Доброто или лошото ченге за нас е Макрон
От неспиращите изявления за визитата на френския президент в България става все по-ясно, че той се е опитал да изиграе тук ролята по едно и също време и на положителното, и на неприятното ченге. В оценките обаче последователно неприятното измества положителното.
Първоначалната наслада от приятелското му отношение към страната и обещанието му за поддръжка на участието ни в еврозоната и в Шенген отстъпи пред усещането, че той се е водил единствено от съответни стопански ползи и то в прям ущърб на нашите. Така че, приемайки безрезервно настояванията му, дружно с материалните загуби, които ще понесем, отново сме показали политическа слабохарактерност спрямо другите някогашни соцстрани в Евросъюза. Защото един от дребното ни шансове да реализираме някаква конкурентоспособност по отношение на тези, които не са минали през разрухата на комунизма, е да им продаваме труд на по-ниска цена, от което точно Макрон цели да се откажем.
Но в действителност, надали има никакво значение какво реализира президентът на Франция в България. Нито ние ще загубим кой знае какъв брой, в случай че се усили тъкмо заплащането на командированите служащи в Европейски Съюз – нашите по отношение на полските, да вземем за пример, са 40 пъти по-малко. Нито тъкмо той, в случай че изобщо има такова предпочитание, е в положение да уреди приемането ни в еврозоната и Шенген. И отминалите договаряния, и неотминаващите им мнения, сходно на тоалетите на първите дами, са на първо място извършения по жанр.
Много по-показателна за отговора на въпроса – кой в политически смисъл е Еманюел Макрон, е речта му преди седмица в Гърция, където той желае еврозоната да има лични бюджет, финансов министър и парламент. Тоест, тези, които не сме в нея, оставаме някъде по перифериите на европейската взаимност, по-близко до бежанците по границите, в сравнение с до старите демокрации.
Дали демократичното вдъхновение от успеха на Макрон над Марин льо Пен не ни попречи да си дадем сметка, че може би и двамата са поддръжници на радикалния шовинизъм – единствено че нейният е повече политически, а неговият повече стопански. И дали зад упоритостта на Макрон за икономическо стабилизиране на Франция и еврозоната не прозира друга – да стане неофициалния водач на Европейски Съюз като измести Меркел, пореден бранител на демократичния ред в общността. Засега това са въпроси. Отговорите – след парламентарните избори в Германия на 24 септември. Не инцидентно Макрон заяви, че едвам тогава ще разкрие своята „ пътна карта ” за Европейски Съюз.
В медийната гласност в последно време настойчиво се постанова убеждението, придружено от социална тревога, че тече ислямизиране на ромските общности. Наскоро като негов източник се уточни даже Държавната организация „ Разузнаване ”.
Възникват два въпроса: правилно ли е и неприятно ли е?
Не е правилно, тъй като исторически точно такова е главното изповедание на ромите в България, наклонността е противоположната – на сензитивно процентно стесняване на мюсюлманите измежду тях и изобщо на вярващите.
Не е и неприятно, тъй като религията, всяка вяра, е просвета и компенсира културни дефицити. Социологически потвърдено е, че вярващите доста повече от невярващите имат ценностни задръжки и не са склонни към принуждение, безчинство и обири. Особено присъщ образец за това са резултатите от наличието на Евангелски църкви в някои ромски махали.
И неприятно е, и рисково е, единствено в случай че става дума за коренен ислям и то доколкото той се свързва и употребява като синоним на склоняване и подготовка на терористи. Това обаче към този момент е закононарушение и като всяко друго би трябвало да се преследва, изобличава и санкционира без връзка с етническа или религиозна принадлежност. Само съгласно закона, който е за всички и от институциите, на които това им е работа.
Иначе набиването в публичното схващане на веригата циганин-ислям-заплаха като логичен обвързвана може да докара само до непоносимост към другия и междуетническо напрежение. И то в действителност може да взима жертви, само че за тях към този момент няма да са отговорни нито международният тероризъм, нито Ислямска страна, а Някой Некадърник Наш, както се показва Валери Петров в „ Репортаж за трите хаш ”.
Коментарът на доцент Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Първоначалната наслада от приятелското му отношение към страната и обещанието му за поддръжка на участието ни в еврозоната и в Шенген отстъпи пред усещането, че той се е водил единствено от съответни стопански ползи и то в прям ущърб на нашите. Така че, приемайки безрезервно настояванията му, дружно с материалните загуби, които ще понесем, отново сме показали политическа слабохарактерност спрямо другите някогашни соцстрани в Евросъюза. Защото един от дребното ни шансове да реализираме някаква конкурентоспособност по отношение на тези, които не са минали през разрухата на комунизма, е да им продаваме труд на по-ниска цена, от което точно Макрон цели да се откажем.
Но в действителност, надали има никакво значение какво реализира президентът на Франция в България. Нито ние ще загубим кой знае какъв брой, в случай че се усили тъкмо заплащането на командированите служащи в Европейски Съюз – нашите по отношение на полските, да вземем за пример, са 40 пъти по-малко. Нито тъкмо той, в случай че изобщо има такова предпочитание, е в положение да уреди приемането ни в еврозоната и Шенген. И отминалите договаряния, и неотминаващите им мнения, сходно на тоалетите на първите дами, са на първо място извършения по жанр.
Много по-показателна за отговора на въпроса – кой в политически смисъл е Еманюел Макрон, е речта му преди седмица в Гърция, където той желае еврозоната да има лични бюджет, финансов министър и парламент. Тоест, тези, които не сме в нея, оставаме някъде по перифериите на европейската взаимност, по-близко до бежанците по границите, в сравнение с до старите демокрации.
Дали демократичното вдъхновение от успеха на Макрон над Марин льо Пен не ни попречи да си дадем сметка, че може би и двамата са поддръжници на радикалния шовинизъм – единствено че нейният е повече политически, а неговият повече стопански. И дали зад упоритостта на Макрон за икономическо стабилизиране на Франция и еврозоната не прозира друга – да стане неофициалния водач на Европейски Съюз като измести Меркел, пореден бранител на демократичния ред в общността. Засега това са въпроси. Отговорите – след парламентарните избори в Германия на 24 септември. Не инцидентно Макрон заяви, че едвам тогава ще разкрие своята „ пътна карта ” за Европейски Съюз.
В медийната гласност в последно време настойчиво се постанова убеждението, придружено от социална тревога, че тече ислямизиране на ромските общности. Наскоро като негов източник се уточни даже Държавната организация „ Разузнаване ”.
Възникват два въпроса: правилно ли е и неприятно ли е?
Не е правилно, тъй като исторически точно такова е главното изповедание на ромите в България, наклонността е противоположната – на сензитивно процентно стесняване на мюсюлманите измежду тях и изобщо на вярващите.
Не е и неприятно, тъй като религията, всяка вяра, е просвета и компенсира културни дефицити. Социологически потвърдено е, че вярващите доста повече от невярващите имат ценностни задръжки и не са склонни към принуждение, безчинство и обири. Особено присъщ образец за това са резултатите от наличието на Евангелски църкви в някои ромски махали.
И неприятно е, и рисково е, единствено в случай че става дума за коренен ислям и то доколкото той се свързва и употребява като синоним на склоняване и подготовка на терористи. Това обаче към този момент е закононарушение и като всяко друго би трябвало да се преследва, изобличава и санкционира без връзка с етническа или религиозна принадлежност. Само съгласно закона, който е за всички и от институциите, на които това им е работа.
Иначе набиването в публичното схващане на веригата циганин-ислям-заплаха като логичен обвързвана може да докара само до непоносимост към другия и междуетническо напрежение. И то в действителност може да взима жертви, само че за тях към този момент няма да са отговорни нито международният тероризъм, нито Ислямска страна, а Някой Некадърник Наш, както се показва Валери Петров в „ Репортаж за трите хаш ”.
Коментарът на доцент Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ