Защо има големи и малки кучета? Питайте прародителите им - вълците
От дребното чихуахуа до огромния датски дог, кучетата се разграничават едно от друго по размери повече от всеки различен тип бозайници на планетата. Мутацията, която стои зад това извънредно многообразие, е проследена до непредвиден източник - праисторическите вълци.
Тя е обвързвана с ген, наименуван IGF1, който откривателите още преди 15 години означават като главен за определянето на размера на домашните кучета. Това е първият от над 20 разпознати сходни гени. Но напъните за установяване на основния генен вид то този миг не са се увенчавали с триумф, написа сп. Nature.
„ IGF1 е бодил в очите ни “, споделя Илейн Острандър, генетик от Националния институт за проучване на човешкия геном на Съединени американски щати в Бетезда, Мериленд. Тя управлява изследването от 2007 година, когато за първи път е разпозната ролята на IGF1 в размера на кучетата.
Домашните кучета са опитомени през последните 30 000 години и произлизат от вълците. Още при започване на своето взаимно общуване с хората те са се различавали до известна степен по размери, само че сегашните рискови разлики в размерите се появяват през последните 200 години. Най-големите породи са до 40 пъти по-големи от най-малките.
Острандър и нейните сътрудници, в това число генетикът Джоселин Пласаис от Университета в Рен, Франция, проучват геномите на повече от 1400 типа и подвида, в това число антични кучета, вълци, койоти и 230 модерни породи кучета.
Когато съпоставят вариациите в района към гена IGF1 с размера на тялото при домашните и дивите кучета, един вид се откроява. Той се намира в сектор от ДНК, който кодира молекула, наречена дълга некодираща РНК. Тя взе участие в управлението на равнищата на протеина IGF1, който е мощен растежен хормон.
Изследователите разпознават две версии, или алели, на разновидността. Всички породи кучета с две копия на единия алел са склонни да тежат по-малко от 15 кг, до момента в който две копия от другата версия са по-чести при кучета с тегло над 25 кг. Кучетата с по едно копие на всеки алел нормално са междинни по мярка. Кучетата с две копия на алела с едро тяло също имат по-високи равнища на протеина IGF1 в кръвта си, спрямо тези с две копия на „ дребния “ алел.
Когато откривателите разгледали геномите на други представители на семейство кучета, те разкрили сходни връзки при вълците, лисиците, койотите и други
Изследователите считат, че алелът, обвързван с дребните тела, е еволюционно доста по-стар от версията на едрите кучета. Койоти, чакали, лисици и множеството други каниди, които учените проучват, иматдве копия на „ дребната “ версия, което допуска, че тази версия е участвала в общ предшественик на тези животни.
Не е ясно по кое време се е развил алелът с едро тяло. Изследователите разкрили, че античен вълк, който е живял в Сибир преди към 53 000 години, е носил едно копие от тази версия. Други антични вълци и модерни сиви вълци нормално имат два, което допуска, че алелът с едро тяло може да е бил потребен за вълците.
Преобладаващото мнение измежду учените е, че дребният размер на тялото евентуално е обвързван с релативно нови генетични промени, евентуално неповторими за домашните кучета. Проучването може да е знак, че кучетата са опитомени представители на по-дребни вълци, разнообразни от днешните популации на сиви вълци.
Изследователите обаче са безапелационни, че проучванията за размера на кучетата надалеч не са приключени. Учените към момента се пробват да схванат по какъв начин разновидностите въздействат на равнищата на протеина IGF1. Освен това той не е единственият определящ фактор за размера, защото съставлява единствено към 15% от вариациите сред породите.
Според откривателите, не става въпрос за разновидност, която може да трансформира вълк в чихуахуа, а за една от многото вариации, от които зависи размерът на тези животни.
Тя е обвързвана с ген, наименуван IGF1, който откривателите още преди 15 години означават като главен за определянето на размера на домашните кучета. Това е първият от над 20 разпознати сходни гени. Но напъните за установяване на основния генен вид то този миг не са се увенчавали с триумф, написа сп. Nature.
„ IGF1 е бодил в очите ни “, споделя Илейн Острандър, генетик от Националния институт за проучване на човешкия геном на Съединени американски щати в Бетезда, Мериленд. Тя управлява изследването от 2007 година, когато за първи път е разпозната ролята на IGF1 в размера на кучетата.
Домашните кучета са опитомени през последните 30 000 години и произлизат от вълците. Още при започване на своето взаимно общуване с хората те са се различавали до известна степен по размери, само че сегашните рискови разлики в размерите се появяват през последните 200 години. Най-големите породи са до 40 пъти по-големи от най-малките.
Острандър и нейните сътрудници, в това число генетикът Джоселин Пласаис от Университета в Рен, Франция, проучват геномите на повече от 1400 типа и подвида, в това число антични кучета, вълци, койоти и 230 модерни породи кучета.
Когато съпоставят вариациите в района към гена IGF1 с размера на тялото при домашните и дивите кучета, един вид се откроява. Той се намира в сектор от ДНК, който кодира молекула, наречена дълга некодираща РНК. Тя взе участие в управлението на равнищата на протеина IGF1, който е мощен растежен хормон.
Изследователите разпознават две версии, или алели, на разновидността. Всички породи кучета с две копия на единия алел са склонни да тежат по-малко от 15 кг, до момента в който две копия от другата версия са по-чести при кучета с тегло над 25 кг. Кучетата с по едно копие на всеки алел нормално са междинни по мярка. Кучетата с две копия на алела с едро тяло също имат по-високи равнища на протеина IGF1 в кръвта си, спрямо тези с две копия на „ дребния “ алел.
Когато откривателите разгледали геномите на други представители на семейство кучета, те разкрили сходни връзки при вълците, лисиците, койотите и други
Изследователите считат, че алелът, обвързван с дребните тела, е еволюционно доста по-стар от версията на едрите кучета. Койоти, чакали, лисици и множеството други каниди, които учените проучват, иматдве копия на „ дребната “ версия, което допуска, че тази версия е участвала в общ предшественик на тези животни.
Не е ясно по кое време се е развил алелът с едро тяло. Изследователите разкрили, че античен вълк, който е живял в Сибир преди към 53 000 години, е носил едно копие от тази версия. Други антични вълци и модерни сиви вълци нормално имат два, което допуска, че алелът с едро тяло може да е бил потребен за вълците.
Преобладаващото мнение измежду учените е, че дребният размер на тялото евентуално е обвързван с релативно нови генетични промени, евентуално неповторими за домашните кучета. Проучването може да е знак, че кучетата са опитомени представители на по-дребни вълци, разнообразни от днешните популации на сиви вълци.
Изследователите обаче са безапелационни, че проучванията за размера на кучетата надалеч не са приключени. Учените към момента се пробват да схванат по какъв начин разновидностите въздействат на равнищата на протеина IGF1. Освен това той не е единственият определящ фактор за размера, защото съставлява единствено към 15% от вариациите сред породите.
Според откривателите, не става въпрос за разновидност, която може да трансформира вълк в чихуахуа, а за една от многото вариации, от които зависи размерът на тези животни.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ