Лисабон, моя любов
От няколко седмици се разсънвам с чувството, че съм на брега на океана. Познавам единствено Атлантическия, тъй че илюзията ми се отнася за него. Понякога, поради сънливостта ми, характерния за тазгодишното лято климат и навъдилите се в София гларуси, чиито ята прелитат и крякат над все по-големи площи от града, чувството продължава... Затова някак предвидимо се завърнах в загатна си за Португалия.
Страната е в най-западната част на континентална Европа, на Иберийския полуостров. Името й идва от града Порто – латинското Portus и келтското Cale. През 15 и 16 век страната води в конкуренцията при Големите географски открития, в резултат на което става международна империя, разделяща си света с Испанската.
Португалската колониална империя е най-дълго просъществувала в актуалния свят: от завладяването на Ceyta в 1415 година до признаването на независимостта на Източен Тимур през 2002 година.
Монархията в Португалия пада след революцията през 1910 година, само че нестабилната Първа Португалска република е сменена от дясна властническа тирания. Демокрацията е възобновена след Революцията на карамфилите през 1974 г.Въздухът е чист и, в случай че спрете по пътя, ухае на билки и цветя.
Сега Португалия е страна с висок витален стандарт, народът й е един от най-дружелюбните и демократични. Няма ксенофобски прояви, толерантни са към другите. Пътищата са равни и комфортни. Екологията е на респект. Въздухът е чист и, в случай че спрете по пътя, ухае на билки и цветя.
Лисабон е превъзходен град. Всеки от многото му площади е със характерна единствено за него паважна шарка, която от време на време се пренарежда. На седмо място е по-брой туристи след Истанбул, Рим, Барселона, Мадрид, Атина и Милано. Политически, стопански, културен център. Градът е на девето място в света по брой на провежданите конференции в него.
Той е най-старият град в Западна Европа, предшестващ Лондон и Париж със стотици години, един от най-старите в света въобще. Намира се на брега на Атлантическия океан при устието на река Тежу. Има дълго лято от май до октомври и мека зима, което го прави прелестно място за разходки и дълги диалози с другари на по кафе или чаша порто.
От времето на мавърското господство 711-1147 година лисабонци са усвоили облицоването на домовете си с теракотени плочки, които освен са пъстри и красиви, само че резервират жилището от океанската влага. В града, в случай че сте с кола, се влиза по моста, наименуван в чест на априлската гражданска война – 25 април, който е копие на Златният мост при Сан Франциско. Статуята на разперилия ръце бетонен Христос, направена с даренията на португалските дами, признателни за непокътнатия живот на синовете, бащите, братята и съпрузите им заради неучастието на Португалия във Втората международна война.
От Лисабон бежанците от ужасите на войната са отплавали за Съединени американски щати.
На 1 ноември 1755 година, неделя, точно когато жителите му са били на неделна литургия, Лисабон е обиден от разрушително земетресение, с следваща вълна цунами. Почти напълно разрушеният град е възобновен от маркиз Помбал. Той го прави в сходство с модерните градоустройства – отворен правоъгълник с два огромни площада. Оцелелият квартал Алфама пази следите на маврите. А преднамерено оставените руини на катедралата на възвишението впечатляват и карат всеки да се замисли за крехкостта ни. Признавам си, че бях мощно впечатлена от тази оставена в памет на починалите катедрала с покрив от небе.
По стръмните улици върви присъщото жълто трамвайче, а феновете на фадото могат да се насладят на прелестни осъществявания.
Страната е в най-западната част на континентална Европа, на Иберийския полуостров. Името й идва от града Порто – латинското Portus и келтското Cale. През 15 и 16 век страната води в конкуренцията при Големите географски открития, в резултат на което става международна империя, разделяща си света с Испанската.
Португалската колониална империя е най-дълго просъществувала в актуалния свят: от завладяването на Ceyta в 1415 година до признаването на независимостта на Източен Тимур през 2002 година.
Монархията в Португалия пада след революцията през 1910 година, само че нестабилната Първа Португалска република е сменена от дясна властническа тирания. Демокрацията е възобновена след Революцията на карамфилите през 1974 г.Въздухът е чист и, в случай че спрете по пътя, ухае на билки и цветя.
Сега Португалия е страна с висок витален стандарт, народът й е един от най-дружелюбните и демократични. Няма ксенофобски прояви, толерантни са към другите. Пътищата са равни и комфортни. Екологията е на респект. Въздухът е чист и, в случай че спрете по пътя, ухае на билки и цветя.
Лисабон е превъзходен град. Всеки от многото му площади е със характерна единствено за него паважна шарка, която от време на време се пренарежда. На седмо място е по-брой туристи след Истанбул, Рим, Барселона, Мадрид, Атина и Милано. Политически, стопански, културен център. Градът е на девето място в света по брой на провежданите конференции в него.
Той е най-старият град в Западна Европа, предшестващ Лондон и Париж със стотици години, един от най-старите в света въобще. Намира се на брега на Атлантическия океан при устието на река Тежу. Има дълго лято от май до октомври и мека зима, което го прави прелестно място за разходки и дълги диалози с другари на по кафе или чаша порто.
От времето на мавърското господство 711-1147 година лисабонци са усвоили облицоването на домовете си с теракотени плочки, които освен са пъстри и красиви, само че резервират жилището от океанската влага. В града, в случай че сте с кола, се влиза по моста, наименуван в чест на априлската гражданска война – 25 април, който е копие на Златният мост при Сан Франциско. Статуята на разперилия ръце бетонен Христос, направена с даренията на португалските дами, признателни за непокътнатия живот на синовете, бащите, братята и съпрузите им заради неучастието на Португалия във Втората международна война.
От Лисабон бежанците от ужасите на войната са отплавали за Съединени американски щати.
На 1 ноември 1755 година, неделя, точно когато жителите му са били на неделна литургия, Лисабон е обиден от разрушително земетресение, с следваща вълна цунами. Почти напълно разрушеният град е възобновен от маркиз Помбал. Той го прави в сходство с модерните градоустройства – отворен правоъгълник с два огромни площада. Оцелелият квартал Алфама пази следите на маврите. А преднамерено оставените руини на катедралата на възвишението впечатляват и карат всеки да се замисли за крехкостта ни. Признавам си, че бях мощно впечатлена от тази оставена в памет на починалите катедрала с покрив от небе.
По стръмните улици върви присъщото жълто трамвайче, а феновете на фадото могат да се насладят на прелестни осъществявания.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ