Архивите говорят! Прецедентите в Европа със самообявилите се за независими държави
От края на Втората международна война редица европейски територии са разгласявали едностранно самостоятелност, главно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Югославия. Каталунският случай е обаче първи в Европейски Съюз, напомня Агенция Франс Прес.
През Студената война имаше така наречен Кипърски случай. През 1974 година гръцките кипърски националисти замислят прелом, целящ присъединение на острова, който е самостоятелен и е някогашна английска колония, към Гърция. Превратът се проваля за няколко дни, само че в това време турски военни дебаркират на север с аргумента да пазят турското кипърско малцинство.
През ноември 1983 година водачът на турската кипърка общественост афишира независимостта на Севернокипърската турска република на 38 % от територията, където са ситуирани турските военни. Само Анкара признава тази република, а няколко опита за споразумяване на въпроса се провалиха. Разделеният Кипър влезе в Европейски Съюз през 2004 година, чието законодателство се ползва единствено върху южната част на острова.
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се зараждат 15 страни, от които трите балтийски страни - Литва, Латвия и Естония - влизат в Европейски Съюз през 2004 година
Сепаратистките напрежения в района не престават. Приднестровието, регион в Молдова обитаем главно с рускоговорящи, афишира самостоятелност през 1991 година и я брани с оръжия на идната година. Нито една страна не я признава. Нагорни Карабах, регион в Азербайджан, обитаем главно с арменци, афишира разединение през 1991 година и последва кървясъл спор. Нагорни Карабах продължава да е считан от интернационалната общественост като част от Азербайджан.
Абхазия и Южна Осетия, два региона в Грузия, се оповестиха за самостоятелни и бяха мотив за къс руско-грузински спор през август 2008 година Русия признава двата региона като самостоятелни. Признават ги и Венецуела, Никарагуа и Науру.
В Украйна през 2014 година се самопровъзгласиха Луганската и Донецката национални републики. Това стана след референдуми. Те не са приети от интернационалната общественост и са мощно подвластни от Русия.
При разпадането на Югославия първи се откъснаха Словения и Хърватия през юни 1991 година В Словения югославската национална войска се изтегли след 10 дни и страната стана европейска членка през 2004 година В Хърватия обаче последва война със сръбското малцинство, подкрепяно от Белград и спорът лиши живота на 20 000 души. Той завърши през 1995 година, а Хърватия влезе Европейски Съюз през 2013 година
Македония се самоопредели за самостоятелна по кротичък път през 1991 година след референдум, извоюван от 95% от гласоподавателите.
В Босна и Херцеговина независимостта, оповестена през 1992 година след референдум, бойкотиран от сръбската общественост, породи над тригодишна война сред мюсюлмани, сърби и хървати и починаха над 100 000 души. 2,2 милиона бяха бежанците. Белград призна Босна и Херцеговина едвам през 1995 година с Дейтънските мирни съглашения.
През 2006 година Черна гора реши с референдум да се отдели от Сърбия.
Последно Косово разгласи самостоятелност през 2008 година след първи референдум за автономност още през 1991 година, а след това и след спор със сръбските сили. Косово е прието от над 100 страни, само че не е член на Организация на обединените нации. А в конституцията на Сърбия продължава да е вписано опекунството над него.
Източник: Дарик
През Студената война имаше така наречен Кипърски случай. През 1974 година гръцките кипърски националисти замислят прелом, целящ присъединение на острова, който е самостоятелен и е някогашна английска колония, към Гърция. Превратът се проваля за няколко дни, само че в това време турски военни дебаркират на север с аргумента да пазят турското кипърско малцинство.
През ноември 1983 година водачът на турската кипърка общественост афишира независимостта на Севернокипърската турска република на 38 % от територията, където са ситуирани турските военни. Само Анкара признава тази република, а няколко опита за споразумяване на въпроса се провалиха. Разделеният Кипър влезе в Европейски Съюз през 2004 година, чието законодателство се ползва единствено върху южната част на острова.
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се зараждат 15 страни, от които трите балтийски страни - Литва, Латвия и Естония - влизат в Европейски Съюз през 2004 година
Сепаратистките напрежения в района не престават. Приднестровието, регион в Молдова обитаем главно с рускоговорящи, афишира самостоятелност през 1991 година и я брани с оръжия на идната година. Нито една страна не я признава. Нагорни Карабах, регион в Азербайджан, обитаем главно с арменци, афишира разединение през 1991 година и последва кървясъл спор. Нагорни Карабах продължава да е считан от интернационалната общественост като част от Азербайджан.
Абхазия и Южна Осетия, два региона в Грузия, се оповестиха за самостоятелни и бяха мотив за къс руско-грузински спор през август 2008 година Русия признава двата региона като самостоятелни. Признават ги и Венецуела, Никарагуа и Науру.
В Украйна през 2014 година се самопровъзгласиха Луганската и Донецката национални републики. Това стана след референдуми. Те не са приети от интернационалната общественост и са мощно подвластни от Русия.
При разпадането на Югославия първи се откъснаха Словения и Хърватия през юни 1991 година В Словения югославската национална войска се изтегли след 10 дни и страната стана европейска членка през 2004 година В Хърватия обаче последва война със сръбското малцинство, подкрепяно от Белград и спорът лиши живота на 20 000 души. Той завърши през 1995 година, а Хърватия влезе Европейски Съюз през 2013 година
Македония се самоопредели за самостоятелна по кротичък път през 1991 година след референдум, извоюван от 95% от гласоподавателите.
В Босна и Херцеговина независимостта, оповестена през 1992 година след референдум, бойкотиран от сръбската общественост, породи над тригодишна война сред мюсюлмани, сърби и хървати и починаха над 100 000 души. 2,2 милиона бяха бежанците. Белград призна Босна и Херцеговина едвам през 1995 година с Дейтънските мирни съглашения.
През 2006 година Черна гора реши с референдум да се отдели от Сърбия.
Последно Косово разгласи самостоятелност през 2008 година след първи референдум за автономност още през 1991 година, а след това и след спор със сръбските сили. Косово е прието от над 100 страни, само че не е член на Организация на обединените нации. А в конституцията на Сърбия продължава да е вписано опекунството над него.
Източник: Дарик
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ