Предсказанията на Петър Дънов
От край време хората, търсейки отговори за персоналната си орис, неизбежно се допират и до въпроси, свързани с цялото развиване на груповото ни битие на Земята, обсъждано в координати на времето, което отмерваме в по този начин познатия ни свят: минало, настояще, бъдеще.
Има безчет предсказания, които са били оставени от по-просветени души. Някои от тях още не са доказани и изчакват своето време, в случай че са достоверни, и други-които може да заключим, че към този момент са се случили. Петър Дънов, или както е именуван от почитателите си – Учителя Беинса Дуно, е подчертал в хилядите си проповеди и на това какво чака освен България, само че и целият човешки жанр.
Едно любопитно негово изявление щрихира по какъв начин ще се промени светът софтуерно: „ Една кутия може да ви разправи всичко, което се прави вън от България. Не единствено ще чувате какво вършат хората в далечни страни, само че и в скоро време ще можете да виждате какво вършат хората в най-отдалеченото кътче на Земята ”.
Дали е приказвал само за тв приемника и съответно-телевизията, чийто развой на развиване е наблюдавал като съвременник, откакто още през 1929 година в Германия стартира излъчването на първите новинарски стратегии, или е отишъл по-далеч и е имал поради технологията на СКАЙП-видео връзките да вземем за пример, посредством които персонално можем да направляваме по кое време да се свържем с несъмнено място на света и да зърнем обичан човек, не излиза наяве от цитата. Заключителната фраза към това предсказване прибавя друг подтекст: „ Един ден ще дойдем до състояние да виждаме какво се прави освен на този свят, само че и на оня свят ”.
Явно Дънов загатва, че освен технологиите ще еволюират, само че и самите хора също, овладявайки познанието за телепатията и ясновидството. Възможно е да е приказвал и за откриването от индивида в бъдеще на паралелните светове и по какъв начин ще се ориентираме в тази възможна вероятност от благоприятни условия.
Друго предсказване, направено от Дънов, се отнася до България и мястото, което ще заема в бъдещия свят. Напоследък се нарояват от ден на ден апокалиптични вести какво може да ни сполети като нация и че скоро българският етнос даже ще изчезне.
Дънов обаче предсказва, че България ще се запази като единна страна и че ще играе значима роля в един по-добър утринен свят, който е белязан от измененията с епохата на Водолея и е обвързван още веднъж с въздигането на сродни на нас нации като съветския. В общото разбиране „ славянство ” той показва, че на страните, които са част от него, ще им бъдат предоставени задания от голяма важност за цялото човечество и че единствено присъщите качества на народите им, могат да синхронизират с изискванията на новото духовно време и с настъпващите световни промени.
Дънов постоянно е напомнял, че славяните като общественост въплъщават щедростта, самопожертвователността, братството и човеколюбието, а съответно българите са алегорично волята в това духовно единение. В човешки проект тя съставлява съзнателната дарба да се преодоляват компликации и е сътворяващо качество на всяко задание. Така видяно българите като нация имат решаваща роля в инициирането на огромни планове и имат нужните дадености да бъдат дейна и водеща мощ в реализирането им. Това от своя страна ни отпраща в предишното, когато тъкмо посредством България се доизгражда, развива и популяризира Кирило-Методиевата писменост и книжовната просвета на славяните.
Според Дънов към 7 000 адепти и високо развити същества са се родили със специфична задача до края на 2000-та година в славяно-езични страни, които ще подкрепят с образеца на персоналните си каузи развиването на новите полезности, които хората би трябвало да усвоят. Може да се счита, че това ще бъдат известни персони с особени способности и ще израснат като деца индиго. Той също по този начин предсказва, че народите ще сключат нов завет за взаимопомощ, обединяване и спокойно приятелство, като съветът, на който ще се изготви той, ще се организира в София. Наред с това загатва, че България е втори Йерусалим и че новата книга на духовните повели и правила, новата Библия, по която ще живеем, ще бъде написана първо на български език.
Дънов предвещава още през 1935 година, че Европа ще се сплоти политически, а държавните граници ще се обезсмислят. В началото на Втората международна война той показва, че това ново обединяване ще бъде сходно на Съединени американски щати и го назовава „ Съединени европейски щати ”. Към сбъднатите му пророчества може да бъде присъединен и фактът, че той познава по какъв начин ще се развият договореностите сред великите сили и че България ще задържи Южна Добружда след войната. Той е песимистичен по отношение на дългото господстване на болшевишката власт в Русия и предсказва разрушение на комунизма като прокрадваща си по негово време от ден на ден въздействие държавна идеология.
Дънов приказва на своите почитатели, че другите форми на държавно ръководство в бъдеше няма по този начин яростно да разделят хората и да изправят едни против други пламенните им поддръжници, а че светът ще се разпредели условно на общности от хора, които живеят, осланяйки се на божествената си същина и грижейки се за духовното си развиване, и на други-които ще живеят съгласно законите на материализма. Последната група ще претърпи поредност от тествания, свързани точно със земния и веществен свят като да вземем за пример: естествени бедствия, наводнения и трусове. Дънов е предсказал и експлоадирането на доста местни въстания и безредици, които към този момент се разпространиха из арабския свят.
Дори пророчествата на Дънов да не престават да се сбъдват и да го отличат като същински отдаден, нравствен лидер, то най-добре е да имаме поради, че ние кроим ориста си ден след ден и нищо не е необратимо, в случай че заложим на същинско посвещение към положителните полезности, с цел да променим освен себе си, само че и живота на народа и страната, в която сме родени... За това може би ще оказват помощ и следните думи на самия Дънов:
„ Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно възприятие, проявяваш състрадание, обич, благосклонност, това демонстрира, че Христовият Дух те е озарил и стартира да работи в теб. И деятел Павел нали споделя на едно място: ‘Не аз пребивавам, а Христовият Дух се е вселил в мен’. ” ( " Акордиране на човешката душа " ).
