхност от съвсем 400 квадратни километра местността е избрана като Национален парк, разграничен на зони. В някои от тях са позволени някои действия, в други – не. Взаимното битие сред индивида и природата не е най-лесното нещо, само че е значима. За да оцелее индивидът тук и да съществува дружно с животните, птиците, флората, са избрани тези зони. Например, в някои от тях ловът е позволен, в други – не. От средата на април доникъде на юни и в Малка, и в Голяма Преспа не се разрешава риболовът, " споделя Гого Триандафиля от Националния парк „ Преспа “.



Езерото Голяма Преспа се дели от три страни – Гърция, Албания и Северна Македония, само че както отбелязва Гого Триандафиля: „ Има граница, само че за птиците, рибите, животните – за тях няма граница. Взаимното битие сред индивида и природата тук е най-важната част за всички. “

Зоната в Гърция попада и в Натура 2000. Строежите са неразрешени, хотелите са дребни и фамилни, с по няколко стаи. Има и няколко къщи за посетители. Плажът на Голямото езеро Преспа е отстранен преди години и къпането е строго неразрешено.



На дребния остров Агиос Ахилиос в езерото Малка Преспа, с едвам 11 къщи на него, до който се стига по понтонен мост, се намира и базиликата Свети Ахил от 10 век. Там през 60-те години на предишния век професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос открива останките на цар Самуил.



При разкопки в базиликата са разкрити четири каменни гробници. Една от тях е построена от цели мраморни плочи. Според гръцкия професор в нея е бил заровен цар Самуил. Предположенията по отношение на тленните остатъци в другите саркофази са, че в тях са положени телата на Самуиловия наследник, цар Гаврил Радомир, цар Йоан Владислав и Св. Йоан Владимир, шурей на цар Самуил. В момента тленните остатъци се пазят във Византийския музей в Солун.



Районът попадна в историята и неотдавна. В селището Псарадес, в залив на огромното Преспанско езеро, през юни 2018 година сред Атина и Скопие беше подписано Преспанското съглашение. То реши дългогодишния спор за името на Република Северна Македония и редица исторически и модерни въпроси сред двете страни, появили се след разпадането на Югославия.
В 11-ия епизод на подкаста " Следващият ден " ще чуете забавни обстоятелства за Преспа, ще научите повече за историята й и кулинарията в района.
Снимки: Мерим Тенев