Бойната техника: Колко може да ни струва един американски подарък?
От няколко седмици тематиката за основаване на българска батальонна група стана изключително настояща с концепцията за слагане на стратегически фокус върху Сухопътните войски, предвид на ескалиращото напрежение сред Русия и НАТО поради дейностите по границата с Украйна. След като бяха подписани договорите за 8 нови изтребителя и два модулни патрулни кораба, явно Сухопътните войски останаха оня клон на въоръжените сили, който изостава във връзка с ново, съвременно съоръжение в синхрон със съюзническата техника.
Проектът за 150 нови бронирани машини за Сухопътните войски, които да обезпечат " свежа кръв " за оборудването на пехотата, беше спрян предходната година, откакто двете компании финалисти подадоха предложения много над утвърждения от Народното събрание таван от 1,5 милиарда лева с Данък добавена стойност. Така при възходящата рецесия в непосредствена непосредственост до България, гръбнакът на въоръжените сили остава без съвременна нова техника най-малко през идващите няколко години. В последно време Министерството на защитата направи съществени поръчки, че ще рестартира плана под някаква нова форма в границите на тази година, само че даже и да бъде подписан контракт през идващите няколко месеца, новите бронирани машини и боеприпасите за тях ще дойдат най-малко след две години.
През това време държавното управление наподобява търси краткотраен вид за запълване на така наречен дефицити в пехотата, до момента в който се осъществя планът за рационализация на Сухопътните войски. Позовавайки се на лични източници, „ Капитал “ уточни в обява преди няколко дни, че МО изследва закупуването на втора употреба американски бронирани машини Stryker по сходен модел на покупко-продажбите за към този момент употребявани американски бронирани машини, които неотдавна подписаха съседите ни в Македония и Гърция. Наши източници потвърдиха, че неотдавна е била извършена среща сред представители на General Dynamics Land Systems - Canada с Министерството на защитата, на която е обсъждана възможна договорка за бронирани машини 8x8 от фамилията на Stryker като решение за Сухопътните войски. По време на срещата са били разисквани плюсовете и минусите на модела за реализация на плана като междуправителствена договорка - вид, с който нашето министерство към този момент има опит от договорката за американските изтребители F-16. Този тип съглашения имат някои значими преимущества, като да вземем за пример даването на по този начин наречения цялостен пакет, т.е. страната продавач се ангажира на държавно равнище да обезпечи всичко належащо за употребата и поддръжката на добитото оборудването. Използвайки военния опит на Съединени американски щати и качествата за доставки, този метод наподобява като много сигурен метод за придобиване на нови системи.
Активизирането на Съединени американски щати за плана за Сухопътните войски тъкмо в този момент, след дълги години липса на сериозен интерес към този план, повдига забавни въпроси защо тъкмо ги е предиздвикало да трансформират позицията си и – най-важното, какво тъкмо се пробват да ни предложат.
Stryker, който наподобява е в основата на сегашния диалог, е бронирана машина 8x8, създадена през 90-те години на предишния век като относително лек бронетранспортьор. С екипаж от двама и най-много 11 бойци потенциал, машината е проектирана с концепцията да бъде относително лека и бърза за развръщане като бронетранспортьор.
Едно бързо ревизиране на новините в мрежата, свързани със Stryker, дава много разнопосочни резултати. Машината е създадена в началото въз основата на LAV 3, употребена от канадските въоръжени сили и от американските пехотинци, с концепцията да бъде лека разследваща бронирана машина с 25 mm купол като леко въоръжение, в случай че се наложи да се измъква от неприятности.
Първото потомство машини Stryker е единствено с отдалечени оръжейни станции с оптимален диаметър 12.7 mm картечница и 40 mm гранатомет. Първите машини са въведени в Съединени американски щати сред 2000 – 2003 година Оттогава американската войска пази интензивно програмата и харчи цяло положение в опити да в профил минусите на Stryker.
От самото начало армията на Съединени американски щати заобикаля естествения развой на придобиване, на техника, като назовава Stryker краткотрайно бронирано транспортно средство (IAV). Базовият M1126 Stryker тежи 18 500 кг, с бронирана отбрана единствено от равнище STANAG 2 по стандарт на НАТО. Една от главните цели на американската войска е да може да транспортира машините в C-130 Hercules, което трансформира тежестта им в едно от най-важните условия. Това обаче не води до отличи резултати, когато Stryker влиза в действителни бойни дейности. Доклад от 2004 година до американския Конгрес показва, че добавеното тегло на бронировката основава съществени ограничавания за подвижността на машините в мокри условия заради дефекти на окачването. В отчета се показва, „ че бронираният щит, конфигуриран на машините Stryker за отбрана против непредвидени офанзиви на иракски бунтовници, употребяващи нискотехнологични оръжия (гранатомети), работи единствено против половината гранати, употребявани при нахлуване “. Щитът, конфигуриран в база в Кувейт, е толкоз тежък, че налягането в гумите би трябвало да се ревизира три пъти на ден. Военнослужещи споделят пред медията The Post, че в действителност до „ 11 комплекта гуми и колела на ден “ подлежат на промяна. В този интервал са регистрирани и доста проблеми с офроуд представянето на машините. Има съществени произшествия при катурване на Stryker-и.
Оригиналните бронирани машини от фамилията Stryker в този момент се назовават flat bottoms – това значи, че са с плоски дъна и не са задоволително предпазени против самоделни бомби и противотанкови мини. При задачите в Иран, Ирак и Афганистан американската войска търпи съществени провали откъм персонален състав, опериращ на Stryker-и, както по време на бомбени детонации, по този начин и при произшествия с преобръщания.
Последните механически условия, по които българското МО планираше да избере идващите съвременни бронирани машини за българската пехота, предвиждаха бронировка от равнище 4 по STANAG с концепцията машините да могат да вземат участие и в бойни дейности при потребност, не да действат само като бронетранспортьори.
През 2015 година Щатите трансформират главното въоръжение на Stryker заради растящите закани от нов спор в Европа и закупуват нови куполи с 30 mm въоръжение от Kongsberg. Новата настройка се употребява за пръв път през 2018 година в Германия, като общото тегло на Stryker се усилва с 2 тона, което в допълнение способства за проблемите с преобръщането на този модел бронирани машини.
В момента американската войска към този момент разполага с трета генерация машини Stryker, като най-новият модел е прочут като DVH A1 или Double V Hull, версия A1. Той е с близо 8 тона по-тежък от по този начин наречените „ плоскодънни “ Stryker-и от 9-те, само че към момента е с равнище на бронировка 2+ по STANAG. Важно е да отбележим, че тази по-съвременна версия още не е позволена за експорт. С новите версии американците избират и нов 30 mm купол, който е покрай разновидността на Rafael Samson II. Отбранителната медия Janes Defense отбелязва в изявления от 2021 година обаче, че има съществени проблеми с купола в тази настройка. Освен това програмата в Литва, където бронираните машини Boxer са в настройка със същия купол, изостава от графика към този момент с повече от 3 години.
Обновяването и ъпгрейдите на Stryker-ите костват на американските въоръжени сили големи суми през годините – действително армията на Съединени американски щати е закупила три разнообразни версии на една и съща базова машина, пробвайки се да в профил проблемите. Това и високите оперативни разноски – към $50 за миля (43,25 лева за км), може да е използван модел за богата страна като Щатите, само че за България може надалеч да не е резистентен метод. Българските въоръжени сили сигурно не разполагат с нужния запас да работят по този модел, инвестирайки в по-стара техника и търсейки непрекъснато средства за ъпгрейди, които с времето да я модернизират. На фона на всичко това следва да се запитаме – какво в действителност могат да ни предложат американците?
В Северна Македония Щатите предложиха точно по-старата версия на Stryker с плоско дъно, комбинирана с дребни автоматизирани оръжейни станции. Това може и да е подходящ вид за по-скоро паравоенна мощ, което приближава модела на македонските въоръжени сили, само че е напълно незадоволително за потребностите на българските Сухопътни войски, които имат съществени задължения освен за гарантиране на суверенитета на страната, само че и за запазване на една от външните граници на Европейския съюз.
Предвид ограничавания запас, с който МО по традиция разполага за превъоръжаване, новите машини за Сухопътните войски ще са решение, което да служи най-малко в идващите 30 години. За разлика от американските въоръжени сили, които разполагат с големи запаси и са в непрекъснат развой на обновяване и надграждане, ние надали можем да си позволим да закупим през днешния ден нещо, което е замислено и създадено през 90-те, разчитайки да ни служи правилно още десетилетия. Друг въпрос е и дали геостратегически е положително решение да разчитаме за толкоз огромна част от защитата си на Щатите – откакто към този момент разчитаме на тях за военната авиация.
В последна сметка едно на ниска цена решение „ втора употреба “ може и да излезе много по-скъпо.
Проектът за 150 нови бронирани машини за Сухопътните войски, които да обезпечат " свежа кръв " за оборудването на пехотата, беше спрян предходната година, откакто двете компании финалисти подадоха предложения много над утвърждения от Народното събрание таван от 1,5 милиарда лева с Данък добавена стойност. Така при възходящата рецесия в непосредствена непосредственост до България, гръбнакът на въоръжените сили остава без съвременна нова техника най-малко през идващите няколко години. В последно време Министерството на защитата направи съществени поръчки, че ще рестартира плана под някаква нова форма в границите на тази година, само че даже и да бъде подписан контракт през идващите няколко месеца, новите бронирани машини и боеприпасите за тях ще дойдат най-малко след две години.
През това време държавното управление наподобява търси краткотраен вид за запълване на така наречен дефицити в пехотата, до момента в който се осъществя планът за рационализация на Сухопътните войски. Позовавайки се на лични източници, „ Капитал “ уточни в обява преди няколко дни, че МО изследва закупуването на втора употреба американски бронирани машини Stryker по сходен модел на покупко-продажбите за към този момент употребявани американски бронирани машини, които неотдавна подписаха съседите ни в Македония и Гърция. Наши източници потвърдиха, че неотдавна е била извършена среща сред представители на General Dynamics Land Systems - Canada с Министерството на защитата, на която е обсъждана възможна договорка за бронирани машини 8x8 от фамилията на Stryker като решение за Сухопътните войски. По време на срещата са били разисквани плюсовете и минусите на модела за реализация на плана като междуправителствена договорка - вид, с който нашето министерство към този момент има опит от договорката за американските изтребители F-16. Този тип съглашения имат някои значими преимущества, като да вземем за пример даването на по този начин наречения цялостен пакет, т.е. страната продавач се ангажира на държавно равнище да обезпечи всичко належащо за употребата и поддръжката на добитото оборудването. Използвайки военния опит на Съединени американски щати и качествата за доставки, този метод наподобява като много сигурен метод за придобиване на нови системи.
Активизирането на Съединени американски щати за плана за Сухопътните войски тъкмо в този момент, след дълги години липса на сериозен интерес към този план, повдига забавни въпроси защо тъкмо ги е предиздвикало да трансформират позицията си и – най-важното, какво тъкмо се пробват да ни предложат.
Stryker, който наподобява е в основата на сегашния диалог, е бронирана машина 8x8, създадена през 90-те години на предишния век като относително лек бронетранспортьор. С екипаж от двама и най-много 11 бойци потенциал, машината е проектирана с концепцията да бъде относително лека и бърза за развръщане като бронетранспортьор.
Едно бързо ревизиране на новините в мрежата, свързани със Stryker, дава много разнопосочни резултати. Машината е създадена в началото въз основата на LAV 3, употребена от канадските въоръжени сили и от американските пехотинци, с концепцията да бъде лека разследваща бронирана машина с 25 mm купол като леко въоръжение, в случай че се наложи да се измъква от неприятности.
Първото потомство машини Stryker е единствено с отдалечени оръжейни станции с оптимален диаметър 12.7 mm картечница и 40 mm гранатомет. Първите машини са въведени в Съединени американски щати сред 2000 – 2003 година Оттогава американската войска пази интензивно програмата и харчи цяло положение в опити да в профил минусите на Stryker.
От самото начало армията на Съединени американски щати заобикаля естествения развой на придобиване, на техника, като назовава Stryker краткотрайно бронирано транспортно средство (IAV). Базовият M1126 Stryker тежи 18 500 кг, с бронирана отбрана единствено от равнище STANAG 2 по стандарт на НАТО. Една от главните цели на американската войска е да може да транспортира машините в C-130 Hercules, което трансформира тежестта им в едно от най-важните условия. Това обаче не води до отличи резултати, когато Stryker влиза в действителни бойни дейности. Доклад от 2004 година до американския Конгрес показва, че добавеното тегло на бронировката основава съществени ограничавания за подвижността на машините в мокри условия заради дефекти на окачването. В отчета се показва, „ че бронираният щит, конфигуриран на машините Stryker за отбрана против непредвидени офанзиви на иракски бунтовници, употребяващи нискотехнологични оръжия (гранатомети), работи единствено против половината гранати, употребявани при нахлуване “. Щитът, конфигуриран в база в Кувейт, е толкоз тежък, че налягането в гумите би трябвало да се ревизира три пъти на ден. Военнослужещи споделят пред медията The Post, че в действителност до „ 11 комплекта гуми и колела на ден “ подлежат на промяна. В този интервал са регистрирани и доста проблеми с офроуд представянето на машините. Има съществени произшествия при катурване на Stryker-и.
Оригиналните бронирани машини от фамилията Stryker в този момент се назовават flat bottoms – това значи, че са с плоски дъна и не са задоволително предпазени против самоделни бомби и противотанкови мини. При задачите в Иран, Ирак и Афганистан американската войска търпи съществени провали откъм персонален състав, опериращ на Stryker-и, както по време на бомбени детонации, по този начин и при произшествия с преобръщания.
Последните механически условия, по които българското МО планираше да избере идващите съвременни бронирани машини за българската пехота, предвиждаха бронировка от равнище 4 по STANAG с концепцията машините да могат да вземат участие и в бойни дейности при потребност, не да действат само като бронетранспортьори.
През 2015 година Щатите трансформират главното въоръжение на Stryker заради растящите закани от нов спор в Европа и закупуват нови куполи с 30 mm въоръжение от Kongsberg. Новата настройка се употребява за пръв път през 2018 година в Германия, като общото тегло на Stryker се усилва с 2 тона, което в допълнение способства за проблемите с преобръщането на този модел бронирани машини.
В момента американската войска към този момент разполага с трета генерация машини Stryker, като най-новият модел е прочут като DVH A1 или Double V Hull, версия A1. Той е с близо 8 тона по-тежък от по този начин наречените „ плоскодънни “ Stryker-и от 9-те, само че към момента е с равнище на бронировка 2+ по STANAG. Важно е да отбележим, че тази по-съвременна версия още не е позволена за експорт. С новите версии американците избират и нов 30 mm купол, който е покрай разновидността на Rafael Samson II. Отбранителната медия Janes Defense отбелязва в изявления от 2021 година обаче, че има съществени проблеми с купола в тази настройка. Освен това програмата в Литва, където бронираните машини Boxer са в настройка със същия купол, изостава от графика към този момент с повече от 3 години.
Обновяването и ъпгрейдите на Stryker-ите костват на американските въоръжени сили големи суми през годините – действително армията на Съединени американски щати е закупила три разнообразни версии на една и съща базова машина, пробвайки се да в профил проблемите. Това и високите оперативни разноски – към $50 за миля (43,25 лева за км), може да е използван модел за богата страна като Щатите, само че за България може надалеч да не е резистентен метод. Българските въоръжени сили сигурно не разполагат с нужния запас да работят по този модел, инвестирайки в по-стара техника и търсейки непрекъснато средства за ъпгрейди, които с времето да я модернизират. На фона на всичко това следва да се запитаме – какво в действителност могат да ни предложат американците?
В Северна Македония Щатите предложиха точно по-старата версия на Stryker с плоско дъно, комбинирана с дребни автоматизирани оръжейни станции. Това може и да е подходящ вид за по-скоро паравоенна мощ, което приближава модела на македонските въоръжени сили, само че е напълно незадоволително за потребностите на българските Сухопътни войски, които имат съществени задължения освен за гарантиране на суверенитета на страната, само че и за запазване на една от външните граници на Европейския съюз.
Предвид ограничавания запас, с който МО по традиция разполага за превъоръжаване, новите машини за Сухопътните войски ще са решение, което да служи най-малко в идващите 30 години. За разлика от американските въоръжени сили, които разполагат с големи запаси и са в непрекъснат развой на обновяване и надграждане, ние надали можем да си позволим да закупим през днешния ден нещо, което е замислено и създадено през 90-те, разчитайки да ни служи правилно още десетилетия. Друг въпрос е и дали геостратегически е положително решение да разчитаме за толкоз огромна част от защитата си на Щатите – откакто към този момент разчитаме на тях за военната авиация.
В последна сметка едно на ниска цена решение „ втора употреба “ може и да излезе много по-скъпо.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ