Една кулинарна италианска разходка с Елена Шаханова?
От кулинарна позиция Италия е едно неизчерпаемо благосъстояние! То намира отражение и в музикалното творчество и един от образците за това е шлагера на Рита Павоне „ Viva la Pappa al Pomodoro “ или „ Да живее попарата от домати “ - типично ядене амо за област Тоскана.
Всеки район, град и село има нещо свое - даже мъничко по-различно от това на съседите. И за това, когато екскурзиантът се разхожда из Апенинския полуостров то би трябвало да направи по този начин, че да изпита приятност, за която да споделя и на внуците си. Наслада като след посещаване на исторически обекти – фамозни или по-малко фамозни, само че всеки с своя незабравим сексапил и влияние. Колкото по-малко са тълпите, то толкоз удоволствието е по-голямо. Така е и за разходките из вълшебните планински и морски красоти.
Към всичко това гарнитурата на удоволствието и опознаването е в храната - в семплите заведения, където в реалност се предлага териториалната традиция смесена с фамилната.
Ако обикаляте с кола не пропускайте характерните за Италия ресторанти „ Trattoriа per camionisti “ – заведение вид кръчма за водачи на камиони, където добре пристигнали са и водачите на коли. Храната там е необикновено вкусна и на положителни цени поради водачите на камиони, които на обяд или вечеря наложително стопират да хапнат, да отдъхнат за момент и по-късно да продължат пътя си. И хапват съществено - първо нещо с макарони или паста, а второ - самун, вода и чаша вино за около 15 евро. Тези гостилници се намират на регионалните пътища, а не на автомагистралите.Откриват се елементарно посредством интернет или просто по паркираните до тях транспортни средства.
И както обикаляте чудната страна на мореплаватели, изобретатели, художници, скулптори, писатели, музиканти, композитори, романтици, донжуани и на какви ли не още виртуози, родени из нея, кулинарният ви усет може да ви води до рибарското населено място Реко с многоцветни къщи в област Лигурия. Там пробвайте Focaccia di Recco - тестено произведение, сходно на нашата баница: две тънки кори и сред тях локалния млечен продукт prescinsêua , който прилича на примес от кисело мляко и извара. Ползва се също и мекото сирене stracchino .
Фокачата - дано побългарим тази дума, е доста плосък самун, който се гарнира с каквото ви пристигна на разум. Има го из цяла Италия в най-различни разновидности, само че единствено в Лигурия когато и да е и на всички места убиват глада с парче каква ли не локална фокача за едно евро единствено. Но тази на Реко е неповторима и е „ предпазен географски артикул “.
Храна, близка до българския усет предлага и Неапол. Насладете се на този магически град и идете до историческият му пазар Pignasecca, в съседство с централната улица „ Толедо ”. Освен всичко, което предлага един пазар, се приготвя типична храна за консумация на крайник. В някои заведения за хранене се трансформира в мода и ядене „ изискан ”, само че действителното наслаждение е в оригинала на място. Нарича се O pere e `o musso - варен свински крайник или месото от телешка глава, може и шкембе. Поднасят се във фунийка с лимон, сол и черен пипер пожеление. Вариант за шкембето е да бъде залято със зехтин и сока на няколко лимона, както и поръсено с магданоз. Чудно е през горещите летни дни!
Сега е задух и на Апенините, и на Балканите! Затова може да се обединят по италианския летен почин студени макарони (сварени, прецедени и оставени да изстинат) с каквато желаете българска салата. Практично, елементарно и вкусно италиалнско-българско ядене!
Не единствено в летните нощи след прелестен вечерен ваучър или просто като мине среднощ се огладнява. И италианците си постоянно си спретват Spaghettioglio aglio e peperoncino , тъй като е супер елементарно и вкусно, а и тези артикули в никакъв случай не липсват: спагети, чесън, зехтин, пикантен червен пипер и в случай че се намира ситно нарязан магданоз. Спагетите се сваряват, прецеждат се и заливат със зехтина, в който напълно лекичко се запържва чесънът с лютия червен пипер.
И по италиански бит постоянно яденето приключва с едно хубаво кафе . Дори и след среднощ не пречат „ 7 000 кафета ”, както предлага песента си Алекс Брити.
Всеки район, град и село има нещо свое - даже мъничко по-различно от това на съседите. И за това, когато екскурзиантът се разхожда из Апенинския полуостров то би трябвало да направи по този начин, че да изпита приятност, за която да споделя и на внуците си. Наслада като след посещаване на исторически обекти – фамозни или по-малко фамозни, само че всеки с своя незабравим сексапил и влияние. Колкото по-малко са тълпите, то толкоз удоволствието е по-голямо. Така е и за разходките из вълшебните планински и морски красоти.
Към всичко това гарнитурата на удоволствието и опознаването е в храната - в семплите заведения, където в реалност се предлага териториалната традиция смесена с фамилната.
Ако обикаляте с кола не пропускайте характерните за Италия ресторанти „ Trattoriа per camionisti “ – заведение вид кръчма за водачи на камиони, където добре пристигнали са и водачите на коли. Храната там е необикновено вкусна и на положителни цени поради водачите на камиони, които на обяд или вечеря наложително стопират да хапнат, да отдъхнат за момент и по-късно да продължат пътя си. И хапват съществено - първо нещо с макарони или паста, а второ - самун, вода и чаша вино за около 15 евро. Тези гостилници се намират на регионалните пътища, а не на автомагистралите.Откриват се елементарно посредством интернет или просто по паркираните до тях транспортни средства.
И както обикаляте чудната страна на мореплаватели, изобретатели, художници, скулптори, писатели, музиканти, композитори, романтици, донжуани и на какви ли не още виртуози, родени из нея, кулинарният ви усет може да ви води до рибарското населено място Реко с многоцветни къщи в област Лигурия. Там пробвайте Focaccia di Recco - тестено произведение, сходно на нашата баница: две тънки кори и сред тях локалния млечен продукт prescinsêua , който прилича на примес от кисело мляко и извара. Ползва се също и мекото сирене stracchino .
Фокачата - дано побългарим тази дума, е доста плосък самун, който се гарнира с каквото ви пристигна на разум. Има го из цяла Италия в най-различни разновидности, само че единствено в Лигурия когато и да е и на всички места убиват глада с парче каква ли не локална фокача за едно евро единствено. Но тази на Реко е неповторима и е „ предпазен географски артикул “.
Храна, близка до българския усет предлага и Неапол. Насладете се на този магически град и идете до историческият му пазар Pignasecca, в съседство с централната улица „ Толедо ”. Освен всичко, което предлага един пазар, се приготвя типична храна за консумация на крайник. В някои заведения за хранене се трансформира в мода и ядене „ изискан ”, само че действителното наслаждение е в оригинала на място. Нарича се O pere e `o musso - варен свински крайник или месото от телешка глава, може и шкембе. Поднасят се във фунийка с лимон, сол и черен пипер пожеление. Вариант за шкембето е да бъде залято със зехтин и сока на няколко лимона, както и поръсено с магданоз. Чудно е през горещите летни дни!
Сега е задух и на Апенините, и на Балканите! Затова може да се обединят по италианския летен почин студени макарони (сварени, прецедени и оставени да изстинат) с каквато желаете българска салата. Практично, елементарно и вкусно италиалнско-българско ядене!
Не единствено в летните нощи след прелестен вечерен ваучър или просто като мине среднощ се огладнява. И италианците си постоянно си спретват Spaghettioglio aglio e peperoncino , тъй като е супер елементарно и вкусно, а и тези артикули в никакъв случай не липсват: спагети, чесън, зехтин, пикантен червен пипер и в случай че се намира ситно нарязан магданоз. Спагетите се сваряват, прецеждат се и заливат със зехтина, в който напълно лекичко се запържва чесънът с лютия червен пипер.
И по италиански бит постоянно яденето приключва с едно хубаво кафе . Дори и след среднощ не пречат „ 7 000 кафета ”, както предлага песента си Алекс Брити.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ