Сорос: Турция заслужава подкрепа срещу престъпленията на Путин в Сирия
От началото на намесата си в Сирия през септември 2015 година Русия освен се стреми да задържи на власт на най-верния си арабски съдружник, сирийският президент Башар Асад. Тя също желае да си възвърне районното и световното въздействие, което загуби след рухването на Съветския съюз, написа за Financial Times Джордж Сорос, създател и ръководител на Soros Fund Management и на фондация „ Отворено общество ”.
Владимир Путин се стреми да употребява разтърсванията в Близкия изток, с цел да заличи интернационалните правила и напредъка на интернационалното филантропично право, реализирани след Втората международна война. Всъщност предизвикването на филантропичната злополука, трансформирала съвсем 6 милиона сирийци в бежанци, не бе непряк резултат от тактиката на съветския президент в Сирия. Това беше една от главните му цели, напомня " Investor ".
" Вярвам, че Асад е най-варварският държател, който светът е виждал след Йосиф Сталин. Когато неговият личен народ се надигна против него, той създаде военна тактика, предопределена да нанесе допустимо най-голяма щета на цивилните му съперници. Той преднамерено се целеше в лечебни заведения, учебни заведения и детски градини, пробвайки се да убие или осакати оказващите помощ ", написа още Сорос. Той употребява отровни газове и химически офанзиви в хода на спора, оставил повече от половин милион починали. Междувременно Путин му обезпечи въздушната мощ, без която Асад нямаше да може да извърши тактиката си.
През май 2019 година Русия бомбардира четири лечебни заведения за 12 часа, както бе документирано от следствие на New York Times. На 26 февруари тази година пък, съгласно Организация на обединените нации, 10 учебни заведения бяха взети на прицел в границите на един ден, в това число детски градини. Местните здравни чиновници настояват, че откогато сирийският режим и неговият съветски съдружник започнаха акцията за надзор над провинция Идлиб през април 2019 година, най-малко 49 медицински заведения са били цели на удари. Друго следствие сочи, че броят може да е достигнал 60.
Русия също по този начин нападна минимум 14 лагера с вътрешно разселени лица по време на борбата за Идлиб. През последните седмици офанзивите против лагери наоколо до турската граница се умножиха, като изтласкаха стотици хиляди хора в посока към Турция. Това паникьоса Анкара, като я накара да насърчи бежанците, които към този момент са на нейна територия, да се насочат към Европа. Това от своя страна провокира бежанска рецесия на турската граница с Гърция.
Сирийското гражданско общество и интернационалните правозащитни групи неколкократно са изтъквали това систематично атакуване на цивилни и съществена гражданска инфраструктура. Но без резултат.
Тъй като Русия е непрекъснат член на Съвета за сигурност, тя употребява ветото си неведнъж - 14 пъти от началото на войната в Сирия - с цел да блокира напъните за отчетност. Това включва ветото, дружно с Китай, върху резолюция, подкрепена от 65 страни и останалата част от Съвета за сигурност, която щеше да отнесе военните закононарушения, осъществени в Сирия, към Международния углавен съд.
Единственото държавно управление, което изправи военни сили в отбрана на цивилните, блокирани в Идлиб от Асад и неговия съветски съдружник, е Турция. Въздушните удари на съветски самолети (Москва отхвърля ролята им) убиха 34 турски бойци в края на предишния месец.
Но Турция не се осмели да нападна директно Русия, тъй като съветските военновъздушни сили са по-силни от турските. Русия разполага с нуклеарни оръжия, а Турция не. Турция вместо това реши да отмъсти на силите на Асад, употребявайки военни дронове. Ето по какъв начин на Путин му се разминаха безнаказано убийствата.
През 2014 година приканих Европа да се разсъни за опасността, която Русия съставлява за нейните стратегически ползи, въпреки и в друг подтекст и география. Русия нахлу в Украйна, знаейки, че Европа ще се стреми да избегне борба с Москва.
Това, което се случва в Идлиб в този момент, обаче следва същия модел: Европа заобикаля борба с Русия по отношение на нейната политика в Сирия, когато в действителност би трябвало да се изправи против нея. Като се концентрира върху бежанската рецесия, която Русия сътвори, Европа се захваща със признака, а не с повода.
Европа, която има за цел да ограничи притока на бежанци, би трябвало да признае, че Турция към този момент е поела главната тежест по настаняването на милионите сирийци, изселени от тяхната страна. Турция към този момент приютява 3,5 милиона сирийски бежанци на своя територия. Тя не може да поеме спомагателния милион, който Асад и Путин тласкат към границите й.
Европа не трябва да не помни и метода, по който Турция може да се отнася със личния си народ - вижте безразсъдната мощ, която тя употребява против кюрдите. Но най-малко във връзка с Сирия, Турция заслужава поддръжката на Европа.
Ето за какво Европа би трябвало да се стреми да ускори преговорната позиция на турския президент Реджеп Ердоган по отношение на Путин в опита му да реализира преустановяване на огъня, което да обезпечи " безвредна зона " в Идлиб за сирийските бежанци. Надявам се, че това също ще сложи военните закононарушения на Путин в центъра на европейския диалог. /БТА
Владимир Путин се стреми да употребява разтърсванията в Близкия изток, с цел да заличи интернационалните правила и напредъка на интернационалното филантропично право, реализирани след Втората международна война. Всъщност предизвикването на филантропичната злополука, трансформирала съвсем 6 милиона сирийци в бежанци, не бе непряк резултат от тактиката на съветския президент в Сирия. Това беше една от главните му цели, напомня " Investor ".
" Вярвам, че Асад е най-варварският държател, който светът е виждал след Йосиф Сталин. Когато неговият личен народ се надигна против него, той създаде военна тактика, предопределена да нанесе допустимо най-голяма щета на цивилните му съперници. Той преднамерено се целеше в лечебни заведения, учебни заведения и детски градини, пробвайки се да убие или осакати оказващите помощ ", написа още Сорос. Той употребява отровни газове и химически офанзиви в хода на спора, оставил повече от половин милион починали. Междувременно Путин му обезпечи въздушната мощ, без която Асад нямаше да може да извърши тактиката си.
През май 2019 година Русия бомбардира четири лечебни заведения за 12 часа, както бе документирано от следствие на New York Times. На 26 февруари тази година пък, съгласно Организация на обединените нации, 10 учебни заведения бяха взети на прицел в границите на един ден, в това число детски градини. Местните здравни чиновници настояват, че откогато сирийският режим и неговият съветски съдружник започнаха акцията за надзор над провинция Идлиб през април 2019 година, най-малко 49 медицински заведения са били цели на удари. Друго следствие сочи, че броят може да е достигнал 60.
Русия също по този начин нападна минимум 14 лагера с вътрешно разселени лица по време на борбата за Идлиб. През последните седмици офанзивите против лагери наоколо до турската граница се умножиха, като изтласкаха стотици хиляди хора в посока към Турция. Това паникьоса Анкара, като я накара да насърчи бежанците, които към този момент са на нейна територия, да се насочат към Европа. Това от своя страна провокира бежанска рецесия на турската граница с Гърция.
Сирийското гражданско общество и интернационалните правозащитни групи неколкократно са изтъквали това систематично атакуване на цивилни и съществена гражданска инфраструктура. Но без резултат.
Тъй като Русия е непрекъснат член на Съвета за сигурност, тя употребява ветото си неведнъж - 14 пъти от началото на войната в Сирия - с цел да блокира напъните за отчетност. Това включва ветото, дружно с Китай, върху резолюция, подкрепена от 65 страни и останалата част от Съвета за сигурност, която щеше да отнесе военните закононарушения, осъществени в Сирия, към Международния углавен съд.
Единственото държавно управление, което изправи военни сили в отбрана на цивилните, блокирани в Идлиб от Асад и неговия съветски съдружник, е Турция. Въздушните удари на съветски самолети (Москва отхвърля ролята им) убиха 34 турски бойци в края на предишния месец.
Но Турция не се осмели да нападна директно Русия, тъй като съветските военновъздушни сили са по-силни от турските. Русия разполага с нуклеарни оръжия, а Турция не. Турция вместо това реши да отмъсти на силите на Асад, употребявайки военни дронове. Ето по какъв начин на Путин му се разминаха безнаказано убийствата.
През 2014 година приканих Европа да се разсъни за опасността, която Русия съставлява за нейните стратегически ползи, въпреки и в друг подтекст и география. Русия нахлу в Украйна, знаейки, че Европа ще се стреми да избегне борба с Москва.
Това, което се случва в Идлиб в този момент, обаче следва същия модел: Европа заобикаля борба с Русия по отношение на нейната политика в Сирия, когато в действителност би трябвало да се изправи против нея. Като се концентрира върху бежанската рецесия, която Русия сътвори, Европа се захваща със признака, а не с повода.
Европа, която има за цел да ограничи притока на бежанци, би трябвало да признае, че Турция към този момент е поела главната тежест по настаняването на милионите сирийци, изселени от тяхната страна. Турция към този момент приютява 3,5 милиона сирийски бежанци на своя територия. Тя не може да поеме спомагателния милион, който Асад и Путин тласкат към границите й.
Европа не трябва да не помни и метода, по който Турция може да се отнася със личния си народ - вижте безразсъдната мощ, която тя употребява против кюрдите. Но най-малко във връзка с Сирия, Турция заслужава поддръжката на Европа.
Ето за какво Европа би трябвало да се стреми да ускори преговорната позиция на турския президент Реджеп Ердоган по отношение на Путин в опита му да реализира преустановяване на огъня, което да обезпечи " безвредна зона " в Идлиб за сирийските бежанци. Надявам се, че това също ще сложи военните закононарушения на Путин в центъра на европейския диалог. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ