От Конан Дойл до Богомил Райнов - миризмата на горчиви

...
От Конан Дойл до Богомил Райнов - миризмата на горчиви
Коментари Харесай

Защо в много растения има цианид

От Конан Дойл до Богомил Райнов - миризмата на горчиви бадеми се носи към следващата жертва, умъртвена с цианкалий.

Мнозина обаче ще се изненадат какъв брой постоянно се среща тази отрова в растенията, които употребяваме за храна.

Цианидът се създава по натурален метод от ябълки, праскови, кайсии, ечемик, сорго, лен, бамбук.

Разбира се, това не е напразно, а предопределено от еволюционната битка, счита проф. Кенет Олсен от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати. Според него по този метод растенията се защищават от прекомерния вкус на животните.

В развитите страни растенията, съдържащи цианид, не са опасност за потребителите, с помощта на държавното контролиране и модерните способи за преправка. Но в някои африкански страни, където всеобщо се употребява цианосъдържаща тапиока, огромен брой небогати страдат от хронично отравяне, известно като конзо.

Растенията натрупат слабоактивни цианиди, нормално като захари с цианидна група (въглерод с тройна връзка с азот).Този цианогенен гликозид се съхранява в избрана част от клетките на растението, до момента в който в същите кафези, само че на друго място, е " отварачката " - ензим, активиращ отровата.

Ако някой сдъвче клетката, ензимът и гликозидът се смесват. Нещо като бинарна химическа мина.

Още по-хитър е механизмът по който ви трови цианидът. Той пречи на клетките да употребяват кислорода в кръвта, като се залепват вместо него в " биомашинките ", превръщащи храната в сила. Така настава молекулярно задушаване.

И защото молекулярната пътека, блокирана от цианида, е толкоз остаряла и публикувана в животинския свят, отровата работи ефикасно против съвсем всички животни - от насекомите до хората.

А за какво, в действителност, толкоз доста растения съдържат цианид? Отговорите са два. От една страна цианидът е първичен пестицид и гони насекомите, хранещи се с растения, изключително с плодове. А хората, опитомили растенията, избирали тези от тях, по които очевидно имало по-малко вредители.

Втората причина е, че спрямо други токсини, цианидът елементарно се заобикаля. При ябълките той е в семките, при прасковите - в костилките, а те нормално не се ядат.

Дори отровата да е в ядливата част на растението, тя елементарно се отстранява. Достатъчно е плодът или зеленчукът да се понамачка и промие с вода.

Едва ли това е влизало в проекта на майката-природа, само че циановият механизъм се обезврежда елементарно от генетична позиция - единствено една разновидност (едно поколение) - и горчивите бадеми стават сладки.

Това изяснява и за какво някои забавни като работливост растения не са опитомени. Дъбът да вземем за пример си живее, както Бог го е основал и до през днешния ден, тъй като се пази от вредители не с една, а с цялостен набор химически оръжия - танини. Всички те се вършат под контрола на разнообразни гени. За да се сътвори дъб с вкусни за индивида жълъди, ще би трябвало да се сменят няколко генерации лесовъди. Затова с плодовете на дъба се хранят приспособили се към танините катерици, както и свине.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР